м€сто за реклама                                                                                                    м€сто за реклама
   м€сто за реклама                да подпомогнем българската духовност                  м€сто за реклама
 
  начало
—ѕ»—јЌ»≈   "ѕЋјћЏ "
двумесечно издание
за литература, изкуство и публицистика
             орган на —ъюза на българските писатели
   
 

 основано от √ео ћилев 
през 1924



        Ќќ¬»я“ Ѕ–ќ… 



 

                 3-4 / 2010

 
           
       «а да търсите по ключова дума от съдържанието на бро€, мол€ използвайте ¬аши€ браузер:
    ќт менюто "редактиране"/"edit", изберете опци€та "търсене" /find (on the page) 
    и въведете избраната от ¬ас дума/израз от съдържанието на бро€.
       — клавишите "Ctrl" и "+"   или  "Ctrl" и "-"  можете да увеличавате и намал€вате големината 
    на текста. 
       
         
     —ЏƒЏ–∆јЌ»≈ Ѕ–. 3-4/2010
     
     
     

     яко ћолхов     ƒ”ћ» «ј ¬јЋ≈–» ѕ≈“–ќ¬   -   90 години от рождението му
     ¬елин √еоргиев «ј–я
     ѕетър ¬елчев –»÷ј– Ќј  Ћј—»„≈— »я —“»’
     …ордан ‘урнаджиев —“»’ќ“¬ќ–≈Ќ»я 
     »ван јрнаудов —“»’ќ“¬ќ–≈Ќ»я 
     Ќиколай  ћилчев —“»’ќ“¬ќ–≈Ќ»я 
     јнибал –адичев —“»’ќ“¬ќ–≈Ќ»я 
     —танко Ќацев »“ј ќЋќћ»“. –азказ 
     јнжела ƒимчева »з цикъл "√јЋ≈–»я" 
     »ван Ѕориславов —“»’ќ“¬ќ–≈Ќ»я 
      ≈ƒЌќ ”Ќ» јЋЌќ »«ƒјЌ»≈ 
     ѕроф. Ќадежда ƒрагова  ќ… ≈ ћј¬–ќ ќ–Ѕ»Ќ»? 
     »ван √ранитски —“»’ќ“¬ќ–Ќ»я 
     √еорги  онстантинов «ј ¬“ќ–ќ“ќ "ј«" Ќј »¬јЌ √–јЌ»“— » 
     ћартин ѕетков Ѕј– "√”«Ќј“ј  ќ ќЎ ј" –азказ 
     ѕламен “ушков ћ»– ј. –азказ 
     ¬асил «латарев —“»’ќ“¬ќ–≈Ќ»я 
     јтанас –адойнов ƒ¬ј –ј« ј«ј
     ¬Џ«ѕќћ»ЌјЌ»≈ «ј ¬ј—»Ћ ј №ќ¬ 
     ¬асил јкьов —“»’ќ“¬ќ–≈Ќ»я 
     »вета ƒанаилова —“»’ќ“¬ќ–≈Ќ»я 
     ≈катерина  унова —“»’ќ“¬ќ–≈Ќ»я 
     ƒол€ ѕетринска —“»’ќ“¬ќ–≈Ќ»я 
     Ћюбомир Ќиколов “–» –ј« ј«ј 
     “рендафил ¬асилев —“»’ќ“¬ќ–≈Ќ»я 
     ѕетър ƒоневски Ћ≈“≈Ќ ƒЏ∆ƒ 
     √еорги ћихалков »«ѕќ¬≈ƒ. –азказ 
     »ван —арандев  –»“»  » Ќј ”“–≈ЎЌ»я    ƒ≈Ќ 
     √еорги  онстантинов Ў≈√»“≈ Ќј ѕ≈Ќ—»ќЌ≈–ј ≈√≈Ќ≈“ќ¬ 
     …осиф Ѕродски —“»’ќ“¬ќ–≈Ќ»я 
     ѕродрум ƒимов «ј ≈ƒ»Ќ —¬ќ≈ќЅ–ј«≈Ќ ƒ”’ќ¬≈Ќ ‘≈Ќќћ≈Ќ 
     ѕенка Ѕрайкова ¬ Ѕ»“ ј «ј ЅјЋ јЌ»“≈ 
     ќгн€н —тамболиев ЅјЋ јЌ— »“≈  Ћ»“≈–ј“”–»  ≠ ЅЋ»« » Ќ≈ѕќ«Ќј“» 
     —ветослав Ќахум —¬ќЅќƒј“ј ќ«Ќј„ј¬ј » ќ“√ќ¬ќ–Ќќ—“ 
     ƒимитър  остадинов јЌ ≈“ј — Ћ»÷≈ Ќј ј¬“ќЅ»ќ√–ј‘»я 
     …ордан  аменов ƒЏ–«ќ—““ј  Џћ „ќ¬≈ ј-ѕќ≈“ 
     —тивън ƒжи ≠ Ќикози€ —“»’ќ“¬ќ–≈Ќ»я 
     ¬иктор Ѕарух –ј«√ќ¬ќ– — ¬» “ќ– Ѕј–”’
     
     



     

    ƒ”ћ» 
    «ј ¬јЋ≈–» ѕ≈“–ќ¬
    90 години 
    от рождението му
     

    яко ћолхов

    Ќеговата творческа съдба е пон€кога оспорвана, но неизменно свързана с най-важните постижени€ на българската поези€, драматурги€, сценаристика, сатира. ¬ъв всички тези области на литературни€ ни живот той остав€ забележим принос, неподражаем личен отпечатък и в съдържането, и във формата. ѕривлечен от театъра, той създава пиеси-притчи, чи€то сериозна проблемност е скрита зад смешното, което се прелива в лиричното, интерпретират се вечните въпроси на живота във формата на редуващи се шеги, словесни каламбури, с персонаж, който е само типажно осветлен, без подробностите на една реалистична индивидуализаци€ и битова достоверност. ¬сичко е една условност, поетически извисена, но наситена с мотиви, взети от нравствените противоречи€ на нашето време.
    .............

    ќт всички творби на ¬алери ѕетров "¬ меката есен" имаше най-очевиден резонанс: т€ беше литературен изразител на едно всеобщо чувство на облекчение, на надежда, на очакване. Ќо и днес т€ звучи свежа и непомръкваща заради нейни€ траен и непоклатим от времето хуманитарен потенциал. “€ е чудна посланическа песен за човешкото доверие, за човешката взаимност, за мирни€ ден на хората от малката уличка, ко€то трудолюбиви€т от време на време поглежда от сво€ "втори етаж", от "сво€ кабинет" към "пространството и времето сурово", "защото с т€х животът му е сл€т".
    ..............

    ћоралната извисеност, пробуждана от натрупани€ през годините опит на духа и съвестта, пронизва поези€та на ¬алери ѕетров и оттук нататък морализмът ще стане основната стихи€ на творчеството му. Ќеговата поези€ винаги увлича читател€ към тих размисъл върху простите житейски впечатлени€, и то они€, на които често отдаваме най-малко значение. Ќо тъкмо в д•сега им с тези прости неща се извършва стихийно, незабележимо всекидневната проверка на нашата морална устойчивост, на нашата гражданска съвест. „увствителни€т поет издига малките неща до ранга на хуманитарни ценности. «амисл€ме се за собствената си морална взискателност, за собствената чувствителност към промените, извършващи се около нас.

    –озали€ Ћикова

    ѕреди да разкрие едно или друго идейно или емоционално съдържание, ¬. ѕетров е поет-художник, който гледа на действителността с очите на художника, на живописеца, който вижда образите, нещата, рисува картини.  олкото и разнообразни, богати да са неговите наблюдени€, колкото и странни, неочаквани да са пон€кога връзките между нещата, те са поставени в строги рамки, €сно изр€зани, в определено осветление, под определен ъгъл на зрение. — еднакво внимание поетът рисува хора, вещи, животни - на преден план е художникът, който вижда светлини, сенки, точни и причудливи образи, поетът, който съзерцава и същевременно с любов и грижа се допира до всичко, усеща всичко значително, вижда света интересен, търси гол€мото в малкото и незначителното. ¬ то€ дар да вижда и да отраз€ва линии, цветове и усещани€, във всички ти€ дребни про€вление на живота има много жизненост, много усет за красотата на живота. ƒействително натрупването на образи, на картини в поемите на ¬. ѕетров не означава липса на художествена м€рка, а богатство на художественото виждане, отражение на живота в неговата художествена пълнота и жизнено многообразие. ∆изненото вдъхновение на ¬. ѕетров не минава като увличащ вихър, не звучи като симфони€ с открито вдъхновение, както е в много стихотворени€ на Ѕагр€на. “ук всичко е по-миниатюрно, по-подчертано всекидневно, по-детайлирано, по-завоалирано и приглушено, стоплено с усмивката на поета, като че ли слънчев лъч се спира ту на един, ту на друг детайл, осветл€ва ту един, ту друг образ, за да остави в душата трайни впечатлени€ за цветове, за едно или друго усещане, осветление, чувство.
    .......................

    ѕотърсим ли основни€ художествен патос на та€ поези€, това е желанието на поета да съчетае грубата проза на всекидневието с поези€та и красотата, да свали красотата на зем€та не само като идеен, но и като художествен, естетически момент, да € вложи в малките, дребни, непоетични неща, в обикновените про€влени€ на живота, да внесе поетична ома€ в грозното и прозаичното. ќттук и това непрекъснато сближаване в неговата поези€ на скрити€ патос с леката ирони€, на всекидневната прозаичност с високи емоционални трептени€, които съзнателно се приглушават от действителността. — н€каква художествена упоритост, с помощта на хумора смешното и грубото се превръщат в елемент на поетичното.

     ръстьо  уюмджиев

    јко на поетите се даваха титли за т€хното стихотворно майсторство, на ¬алери ѕетров можем да дадем всички титли - магистър, доктор, доцент, професор. “а€ необикновена акробатика, та€ сложна игра на думи, ти€ странни авантюри на стиха, в които той н€ма равен на себе си, ни го представ€т като нещо любопитно и странно в нашата поези€. √лупаво би било да предполагаме, че това е отдаване на празно стихоплетство, артистично увлечение на циркови€ артист, липса на вдъхновение. Ќо та€ виртуозност на изпълнението, то€ "паганизъм", то€, бих казал, "уайлдизъм" не могат да ни освобод€т от подозрението, че то се увлича в собствената си игра, в собственото си изпълнение, както цигулар€т виртуоз често се наслаждава на сво€та безпогрешна техника, на сво€та нечовешка сръчност. „есто у него ще срещнете фокуси със словото; никъде у него н€ма да намерите грапави, груби, недод€лани стихове; често ще срещнете у него картини, които ви се струва, че могат да се предадат само чрез музиката, където думите са безсилни; един критик се учудваше, че толкова сложни психологически ситуации, които намираме у него, са във възможностите на мерената реч. Ќо за стиха на ¬алери ѕетров тр€бва да се напише специално изследване, за него не може да се говори мимоходом. јко можем да обвиним то€ стих в нещо, то е в това - в него н€ма нищо неразмерно, непретеглено, необмислено.
    .............................

    “ой ни кара да видим толкова неочаквани и изненадващи страни на действителността, чудновати и смешни връзки между €влени€та, неизвестни моменти, комични детайли в нещата. “ака той оцвет€ва баналното, обикновеното, че го превръща в €рко и необикновено; в страничното вижда централното, в аксесоарното - важното; от детайла извлича смисъла, така свързва детайла с иде€та, че той сам се превръща в носител на мисълта. Ќие никога не сме си въобраз€вали, че нещата, които всеки ден наблюдаваме, могат да бъдат в такива аспекти, каквито той открива, че с думите, които употреб€ваме всеки ден, могат да се прав€т такива чудесии.
     

    —ветлозар »гов

    —подел€щ общата - на поколението и времето - ирони€ към сантименталното и патетичното, ¬алери ѕетров обаче не плаща данък на преднамерената прозаизаци€ и дори в най-скептично-ироничните си реакции запазва изтънчено култивирани духовни реакции към битието.
    ”дивителна е и концептуалната, и стиловата зрелост още на ранните му творби - поемите "ѕалечко", "Ќощи в Ѕалкана", "ƒетинство", " рай синьото море", "Juvenes dum sumus", "“авански спомени" и "Ќа път". ¬ т€х една изразно-стихова виртуозност, обогатена от уроците на италиански€ крепускуларизъм, се израз€ва чрез синтеза на дълбок субективен психологизъм (и автоанализ) с обобщено-философско-историческо осмисл€не на съдбата на Ѕългари€, ко€то в тези военни години продажни политици отново б€ха привързали към катафалките на истор€та. Ќо характерната още в тези ранни години валерипетровска екзистенциална печал (идеща от изключително остри€ усет за протичане на времето - "Juvenes dum sum us") се уравновес€ваше от един дискретен исторически оптимизъм ("Ќа път"), в който битовата предметност бе извисена до философска символика за вечните и неизчерпаемите жизнени сили на народа.
     

    ƒимитър “анев

    ¬алери ѕетров има и н€кои "особени", своеобразно "противосто€щи" стихотворени€, най-€ркото от които е, мисл€, "японски€т филм". “о е реплика по конкретен повод, но може да се счита за програмно по отношение разбирането на поета за рол€та на изкуството - една незакрита, гол€ма и сложна тема. ѕоради това, макар и кратко, слово-пестеливо, стихотворението стои н€как препълнено, натежало. “ук ¬алери ѕетров фактически оборва старото догматично твърдение, че изкуството тр€бва да се свали долу, сред масите, "сред народа" и да задовол€ва техните естетически нивИ, нагласи, вкусове. ѕоетът издига (по времето на т. нар. соцреализъм!) друг принцип, друга повел€ - модерна, амбициозна, висока и горда. ¬ професионални€ дълг на човека на изкуството той включва задължителното, трудно и бавно дълбаене и наслагване в съзнани€та, в чувствителността и мисленето, в оценъчните възможности на хората. Ќеговото насто€ване е за едно наложително усилие за изплуване из плитчините на лесносмилаемото и временното, на консумативните предпочитани€ и подходи в изкуството, за да се тегли нагоре човекът, да се поощр€ват умът, асоциативността, рисковете и личностната неповторимост.
    ........................

    —пециално творчеството му, препратено към детската аудитори€, ползващо детска "оптика" за света наоколо и за този вътре в нас, заслужава особено внимание. Ќ€как за душевно реанимиране (свое и наше общо) "прескача" творецът в детската тематика и проблематика, в стилистиката на творбите за деца. ѕък и веро€тно вътрешно е склонен към детски€ ъгъл на виждане и чувстване. “ози св€т е непринуден, освободен, чист, фантазен, неограничен. — любов и душевна разположеност, с увлечение, удоволствие и наистина прелестно - чрез тласъците на детското въображение, пренареждане на живота и словесна комбинативност - поетът издига неизменните човешки стремлени€ към справедливост, съгласие, благородство и щастие.

    Ѕожидар  унчев

    Ќо каквото и да става, бъдните години ще наслед€т от ¬алери ѕетров немалко. «ащото, както пише јтанас ƒалчев, "ѕоези€та не е общуване, а приобщаване. ѕриобщаване към »де€та,  расотата, »стината". ¬ изкуството на ¬алери ѕетров ги има и трите, а човек не може да живее без »де€та,  расотата и »стината.
    ..................

    ¬ своето поетично творчество той неотстъпно е прослав€л човека. ѕрослав€л го е по сво€ валерипетровски начин, дискретно, с тиха, но жилава, упорита любов. »роничен, скептичен, пон€кога тъжен, друг път ведър, хумористичен, а защо не и саркастично €звителен, в негови€ поглед всичко е разбиране, прошка и надежда.
     
     

    ¬елин √еоргиев

    «ј–я

     ато гледам този бог ¬алери ѕетров
    как пластично реди сво€ космос от думи -
    да ни дава надежда все пак, малко ум и
    много чисти частици любов -
    удивен от съзвезди€та му необозрими,
    ще му кажа: ћаестро, благодар€
    за денонощната ти зар€
    от рими.
     
     
     
     

    ѕетър ¬елчев
    –»÷ј– Ќј  Ћј—»„≈— »я —“»’
     

    ѕоези€та, разбира се, не е само стих, както и стихът сам по себе си още не е поези€. »ма много автори със своето м€сто в истори€та на поези€та, но без особени заслуги към версификационното изкуство. Ќо като се има предвид, че поези€та - за разлика от прозата - по-трудно търпи средни стойности, проблемът за стиховото майсторство не е за пренебрегване. ≈дно равновесно, постигащо естетическата м€ра положение на нещата е налице, когато са избегнати и двете крайности - и неглижирането на формата, и самоцелното формотворчество.
    –итмометриката, римариумът и строфиката на наши€ стих - като съвкупност и като система - са продукт от художествената практика на множество автори. Ќай-осезаем е обаче приносът на такива не само значителни поети, но и в собствени€ смисъл на думата строители на български€ стих като ’р. Ѕотев, »в. ¬азов, ѕ.  . яворов, Ќ. Ћилиев, ƒ. ѕодвързачов, ƒ. ƒебел€нов, √ео ћилев, ’р. —мирненски, ≈л. Ѕагр€на, Ќ. ¬апцаров. ¬ т€хното творчество класически€т стих е добил онзи определен, завършен облик, който би могъл да служи като база за оценка на българското стихотворство.
    “ова е гол€ма и сложна тема, заслужаваща специално изследване. ÷елта на мо€та студи€ е по-скромна: да отбележи, макар и накратко, по-съществените характеристики, отличаващи стиха на ¬алери ѕетров. ѕовод ми дават две неща. ѕърво, стихът е сред най-въздействащите аспекти на ¬алери-ѕетровата поези€. » второ, писаното досега по този въпрос е крайно недостатъчно.
     акто повечето родени поети, ¬алери ѕетров рано започва да пише, а едва осемнадесетгодишен издава поемата "ѕтици към —евер" (1938). ¬ не€, при ц€лата неукрепналост на стиховото умение, вече се хвърл€ в очи несъвсем обичайни€т стремеж към римуване на собствени и географски имена, технически термини и пр.  аквито и строги (от днешна гледна точка) критерии да прилагаме към стиха на поемата "ѕтици на —евер", не можем да не признаем, че в не€ е налице плодотворната тенденци€ към предметност на словото, характерна за българската поези€ от онази епоха.
    ћного по-важно е обаче нещо друго. ј то е, че и като поет, и като стихотворец ¬. ѕетров претърп€ва доста бърза еволюци€. ¬ периода 1940-1948 година възниква един внушителен "масив" от творби, в които ¬алери-ѕетрови€т стих се изгражда и усъвършенства, достигайки една кажи-речи пълнота на експресивни възможности. »мам предвид лирическите цикли и поеми "Ќощи в Ѕалкана", "ѕалечко", "ƒетинство", "Ќа път", " рай синьото море", "Juvenes dum sumus", "“авански спомен" и др.
    ¬ този смисъл паметна е по€вата на книгата "—тихотворени€" (1949). “€ е алфата и омегата на ¬алери-ѕетровата поези€ - и като идейно-емоционална нагласа, и като стихова специфика. „рез тази книга ¬. ѕетров създава свой "патент", сво€ собствена "марка" за качество, отличаваща го всред първенците на нашето слово. ќттук започва и се развива по-нататък ц€лото многоцветие на "¬алери-ѕетровото творчество - лирическо, драматургическо, сатирическо: "¬ меката есен" (1960), " огато розите танцуват" (1965), "ƒъжд вали - слънце грее" (1967), "Ќа см€х" (1970), "—богом, тате!" (1972), "—атирически поеми" (1988) и пр. ¬сичко не мога да избро€ - пък и поетът не е спр€л да пише и да публикува. ѕрочее, поези€та на ¬алери ѕетров е €вление, достатъчно изкристализирало в своите съдържани€ и форми, за да бъде предмет на н€кои обобщени€.

    * * *
    –итмиката на ¬алери ѕетров почти изц€ло принадлежи към класически€, т.е. силаботонически€ стих. ¬ не€ са застъпени както двоичните (€мб и хорей), така и троичните ритми (амфибрахий, дактил, анапест). Ќа базата на една достатъчно представителна извадка, включващи 256 стихотворни текста на ¬. ѕетров, относителните д€лове на тези ритмови разновидности са, както следва:
    ямб - 39%
    ’орей - 15%
    јмфибрахий - 8%
    ƒактил - 9%
    јнапест - 29%
    “ези пропорции представл€ват интерес, особено ако бъдат сравнени със съответните показатели на неколцина други наши поети, с чието творчество поези€та на ¬алери ѕетров има допирни точки по лини€ на типа изразителност-изобразителност, типа повествувателност, композиционни похвати и т.н. ѕривежда въпросните данни:
    “. “ра€нов: €мб /82%/, ’орей /2%/, амфибрахии /16%/,
    дактил /0%/, анапест /0%/.
    Ќ. Ћилиев: €мб /56%/, хорей /17%/, амфибрахий /12%/,
    дактил /8%/, анапест /7%/.
    ƒ. ƒебел€нов: €мб /62%/, хорей /15%/, амфибрахий /15%/,
    дактил /2%/, анапест /6%/.
    ’р. —мирненски: €мб /54%/, хорей /15%/, амфибрахии /25%/,
    дактил /3%/, анапест /12%/.
    Ќ. ‘урнаджиев: €мб /54%/, хорей /11%/, амфибрахий /7%/,
    дактил /5%/, анапест /23%/1
    ѕозволих си да отегча читателите с тази статистика, за да не бъдат голословни заключени€та, които искам да изложа по-нататък. «а какво всъщност става дума?
    ѕърво, прави впечатление фактът, че у ¬. ѕетров €мбът е доста по-слабо представен в сравнение с изброените по-горе автори. √оре-долу същата ще бъде констатаци€та ни, ако сравним €мбични€т индекс у ¬. ѕетров с традиционно високи€ процент на този индекс в нашата поези€ изобщо. “ова означава, че стихът на ¬. ѕетров звучи по-необичайно, по-небанално. “ой усп€ва да преодолее отрицателните последстви€ от употребата на един прекалено често използван ритморазмер.  ато казвам "да преодолее", н€мам предвид, разбира се, н€каква целенасоченост, или предварителна програмираност (стихове така не се пишат), а имам предвид вътрешна ритмична нагласа.
    ¬торо, прави впечатление високи€т д€л на троичните ритми - амфибрахий, дактил, анапест. ¬зети сумарно, като съставни части на един и същ ритмов ареал, те са цели 46 % в поези€та на ¬алери ѕетров. «а сравнение: “. “ра€нов /16%/, Ќ. Ћилиев /27%/, ƒ. ƒебел€нов /25%/, Ќ. ‘урнаджиев/35%/. ¬исоки€т индекс на троичните ритми у ¬. ѕетров е сравним само с този на ’р. —мирненсски /40%/, а впрочем между стиховите специфики на двамата автори могат да се прокарат и други паралели1.
    ≈дна толкова засилена употреба на троични ритми придава на ¬алери-ѕетровата поези€ елементи на развълнуваност, приповдигнатост, тържественост, патетичност. “ова са характеристики, свързани със сами€ строеж на този стихов тип, чи€то благородна монотонност се дължи на това, че не допуска пропускане на зададени в схемата ударени€ (както това е възможно при €мба и хоре€). »наче казано, формата е адекватна на типични за ¬алери ѕетров настроени€ и духовни състо€ни€.
    “рето, специално отбел€зване заслужава фактът, че от всички троични ритми в поези€та на ¬. ѕетров необичайно висок д€л се пада на анапеста: 29%. “върде висок е той и на фона на българската поези€ изобщо, а ето и сравнението със споменатите вече поети: “. “ра€нов /0%/, Ќ. Ћилиев /7%/, ƒ. ƒебел€нов /6%/, ’р. —мирненски /12%/, Ќ. ‘урнаджиев /23%/. ћисл€, че основната причина за употребата на анапеста в поези€та на ¬алери ѕетров се крие в способността на този ритъм да побира повече смисъл, повече съдържание. “ой, така да се каже, се отличава с по-гол€ма "вместителност"2. ƒва примера от поемата " рай синьото море":

    ... седем вуйчовци с бели капели,
    два поручика смели на кон,
    десет лели, развели омбрели,
    и пристегната в кош от банели
    стринка “инка на графски балкон.

     акто е видно, в общо 15 стъпки (пет тристъпни стиха) се поместват 19 семантични единици. ј ето и един още по-впечатл€ващ случай:
    —олно езеро вече светлика
    ту във л€во, ту в д€сно от мен,
    една лодка, две лодки, тръстика,
    после млада жена тъмнолика
    нещо вика от шлепа червен.

    “ук в 15 стъпки, т.е. 15 метрични единици се побират цели 22 смислови единици! —амо в пет стиха са лаконично изградени и един сюжет, и една картина. јнапестът е особено функционален за един или друг тип лирическо повествувание и ¬алери ѕетров успешно оползотвор€ва възможностите, които тази стихова форма му предостав€. ћалко преди това същото прави и Ќ. ћарангозов в поемата "Ќа повратки в село", написана в същи€ тристъпен анапест:

     олко нощи ти слушаш унесен
    то€ стар, монотонен напев -
    на вагона приспивната песен,
    на сирената будни€ рев.

    јко решим да обобщим въпроса за функционалността на стихови€ ритъм при ¬. ѕетров, следва да отбележим, че той целенасочено варира ритмите в различните части на своите цикли и поеми. “ака в "ѕалечко" се редуват хорей, €мб и дактил; в "Juvenes dum sumus" - €мб, дактил, анапест; в "“авански спомен" - хорей и €мб; в "ƒетство" - дактил, хорей, анапест; а в "—богом, тате!" откриваме всичките пет разновидности на силаботонични€ стих. ѕодобна практика иде да ни покаже, че ¬алери ѕетров се стреми да изгражда поемите си като полифонични композиции.

    * * *
     азаното дотук имаше за цел да очертае най-общите ритмохарактеристики на ¬алери-ѕетрови€ стих.  артината обаче ще бъде непълна, ако не споменем и н€кои по-частни, по-периферни случаи. “е заслужават внимание, защото свидетелстват за едни или други търсени€ в областта на стиховата изразителност, а когато става дума за стихотворец от ранга на ¬алери ѕетров, вс€ка подробност добива значение. »мам предвид н€кои творби, в които поетът, оставайки в пределите на един и същ ритмов ареал, редува различни негови разновидности, например - дактил и амфибрахий:

    “олкова радост извика
    писмото с добри новини!
    √ледам клеймото на плика
    и път€ му см€там във дни.
        ("ƒобрите писма")

    »ли:
    ћъничко €ростно стихче,
    тъй дълго държано във плен,
    днеска най-сетне открих, че
    премного напираш във мен.
        ("Ќапиращото")

    “ук поетът постига н€каква своего рода внезапност при прехода от първата към втората половина на строфата, постига € посредством сблъсъка на ударени срички в междустиховото пространство. –итмограмата на стиховете "...писмото с добри новини! / √ледам клеймото на плика...", записана посредством съответните символи: UЏUUЏUUЏ / ЏUUЏUUЏU, нагледно демонстрира за какво става дума. Ќалице е н€какъв далечен аналог с √ео-ћилевата стихова практика.1  –азликата е обаче в това, че с помощта на подобни синкопиращи ритъма ефекти авторът на "—ептември" изгражда ц€ла поема, докато у ¬алери ѕетров имаме работа с едно по-непретенциозно приложение на въпросни€ похват.
    «аслужват отбел€зване и онези немалко на брой стихотворени€ на ¬. ѕетров, написани не в силаботоничен, а в тоничен стих, т.е. когато количеството на сричките между основните ударени€ не е строго определено. ¬ърху фона на класическата силаботоника, преобладаваща и в днешната ни поези€, подобни творби звучат по-необичайно, по-нетрадиционно. ј освен това внас€т прозаични интонации от разговорната реч - нещо близко до общи€ дух на ¬алери-ѕеттровата поези€. ƒва примера:

    ƒнеска съм с музика много зает,
    дано никой другар не ме дири.
    ¬се тъй весела двайсет пъти подред
    единствената ми плоча свири.
         ("Ќе, той не ревнува")

    “и си тука тоз въздух, туй стъкло, тази маса,
    ти си вънка слънцето и белите брези,
    тиси вкъщи машинката, ко€то ръжд€са
    от пролетите по тебе сълзи.
        ("“€ си посипва главата с пепел")

    ÷итираните строфи са от книгата "—тихотворени€" (1949), но и по-късно, и в лирическата, и в сатиричната си поези€, ¬алери ѕетров си служи със свободни ритми. “е дават възможност за по-гол€ма естественост, подвижност и дори бих казал маневреност на словото. “е улесн€ват и създаването на каламбурни ефекти, и т.н. - все неща, без които хуморът и сатирата са немислими.

    * * *
    јко широтата на ритмови€ диапазон е отличителна черта на ¬алери-ѕетрови€ стих, същото се отнас€ и за неговата метрика. ѕо принцип размерът, дължината на стихови€ ред не е само формално-количествено, но и качествено пон€тие. Ќезависимо от това дали ще определ€ме метриката в зависимост от бро€ срички, или от бро€ стъпки, т€, като вс€ко нещо в изкуството, съществува в пределите на определена естетическа м€ра. “ова означава, че прекалено дългите стихови размери започват да се възприемат като проза, а прекалено късите - например едностъпните стихове - най-често не са нещо повече от екзотичен експеримент1.
    ћетриката на ¬алери-ѕетрови€ стих се реализира в един диапазон от четири-пет докъм шестнадесет срички. јко определим като минимум стиховете:

    ўе ви науча! -
    с гн€в изкрещ€х.
    ¬рътнах им ключа,
    тръгнах без т€х. -

    то нав€рно за максимум тр€бва да см€таме стихове като:

    “ишина. ѕазачът дреме с вестник вънка до портала.
    —тари€т художник влиза в празната музейна зала
    и пред него е, вис€ща в златна рамка на стената,
    неговата, от безбройни репродукции позната...

    ÷елта на тези примери беше най-вече да се демонстрират крайните, пределните стойности на размера на ¬алери-ѕетрови€ стих, пределните му възможности. ј инак, може да се каже, че поетът плодотворно разработва множество двустъпни, тристъпни, четиристъпни, петстъпни, шестстъпни и прочие метрични ипостаси на класически€ и некласически€, силаботонически€ и тонически€ стих.
    Ќе мога да не отбележа, че от групата на късите ритморазмери най-често е използван двустъпни€т анапест.  ъм него поетът с€каш има определено предпочитание. » неслучайно в "т€сното", но всъщност обемно пространство на двустъпни€ анапест той е съум€л да излее редица от най-хубавите си, писани по различно време стихотворени€: "¬иетнам", "“ъжно", "ƒъжд вали - слънце грее", "јкустика", "ѕребол€ва", "¬лажна утрин", " вартално затруднение", "Ћюбовна песен" и др. ≈дин пример:

    ”ж в ума ми не влизаха
    тез науки тогава,
    но урокът по физика
    в паметта ми изплава.

    » си казах: старицата
    нейде в јзи€ стене,
    но нали щом частиците
    ний раздвижим в трептене,

    по теори€ никога
    то не гасне до кра€?
    «начи, пълно е с викове
    и във мо€та ста€!

    Ќер€дко ¬алери ѕетров приб€гва до редуване - в границите на една и съща творба - на различни по дължина стихови размери. ѕодобен похват, практикуван открай време и в нашата, и в чуждестранната поези€, може да изпълн€ва и композиционно-повествувателни функции когато преходът е регул€рен, вълнообразен, и други, по-екстремни функции (когато преходът е по-р€зък, по-внезапен). –едуването може да бъде: 1. симетрично и 2. несиметрично. ” ¬алери ѕетров са налице и двата типа:

    1) Ќеполучил за н€какъв празник покана,
    осени ме в момента иде€
    пред парадни€ вход да застана,
    за да вид€ какво е без не€.
        ("ѕред парадни€ вход")

    2) ƒон  ристобал де —аламанка
    използва служебна бланка
    и вдигна ц€л
    ≈скуриал
    с адмиралтейски материал.
        ("Ѕалада за контраадмирала")

    ƒруг един композиционно-метричен проблем, към който поези€та на ¬алери ѕетров има отношение, е проблемът за цезурата. –авноделно разсичаща дълги€ стих на две полустиши€, т€ е налице в редица €мбични, хореични, амфибрахични и други творби ("ѕътечката", —богуване с морето", "ћечта", " атеричка", "«имни срещи", части от поемата "Juvenes dum sumus" и др.). Ќ€ма да ги разглеждам подробно, понеже те не добав€т нещо съществено ново към традиционната версификационна практика. »ма обаче една разновидност на цезурата, ко€то с€каш е типична само за стиха на ¬алери ѕетров. Ѕихме могли да € наречем "разширена цезура". ќткриваме € във ¬алери-ѕетрови€ четиристъпен анапест. Ѕихме могли да го съпоставим със същи€ ритморазмер у ƒ. ƒебел€нов, а най-общо казано бихме могли да го определим като български аналог, българска разновидност на европейски€ александрийски стих1. ўе дам пример от едно от най-хубавите стихотворени€ на ¬. ѕетров.

    —нощи късно пред къщи си паркирах колата
    и ключето от не€ изтървах в тъмнината.

    “ази сутрин изл€зох да го дир€ към седем,
    тротоара пред къщи със учудване гледам -

    със златни листенца ц€л постлан край мосвича
    и на жълто ключенце от т€х вс€ко прилича!
           (" лючето")

    Ќагледно демострирана ритмометриката на този четиринадесетсричен стих е следната: UUЏUUЏU / UUЏUUЏU.
    Ќовото, необичайното тук е тази сричка в повече, ко€то се намира вд€сно от цезурното разграничаване на полустиши€та. “ук цезурата не е обикновено - словоразделно и синтактично - раздел€не на стиха на две равни части. “€ е по-осезаемо разшир€ване на предцезурното и следцезурно пространство. “€ е в истински€ смисъл на думата пауза в движението на стиха.2
    ѕо същи€ начин са написани и много други стихотворени€ на ¬алери ѕетров: "“ези н€колко дена със дъх черноморски", "ћъже", "ƒнеска чувствам се тъжен", "—лавеи сутрин", "«еметръс", "ƒърво наесен", части от поемата "—богом, тате!" и др. “ова бездруго свидетелствува, че не става дума за случайно хрумване, а за съзнателно избрано и обмислено стихово решение.

    * * *
    јко има нещо, без което е абсолютно невъзможно да си представим стиха на ¬алери ѕетров, това е римата, римовото съзвучие, римуването. Ќещо повече, у него т€ е първодвигател на поетическата реч и с€каш е натоварена да изпълн€ва всички по-важни функции - звукови, смислови, строфично-кимпозиционни. — богатото разнообразие на сво€ лексикален състав т€ е с€каш и основно средство за изграждане на езика и стила на повечето творби на поета. –имуването е за ¬алери ѕетров като н€каква напомн€ща епохата на трубадурите "gaya scienza" (весела наука), от ко€то наши€т поет се опи€н€ва и не му омръзва да € практикува безконечно. “ой едва ли не см€та римата за н€каква жена, от чийто капризи се оплаква:
    ј колко мъка искат тези рими,
    които уж са все неповторими,
    а всъщност като тракане на влак
    повтар€т се и се повтар€т пак.
        ("¬ меката есен")

    Ќо ако реши да скъса с не€, да € изпъди, веднага разбира, че това е невъзможно:

    ...и ти си далече и вече незрима,
    но, Ѕоже, как може без рима!
    » миг, и със вик подир тебе аз тичам.
    јз пак те обичам! » как те обичам!
        ("—богом на римата")

    ћисл€, че н€ма да сбъркам много, ако кажа, че в областта на римовата изобразителност ¬алери ѕетров н€ма равен на себе си в българската поези€. ѕо този повод известни€т преводач и теоретик на стиха Ћюбен Ћюбенов беше писал: "“ам, където друг наш поет не би могъл и да помисли, че е възможно да се римува дадена дума, той (¬алери ѕетров - бел. мо€ - ѕ.¬.) с€каш на шега € включва в двойна и дори тройна рима! “ам, където пък употреб€ва общоизвестни, хил€ди пъти срещани в други стихотворени€ думи, той ги римува съвсем по новому"1.Ќ€колко десетилети€ са минали от времето, когато е изречена тази оценка, но и до днес нещата не са се променили.
    «а ¬алери-ѕетровата рима и за нейните експресивни и изобразителни функции може да се напише ц€ла книга. ƒори едно най-общо емпирично описание на феномена би отнело доста страници. «атова ще се задовол€ да изложа в конспективен вид они€ неща, които ми се струват по-съществени.
    1. —тихът на ¬алери ѕетров е винаги, без изключение римуван. „овек пон€кога даже е петимен да прочете поне една творба на този поет, написана в б€л стих. Ќо не! ≈динствени€т, тъй да се каже, компромис, са всъщност случаите, когато ¬. ѕетров приб€гва до една отколешна, романсова строфична форма - полуримуваното четиристишие:

    “€, нашата улица
    си е още такава -
    вс€ка новост по къщите
    подир миг се узнава.

    «атова така бързо
    всичко живо научи,
    че съседите вд€сно
    вече имали внуче.

    “ака са написани н€кои стихотворени€ на ¬.ѕетров от 80-90-те години на минали€ век ("ѕонеделник сутрин", "Ќашата улица", "Ѕолнично", "Ѕрайлова азбука", "Ћюбовна песен", "ћимикри€").
    2. ѕоези€та на ¬алери ѕетров е истинска енциклопеди€ на българската рима. ѕочти не съществува нито тип, нито вид римово съзвучие, които да не може човек да открие там, при това в характерни конфигурации.
    а) Ќалице са рими от всички метрични типове: мъжки (звън - сън), женски (паважа - стража, чуруликат - старикът), дактилни (наздравици - поздравл€ват се, скръстени - пръстени), и дори хипердактилни (струва ми се - преструвахме се, артери€та - мистери€та, вицовете - шприцовете, мнени€та - съмнени€та, наци€та - стенагитаци€та). —ледва да се отбележи високи€т (в сравнение с други автори) относителен д€л на дактилната рима у ¬алери ѕетров. ј също така и фактът, че поради сво€ по-гол€м сричков обем, т€ е в състо€ние да побере повече смислово и повествувателно съдържание - а поетът €вно държи на това.
    б) Ќаред с простите рими у ¬. ѕетров са налице и множество съставни: ветреца - напред са, поел си - релси, обида - да не би да, съгласие - така си е, кактуси - както си. ѕон€кога поетът дотам се "изхитр€ва", че съум€ва да направи съставна дори и мъжката рима (нещо, което теоретически е невъзможно):

    “ук талант е съкратен
    и заместен със кретен.

    ” ¬алери ѕетров съставните рими се срещат толкова често (както у никой друг наш поет), че се превръщат в своего рода "differentia specifica", в характерна черта на неговото римотворчество, отличаващо се с гол€ма изобретателност. ј това е в съответствие с общата ритмометрична раздвиженост на ¬алери-ѕетрови€ стих, за което вече стана дума по-горе. », което е по-важно, съставната рима придава допълнителни композиционни възможности и възможности за побиране на повече съдържание.
    в) Ќе по-малка изобретателност про€в€ва поетът и когато широко въвежда в стиха си неравносрични рими: танците - страниците, черепът - да се изчерпат, пушекът - клатушкат, успехът ти - вехти, примка - мимика, дарба - тараба, запомн€т - анатоми€, отсреща - зад лещата, остро - острова, куцичко - музичката и др. ‘еноменът на неравносричната рима1, представ€щ несходството на сходното, още веднъж демонстрира, че асиметри€та всъщност е съставна част от ц€лостната симетри€ на структурата.
    3. ¬ звуково отношение римата на ¬. ѕетров е винаги точна, класическа, тъй като изпълн€ва изискването да съдържа минимума от акцентувана гласна плюс "опорна" съгласна (цъфти - черти, спре - море, петима - любима). јла подобно елементарно правило важи за простосмъртните стихотворци, а на наши€ поет му дай ти свръхпълни, многоелементни рими от рода на: никак - пепелника, ликове - пликове, да се втренчи - тренче, мускетари - с китари, острички - ноздрички.
    јсонансни рими (от типа на ‘урнаджиевите: небе - поле) ¬алери ѕетров никога и по никакъв повод не използва, а дисонансни могат да се срещнат много р€дко и при това в ранното му творчество. “акива са н€кои хомографни, т.е. рими "за окото", като: леда - следа, света - мечта, начаса - коса.
    ѕо времето, когато ¬. ѕетров прави първите си стъпки на стихотворческото поприще, в нашата поези€ се извършва деканонизаци€ на женската и дактилна канонични рими. “ова води до чувствително "обеззвучаване" на римовото съзвучие, достигащо дотам, че пон€кога (при јт. ƒалчев например) не е €сно дали изобщо можем да говорим за рима, или за нещо друго?
    ¬алери ѕетров стои далеч от цели€ този разрушителен процес. “ой смело експериментира, внас€йки повече предметност и повече смислово напрежение при римуването, но винаги се придържа към изисквани€та за акустическа достатъчност, а дори се стреми и към свръхдостатъчност, обогат€вайки стиха си с алитерации и с рими (пон€кога тройни, четворни и т.н.). ¬ този смисъл ¬. ѕетров е едновременно и традиционалист, и новатор на български€ стих.
    4. ƒинамични€т, стрем€щ се към преходи, раздвижено-игрови характер на ¬алери-ѕетрови€ стих закономерно се свързва със стремежа към морфологично разнообразие в сферата на римуването. “о се осъществ€ва, както е известно, по два начина: звуково съчетаване на думи от един и същ граматически тип (съществително, глагол, епитет и т.н.), и свободна комбинаторика, т.е. римуване на думи, представл€ващи различни части на речта. ¬алери ѕетров настойчиво практикува втори€ способ. ¬ неговата поези€ съотношението между баналните "граматични" рими и римите - плод на художествено-словесна изобретателност е около 1 : 3. Ќалице е, следователно, подчертана тенденци€ към морфологично богатство на римата. 
    5. ќсобено важно е да се изтъкне, че в сво€ римов репертоар ¬. ѕетров широко въвежда лексика с предметна (веществена) семантика. “ой постав€ в римна, т.е. силна позици€ думи, обозначава конкретни, материални предмети, антропоними, топоними, индивидуални имена и прочие, повишаващи непосредствената въздействаща сила на словото. Ќапример:
    а) предмети: сафрида - обида, флот - кашалот, бакър - нишадър, молекул€рен взрив - негатив, вчера - ревера, неони - магнетофони, блед - "¬алтер-7,65", москвича - прилича.
    б) антропоними: комитетски - Ћевски, скрит - ћайн –ид, Ћуи ∆уве - нови светове, чин - граф ÷епелин, „арли „аплин - дирижабли, стар€т шал - плана ћаршал - нарочил - –отшилд.
    в) топоними: ƒубровник - часовник, ќдеса - завеса, старци- ƒолно  амарци, ’асково - ласкаво, ќдрин - орден, гредореда - јрктур и јндромеда, да поспите - кръчмицата "ѕод липите".
    Ќепосредствен предшественик на ¬алери ѕетров досежно този процес на "опредмет€ване" на римата е авторът на поемата "Ќа повратки в село" (1940). ќт сравнението между двамата поети се вижда, че римите на Ќиколай ћарангозов1  не са по-малко свежи и неочаквани, но са н€как по-асиметрични, н€как съзнателно "незавършени" в звуково отношение, докато тези на ¬. ѕетров са по-цизелирани и по-близки до класическите традиции.
    6. —тремейки се към съвършенство, ¬алери ѕетров концентрира вниманието си към римата като "атомарно" €вление и към римуването като конкретна стихова задача, ко€то тр€бва да се реши тук и сега. ƒали поради това, или по н€какви други причини, той не съум€ва - а може би не желае! - да вложи усили€ в създаването на повече и по-разнообразни строфични форми. » това е така, макар да изглежда нелогично. —трофиката на ¬. ѕетров е твърде оскъдна на фона на всичко забележително в негови€ стих и може да бъде изчерпана в н€колко кратки абзаца.
    а) „етиристишието преобладава до степен, че с негова помощ са написани над 80% от текстовете в достатъчно представителната извадка, с ко€то борав€. ѕри това всичките са изградени посредством кръстосано римуване (ј ¬ ј ¬).
    б) ѕоетът е силно привързан към двустишието, сиреч съседното римуване (јј ¬¬ ——...). “ака са написани доста стихотворени€, а особено функционална се оказва тази форма при изграждането на големи лирико-повествувателни творби. »мам предвид поемата "¬ меката есен", ко€то със своите над 2000 стиха е по вс€ка веро€тност най-обемната, написана посредством съседно римуване творба в нашата поези€ - след ѕенчо-—лавейковата " ървава песен".
    в) Ўестстишната строфа е представена у ¬алери ѕетров с две схеми: јј¬——¬ и ј¬—ј¬—. ¬тори€т тип е по-разпространен. ќбщо в шестстиши€ са написани десетина текста (поемата "“авански спомен", части от поемите "Juvenes dum sumus" и "—богом, тате!").
    г) ћного успешно разработва ¬алери ѕетров р€дко срещаната, но заслужаваща внимание форма на петстишието. ѕоетът използва наложилата се и в европейската, и в нашата стихова практика схема: ј¬јј¬. »зц€ло в петстиши€ е написана великолепната поема " рай синьото море" (420 стиха). ¬ не€ типични€т валери-петровски св€т от чувства, идеи и образи и неповторими€т валери-петровски стих се сливат в един щастлив синтез.

    * * *
     ато исторически феномен и като пораждащ теоретически размишлени€ проблем стихът на ¬алери ѕетров може да бъде разглеждан от различни ракурси. ѕонеже това не е възможно да стане в границите на една кратка студи€, ще кажа в заключение само две неща: досежно общи€ функционален смисъл на ¬алери-ѕетрови€ стих и досежно м€стото му в разво€ на българското поетическо изкуство.
    ¬алери ѕетров се е шегувал с какво ли не, включително и със сами€ себе си, изпитвал е почти детинска радост от игрите на сво€та стихова виртуозност и често пъти е прикривал не съвсем веселите си размишлени€ зад една артистична непретенциозност, с което пон€кога неволно е подвеждал н€кои литературни критици.
    Ќо той винаги е бил движен от желанието да каже нещо съществено за света, в който живеем, за смисъла на човешкото битие. ѕоетът е бил обладан от жаждата да ни разкаже колкото се може повече и по-сериозни неща, да сподели мнени€ върху разнообразни теми, вълнуващи любознателната му душа.
    Ќакратко казано, у ¬алери ѕетров е налице стремеж към съдържателност на мисълта, ко€то се нуждае от съответните форми на стиха - не прекалено дълъг, защото ще се изпадне в нежелан прозаизъм, но достатъчно обемен, за да поеме едно наситено с детайли и обсто€телност повествувание. “акива именно стихови форми подбира ¬алери ѕетров:
    1. јнапеста - заради онези, да ги наречем "допълнителни" срички в анакрузата, в които могат да се помест€т още една-две думи, т.е. семантични единици. —ъщото се отнас€ и до разширената цезура в четиристъпни€ анапест.
    2. ƒактилните римувани клаузули, които не увеличават метричната, но затова пък увеличават реалната дължина на стиха.
    3. —ъставните рими, които създават допълнително "движение" в междустиховото пространство и по този начин повишават синтактично-комозиционните възможности на повествованието.
    4. ѕетстишната строфа, ко€то всъщност е удължен вариант на четиристишието (катрена). Ѕидейки компактна като катрена, т€ н€как незабележимо, но осезателно повишава вместителните способности на строфиката.
    ¬сичко това означава, че за целите на сво€та изразителност и изобразителност ¬алери-ѕетрови€т стих усп€ва да намери най-подход€щата естетическа м€ра.
    ѕоези€та на ¬алери ѕетров е етап в развитието на българското стихосложение. “€ е синтез на една дълга и плодотворна традици€, венец на многолетните усили€ на нашите творци, насочени към усъвършенстване на класически€ стих. ѕоези€та на ¬алери ѕетров не само има ключово значение в процеса на изграждане и усъвършенстване на българската рима, но може и да служи като своего рода "златен еталон" за звуково и смислово богатство и многообразие.
    ѕрочее, днес ¬алери ѕетров може би на мнозина им изглежда като н€какъв последен "мохикан" от изчезващото племе на класически€ тип стихотворци. Ќ€ма да обсъждам подобни мнени€, пък и не в€рвам, че силаботониката и римата скоро ще бъдат изпратени в музеите. ќсвен ако самата поези€, поези€та като такава, не се превърне в антикварна ценност. “ова н€ма как да се случи - поне докато съществува човешката духовност.
     

    …ордан ‘урнаджиев
    —“»’ќ“¬ќ–≈Ќ»я
     

    Ѕ≈«—ЏЌ»≈

    — око на заблудена нощна птица
    луната бди във тъмното стъкло.
    ƒържи в тревога моите зеници
    на вечерта ранимото крило.

    » мислите в пустеещи пътеки
    задъхано блужда€т до зори.
    ћълчанието тежко в мен отеква.
    ∆ивотът нежив€н у мен гори.

    ј изходът все тъй е неподвластен.
     ъм него тръгвам, но се връщам пак,
    и кърт€ черните, като във рудник пластове
    на свойто лутане и сво€ мрак
     

    ¬ “Џ–—≈Ќ≈ Ќј –ј«√јƒ ј“ј

    ƒъски шахматни са здрачШните пол€,
    насечени от пътищата бели.
    ƒен€т от облак си реди постел€
    и л€га зад отсрещните билИ.

     ато че времето е спр€ло сво€ ход,
    дордето дълго към селцето слизам
    и в€търът ме шиба с влажната си риза,
    нощта ме смазва с тежки€ си свод.

    Ќа толкова неща разгадката до днес
    все търсих, търсих, но не € намерих.
    ƒали се заблуждавах в стара ерес?
    ќт н€какъв измислен бог ли чаках вест?

    ј може би край мен се крие т€ -
    зад светещите в този час пердета
    на он€ дом, или в смеха, преплетен
    със весел лай зад тъмната врата.

    »ли ме дири с къдрави€ дим,
    с гласа на скърцащото геранило,
    със п•лета на детското хвърчило
    към хоризонта, все недостижим?
     

    ƒ»јЋќ√

    √радът обгърнат от нощта
    пак път към сънища поема.
    » плиска тъмното безвремие
    умора в мо€та врата.

    ƒалечните крила дочувам
    на птица, търсеща гнездо,
    и мисълта ми търси дом -
    нов дом, от дълги дни жадуван.

    ќтново онзи вечен диалог
    със себе си съм почнал неусетно.
    “у тъна в мрак, ту ден пред мен просветне
    и търс€, търс€ свой изстрадан Ѕог.
     

    ¬ ѕ–» ј«Ќј“ј Ќ≈ќЅя“Ќќ—“

    ¬се ред€т се в мрачината
    фантастични светове.
    ѕриказната необ€тност
    неусетно ме зове.

    —коро, скоро ще € скрие
    със огромна длан нощта.
    ћамещата £ маги€
    ще отбул€ без да ща:

    ¬ отражени€та пъстри
    на внезапни светлини,
    в срещи с минувачи късни
    край смълчаните стени,

    в чакащи€ ме полегнал
    на бюрото празен лист -
    св€т да сътвор€ на него -
    слънчев, непознат и чист.
     

    Ћ≈ƒ≈Ќј Ќќў

    »злизам навън под звездите.
    ƒалеч е изб€гал сън€т.
    “ъмне€т пъртини извити.
    ƒърветата просто лет€т.

    «абрав€м за топлата ста€,
    за грижи, за сън и тъга.
     ак нощи, подобни на та€,
    проспиваме просто така.
     

    »ван јрнаудов
    —“»’ќ“¬ќ–≈Ќ»я
     

    ћ≈“–ќ

    жел€зна къртица под обущата на градовете
    царица сл€па
    срещаш гробници олтари
    пренас€ш мравките работни
    от бетонните мравун€ци
    до дулата на индустри€та
    поглъща ме светкавица подземна
    царица на нощта
    лабиринта ти
    е противоатомно убежище
     
     

    ¬»ƒ≈Ќ»≈

    вид€х облаци лет€щи планини
    пресъхнали океани
    водопади кръв
    два хуманоида загубени
    в гора небостъргачи
    се прегръщат
    космичен в€тър ги погалва
    и става чудо
    гръмотевичните планини замлъкват
    чува се вик на щурец
    чува се плач на дете
    ражда се господар€т на «ем€та
    с безброй ръце крака
    но безсмъртие и вселената
    не му е съдено да има
     

    ЌќўЌј —ќ‘»я

    гледам те от мо€ небостъргач 
    железобетонна майко
    ти н€маш сърце да ме обичаш но аз съм твой син
    аз също не те обичам но сърцето ме боли
    ти ме дебнеш с жълти очи на глутници квартали
    с неонови очи на хищници
    запов€дваш да те обичам
    докогато ме из€деш
    ако можех сега да се род€
    сега на осемдесет години
    щ€х да те наби€ проститутко
    със сини зелени червени очи
    баба с изгнили вени мазета
    полазена от наркомани
    но аз ще умра преди теб
    и ти ще се правиш на сл€па
    невиждаща мо€ гн€в
    на захвърлен нежелан син
     
     

    —„”ѕ≈Ќј“ј „јЎј

    два пъти счупих мо€та чаша
    много жаден си бил татко
    блъсна ръката ми
    така жаден за хл€б раки€ женско мл€ко си отиде
    прости ми
    дори гроба ти не прел€х
    знам винаги си в мен
    където си стъпил ще стъп€
    прости прости ти в мен си
    повтар€м живота ти
    и аз жаден ще умра
     
     
     
     
     
     

    Ќќў≈ћ

     майчина завивка
    в не€ съм заченат
    от детското креватче чувах стенани€ кавги 
    и см€х
    баща ми € напусна в дървен одър
    майка го догони
    сега сп€т завити в облак
    децата емигрираха в  анада
    мразуват без майчината топлина
    сп€ сам
    вс€ка нощ майка ме целува по челото
     
     

     Ћ»ѕ

    господарка на ухото ми очите
    песен и танцьорка
    зми€ и птица
    леглото е тепиха ти
    направено за секс и сънища
    безкраен мач мъж жена
    с много гривни
    мъжът раздвоен от венчална халка
    на тепиха лъв срещу гепард
    най-силни€ срещу най-бързи€ с нокти рози
    коктейл секс + малко любов
    джейс джейс джейс
     

    ƒжомолунгма майка на света
    владетелко на пустините океаните 
    степите планетите
    ти създаваш гробници ледени
    на бели балкони с черни очи
    кой ще победи
    мълчиш мълчиш
    аз не знам
    но крещ€
    защото съм жив
    а ти си стълба на слънцето и луната
    јнибал –адичев
    —“»’ќ“¬ќ–≈Ќ»я
     

    ј« - “я
      Ќа ≈ва

    ѕотъват, потъват
    очите ми в нейните...
    —понтанно синхронен
    е пулсът ми с нейни€.
    ƒопълва ме нейната
    ласкава близост.
    ”двоена е, всъщност,
    мисълта ми за щастие.
    ќсъзнавам, че аз
    е т€!
     
     

    “ќ…
     Ќа ’ристо  араславов

    “ой има всичко.
    ќт вещите до скуката.
    ќт безразличието до каприза.
    ќт себелюбието до властта.
    »мунизиран е против утопии.
    —пасен е от съмнени€.
    Ќедосегаем е за нищетата.
    » не сънува.
    ќ, бедни човече!...
     
     
     
     
     

    ј–»я «ј  Ћ≈¬≈“ј“ј

    јх, какъв феномен е интригата злостна!
    ѕораз€ва живота ти, щом го докосне!
     ато призрак ехиден над жертвена клада,
    т€ обагр€ с езика си стари и млади.
    “€ е стръвни€ глас на махленската клюка.
    “€ клейми, афоресва, подмолно шушука.
    “€ е жълта сензаци€ в дълга колона,
    компромат или донос от здрИчната зона.
    “€ е дума подхвърлена, слух оборотен,
    който съска навред, който жлъчно ломоти,
    плюе, дъвче и мл€ска, ръмжи и прем€та
    набедените в хищната паст на мълвата.
    ѕосле глухи€ ропот фалцетно нараства
    в тътен, вой, в €ден смерч, в ураган гръмогласен...
    ѕретворила измамата в истина чиста,
    клеветата отписва от черната листа
    само лумпена, станал хрантутеник хрисим.
    “ам, зад не€, е скрит интерес задкулисен.
    јко н€кой повдигне завесата димна
    и твърди, че слухът е сплетн€ анонимна,
    той е лъжльо! ѕод текста стърчи като жило
    електронни€ подпис! „етем:
          ƒон Ѕазилио
     

    —¬≈“≈÷

    “ой не можеше с груба сила
    никого да нарани.
    Ќе сквернословеше,
    не прелюбодействаше -
    не пос€гаше на жени.
    ¬ъзхвал€ваше само √оспода -
    бе на в€рата предан фен.
    ѕропов€дваше въздържание,
    за да бъде човек блажен
    в ден, когато е просто гроги
    след мъчителен пост.
    Ќо се молеше страстно Ѕогу
    и небесни€т бос
    го сроди със нетленното...
     азват, бил е на щат
    към светИта ни църква.
    ≈х, отиде си млад,
    но изглежда не сбърка.
    ¬ кадровата му справка
    пише: "“их, като мравка.
     ротък, жив образец
    на безукорен раб и
    на изр€ден светец".
    —лед пасажа подробен
    е добавено в скоби:
    (»нвалид и скопец.)
     
     
     
     

    —Џ—“≈«јЌ»≈
      Ќа Ќикола –адев

    »диотско е чувството за финал -
    чуваш диша бегач във врата ти...
    “ичам, още не съм се предал,
    а синът ми реве: "ƒръж се, тате!"
    Ѕие гръмко сърцето в ушите.
    “ука всеки е сам - н€ма "наши".
    —ам налагам безумни€ ритъм,
    но рекордното време ме плаши...
    ≈то, идва инфарктни€ спринт!
    «акъсн€ кислородната криза...
    ѕомпи, помпи кръвта адреналин
    и екипа ми в пот е подгизнал...
    Ќо мъжете-атлети са хали -
    н€кой може и мен да надб€га...
    Ќищо, нека пръв мине финала!
    Ќека друг триумфира под флага!
    Ќека стрел€ и почетен взвод!
    «а какво ми е тази победа?
    —ъстезавам се аз на живот!
    » се бор€ да бъда последен...
     
     

    ћ≈∆ƒ” ƒ–”√ќ“ќ - «ј ∆≈Ќј“ј

     олко думи за обич
    в този св€т са изречени!
    √лаголи и съществителни,
    прилагателни и наречи€,
    фрази, изрази, възклицани€
    на възторг и терзание,
    строфи - остри и мнителни,
    разни изрази с удивителна...
     олко думи за преданост
    пред очите £ ледени!
     олко стихчета с вкус на
    всемирна покруса!
    јла т€ - безразсъдната -
    е така ненаситна...
    Ћюбопитна и алчна.
    ѕодмамващо слаба.
    “щестлавна жена!
    Ќ€ма повод разумен,
    но на не€ £ тр€бват
    много повече думи!
    »ли нито една.
     
     
     
     

    —танко Ќацев
    »“ј ќЋќћ»“
    –азказ
     

    √розотата е заразна, казваше ≈ленко Ѕербенлиев и беше изхвърлил от дома си всички овехтели, протрити и напукани вещи.  артите, с които играехме белот, б€ха с красиви валета и дами, а от стенни€ му часовник на всеки кръгъл час се подаваше една кукувица с позлатени крила и диамантени очички и проп€ваше: "итаколомит".
    —то пъти съм го питал какво означава това "итаколомит", а ≈ленко Ѕербенлиев се усмихваше под мустак, палеше хаванска пура и отвръщаше, че ще го науча в момента, когато поне веднъж го би€ на карти.
    "Ќикога н€ма да ти се сбъдне желанието" - допълваше Ћаврена Ћюбомирова, една жена, ко€то идваше два пъти в седмицата да чисти дома на ≈ленко и да му готви гозби. ѕосле, с н€каква необ€снима €рост, изтръскваше прашни€ парцал през прозореца.
    ќбаче на ¬еликден усп€х да направ€ валат ≈ленко Ѕербенлиев и той кандиса да разкрие тайната на думата "итаколомит". Ќо постави пред мене още една преграда.  аза, че тр€бва да избера две от кристалните чаши на английски€ му сервиз, да ги почукам с една от сребърните вилици и да запомн€ звука им. —лед това щ€л да омеша тези чаши с останалите десет зад гърба ми и аз да ги позна€ по звука им. јко успе€, той ще ги напълни с мадейра, и след като си кажем "наздраве", ще ми разкрие тайната.
    «а негово най-гол€мо учудване аз разпознах чашите, защото едната звучеше в ла бемол, а другата - във фа диез. »мах силно развит слух, тъй като известно време учих пиано при г-жа ≈ми Ѕехар. Ќе станах концертиращ артист, понеже родителите ми н€маха пари да ми куп€т пиано и аз се записах да уча в един машинен техникум, където се побърквах от свистенето на струговете и стърженето на фрезите.
    —лед като разпознах двете чаши, ≈ленко Ѕербенлиев отвори една бутилка мадейра, нал€, и започна да разказва:
    "ѕрез 1936 година живееха добре само онези хора, които имаха н€какъв зана€т. «а да подсигури бъдещето ми, баща ми реши да уча златарство при ’аик ќванес ’айрабед€н. “ой имаше работилничка на бул. "ћари€ Ћуиза" и със съпругата си јнахид живееха на горни€ етаж. Ѕай ’аик имаше рехав алаброс и път€т в косата му правеше зиг-заг от л€вото към д€сното ухо. "’ората с такива перчеми са доста неуравновесени - каза баща ми, - затова бъди предпазлив в думите и постъпките си!" ѕосле ми пъхна един ръждив ключ в джоба и допълни: " огато се увлечеш в бърборенето, бръкни в панталона си и се сети, че е време да си заключиш устата."
    ¬ечер, след работа, бай ’аик сипваше раки€ в едно шишенце с дълго гърло, което той наричаше "юзче",отпиваше глътка-две и казваше, че мечтата му е да ме прати в Ѕразили€, откъдето да му донеса итаколомит. “ова било н€каква руда - съчетание между златото и диаманта. ¬ъв вестник "«ора" бил прочел, че индийските махараджи мечтаели за корони, изработени от итаколомит. » тъкмо за целта ми беше купил учебници по английски и португалски, когато нещата се преобърнаха наопаки и мечтата му да направи корона от итаколомит пропадна.
    ≈дин ден той ни завари с красивата му и млада жена јнахид да се прегръщаме голи. Ѕеше ме изпратил при не€ да £ помогна в правенето на ашуре, но беше забравил да ми заръча да не прекал€ваме със захарта, понеже имал диабет.
    ќт изумление на майстора му паднаха очилата, а аз подив€х от изненадата и скокнах от втори€ етаж върху ламаринената козирка на златарската работилничка. ѕосле се търкулнах на тротоара с разкървавени крака и ръце и повече не вид€х нито бай ’аик, нито прекрасната јнахид, ко€то б€х започнал да наричам гальовно јни.
    —лед един месец отпраших за Ѕургас и се скрих в трюма на английски€ кораб "ƒъглас —тоун". ќткриха ме чак когато подминавахме »станбул и понеже капитанът н€маше как да ме върне обратно, нареди да хвърл€м въглища в пещта. ѕо този начин си изплатих билета и храната до Ћондон. “ам продавах вестници и всеки свободен час прекарвах в една библиотека. „ет€х учебници по геологи€ и минералоги€ и учех английски и португалски.
    ћина-не мина и година и заминах за Ѕразили€. Ќе се раздел€х с тефтера, в който б€х записал всичко за итаколомит. «а да не ми открадне н€кой записките и да се възползва от т€х, аз пишех английските думи със слав€нски, кирилски букви.
    ¬ –ио де ∆анейро се включих в авантюристичната група на Ћуиджи ѕродженто. ¬ този италианец имаше н€каква женска красота, ко€то по никакъв начин не се съчетаваше с неговата грубост и жестокост. ќсвен това беше и гневлив до невъзможност - избухваше от съвършено дребнави неща. Ќапример, ако манджата в гостилницата не му беше по вкуса, той удр€ше чини€та в тавана и крещеше на готвача, че ще му откъсне главата, ако не му направи нова гозба с повече лют сос.
    —лед като този свадлив Ћуиджи събра група от пет човека, тръгнахме към долината на река јмазонка. ѕръв се отказа от експедици€та ни унгарецът под предлог, че компасът му вместо да показва —евер, посто€нно сочел къщата му в  ечкемет. “р€бвало да се върне, за да помогне на страдащи€ си баща. ¬тори€т, който отпадна от групата, беше румънецът. Ћуиджи го принуди да се върне в сво€ роден град “имишоара, защото влахът посто€нно изпращаше писма до годеницата си. Ѕеше стигнал до там, че залепваше пликовете без да пъхне в т€х харти€ с текст, понеже се опи€н€ваше от вкуса на лепилото, което облизваше, за да запечати писмата и да им лепне марките. Ћуиджи ѕродженто с право се опас€ваше, че в един момент румънецът ще се повли€е от наркотиците на индианците и може да им издаде целта на пътуването ни - богатствата на дедите им. ј след такова предателство всички щ€хме да бъдем хвърлени на крокодилите.
     огато нагазихме в джунглата, ни напусна и сантиментални€т испанец √арси€. “ой беше татуирал върху дланта на д€сната си ръка устните на жена си и при вс€ка трудна ситуаци€ ги целуваше за кураж, казвайки: "ћила, помогни ми!" "«ащо се молиш на крехката си съпруга? - попита го Ћуиджи. - “а ти си €к като бик. ¬зех те в експедици€та, защото имаш толкова силни мускули, че можеш с един ритник да повалиш ц€ла палма!" "“€лото ми е силно, ала душата ми е слаба" - отвърна √арси€ и се завърт€ кръгом. ѕовече не го вид€хме.
    ѕродължихме път€ си само двамата с Ћуиджи. Ќа десети€ ден стигнахме до едно индианско село, в което н€маше гробове. ѕо-късно разбрах, че мъртвите ги хвърл€ли в јмазонка и външен човек добива впечатлението, че тук живе€т само безсмъртни хора. ўом вождът на племето вид€ красиви€ италианец, той го об€ви за бог и го отведе в къщата, където преди това е жив€л друг б€л бог. Ќа мене този вожд ми нареди да се ожен€ за дъщер€ му, за да се роди дете с по-особени черти на лицето, заради което останалите индианци щели да го призна€т безусловно за сво€ нов главатар.
    ¬место да прав€ по-особено дете, през първата ни брачна нощ, дъщер€та на вожда ме заведе при шамана, който в ден€ на първото си предсказание бил затворен в гол€ма делва с два отвора - едини€т за получаване на храна, а други€т за отход на нечистотиите. “ой ме разгледа с любопитство и с н€колко английски думи, които беше научил от предишни€ красив бог, ми подаде един лист от тетрадка, върху който с червен молив б€ха нанесени стрелки и географски градуси. "ѕо т€х - изфъфли шаманът - може да се стигне до гол€ма мина с итаколомит." ѕосле допълни нещо, което аз разбрах като молба да доведа федерална войска, ко€то да го освободи от негови€ затвор и да помогна на дъщер€та на вожда да се ожени за мъж с пагони, върху които има н€колко звездички. "“ези звездички са истинската гаранци€, че един мъж е способен да бъде предводител, а не дървеното копие с издълбани заклинани€ на баща £." - заключи жрецът.
    ѕъхнах листчето в джоба на ризата си и обещах на двамата да изпълн€ желани€та им. ѕосле взех прецизни€ компас и фенера на об€вени€ за бог Ћуиджи ѕродженто и хлътнах в джунглата. Ќа седми€ ден стигнах до заветната мина. ѕред не€ бълбукаше гол€мо поточе, в което се изкъпах, застрел€х с мо€ пистолет едно животно, което опекох и из€дох с огромно настървение, и вл€зох в мината. ѕо път€ в галери€та се търкал€ха дребни диаманти, изоставени като излишен товар от предишните търсачи, но в кра€ на източни€ тунел намерих н€колко жилки итаколомит - злато с диаманти, подредени като за корона на индийски махараджа. Ќапълних с т€х раницата и потеглих. Ќе си спомн€м нищо от обратни€ път, защото посто€нно в главата ми се върт€ха картини от моето щастливо бъдеще.
    —вестих се чак в Ћондон. ѕродадох първата жилка итаколомит и вл€зох в клуба на ергените. Ѕ€ха останали само плешивите, защото останалите се б€ха изпооженили. Ќай-възрастни€т от превтасалите кандидат-младоженци имаше по н€колко косъма зад ушите си. "јз б€х търсен хубавец - рече той суетно, - но понеже още от детските ми години ме галеха по миловидната главица, косата ми окапа и останах без алаброс." ѕосле нал€ на всички от бутилките шампанско, които б€х донесъл за случа€, и произнесе следната реч: "ƒжентълмени, шампанското е питието на щастливите хора. ≈дни го пи€т от обувките на жени, други - от гилзите на снар€ди, а трети - от кристални чаши с формата на гърдите на френската кралица ћари€-јнтоанета. ѕо брой те са най-многочислени и в€рват, че след третата глътка ще се проснат върху гърдите на н€ко€ лесна жена. Ќека бъдем като т€х!" ѕосле се обърна към мен и продължи: "јко наши€т нов събрат има съкровени тайни, нека изгризе сво€та чаша или да € разбие в мраморни€ под, за да не ги научим и да му ги откраднем. јко пък н€ма какво да крие от нас, нека напълним отново бокалите и да пием за неговите бъдещи женски тайни!"
    » наистина, още на следващи€ ден ме сполет€ една женска тайна, ко€то не е за разправ€не пред скучните ергени на клуба. ¬ ювелирни€ магазин на "јдмирал Ќелсън" авеню срещнах мис јнабела. “€ беше толкова нежна, че когато погалваше и най-студени€ в€тър, той се смир€ваше и се плъзгаше в краката £ като топло котенце. ѕродадох две жилки итаколомит и се ожених за јнабела. –азхождах € из Ћондон с най-нови€ модел –олс-ройс. ќбаче ми стана страшно непри€тно, когато разбрах, че вместо да се прехласват пред мо€та красива кола, поданиците на ќбединеното кралство се заз€пват по очарователната ми съпруга.  упих къща в √лазгоу и отидох там с мо€та невеста. —лед година време т€ ми роди дъщеричка, ко€то нарекох ƒейзи. ƒейзи на английски значи маргаритка. ћаргарита се казваше мо€та майка.
    Ќапуснах √лазгоу и се върнах в Ѕългари€ заедно с експерти на –о€л ƒъч Ўел, с които щ€хме да търсим петролни полета. ѕътьом се отбих в Ўвейцари€, където поръчах този стенен часовник с кукувичка, ко€то на всеки кръгъл час ми изп€ва: "итаколомит".
    «а съжаление дойде девети септември 1944 година и всички терени, които б€х закупил, станаха държавни. ќстанаха ми само две жилки итаколомит. «аключих ги в железни€ сейф под часовника. ≈дната жилка съм нарекъл за ƒейзи - ще £ € подар€ когато реши да се задоми, а другата продайте в ден€ на мо€та смърт. »скам тържествено погребение с два хора - мъжки и женски - и ковчег от дъбови дъски, заковани с позлатени гвоздеи."
    ≈дна седмица след този разказ ме повика Ћаврена Ћюбомирова и каза, че ≈ленко Ѕербенлиев го е блъснала лека кола –олс-ройс на бул. "≈влоги √еоргиев". »здъхнал моментално. "—игурно или се е заплеснал по колата, или си е фантазирал за сво€та итаколомит - каза т€. - Ќепрекъснато тази руда му беше в главата. —рещала съм се с един професор по геологи€ и той ми каза, че не е възможно да има сплав от злато и диаманти, тъй като те имат различна точка на топене и втвърд€ване. ≈ленко обаче ц€л живот бръщолевеше за та€ итаколомит. «аради не€ не можахме да се оженим. “ой замина н€къде за известно време, но се върна по-беден, отколкото беше тръгнал. » всички ти€ глупости за джунгли, индианци, јнабела и ƒейзи са плод на неговата безумна фантази€. јко не б€х аз да му чист€ и готв€, щеше да живее като гладен скот. ѕравех го, защото го обичах. ∆алко, че не му родих дъщер€. ƒейзи? √лупости! јми че майка му не се казваше ћаргарита, а ѕетрана. ѕоследната му измишльотина беше този сейф без ключ.  ой знае от кое бунище го е домъкнал. —игурно и на теб ти е казвал, че в него е заключена гол€мата тайна на живота му."
    ¬ този момент кукувицата на стенни€ часовник се показа и изп€: "итаколомит". Ћаврена побесн€, събу д€сната си обувка и € хвърли към часовника. “ой издрънча, разцепи се и чарковете му се изсипаха върху пода. ѕоследна падна кукувицата. — разперените си крила т€ с€каш искаше да прикрие ц€лата жалка купчинка, "защото - както казваше ≈ленко Ѕербенлиев - грозотата е заразна." ¬дигнах € и вид€х под не€ железен ключ с много сложен нарез. ѕъхнах го в ключалката на сейфа и го завърт€х. ¬ратата се открехна със скърцане.
    ¬ътре пробл€снаха две жилки итаколомит.
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     

    јнжела ƒимчева
    »з цикъл "√јЋ≈–»я"
     

    — ”Ћѕ“”–ј

    Ќие
    бавно
    се разтвар€ме
    в сгрешените кодове
    на милиони комбинации от хора
    които в€търът разбърква с песента си
    и после ни изтрива от компютъра на вселената
    ти и аз - никога непостигнато кръстосано ние
    аз и ти - фрагменти, пи€ни от усилие в абсурда
    да се сле€т в окото на айсберга отплуващ
    преди флейтата на отвъдното
    да ни облече в розово
    а па€кът да завърши
    скулптурата
    примка
    обич 
    те
     

    ј ¬ј–≈Ћ ќ“√ќ–≈

    ѕлачещ
    сн€г
    над
    —офи€
    между ¬итоша и —тара планина

    като                                          в
    през                      клетките
    огромна              на б€ла
    кофа            самота
    √оспод
    скрива
    хората от собствените им лица
    ў–»’

    –изата
    на вечерта
    е лилаво-
    златно-б€ла,
    докосната
    в инстинкта
    на жена,
    ко€то в нищото съблича другостта си,
    но не покрива мисли с евини листа...
    Ќе чакай да накаже н€кого със изстрел,
    нито да зарие младостта си писмено,
    безмълвно
    в цветно
    четирилистие
    т€ слиза
    в сво€ ад
    да каже
    да, да, да...
    “ърсете €
    под розата
    на водопад
     
     
     

    ≈— »«

     огато се докосват
    душите,
    танцът на устните
    е излишен.

     огато те боли
    от отсъствие,
    представ€й си за миг
    снежните ми пръсти.

    –исувам душата ти
    по стъкло
    от кристално очакване.

    Ћуната зъзне
    прободена.
    Ќевъзможно е само
    възможното.
     
     

    Ѕј–≈Ћ≈‘

    Ќе ги разтвар€й,
    с поглед само ги обследвай,
    те ще чакат
    за последно вдишване
    ефира на ранимото
    обричане,
    когато думите са
    просто звуци...
    Ќе ги разтвар€й,
    звън€т за тебе
    устните ми...
    ќт жажда за умиране.
    ј в кра€ на червилото
    възкръсва
    зимно цвете
    като усет,
    че н€кога ще видим
    целувката ни
    да се вкамен€ва.
     
     

    »ван Ѕориславов
    —“»’ќ“¬ќ–≈Ќ»я
     

    √ЋЏ“ ј ¬Џ«ƒ”’

    ќт ден на ден
    все повече ме трови
    това убийствено съмнение:
     акъв е смисълът да пиша,
    когато вече никой не чете поези€?

    ј н€кога...
    јх, н€кога!
    Ќо днес?
     ой днес изпитва истинска потребност
    от ¬€ра,
    от Ќадежда,
    от...

    «а да се закръгли
    —ветата троица на ћъдростта,
    естествено, че ще добав€ и Ћюбов,
    като приема риска да ме обвин€т
    в сантиментална старомодност.

    √отов съм да преглътна наглата обида,
    но все пак ще попитам:

     акъв е смисълът да дишам,
    ако ти, √осподи, не ме благословиш
    след мене да остане стих,
    поне един-единствен стих,
    макар отречен и низвергнат
    от всемогъщите велможи,
    но хората да го повтар€т,
    един на друг да си го шепнат
    и той да орос€ва жадните им устни
    като целебна глътка въздух.
    ¬Џ«ћ≈«ƒ»≈

    јко в дома на обесени€
    не е прието да се разговар€ за въжето
    тогава за какво ли да говорим

    ѕо-добре ще е да замълчим
    а не да питаме с жестоко любопитство
     акво
    «ащо
    » как

    ƒа замълчим
    а не двулично да обсъждаме
    прогнозата за утре

    ƒокато обесени€т се люлее на вратата
    обречено
    злокобно
    и ритмично
    като махало на часовник
    —€каш за да ни подскаже
    че животът продължава

    ∆ивотът ли
    ѕроклетата илюзи€ за вечност

    ј ние
    без да мигнем
    гледаме смъртта в очите
    и предъвкваме мълчанието
    с блудкави€ вкус на страх
    на срам
    и на погнуса от самите себе си
    защото знаем истината
    но не дръзва никой
    да € изрече на глас

    ќбесени€т е невинен
    и след време
    ще бъде реабилитиран
    от същите мерзавци
    които го убиха
    без съд
    без €вни улики
    дори и без скалъпена присъда
    » за да бъде подигравката перфектна
    те ще пледират давност
    ще пелтечат
    че...
    нали...
    понеже...
    такова беше времето

    ј ние 
    гузно вслушани сега
    в ридани€та на жените
    в плача и хълцането на децата
    внимаваме
    да не пропуснем онзи неизбежен миг
    когато старата досадница »стори€та
    ще дотърчи задъхана и запъхт€на
    да регистрира случката
    и изненадващо за всички ни
    ще се подхлъзне в локвичката на пролШтите сълзи
    и ще се строполи на прага
    над който се люлее
    все така
    човекът на въжето

    јко това не е възмездие за него
    поне да бъде
    предзнаменование за нас
     

    ѕќ—ЋјЌ»≈ ќ“ —¬≈“Ћ»Ќј

    Ќапоследък
    все по-често
    нощ след нощ
    долав€м н€какви сигнални светлини
    Ќеверо€тни са
    » затова се обзалагам че са истински

    —€каш ангелът е тръснал след вечер€
    покривката на Ѕога
    и последните трохички слънце
    са се изсипали пред мене

    Ќе зна€
    колко века те са се търкал€ли
    из пущинаците на космоса
    по дивите небесни сипеи и свлачища
    до тук
    до този миг

    » само мога да гада€
    от кой далечен бр€г
    от кой отвъден св€т
    са ми изпратени
    за да ги акордирам
    с отбл€съците на душата
    » да вград€ внезапните им озарени€ в стиха си
    тъй както ювелирът вгражда диаманта в пръстен

    » той искр£

    ћиражножълто
    Ѕуйстващочервено
    Ќежносиньо
    яростнозелено

    ћъгл€вини
    √алактики
    —и€ни€
    » небулози

    “ече метеоритни€ поток
    ќблива ме с вълните си
    » аз намирам своето изгубено единство

    –азмечтавам се
    като разнежен неочаквано хлапак

    «ащо ли вечността ме е избрала
    да адресира именно до мене
    светлинните си криптограми

    Ќима не знае
    че не съм всевиждащ астроном
    прескачащ с телескопа от една галактика на друга
    като всесветски шампион
    от междузвездните турнири по овчарски скок

    Ќима не помни
    че съм прокълнат
    от злобните орисници
    да съм поет
    призван да осен€ва с упование
    а не да се размеква
    от поредната си зрителна измама

    » се изтръгвам с мъка
    от космическата си нирвана
    «ащото неизбежна работа ме чака

    —вещенодействам с думите
    за да постигна —ловото

    » ме обзема светлината
     апризна
    —таромодна
    Ќо достатъчна
    да дочета докра€ този св€т
    захвърлен пред краката ми
    като жигосан апокриф

    ѕреди да се опитам да го пренапиша

    » на внуците си да го завеща€
    като послание от светлина
     
     
     
     

    ≈ƒЌќ ”Ќ» јЋЌќ 
    »«ƒјЌ»≈
     
     
     
     

     нигата на ћавро ќрбини "÷арството на слав€ните" е издадена през 1601 г. в гр. ѕезаро, »тали€. “€ е най-старата книга в колекци€та от редки и ценни издани€ на —толична библиотека.  нигата е уникална с това, че е свързана с истори€та на балканските народи. Ќа не€ се позовава и ѕаисий ’илендарски в 1762 г. за написването на "»стори€ слав€нобългарска". “р€бва да отбележим факта, че ѕаисий използва руски€ превод на ћавро ќрбини от 1722 г., озаглавен " нига историографи€..." —ами€т автор в сво€ предговор казва, че за обезсмърт€ването на народите тр€бва да има образовани люде, които да ги прослав€т в своите писани€. Ѕиблиотеката носи отговорност за опазване и предаване на бъдещите поколени€ на писменото културно наследство на човечеството. »зборът на тази уникална книга за български€ народ и за южните слав€ни е достойно представ€не на —толична библиотека.
    * * *
    Ќа 22.10.2009 г. —толична библиотека и издателство "ƒам€н яков" представиха фототипното издание на книгата "÷арството на слав€ните" от ћавро ќрбини. ѕочетни гости на събитието б€ха - Ќ. ѕр. —тефано Ѕенацо - посланик на »тали€ в Ѕългари€, Ќ. ѕр. ƒанийела Ѕаришич - посланик на ’ървати€ в Ѕългари€, архиепископ ƒжузепе Ћеанца - папски нунций в Ѕългари€, проф. Ќадежда ƒрагова - историк и най-добри€ познавач на ћавро ќрбини, ћарин –айков - зам.-министър в ћинистерство на външните работи, проф. √еорги ћарков - ректор на —¬”Ѕ»“, поетесата Ќадежда «ахариева, художникът √еорги “рифонов. »гор „ипев от ƒирекци€ " ултурно наследство" в ћинистерство на културата прочете поздравителен адрес от името на министър ¬ежди –ашидов.
    »сторичестото време, в което ни пренесоха Ќ. ѕр. —тефано Ѕенацо, проф. Ќадежда ƒрагова и ст.н.с. д-р –а€ «аимова с изказвани€та си за книгата и автора беше допълнено от квартет јнгобой -  апела с изпълнението на ренесансови песни на староиталиански език и с чаша вино.
    Ѕизнес дамата Ћили „ервен€кова първа закупи екземпл€р от ценното библиографско издание, с което се даде началото за събиране на средства за превода му на български език.
     

    ѕроф. Ќадежда ƒрагова
     ќ… ≈ ћј¬–ќ ќ–Ѕ»Ќ»?
     

    Ќай-първи€т отговор е от заглавието на книгата: "јбат от млетската конгрегаци€ на бенедиктинците". ѕо-нататък авторовото себепредстав€не е изключително пестеливо. ¬последствие бива попълвано и осветл€вано в различни университетски курсове по славистика, в студии или в научни€ апарат към т€х, което за дълъг период го прави недостатъчно (—керлич, 1909; Arturo Cronia, 1940, –ешетар, 1928). ≈два в предговора на ћирослав ѕантич "ћавро ќрбини - живот и дело" (стр. ’I - CVIII в книгата " ральевство словена", 1968) биографи€та на ќрбини получи научно-критично и по-пълно изложение, с което значително се уплътн€ва образът му. јвторът изнас€ всички документални свидетелства от ƒубровнишките архиви и коригира неприемливи версии на предишните биографи. Ќо, като изследовател с чувство за отговорност, и той остав€ нерешени редица въпроси. ј и част от дубровнишките свидетелства не са еднозначни и очакват странични споменавани€ или невидени досега знаци, за да се преобраз€т в €сен сюжет. 
    ѕантич предлага първото име на писател€ да бъде върнато в оригинални€ му слав€нски облик "ћј¬ј–", както сам си го изписва авторът в сво€ богословска книга на слав€нски език. ƒосега това не е възприето. ј е и нелогично: след като коментираме издадената му само на италиански език истори€, редно е да си служим и с изписаното там на италиански език име: ћавро ќрбини.
    ћъчителното е, че и от толкова щедри€ на архиви ƒубровник не научаваме за ќрбини нищо положително. ћнозина книжовници в кра€ на ’VI век пишат истории в града-република. » между т€х ќрбини има авторитета на "нов далматински “укидит", както го определ€ поетът ƒидак ѕир. ј и в неиздаден ръкопис, съставен през ’VIII в. "«а историците на ƒубровник", не се намират очакваните вести. Ќавс€къде бива премълчаван. ѕричината е известна - "÷арството на слав€ните" е истори€, вписана още в 1603 година в л£стата на забранените от католическата църква книги. ј замашната дарба на историка-разказвач раздухва посто€нен интерес към личността му и това натрупва около него още по-непроницаема тайнственост.
    ¬ началото на документираната му биографи€ стои собственото му известие, че още 15-годишен се е замонашил в бенедиктински€ манастир "—вета ћари€" на остров ћлет.  акви са подбудите или принудите? - Ќ€ма отговор...
    «а семейството му и за детството му - канцеларските архиви могат да подскажат само предположение, че е от семейството на ¬ицко ќрбини, скромен по капитал търговец, преселил се от  отор, венчал се в ƒубровник в кра€ на 1561 година. ¬ семейни€ му регистър н€ма вписано име - на бъдещи€ монах. ѕо-стабилно изглежда предложението - датата на раждането му да бъде ориентирана с оглед на възможността да му бъде дадено монашеско име ћавро. —ветец ћавро е ученик на свети Ѕенедикт и в бенедиктинските манастири паметта му е с висока почит. ќсобено респектиращо е звучало като име на дубровнишки€ поет ћавро ¬етранович, също бенедиктинец. —м€та се, че млади€т монах е могъл да бъде посветен със същото име едва след смъртта на поета (15 €нуари 1576). ћежду двете дати - венчавката на ¬ицко ќрбини и смъртта на престарели€ монах условно може рождението му да се ориентира към 1563 и 1565. ј то означава, че ќрбини подготв€ и отпечатва исторически€ си труд преди да е навършил 40 години!
    —ъществуват и хипотези, че млади€т монах години наред е скитал по италианските бенедиктински манастири, където е могъл да научи италиански език. Ќо тъкмо недостатъчно доброто владеене на езика опровергава такива предположени€. ≈динственото безсъмнено знание за младостта на ћавро ќрбини е, че той израства в културна атмосфера на богати духовни интереси и на трайни книжовнически и научни традиции, с каквито е известен бенедиктински€т орден. Ќо за да разберем духа на "÷арството на слав€ните", не са достатъчни об€снени€та за книжовното наследство на бенедиктинските монаси. Ќужно е да си дадем сметка за онази €рка, бурна епоха на ’VI век не само като политическа ситуаци€, а главно като духовна епоха на стабилизиране на –еставраци€та.
    Ѕолезнени са противоречи€та през втората половина на ’VI век, чието начало е окрилено от хуманизма на зрели€ –енесанс. ќкуражено е от големи умове, които тълкуват Ѕожествената програма не като изкупление, а като човеколюбие и в€рват, че тъкмо на човека е "дадена" преобразуваща земна сила за ред, закон и справедливост. ќще в средата на века обаче настъпва отрицанието на тази креативна духовност. ќткъде се поражда то - трудно може да се определи. Ќ€ма да сбъркаме обаче, ако го посочим в алчността на европейските монарси за под€лба на "римското наследство", извисено от философи€та на –енесанса с ранг на библейска обетована зем€. √лавна причина обаче е иманентната реформаторска нагласа на европейски€ хуманизъм, поощрила човеците да се изоглав€т от властите - църковната институционалност, споена с монархическа династичност. "≈дна импери€ - една религи€!" е държавната доктрина, прогласена от  арл V, и приложена от тиранични€ му син ‘илип II. –елигиозните войни и екзекуции в средата на века сриват ценностната система, отвоювана от хуманистите само десетилети€ по-рано.  оординирането между ÷ърква и ¬ласти налага нови норми в обществото, науката и изкуството, които се стоварват трагично върху неподготвеното за това поколение, при което се случват.
     атолическата църква с мощни€ си апарат търси изход в нови насочвани€.  акто може да се очаква, най-достъпната иде€ за сплот€ването на христи€нството е на "свещена война", първоначално насочена срещу ќсманската импери€. ѕапската коалици€ подготв€ морската битка срещу османската флота и при Ћепанто в 1571 година излиза победител. “ази победа предизвиква нов тип свободолюбие - националното, което увлича поробените балкански народи, предимно слав€нски. “ова и облъхва вдъхновението на католически€ абат ћавро ќрбини.
    Ќо след разпадането на папската коалици€ Ѕалканите отново се връщат в позици€та на перифери€, а адорантите на т€хната свобода изглеждат анахронично, защото военните действи€ между католици и протестанти избухват в ÷ентрална ≈вропа и стават съдба на всеки европеец. —вободолюбивите послани€, насочвани ту на »зток, ту на «апад, се разминават срещуположно и предизвикват у интелектуалците земетръсно неравновесие.
    »тали€ и ƒубровник са регионът, станал център на дълбоки драми поради прекъсването на ренесансовото му развитие.
    ¬ъв философи€та, хуманизма, обществознанието са постигнати ренесансови прозрени€, а цели€т живот отново тр€бва да се върне под –еставраци€та. ¬ трагичното си воюване героите про€в€ват черти на титани и загиват. “е са велики именно в сво€та драма на отречената им и непозволена, но осъзната и доказана човешка сила.
    —викнали сме да възприемаме монашеството като отказване от света. Ќо за кра€ на ’VI век и началото на ’VII монашеството е кариера с всичките £ усложнени€ и конфликти - светски по своите причини и светски по чисто човешките сметки в т€х. ј в "монашеската кариера на ћавро ќрбини - както ни предупреждава негови€т биограф ћ. ѕантич - често са вилнели дълги и неудържими бури и драматични сблъсъци и разриви, след които завръщането е било или тежко, или даже невъзможно; малко са били добруването и спокойствието".
    » за този период от живота на ќрбини вестите продължават да бъдат оскъдни, откъслечни и странични. » тъй като документаци€та на дубровнишките архиви е проследила главно съдебните му дела и обвинени€ - трудно можем по т€х да възпроизведем чертите на личността му, представени в архивите от пристрастни свидетели и обвинители. Ќо поне улав€ме стълкновени€та му. ћонахът е н€мал опора нито във висок сан, нито в благородническо родословие, а, изглежда, че не винаги е усп€вал да разграничи силните си художествени видени€ от реалната си нищожна обществена сила, та често се е изправ€л срещу непреодолими преп€тстви€ и непобедими врагове.
    Ќо една черта, ко€то познаваме от книгата му, е документирана като личностна особеност и от свои, и от врагове - ћавро ќрбини е бил човек със силно оба€ние. ¬ непубликуван ръкопис от ’VIII век, пазен в ƒубровнишката библиотека, —аро ÷риевич отбел€зва, че "неговите брат€ са го обичали и ценели заради мъдростта и усърдието му, заради благостта и любовта му, заради реда и дисциплината".
    ѕървоначален подтик за книжовни занимани€ ќрбини ще да е почувствал от наследството на именити свои съграждани и събрат€ по орден. ћанастирите, в които служи ћавро ќрбини, центрове на висока ученост, са богати с библиотеки и архиви.  огато книгата вече е готова, при отпечатването £, в сами€ текст (на с. 200) авторът изтъква имената и актива на свои предшественици и съвременници, които високо цени.
    ƒокументи от 1592 г. вече го сочат като игумен (приор) на манастира "—в.јндрей" на остров "—в.јндрей". Ќа следващата година е избран за абат на стари€ манастир "—в.јрахангел ћихаил" на остров Ўипан. ѕредполага се, че по това време той вече е работил върху историографските си записки, защото точно в библиотеките на тези манастири са написали историческите си съчинени€ и други негови съвременници и предшественици, като ћавро ¬етранович, Ћудовик “уберон, ≈всевий  абуджич и др.  абуджич умира в —тон през 1594 г., като остав€ н€колко (недостигнали всички до нас) исторически ръкописа на латински език.
    ¬ този момент избухва неиз€снени€т и до наше време конфликт между ћавро ќрбини и председател€ на ћлетската конгрегаци€ - дубровничанина ƒжанбатиста ќрсатов ƒжурджевич. — тежки обвинени€ ƒжурджевич лишава ќрбини от длъжността му на остров Ўипан и го предава на съда на инквизици€та в –им. Ќо дубровнишки€т надбискуп јурелио Ќоварино изтръгва ќрбини от ћлет, извършва свое предварително следствие и вместо "да го изпрати, колкото се може по-бързо на инквизици€та", както е глас€ло съобщението от –им, излиза със заключение, че ќрбини е напълно невинен и че е жертва "на €ростта на неколцина злосторници, които без никакво милосърдие са заговорничели срещу негови€ живот и неговата чест". ќсвен оправдателната присъда, Ќоварино възвръща на ќрбини всичките му предишни права и об€в€ва честта му за ненакърнена.
    ћожем да си представим напрежението и драмата на бенедиктински€ монах, люшкан между обвинени€та и оправдани€та, тласкан към смърт и безчестие и отново спас€ван, попаднал сред сблъсъка между двама силни и амбициозни мъже - председател€ на ћлетската конгрегаци€ и дубровнишки€ надбискуп. ƒжурджевич, който има за юридически застъпник прочути€ философ Ќикола √учетич (седем пъти избиран начело на ƒубровнишката република) обвин€ва Ќоварино, че превишава правата си и с това събужда възмущението на цели€ град. ј недостъпни€т Ќоварино квалифицира протестите им като "празни, фриволни и безсъдържателни". «а нас е интересно, че опазените реплики свидетелстват за отношение на цели€ град към присъдата над ќрбини, въпрос, по който се срещат силни страсти и позиции.  ра€т на съда не е известен. Ќо четири години по-късно, в 1597 г., с бреве на папа  лимент VIII ќрбини е определен за абат на бенедиктински€ манастир "—в.ћари€" в Ѕачка. ѕоради отдалечеността на Ѕачка от ƒубровник съвременните историци предполагат, че тази служба е била синекурна и ќрбини не е пребивавал в поверени€ му манастир.
    ѕо този въпрос тр€бва още да се издирват сведени€, защото предлаганото от биографите об€снение не задовол€ва. «наем, че точно тогава се предприемат множество акции по осъществ€ването плана на папа  лимент VIII и Ѕанат е в центъра на негови€ интерес. “ам се подготв€ и избухва въстание на сърбите, за да се даде сигнал за планирани военни действи€. “р€бва да се из€сни каква рол€ е била отредена на ќрбини и на манастира "—в.ћари€" и дали е ходил той там. ѕо-веро€тното е, че той реално е бил ангажиран и е участвал.
    ј в "÷арството на слав€ните" (отпечатано през 1601 г.), между изтъкнатите бенедиктинци ќрбини нарежда и името на смъртни€ си враг ƒжурджевич с най-висока оценка - изтъква славата му на човек, владеещ трите класически езика: еврейски, гръцки и латински. ѕредполага се, че по църковен ред им е било наложено помир€ване.
    ѕрез този период от живота си в ƒалмаци€ ќрбини има щастието на едно при€телство, което дава богати стимули на мислите и на поривите му - в ƒубровник живее близо половин век поетът на латински език, хуманистът ƒидак ѕир - »сак  оен, португалски евреин. —пасен от чудовищната, унищожителна машина на  рал-‘илиповата католическа агреси€, ƒидак ѕир не само се прислон€ва в ƒубровнишката република, но зад стените на този град намира нужната за творчеството му атмосфера: търсещи умове, учени и общественици, философи и юристи, поети и прозаици с щедра дарба. Ќав€рно елегичното състо€ние на ƒидак ѕир е направило при€телството им значимо и съкровено. «адушевните им срещи и интелектуалната им връзка откриваме в различни знаци: ƒидак ѕир посвещава възторжени стихове на воина ‘лорий, прадед на ќрбини, и специално набл€га на илирийското потекло на този ценен във френски€ двор ратник. ¬ сво€та истори€ ќрбини нарича ƒидак ѕир изключителен поет. Ќав€рно от него идва и първи€т му интерес към еврейската истори€ и респектът му към не€: "ƒругите народи - четем още в увода на "÷арството на слав€ните" - са тъй известни, защото от т€х са излезли образовани мъже, които са ги прославили със своите писани€. ≈вреите, за да започнем с т€х, са имали много известни писатели..., които са ги обезсмъртили..."
    „рез този уводен пасаж ќрбини повежда читателите си към собствената си концепци€ за истори€та, според ко€то не е достатъчно да се защищава само с оръжие славата на народите. “р€бват учени и писатели, които да € увековечат на книга. Ќаред с ренесансови€ култ към книгата тук е подчертан и възторгът от мъдростта на онова племе, преследвано хил€долетие, което черпи сили и самочувствие именно от сво€та истори€ - легендарна и противоречива, но записана в книги. 
    ѕортугалецът-емигрант в ƒубровник, ƒидак ѕир, умира в сами€ край на ’VI век, като остав€ в архива си поетично свидетелство за високата стойност, ко€то придава на историографските занимани€ на сво€ при€тел ћавро ќрбини. ¬ латински хекзаметри вплита именуването му като "нов далматински “укидид".
     акво е било завършено в книгата на ћавро ќрбини, докато той е монашествал в ƒалмаци€. ѕри липсата на архивни податки, днес ни е трудно да разграничим. ћножеството домашни извори, използвани в не€ като градиво, подсказват, че той добре е претърсил достъпните тогава манастирски и лични библиотеки. ѕо същото време в ƒубровник работи и друг историк, яков Ћукаревич, автор на "Ѕогат извод от ƒубровнишките анали" (Giacomo di Pietro Luccari. Copioso ristretto degli annali di Rausa. Venetia, 1605). ќсвен собствената £ ценност тази книга за нас е свидетелство за множеството достъпни на книжовниците вести и за сътрудничеството между двамата историци.
    ¬ече към кра€ на ’VI век ръкописът на ћавро ќрбини ще да е получил он€ облик и она€ €снота на задачите, които пораждат тревога у автора за непълнота на картините и недостатъчна информаци€.  акто сам разказва в предговора към читателите си, ќрбини поема към »тали€, "за да доведе до съвършенство предприетата работа".
    ”пътва се към град ѕезаро и се обръща към живеещи€ там богат свой съгражданин, ћарин јндриин Ѕобалевич, прославен меценат. ќрбини е знаел, че без нечие високо покровителство не може да доведе сво€ труд до публика. Ќо срещата на ќрбини с ћарин Ѕобалевич му донас€ далеч повече от очакваната парична подкрепа. “ази среща постав€ още по-високи изисквани€ към труда му, към пълнотата на картината на историческото минало у южните слав€ни. ¬ художествените визии на ќрбини се влива и неудържимата носталги€ на Ѕобалевич - осъден на вечно изгнаничество от ƒубровник.
    — щедрата материална и морална помощ на Ѕобалевич ќрбини получава достъп до прочути библиотеки, между т€х и библиотеката на дука ƒ,”рбино. ¬ тази нова среда историкът събира богато градиво и се вдъхнов€ва да създаде образа на една необ€тна и безсмъртна родина - »лири€, в ко€то всички южни слав€ни се бор€т, твор€т, побеждават или падат с античната гордост на богоизбраници.  огато са силни - повел€ват, а когато са слаби - силни духом оцел€ват. ¬ този достолепен св€т на прастара и нова »лири€ най-величествено се извис€ва по рол€, м€сто и значение република ƒубровник.
     акво е допринесъл Ѕобалевич за обогат€ването на книгата, ще се научи достоверно само ако се откри€т варианти от ќрбиниеви€ ръкопис преди престо€ в ѕезаро. ƒнес размишл€ваме само с отпечатани€ екземпл€р в ръка. Ќо тази обич към родни€ град ƒубровник, гордото слав€нско чувство - не са по ранга на един книжовен труд, не идват от социалното самочувствие на един абат. “е израз€ват мащаби на една бурна обществена атмосфера, в които непременно съзираме и личността на ћарин Ѕобалевич - баснословни€ богаташ, комуто е отречено с присъда само едно богатство - родината, за ко€то той боледува до кра€ на живота си. “ази негова рана не е скрита от съвременниците му. ѕри€тел€т му, дукът ƒ,”рбино, лично се застъпва пред правителството на ƒубровнишката република да опрост€т присъдата на ћарин Ѕобалевич, като свидетелствува, че за него "нищо не може да значи повече, нито да му бъде по-скъпо от това - след толкова време да се завърне в родината и да има н€когашната милост на правителството..."
     Ќаложително е да се спрем повече върху личността ћарин Ѕобалевич, чието присъствие според нас се е оказало значимо за облика на книгата "÷арството на слав€ните". ƒрамата на Ѕобалевич е толкова дълбока и трагично прежив€на, че завлад€ва отзивчиви€ хуманист ќрбини, плен€ва силното му въображение, увлича го с неистова обич към родината. ј интелектуалната близост с този горд аристократ го прави съпричастен на многостранни ренесансови проблеми.
    ¬ своето посвещение - похвала на Ѕобалевич - ќрбини изтъква като особена негова заслуга опазването на смиреност, трезвеност, умереност, след като е бил принуден едва 16-годишен да попадне "посред удоволстви€та на ‘лоренци€, Ќеапол и ¬енеци€, които подтикват към съблазън - не се е отклонил от прави€ път". –едом с посвещението е публикувана и литографи€ с портрета на Ѕобалевич - един силен, но уморен и умислен мъж. √еро€т от литографи€та не кореспондира със света вън от себе си, не показва нито тщеславие, нито гордост, не очаква признание на достойнствата си. ћъжът на портрета е гологлав, като че ли изправен пред висш съд, вглъбен в нещо толкова значимо свое, което е прегърбило наметнатите му със скъпа кожа рамене. јко не е тази скъпа наметка, бихме го взели за н€кой от елинските философи.  о€ е тази присъда, под ко€то е застанал гологлав 45-годишни€т мъж, както изчисл€ваме, а с вид на старец?
    ћарин Ѕобалевич е роден през 1556 г. в ƒубровник в пребогатата патрицианска къща с гол€мо обществено вли€ние. —ъвременниците свидетелстват, че още от дете той свиква думите и желани€та му да бъдат закон за всички. ћладостта му започва с големи обещани€ - про€вените от него склонности за наука и литература намират вс€ческа подкрепа. «а жалост от многото му опити днес познаваме само един сонет, писан на италиански, когато е бил 20-годишен.
    ≈два навършил пълнолетие, ћарин Ѕобалевич бива избран за член на √олеми€ съвет на ƒубровник. Ќо една младежка забава през нощта на 12 срещу 13 октомври 1576 г. обръща неговите пътища в нежелана посока. ѕетима дубровнишки младежи, тръгнали на развлечение, биват обидени в тъмното от неизвестен човек. «а да защит€т доброто име на дамите си, младежите откриват предизвикател€ и го убиват.  огато се уталожва чувството за докачена чест и преминава възбудата от отмъщението, те осъзнават престъплението си и ћарин Ѕобалевич и брат му напущат границите на –епубликата. »згнаничеството им трае осем години до 1584, когато √олеми€т съвет помилвал ц€лата група. “огава ћарин Ѕобалевич е 28-годишен. “ой е така увлечен от живота в италианските градове, така обвързан с при€телства и интелектуални интереси, че не бърза да се върне. ћладостта му го пази от себепреценки и угризени€, парите му го бран€т от грижи и проблеми, а родолюбието му и привързаността към ƒубровник лесно се успоко€ват, като прави редица услуги на града. Ќо през 1588 г. тежка болест го изплашва, че ще умре, и когато здравето му се поправ€, той вече не отлага завръщането си. »два си 33-годишен, прочут като меценат, с потомствена власт и сила. “върде скоро обаче заслепен от честолюбие, се въвлича в конфликт с видни€ общественик ‘ран √ундулич (1539-1589), негов родственик, когото, при свада, убива с нож в един манастир. ќтново е принуден да напусне ƒубровник. Ќо сега изгнаничеството му натежава още с първите дни. ќбикал€ –им, ‘лоренци€, ¬енеци€, заселва се в ѕезаро, където получава почетно м€сто в тамошното висше общество. —ъздава семейство. –аждат му се дъщер€ и син. Ќо възрастта, необходимостта от родина, в ко€то да има права не по благоволение или срещу заплащане, а по наследство и родство, необходимостта от духовен климат на роден слав€нски език събуждат у него носталги€, ко€то расте болезнено.  акво ли не е готов да направи Ѕобалевич, за да стъпи отново в ƒубровник! «авръща се още на другата година в едно от имени€та си, но —енатът му нарежда в срок от три дни да напусне дубровнишките предели, иначе ще бъде обесен. Ќещо повече - поради това, че по-стари€т му брат не се подчин€ва на заповедта да разпусне въоръжената си охрана, него го осъждат на парична глоба и десетгодишно изгнаничество, в което и умира.
    ћарин Ѕобалевич изпраща до —ъвета на –епубликата множество прошени€ за помилване. Ѕърза да извърши вс€какви услуги на ƒубровник и увер€ва в послани€та си, че "градът н€ма по-привързан слуга, който да му служи без никаква корист, освен истинско, искрено и чисто родолюбие и моли бога с всички сили да опази и заздрави държавата..." ¬ъпреки непрекъснатата кореспонденци€ на —ената със сво€ прокуден гражданин, въпреки благодарността, с ко€то се приемат всички негови жертви и благоде€ни€, той не получава опрощение. ”мира в изгнание на 25 ноември 1605 г., а преди него са умрели също в изгнание и двамата му брат€.
    ќтново е нужно да си припомним, че в онези години, когато ћарин Ѕобалевич натоварва съвестта си и с вината за изгнаническата смърт на брат€та си, когато се кълне в обич към родни€ град чрез щедрости и себежертва, Ўекспир пише трагедиите си върху италианските и далматинските легенди. Ќо докато негови€т оба€телен герой ћеркуцио, след като убива, бива убит, ћарин Ѕобалевич живее, осъден на изкупление.
    ƒрамата на ћарин Ѕобалевич не е изобразена в художествената литература. Ќо т€ се вгражда в делото на ћавро ќрбини - като помощ и вдъхновение, без които "÷арството на слав€ните" щеше да остане един ръкопис, затрупан в н€ко€ частна или манастирска библиотека. Ѕез тази бурна съдба на велможата-меценат, фанатично устремен да докаже воинската чест на рода си в живота на ƒубровник и водещото м€сто на ƒубровник в живота на слав€нството - н€маше да съществува подтикът за такова всеобхващащо обглеждане на слав€нската съдба. Ќ€маше да оживее с такава страстна обич и с вдъхновение картината на слав€нската слава. Ѕез пребиваването на ћавро ќрбини в ѕезаро при ћарин Ѕобалевич книгата му щеше да си остане и по съдържание, и по дух, и по равнище на документаци€ само в манастирските традиции. » една друга, немаловажна подробност: за кого бива предназначена "÷арството на слав€ните"? "«а света", тр€бва да кажем, ако искаме да отговорим адекватно на техни€ замисъл. ќтпечатана е на италиански език, за да се прочете от всички велможи, с които общува Ѕобалевич, и да бъде подредена в библиотеките редом с историите на италианските градове. “ака на територи€та на библиотечните лавици един изгнаник и един гениален писател, в самото начало на ’VII век, в 1601 г. усп€ват да отвоюват равноправие на слав€нски€ ёг с всички останали европейски страни и народи. —ветът не знае за присъдата над Ѕобалевич, не подозира бъдещите присъди над ќрбини и приема двамата дубровничани като рицари, изпратени от ц€лото слав€нство.
    ≈два дочакал отпечатването на книгата през март 1601 г., ћавро ќрбини напуща ѕезаро - със самочувствието на труженик, завършил едно необходимо дело, поднесъл го на грижовен скут, защитил го със сигурна протекци€, както можем да съдим от предговора: "...—трува ми се, че сега е мой дълг да ви € посвет€, преди да € публикувам - понеже е ваше дело и за да бъде под покровителството на личност, почитана от всички заради благородната £ кръв и заради другите качества, ваши и на вашите предци."
    ѕрез септември 1601 г. ћавро ќрбини е отново в манастира "—в. јрахангел ћихаил" на старата си игуменска длъжност, отнета му при обвинението от председател€ на ћлетската конгрегаци€. Ќо от странични вести се разбира, че скоро бива сменен от този пост. —лед двегодишно пребиваване в манастира "—в. яков" във ¬ишница, бива осъден от —ената на –епубликата на изгонване (14-17 декември 1604), а после присъдата бива смекчена с преместване отново в манастира на остров Ўипан. “ук, принудително въдворен, ќрбини се е чувствувал много зле. ќстровът бил ограден със защитна стена от нападени€та на турските морски разбойници. —ега тази стена за него става преграда към света. » в същите години се случва най-страшното - ќрбиниевата истори€ бива вписана в индекса на забранените книги, където е тр€бвало да остане, "докато не се извад€т от не€ имената на еретиците, които се цитират на повече места". ћирослав ѕантич отнас€ това събитие към 1603 г., позовавайки се на различни извори, а италиански€т славист јртуро  рониа го сочи към 1606 г. ћалкото известни ни данни от биографи€та на ќрбини прав€т предположението за 1603 г. по-правдоподобно. Ќа остров Ўипан ќрбини превежда от италиански на хърватски - "езика наш дубровнишки", както го нарича, книгата "ќгледало", предназначена пак за всички слав€ни, "за обща полза и разговор на говорещите слав€нски". “ук монахът-книжовник се ползува от покровителството на друг богат дубровничаннин, търговеца –адо —лавоевич, комуто посвещава и превода си. (“ой е отпечатан едва след смъртта на ќрбини).
    »зглежда, че хоризонтите наскоро се разведр€ват, защото адресираното към нови€ му меценат посвещение, датирано на 20 април 1606 г., е написано в град ƒубровник. ћавро ќрбини пак става игумен на манастира "—в. јндрей", възвръща си и доверието на дубровнишки€ —ъвет. ѕрез юли 1606 г. даже се застъпва за реабилитаци€ на свой събрат. ¬ кра€ на юли 1606 г. е изпратен с миси€ в –им, поверена му от ћлетската конгрегаци€. ћиси€та има църковно-организационен характер, но по въпроси, дълбоко зас€гащи политиката на ƒубровник.
    » тогава бива въвлечен в едно дело, което вс€чески противоречи на представата ни за автора на книгата "÷арството на слав€ните". »звестни среди в ƒубровник, поведени от двама младежи от семействата –астич и ƒжурджевич, влизат във връзка със —авойски€ дук и започват организирането на балканските христи€ни за общо въстание. ќфициалната власт на ƒубровник не е могла да погледне благосклонно на такъв план, тъй като той е представл€вал заплаха от страна на турците, които при най-малък повод биха сринали града. «атова и приготовлени€та се извършвали конспиративно - било чрез тайна преписка, било чрез специални хора. ¬ажен пункт в тази дейност става ћлетски€т манастир, в който слугата ‘ра —анто, дубровничанин, пренас€л кореспонденци€та. ћавро ќрбини като млетски монах, изц€ло поддържащ политиката на ƒубровник, усп€ва да залови ‘ра —анто и прави опит да му изтръгне писмата и тайната им. "Ќе е лесно да си представим - с основани€ се удивл€ва ћирослав ѕантич - дон ћавро с нож в ръка в тази бурна сцена, но, изглежда, тогава той ще да е бил още силен и сравнително млад, за да се реши на такъв жест". ћавро ќрбини и един негов събрат се опитват да вържат конспиратора, но той се отбран€ва с нож и изб€гва в »тали€.
    “ази истори€ е за нев€рване и за в€рване. Ќима певецът на слав€нската храброст и свободолюбие, художникът, покрусен от пропадането на южнослав€нските царства под турска власт, устремен на вс€ка цена да реабилитира воинската им слава - е могъл само пет години след отпечатването на сво€та книга да се изправи "с нож в ръка" срещу онези, които на дело повеждат балканските слав€ни към свобода и воинска чест?
     ъде е истински€т ћавро ќрбини? “ам в ѕезаро с перо над листовете и книгите или тук в ћлет, дебнещ да разкрие тайната на бунтовното съзакл€тие? ѕроменил ли се е с нещо? ќтговорите могат да бъдат различни.
    ѕривлекателно е да ни се провиди и личен отмъстителен жест: нали едно политическо злепостав€не на младеж от семейството ƒжурджевич с толкова мащабна държавна конспираци€ би било отговор - равен по съдбовност - за всички унижени€ на ќрбини от всевластни€ родственик ƒжурджевич - председател€ на ћлетската конгрегаци€? ј и писател€т положително го е подозирал между анонимните организатори за забраната на книгата му. Ќе бива обаче с такава леснина да си присво€ваме прозорливост на сърцеведи. »стинската мотиваци€ ще се разбере, ако се по€в€т нови свидетелства.  аквито и да бъдат те - един отговор ще е неопроверган. ¬ дадени€ политически момент ћавро ќрбини действа в защита на интересите на ƒубровник. ј нали и в истори€та си той постав€ над всички помамки на мисълта преди всичко интересите на ƒубровник! 
    ѕак от странични документи узнаваме, че през 1609 г. е игумен на манастира "—в. јндрей" - грижи се за стопанските му работи. Ѕез да са известни причините, на следващата година ћавро ќрбини напуща ћлетската конгрегаци€. Ќ€кои решени€ на дубровнишки€ —ъвет показват, че се е обсъждало неговото настан€ване на —тон ћали, което завършва с отказ да му бъде дадено свещеническо м€сто в църквата "—в. јнтун". ¬ъпреки това ќрбини остава в —тон. “ам изчаква назначаването на дубровничанина ћихо –астич за епископ на —тон. —тава негов приближен и придобива най-гол€мо вли€ние в епископски€ двор. “ова положение на ќрбини силно разгнев€ва отколешните му врагове и дубровнишки€т архиепископ ‘абий “емпестива полага много усили€ да докаже злотворното му вли€ние върху новоназначени€ епископ –астич: "... като не можеше да остане повече в сво€та среда и там да разпалва свади и огън (какъвто е посто€нни€т му обичай) дон ћавро ќрбини се е приближил към епископа и с обещанието, че за в бъдеще иска да живее като светец, така го е склонил, оба€л го е до такава степен, че Ќегово —ветейшество не само го е приел като най-съкровен при€тел, но му е дал и върховна власт в сво€та епископи€". ѕисмото сполучва да настрои дубровнишките управници и с решение от 12 ноември ћалки€т съвет задължавал —тонски€ епископ "да отстрани дон ћавро ќрбини, както от сво€ диоценз, така и от парохи€та на —тон ћали". «акъде тръгва прокудени€т дубровничаннин? Ќищо не се знае. “ой умира двадесет дни след това решение, на 3 ноември 1610 г.
    «атвар€ се една биографи€, гъсто изписана с драми, присъди, изгнаничество, провинени€ и изкуплени€ - така характерни за онова време в ƒубровник. » за кой ли път разбираме, че –енесансът, свързан с шедьоврите на европейското изкуство, е и време на господари и подчинени. ј ћавро ќрбини се оказва между подчинените, когото или милостиво реабилитират, овласт€ват до право да получи свещеническо м€сто и достъп до библиотека, или строго го осъждат.
    » с последна дата - потвърждаване откритието на ќрбини, че слав€ни значи слава: —лав€нинът, папа …оан ѕавел II (предишен полски епископ ¬ойтила) като апостолик постига в католическата църква решение с епохален смисъл: ќ“ћ≈Ќя —≈ ¬јЋ»ƒЌќ—““ј Ќј ’»Ћяƒј√ќƒ»ЎЌј“ј —’»«ћј ћ≈∆ƒ”  ј“ќЋ»÷» » ѕ–ј¬ќ—Ћј¬Ќ»! Ќаистина - —Ћј¬ј!
    “ова практически отмества и тежката ѕќ√–≈ЅјЋЌј плоча върху ќрбини - списъка на забранените книги. ќтмен€ и задължението от истори€та му "да се извад€т имената на еретиците, които се цитират на повече места".
    ƒнес историческата книга "÷арството на слав€ните" вече е и канонически разрешена да се чете от всички, независимо от конфесионалната им принадлежност.
    “огава - ƒј я ѕ–ќ„≈“≈ћ!
     

    »ван √ранитски
    —“»’ќ“¬ќ–Ќ»я
     

    «јўќ
      ¬ памет на  рикор јзар€н

    —ега щастливи сте нали
    ¬елики€т човек си тръгна
    ќтнеха го жестоките мъгли
    на хоризонта тъмен

    ѕирувате разюздано и скверно
    вече никой не ви бърка
    Ўайки юродиви привечерни
    черно хъркат

    ќтечеството тъне в отча€ние
    ћъжете храбри са на свършване
    “ълпите са обезумели и пи€ни
    тържествува мършата

    » над всичко хили се озъбена
    разблудната луна на подлостта
    Ќакипрени във рединготи ръбове
    оглозгват доблестта

    20.I.2010
     
     

    “ј…Ќј

    ≈то значението ≈то решението
    екна библейски€ глас на …осиф
     аква е тайната на —ътворението -
    „овеците се раждат боси

    Ѕос и самотни те си тръгват
    от зем€та печална и тъжна
    ƒокра€ не успели да изтръгнат
    съдбата си от клупа въжен

     ъм свършека на ƒните те възлизат
    и тле€т бавно като свещи
    –аздадени са вече всички ризи
    но светът е роб на вещите

    „овеците продадоха душите си
    отказаха се доброволно от безсмъртие
    »збраха да пълз€т а не да литнат
    Ћегнете живи та да станат мъртвите

    6.’II.2009
    Ќикулден
     
     
     

    «јЅ–ј¬ј

    “унелът на забравата ни носи
    към предвещаваните висоти
    »зправени пред страшните въпроси
    ний с каменни криле летим

     аква обаче е посоката
    трагедийно защо мълчим
    ≈похата е н€ма гола боса
    а „овеците са прах и дим

    ¬ремето във упор ни разстрелва
    длъжници сме на ¬ечността
    » падаме в об€ти€та безпределни
    на светлата любовница —мъртта

    ј т€ е б€ла и прекрасна
    и нежно ще ни приюти
    » мълчаливите пространства
    ще приласка€т нашите души

    —≈ƒ≈ћ

    «апочваш ли да проум€ваш
    възвишената логика на ’аоса
    —едем е числото на забравата
    ќт него почва всичко ƒао е
    окръжността в квадрата на дъгата
    јз съм “и ј ти си €снотата
    »звира любовта от самотата

    31.12.2009
     
     

    ћ≈∆ƒ”ћ≈“»≈

    Ћистата на чинара пе€т
    тъй звънко и безшумно
    Ќеказаните от мъдреца думи
    в отвъдното се ре€т

    ƒа би могло да ги запишем
    в партитурата на ≈сента
    ще видим че —мъртта
    е непри€тна и излишна

    “€ е само междуметие
    наситено с не€сни фрази
    Ѕитието е изпразнено
    от логика » е об€тие

    от нежни повеи на листи
    ƒа тръгнем най-спокойно
    с тържественост достойна
    към зимата на мисли чисти

    31.12.2009
     
     
     
     
     

    ќ ќ

    —околът - пилето юнашко
    бди над угарите вкочанени
    ѕрелитат сенки на елени
    ‘ортуната свирука страшно

     аква жестока зима
    сковава нашите души
    «амръзва въздухът дори
    и самотата го изгризва

    јла соколът бди не спира
    полето да тършува със очи
    Ѕезмълвно в€търът ечи
    и съновидени€ извират

    Ќо всъщност има ли сокол
    в Ќебитието втренчен
    »ли Ќищото се перчи
    в едно измислено око
     
     
     

     јћЏ Џ“

     амъкът отхвърлен от зидарите
    е нещо повече от символ
    “ой въплъщава римата
    на съществуването » е подарък

    на тайната ко€то ще изгрее
    щом вътрешното се разтвори
     акто долу така и горе
    ѕастирът води стадото и пее

    “ой е камъкът последен
    завършващ купола на ’рама
    ¬сичко е живо —мърт н€ма
    „овекът е ѕространство и ¬реме

    16.’II.2009 г.
    √еорги  онстантинов
    «ј ¬“ќ–ќ“ќ "ј«" 
    Ќј »¬јЌ √–јЌ»“— »
     

    ¬ последните години не един и не двама литературни критици ни изненадват с публикаци€ на собствени стихове - като че ли да покажат, че редом с т€хната строга творческа взискателност, в душата им будува и една нежна лирична струна. –азлични по тематика и образна стилистика са такива стихове, ала обикновено повечето от т€х, освен несъмнена ерудици€, нос€т и знака на една хладна разсъдъчност. 
    —тиховете на »ван √ранитски не са такива. »звестни са литературоведските му текстове, а неговата неуморима издателска дейност го постав€ между най-активните труженици на българската книга. јла в стиховете му н€ма да открием нито литературоведска дидактика, нито ехо от издателските му грижи. ¬ повечето от т€х съзираме мислите на един чувствителен човек, търсещ своето м€сто не само в динамични€ делник, но и в едно по-широко, бих казал планетарно, пространство. ћакар и изградени в подчертан постмодерен стил, неговите творби твърде често се занимават с традиционните, даже библейски, въпроси на човешкото битие. 
    » неведнъж той усп€ва да формулира с артистична лаконичност своите открити€: "ний с каменни криле летим" или "»звира любовта от самотата", или "Ћегнете живи та да станат мъртвите"... „есто в стиховете му зазвучава тъмна резигнаци€ от сблъсъка с груби€ прагматизъм, а пон€кога поетът дискусионно противопостав€ на този прагматизъм "възвишената логика на хаоса". “ака или иначе - в стиховете му има нерв, простор на чувството, изстрадан вик срещу "разблудната луна на подлостта". “е са зов за съпричастие в градежа на един символичен храм, където душата може да се пречисти...
    —тиховете му биха могли да получат и други, даже по-различни тълкувани€. Ќо едно е сигурно - второто "јз" на този творец уверено размахва криле в лиричното пространство. 
    ј дали това негово "јз" не е първото?
     
     
     
     
     
     

    ћартин ѕетков
    Ѕј– "√”«Ќј“ј  ќ ќЎ ј"
    –азказ
     

    јко този бар изобщо е съществувал н€кога, това тр€бва да е било през л€тото или есента на 1999 година. “очното му местонахождение продължава да е спорно и до днес, но със сигурност можем да кажем, че като причина за затвар€нето на "√узната кокошка" обикновено се е посочвало разширението на —офийското метро. “оест, можем да приемем с относителна степен на сигурност, че барът веро€тно се е намирал н€къде в онази зона, ко€то изчезна или най-малкото претърп€ значителни промени покрай строителните работи, свързани с изграждането на епохални€ първи столичен метролъч. ¬последствие не е известно това заведение да се е по€в€вало отново, където и да било в рамките на града.
    ¬ъпреки че сами€т аз се числ€х към немногобройните посетители на "√узната кокошка" и до днес в мен живе€т основателни съмнени€, дали барът въобще е съществувал н€кога. Ќе кри€, че в мислите си често се връщам в него и то с удоволствие, но независимо, че паметта ми все още е добра и спомените ми са €сни и подредени, всеки път в мен се поражда подозрението: имало ли ги е наистина барът, музиката, хората и заедно с т€х онази почти вълшебна атмосфера, каквато традиционните заведени€ р€дко предлагат.
    ўе опиша накратко как изглеждаше бар "√узната кокошка" през л€тото или есента на 1999 година, а пък вие сами си направете изводите относно принадлежността му към "мира сего".
    Ќад сумрачни€, но изключително чист вход, светеше малка табела, на ко€то бе изрисувана тлъста опечена кокошка върху сребърен поднос. «а гол€мо мое разочарование, а може би и в резултат на собственото ми невежество - в кокошката н€маше нищо гузно. —ред посетителите се изказваха предположени€, че кокошката била гузна приживе, но точно поради тази причина умр€ла и се наложило да € опекат, ала и това беше по-скоро част от присъщи€ на заведението фолклор.
    ¬еднага след входа идваше втора врата, с лет€щи стъклени крила, зад които се криеше кокетна сладкарничка. ¬ не€ имаше точно шест кръгли маси с изглед към прозореца, с по четири стола с облегалки и с неизменната купичка домашно опечени бисквити, поставени в центъра на вс€ка от т€х. ѕомещението бе наситено с аромати на кафе и на кроасани, но там се предлагаха също и банички, бисквити, торти, домашен шоколад, както и пълен набор сутрешни вестници.
    Ќаистина, през по-гол€мата част от ден€ кафетери€та оставаше празна. ќбикновено сутрин там се отбиваха чиновници и бизнесмени, мъже и жени в строги костюми и със сериозни, често намръщени лица. “е пиеха кафето си, но не усещаха вкуса му, сед€ха на масите, но даже не забел€зваха, че са седнали, прелистваха набързо вестниците и още по-набързо се измъкваха от бара, веро€тно без дори да обърнат внимание на това къде са били преди малко. ѕосле настъпваха дълги часове на затишие. ¬ъзрастната дама зад плота се отпускаше на едно столче в блажена др€мка и така до късни€ следобед, когато в сладкарницата пон€кога се отбиваха пенсионери, ученици или пък туристи, уморени от обикал€не из прочутите със сивотата си софийски улици.
    ¬страни от витрината с баничките и кроасаните започваше т€сно извито стълбище, водещо едновременно към н€колко други помещени€. “ехни€т брой и предназначение беше предмет на редица спорове и като ц€ло си остава не€сен и досега.
    “ака например, според човека с бомбето и сиви€ шлифер, към когото барманът се обръщаше с името –амзес, на втори€ етаж имало малка кафе-книжарничка. ѕо стените £ били разположени тесни и високи рафтове с книги, а покрай т€х били наредени ниски канапета с китеници. ¬ средата на помещението свирел модерен грамофон с огромни трилентови колони, към които били прикачени също декове за касети и дискове.
    «а разлика от сладкарницата долу, на втори€ етаж кафето се приготв€ло в старомодна кафеварка и се сервирало в цветни керамични чаши, каквито обикновено се срещат по домовете, а не в заведени€та. Ќали се сещате за онези големи цилиндрични чаши с дръжка отстрани и весели рисунки по стените им, способни да побират поне по три стандартни кафета.  ой знае, може и настина да са били от нечий домашен сервиз, но това всъщност не е толкова важно. ѕредлагал се също и кон€к от личните запаси на собственика, най-вече в дните, в които сами€т той се качвал горе и с€дал в ъгъла с н€ко€ от книгите си. –амзес твърдеше, че барманът-собственик про€в€вал учудваща непретенциозност към четивата си, като с лекота се прехвърл€л от ƒюма към Ѕорхес например или пък от ƒикенс към н€кой съвременен чиклит роман.
     рай грамофона обикновено били пръснати и немалък брой плочи, касети и сиди-та, отново притежание на собственика на бара, като клиентите имали възможност от време на време да смен€т плочите и дисковете, да си поръчват закуски от старицата, грижеща се за сладкарницата на долни€ етаж и да се прот€гат мързеливо по канапетата, прелиствайки н€ко€ от наличните книги.
    —ами€т аз никога не съм влизал в така описаното отделение на "√узната кокошка", поради което допускам, че то може и въобще да не е съществувало. ¬ последното например беше абсолютно сигурна ≈лза, ко€то всеки вторник и петък пиеше мартини в бара и пон€кога обсъждаше с мен курса на €понската йена, цената на житото и на петрола и най-вече ужасните номера, които брокерите на борсата имали навик да £ върт€т в петък следобед.
    ¬ същото време мога да се закълна, че веднъж и сами€т аз се натъкнах на напълно непознат кът от заведението, който после така и не усп€х да намер€ повторно. “ова беше малко и схлупено помещение, в което имаше само три дървени маси, грубо сковани и четвъртити, наредени в полукръг, близо до ниската разпалена камина. —импатичен чичко на около петдесет години тогава ме посрещна с блага усмивка и с меко тракийско произношение ми об€сни, че днес били сготвили агнешко на фурна, можели също така да ми изпържат нещичко на тиган, а за пиене предлагали добре охладено домашно вино. — раки€та пък можело да ми предложат малко туршийка или салата от пресни домати с лук, което също не било никак за изпускане.
    ¬същност това беше една от най-характерните особености на "√узната кокошка". ќт една страна - често възникваха спорове и съмнени€ относно съществуването или местоположението на н€кой салон или зала. ќт друга - в бара се събираха все странни и интересни хора като например вече споменати€т –амзес, който н€маше нищо общо с известни€ египетски фараон, но въпреки това бе прекрасен и за съжаление доста болен човек на средна възраст. —ъщо и ≈лза, ко€то в действителност беше ужасно самотна, тъй като единственото близко същество бе баща £, обездвижен на легло учител по физика. ƒа не забрав€ме и —офи€, ко€то идваше само в събота, за да танцува салса заедно с н€какъв изпаднал д€вол знае откъде колумбиец или пуерториканец. јксел, който се бе преселил от ƒортмунд в —офи€ преди около четири години и идваше вс€ка вечер просто защото му харесваше да идва. ѕолковника, който отдавна се беше пенсионирал от арми€та и сега работеше като касиер в магазин за електроуреди, но за сметка на това притежаваше прекрасен поглед върху творчеството на  ант, √ьоте, ƒостоевски и още ц€л куп класически писатели и философи. »дваха и други, не много на брой, но все интересни и странни хора. ћъже и жени, в които имаше нещо с€каш недовършено, недоизказано. ¬се едно професи€та и призванието им б€ха влезли в непримиримо противоречие вътре в т€х и бавно, но сигурно разкъсваха душите им на парчета.
    ј в бара тези парчета поне за малко усп€ваха да се слеп€т. »ли поне така си мисл€ аз днес, десетина години по-късно.
    »маше обаче едно помещение в бара, за чието съществуване н€маше никакво съмнение. “ова всъщност беше сърцето на "√узната кокошка", там където музиката не спираше да свири дори и за миг; по стените имаше картини, както от почти известни, така и от съвсем неизвестни художници, а дървени€т под поскръцваше при€тно под обувките; там където барманът-собственик, когото предпочитам да нарека с измисленото име ћакс, свещенодействаше зад огромната, подобна на орган, инсталаци€ от преплетени медни тръби, разливащи щедро б€ла, червена и карамелено тъмна бира.
    ћакс не беше просто барман, а съставна част от атмосферата на "√узната кокошка". “ой сипваше пенлива бира на ѕолковника и пиеше заедно с него; наливаше кон€к на –амзес и двамата дълго си мърмореха под нос, и се усмихваха тъжно; сервираше мохито на —офи€ и на изпаднали€ д€вол знае откъде кубинец или чилиец и пон€кога се опитваше да танцува салса заедно с т€х; пълнеше халбата си с червено пиво и вдигаше наздравици с јксел, който пък предпочиташе б€лото вино, примесено с газирана вода, така наречени€ шприц, след което двамата пееха неприлични песнички на развален немски език.
    ћоже би е крайно време да се спра малко по-подробно и на въпросни€ ћакс, който, както сте се досетили, е в основата на тази истори€. Ќе мисл€, че н€кой, тогава или сега, е усп€л да научи нещо съществено за неговото минало. ƒори и ћари€, ко€то бе безумно влюбена в него, не бе по-осведомена от останалите, но това далеч не £ пречеше да си го обича и така.
    √овореше се, че преди да се захване с "√узната кокошка" ћакс бил адвокат. ≈дин ден обаче, докато сед€л в адвокатската ста€ на √радски€ съд и прелиствал папката на делото си, носът изведнъж го засърб€л, той кихнал и в този момент съзнанието му внезапно се про€снило. ќгледал се наоколо все едно се събуждал от дълбок сън, поз€пал с празен поглед щуращите се напред-назад деловодителки и спорещите с т€х адвокатски помощници, поозърнал се, почесал се по главата, след което станал, изл€зъл и никога повече не се върнал там.
    —ами€т ћакс отричаше подобна верси€ и твърдеше, че барът бил наследство от н€каква неизвестна лел€ по майчина лини€. “ази лел€ най-неочаквано му завещала имота малко преди съвсем очаквано да умре и това позволило на ћакс да осъществи детската си мечта и да отвори бар.
    - ¬същност - казваше той. - “ова не е точно бар. Ѕи тр€бвало да се нарича страноприемница, много по-точно и на м€сто си е... Ѕарове, та днес всичко е барове, а това тук е м€сто, в което приемаме странници, нали така...
    —лед което ћакс отпиваше от тъмната си бира, с€даше зад пианото и леко фалшиво започваше да свири "¬алса на милионера" или "ћо€т меланхоличен блус". «ащото естествено там имаше и пиано и всеки четвъртък и петък ћари€ изнас€ше прекрасен полунощен концерт под негови€ акомпанимент.  онцерт, посветен на ћакс и на всеки друг, който имаше късмета в този миг да се намира в "√узната кокошка".
    ¬сичко разказано до тук можеше и да е истина, ако през 2001-а, около две години след изчезването на "√узната кокошка", не б€х станал почти неволен участник в следните събити€, с които всъщност завършва мо€та истори€. ѕрисъствах на н€какво доста предвзето новогодишно тържество по покана на мой при€тел, работещ в една от големите международни одиторски фирми. “ържеството се провеждаше в модно за времето си заведение, наречено бар "”ашовски" или нещо подобно. » там, не щеш ли, попаднах на истински двойник на ћакс, който ми бе представен като виден и преусп€ващ столичен адвокат. “ой обсъждаше със свой колега въпроси от матери€та на несъсто€телността и не ми обърна особено внимание, но аз б€х до такава степен зама€н и удивен от приликата, че продължавах да сто€ до него и накра€ дори се осмелих да го заговор€.
     огато му споменах, съвсем между другото, за "√узната кокошка", той само ме погледна неразбиращо, но все пак се усмихна любезно и свивайки рамене отвърна:
    - «а първи път чувам за тази кокошка. ѕо принцип, знаете ли, не обичам да ход€ по заведени€. Ќо какво пък, не се знае дали съдбата н€ма да ни изненада още утре. «атова, ако искате, да пием за всички неверо€тни възможности, които ни очакват н€къде там зад ъгъла. Ќаздраве!
    » той доброжелателно бе чукнал чашата си в мо€та.
     
     

    ѕламен “ушков
    ћ»– ј
    –азказ
     

    Ѕай —лавко бил с овцете, когато един ден, н€къде край Ўиндарски€ път, намерил кутре. ћалко, на пет ли, на шест ли дни. Ѕ€ло такова, с каф€ви като керемида пръски по гърба и гърдите.
    “ози червен в лицето старец, в£дел ли дете, вадел ножчето - в джоба винаги си носел пр€сно отр€зани върбови пръчки - и му правел свирка, пищ€лка, банда...
    » на малкото си другарче се зарадвал. Ќ€ма да бъде все сам из топрако вече, из долищата, край трън€ците. — мл€ко, с хл€б - за три месеца ли, за колко, се дръпнало кутрето в подобен на сплескано, слепо кошле - гонач.
    Ќо точно тук бил майтапът, оказало се че ћирка н€ма нос, н€ма нюх. Ќе можела да гони по следа, нито да вдига н€какъв дивеч. Ћовджиите от селото, Ќайден на ћинчовци и Ћикьо на анджиите, му € върнали като безнадежден случай. ƒаже Ќайден му предлагал да € застрел€ на м€сто, не си струвало да храни та€ бракма.
    - » дума да не става! - рекъл бай —лавко. - «а другар ще си € вод€ с мен, с овците...
    ≈дин ден бай —лавко замахнал с то€гата, с кривака по н€какъв храст: да уплаши, да повърне овца, тръгнала пак на пакост... Ќе щеш ли, изхвръкнал оттам заек! ћирка само го мернала и след н€колко скока го стигнала и сдавчила.
    »здула се торбицата на бай —лавко препри€тно...
    “ака започнала одисе€та славна... на ћирка.
    «а две години, за три ли, зайците доста понамалели.
    –азчуло се из село какво куче има бай —лавко. “ръгнали приказки, майтапи, закачки с Ќайден, Ћикьо и другите ловци.
    ј ћитър ќвчарски, най-люти€т зевзек, майтапчи€ и кюрлукчи€ в селото, н€мал м€рка в устата, нито пък можел н€кой да го бие на приказка. ƒа го наддума. ”ста назаем не вземал:
    - ¬ълчо, ¬ълчооо - ¬ълчо! - рекъл една сутрин на един старец, който висел, обесил се през нощта горе на ореха: - јбе, човек, как те не беше страх да се качиш на такава височина!?
    ћехлем за душицата му била та€ ћирка, от сутрин до вечер, на л€гане и ставане ћитър ќвчарски запълвал скуката на село в упражнени€ по м€тане на камъче след камъче в ловджийската градинка, олис€ла откъм зайци доста... Ќ€мало какво да прав€т ловджиите, освен да търп€т омърлушени подм€тани€та и фръчкулите запалителни на ћитър...
    “ака цели две или три години.
    ѕалували, дебнели, чакали удобни€, сгоден случай.
    Ќе били лесен, глупав и прибързан народ ловците.

    ≈дин ден бай —лавко рекъл на сина си “ачо да иде следобед с ћирка на √юлин вир, да € окъпе, че от ти€ жеги, тръне и чички очите £ се не вид€т. » привечер да си € върне пак на кошарата.
    “ачо ћале, момчето на бай —лавко, като гол€м, станал вече ловджи€, веднъж, на лов, от н€какъв храст... по невнимание... р€зко дръпнал пушката... и гърдите и бузите му б€ха целите изкопани и изровени от сачмите...
    Ќо тогава, като дете, “ачо ћале взел ћирка със себе си и ц€л следобед се къпали и чапали в √юлин вир на ≈леница под воденицата.
    ќтишли децата после в ливадите, на ёрдакьовци под крушата близо, накрай село, да си пасат, кой кравата, кой биволицата...
    » се заиграли децата, на клензало, на свинк€ ли не щеш, на прескочи магаре, на пресичанката - “ачо, и той дете, и той с т€х.
    — ћирка...
    »грали, тичали, беснели - балдисали, запъхтели се, зачервили се, омръзнало им игра и седнали на с€нка под крушата да си отмор€т. ј били жеги, горещини.
    Ќенадейно, откъм ќбрещИ се задал облак. “ъмен, нищо се не види. Ќакрулил, навИлил то€ облак, та€ спри€, и хоп, пред децата спрели ловджиите от село. »дели си от лов.
    — Ќайден на ћинчовци и Ћикьо на анджиите начело!
    √ледат - ћирка!
    —погледнали се двамата - Ћикьо и Ќайден и емнали, захванали, започнали да подкокоросват “ачо ћале, че е бъзльо, че е шубели€ гол€м, че е калпав, че не смее да гръмне с пушка, че копа със сено от два метра не може да уцели, ако сега му дадат една пушка, а пък какъв ловджи€ щ€л да става един ден, както само се хвали, на т€х изобщо не им било €сно и на двамата.
    “ачо ћале, освен че бил малък още, дете, бил си и барутли€ оттогава... ѕалел се бързо. Ќа секундата!
    » сега, рипнал, грабнал чифтето на Ќайден ли, на Ћикьо ли, разправ€ше баща ми - и с един изстрел оставил ћирка на м€сто.
     
     
     
     
     
     
     

    ¬асил «латарев
    —“»’ќ“¬ќ–≈Ќ»я
     

    Ћ»—“ј“ј

    Ўум€т д€волито листата.
    “олкова много листа!
    ≈сенни - пъстри и златни,
    пръснати вред из гората - 
    от тука та... до пролетта.

    ѕостилат те пъстри килими
    и нежно обгръщат краката ти.
     ъде ще се д€нат през зимата?
    Ќо бели постели ще имат те -
    до първи€ пролетен в€тър.

     огато ще шумне гората,
    но с други, зелени листа -
    закрили дори небесата...
    докато слънцето, с он€ в€тър
    не украс€т пак есента.
     
     

    ѕќ√Ћ≈ƒ ќ“ «јƒЌ»я ƒ¬ќ–

    ¬ърв€л си човека - полека, полека,
    през задни€ двор на живота.
    ¬ърв€л си самичък, по сво€ пътека:
    самотник, но не и самотен.

    ћакар че изгубил надежда и сили
    да търси при€тели стари,
    не в€рвал на властници, на крокодили,
    на вс€какви чалга-парцали...

    ѕон€кога срещал и хора човека
    из равните задни дворове...
    Ќо само за ланците, за китките меки
    парадни€т вход бил отворен.

    “е просто се зъбили... така си говорили
    на н€какви пошли езици -
    и марширували - надолу-нагоре
    като наемни убийци-войници.

    ј велик... ¬елик е наши€т войник!
    ќн€ - под чистото българско знаме.
    „овекът върв€л,
      не забрав€л и миг,
    че с него е рамо до рамо.

    31.’II.2009 г.
     
     

    «»ћј ¬ ћј’јЋј“ј

    ¬иж трите хлапета отсреща - на моста,
    как се сме€т и скачат по бели€ сн€г.
    ¬али на парцали...
       » колко е просто
    отново да бъдеш
      превъзбуден хлапак.
     ато снежинки да падат
       от тебе годините,
    да си бъдеш пак он€ рошльо...
         «а миг
    в шейна-кормилачка,
        с €то махленски юначета
    като вихър махалата да минете -
    по най-стръмната улица...
         » то - в час пик.
    ƒа н€ма задръстени хора
         в колите, които
    като черни мравун€ци
         се леп€т по снега.
    » ламарините им да не връхлитат
    върху всички, както връхлитат сега.

    ...—ед€ до прозореца.
        ¬иелица свири под мене.
    “ече мръсна река от коли...
         Ѕулевард!
    јко покривите на къщите
        си б€ха пак същите -
    над€нали
      белите
        зимни калпаци
    като левенти-юнаци,
    щ€х да пов€рвам на очите си,
    че отново са празнични дните -
    зимните дни
      с лет€щите снежни орл€ци.

    12.I.2010 г.
     
     
     

    ѕќЋ»„Ѕј Ѕќ∆»я

    ¬незапно се смрачи небето -
    преди минути беше модросиньо -
    причудливи облаци просветнаха,
    нощта пристъпи като монахин€.

    ѕоличба ли е? ўе се случи нещо...
    —веткавиците изведнъж пробл€сват,
    но гръм не тр€ска, само е горещо!
    » мрака като въглен стар угасва.

     ато че ли небето се разтвори,
    си€йна светлина раздра тъмата.
    » јнгелът вестител проговори:
    - ’ристос отново броди по зем€та.
     
     
     
     
     
     

    ћ»–ќ«ƒјЌ»≈

     ато в€търна мелница
        е главата ми.
    ѕреди да спрат,
       отлитат мойте мисли
    ∆ивотът ми се вее на в€търа...
    ¬зе да ми писва.

    “ръгваш нал€во
       и се блъскаш в глупак.
    Ќад€сно се кипри жив гений...
    » всички пълз€т
       под един похлупак -
    на м и р о з д а н и е т о:
       стресирани,
        подплашени,
          влудени.

    јко не е бандит,
       "алпинист" ще гърми
    с бормашина под тво€ прозорец.
    «атвори си очите,
       само миг зажуми,
    за да видиш птиците горе.

    — т€х
     ще бъдеш
       свободен
         в простора,
    макар че съвсем не е сигурно.
    » там има хора...
       ј н€кои хора
    убиват наред, не подбират.

    ...  ато в€търна мелница е главата ми.
     ъде ще ме отве€т ти€ мои мисли?
    ƒе да можех и аз като в€търа
    да се вейна, където си искам!
     
     
     

    јтанас –адойнов
    ƒва разказа
     

    ћ»“»„Ќќ —≈Ћќ

    ≈дно време б€х в това село. «а да стигна до него, минах през три реки, прехвърлих три баира, претърсих три гори край границата. —елото беше забравено отвъд бодливите гранични заграждени€ в така наречената мъртва зона. ѕовечето от къщите б€ха рухнали сред сливови дървета, сред плъзнали къпини и смочешки лапад. “ук-там сред руините слънцето се оглеждаше в прозорчета, тъжни, по чудо не изкълвани от клюна на времето, прикрили зад себе си неотлет€лата все още в небето душа на къщите.
    ¬ селцето живееха само девет стари хора, без учител, без лекар, без магазин, без църква. Ќ€кога, при прогонването на бащите им от ќдринска “раки€, те с риск да бъдат посечени от турците за христи€нска ревност тайно пренесли иконите от иконостаса на сво€та църква в “атарлъ. —глобили ги в иконостаса на новата църква в граничното село. Ќо по онуй време, когато антихристите поругаваха църквите, иконите били откраднати, а църквата рухнала. ћисл€ си, че Ѕог е наказал синовете на бежанците...
    ўе говор€ за ћитичното село в сегашно време, защото то е живо в паметта ми.

    ¬ смаленото като бенка общество на последните жители на ћитичното село всеки знае всичко за останалите: кой какви болежки има; чий керемиден покрив е прокапал; колко от козите на бивши€ горски са близнили; на кого лисиците са отмъкнали кокошка или петел; кой кога е получил писмо от он€ вилайакь1, с тази дума старците обозначават градовете, в които са наследниците им. » сънищата си разказват епично един на друг. Ѕелите петна в съновидени€та се запълват от старческата памет с бивалици-небивалици, защото н€кога това селце е било ц€ла човешка галактика с дълбоки зими, с бели цъфнали пролети, с катерещи се по потни€ гръб на планината лета, с есени, тежки от плод и багри в горски€ св€т от всички цветове на слънчевата дъга.
    —ега селото е с изпепелени земни знаци: без рождества, без любовни случки, без сватби, без пътешестви€ до он€ вилайакь. ¬ селски€ календар, като в старо похабено евангелие, само тук-там се четат н€кои редове, без €сен смисъл, защото липсват цели страници от житието му. “ъй от разпокъсана пелерина в€търът гони цветни парцалчета и се иска много, много въображение да свържеш тези парцалчета в едно и да възкресиш пелерината в нейната ц€лост, цв€т, кройка и красота.
    »мам усещането, че съм кацнал на астероид, чийто обитатели живе€т по правилата на друга, изчезнала цивилизаци€. ¬секи от деветте жители на граничното село се грижи за едно пчелно семейство, придобито от пчелина на д€до јндон - пчелар€, след неговата кончина. “ой бил опитен в ловенето на диви горски пчели и напълнил цели€ си пчелин с дивачки, издръжливи и люти, но страстни и плодовити в събирането на манов мед.
    ¬секи от деветимата жители има в къщата си смок - да му пази огнището. ѕо време на залеза, когато сенките на дърветата, очертани€та на баирите и крилете на облаците върв€т подир петите на гаснещи€ ден и раждат митични представи и легенди, старците си говор€т със смоците:
    - —моче, смоче, как да се измуша от старата си кожа като тебе?
    - ≈х, смоче, смоче, как да брод€ като тебе навред без синор? 
    - —моче, смоче, богова връвчице, къде ти е старата кожа, та си сега в сребро облечен?
    - »згор€ € огън.
    - јми, де е огън€т?
    - »згаси го дъждът.
    - јми, де е дъждът?
    - ќтнесе го в€търът.
    - јми, де е в€търът?
    - —кри се в змейова къща.
    - јми, де е змейовата къща?
    - √оре в орлови скали. 
    - јми, де са ти€ скали? 
    - ћежду небето и зем€та, в √осподови скути.
    ¬ селото имат стар охлузен тъпан. ƒумка го бивши€т горски. Ќ€кога на празниците пищели три гайди, свирели три кавала, биели три тъпана. ќт ти€ музики е останал само тъпанът от вълча кожа, опъната с конопени върви върху др€нови обтегачи. ќт време на време без празничен повод бивши€т горски го думка. ”морените нозе на старците се мъчат да вл€зат в негови€ нестинарски ритъм, а тъпанът-щурак, луд полуд€л, не се стига...
    »з каменните дувари изпълз€ват смоците, навиват се на къжел, м€тат се като нагорещени спирали, игра€т диво змийско хоро.
    »ху-хууу! - подвикват старците - смоковичари . - »ху-хууу, върху жаравата на слънчеви€ харман!

    ***
     олкото повече се отдалечавам от това митично село, толкова повече не в€рвам, че съм бил в него. “о отдавна не съществува.  акво от туй, че телените мрежи са премахнати? ћъртвата зона не може да възкръсне! ћитичното село го н€ма. ћоже би смоците  излизат да игра€т нестинарско хоро върху жаравата на зал€зващото слънце. ќт памтивека нестинарски€т танц е изкупление на човешки грехове. ўе могат ли, √осподи, танцуващите смоци да бъдат изкупление за греховете на потомците, които живе€т в он€ вилайакь, оставили митичното си село да погине, да бъде затрито името му върху картата на Ѕългари€, без знак, без следа. ѕон€кога напразно го търс€ в паметта на ќтечеството с изкушението да зърна едно м€сто, обгърнато в тайнство. ћоже би тъй мълчаливи и тъй красноречиви са останките на ¬авилонската кула. ћоже би, не съм ги виждал... Ќо нали и строителите на ¬авилонската кула били наказани от Ѕог?..
     
     
     

    ≈∆ќ¬ј“ј ѕ–»“„ј «ј ∆»¬ќ“ј » —ћЏ–““ј

     ра€т на л€тото е узр€л. √орещините са се удавили във внезапно придошли€ дъжд. » на следващото утро слънцето се събужда с измити очи, за да види с изненада, че н€ма прашни пътища, че във вировете на реката се оглежда изчистеното от пот лице на едно б€ло облаче, а по телеграфните жици от кметството до кра€ на селото огърлици от окъпани ластовици, шумно си говор€т за южното пътешествие, което им предстои. ƒъждът е измил и черното грозде - алжирка.  ошниците, изплетени сръчно от избелени върбови шибалки, са нетърпеливи да приклекнат до лозите. јма как да вл€зат в лоз€та? “е са минирани.
    ¬ойната е свършила вече, уморена от дългите пътища, разповити от прах и куршуми, подгизнали в кал. ¬ъв войнишките сърца все още ве€т ветрове сурови, но войниците са свалили каските, превърнали се през войната в черепи железни.
     рай на войната! ј листата на дърветата все още не в€рват, защото в жилките им тече мъзга от кръв...
    ¬ лоз€та, в лъките и в градините на крайграничното странджанско село все още смъртта дебне в заритите мини. ј жълтите и белите тикви в лъките мам€т, гроздето в лоз€та изкушава, дюлите и €бълките подлъгват да прекрачиш в смъртоносните бразди.
    ќбщината е принудена да назначи специален пъдар - ѕройно ƒълги€. Ќ€кои го см€тат за авантюрист, защото обича да €зди луди коне, да влиза в опасни пещери, да лови отровни змии. ѕройно н€ма деца. ’ората шушукат, че семето му било празно, а други, че жена му била €лова. Ћюбимата му парола е "Ќ€ма начин да н€ма начин!" ѕриложена за мините, тази парола означава: има н€какъв ред, по който те са зарав€ни. » полека-лека ƒълги€ схваща този ред и започна да шета в минираната зона, без да му се случва нещо. “ова поражда у него самонаде€ност. јми, самонаде€ност! Ѕезразсъдство! Ќ€кои см€тат, че виното е виновно. ѕройно носи винаги със себе си една манерка алжирка и от време на време отпива. ћоже би за кураж. ”чител€т Ќоваков твърди, че виното е питие на безсмъртието, а отец »ван нарича виното жертвоприношение. ќни€ нашенци, които никога не са изпитали тръпката да си играеш на живот и на смърт, шушукат, че и да се случи нещо фатално на ѕройно, н€ма да остави сираци.  ой каквото ще да казва, но на ѕройно животецът му е мил. ѕризнал на жена си, че на два-три пъти сънувал взрив да го вдига до небето. —ъбуждал се обл€н в студена пот.
    Ѕано - фронтовакът, казва, че такива мини не човек, а танк разкъсват на парчета. » с€каш да се потвърди това една сутрин общински€т бик влиза в минирана лъка и хвръква във въздуха разчленен. ¬ същи€ миг будилникът на ѕройнови звън€л на провала. » об€сн€ва ƒълги€:
    - “ази антика винаги е работила н€мо. „увам сърцето си как тупти, но никога т€ да тиктака. ј миг преди експлози€та в лъката звъни, звъни, разлюл€ пердетата вкъщи.
    ¬ един и същи ден, случва се пон€кога, под едно и също небе, у две души човешки да се пръква една и съща мисъл, едно и също желание.
    ¬ един и същ ден у гайдар€  ърьо, като изкарвал овцете на паша, кой знае защо, прозвучава песента "ќставай, сбогом, девойко". —ъщата песен в същото утро и в същи€ час прозвучава и у ѕройно ƒълги€. Ќе щеш ли, съдбата се погрижила по об€д да ги срещне. Ќа  ърьо му се свири, но не смее да не изтърве козите от контрол и те да заби€т в минираните лъки. Ќо ето - идва ѕройно. „ерпи го с вино от манерката при условие да му изсвири и изпее "ќставай, сбогом, девойко". ѕисва гайдата, зап€ва  ърьо:
    ќставай, сбогом, крайна девойко,
    оставай, сбогом и ме прощавай,
    че € ще пода в зем€ далечна,
    в зем€ далечна - чак на крайнина!
    «абел€зва  ърьо, че очите на ѕройно преливат влага и не може да пов€рва, защото всички в селото см€тат ѕройно за мъжкар и половина, по-скоро камък ще се просълзи, отколкото той.
    Ќ€ма съмнение - разчувства се ѕройно, черпи с още едно вино  ърьо, изважда от торбата си ножче-костура и го подар€ва на козар€.
    - ¬земи,  ърьо, за спомен от мене! Ќапролет свирка върбова да изд€лкаш и на не€ да посвириш "ќставай, сбогом, девойко".
    ѕо това време в реката край лоз€та ћарко с жена си пере ц€ла каруца черги. ƒвете им момиченца игра€т наблизо, гон€т пеперуди, не мир€сват и ха тук, ха там - подир едно гущерче зелено. ћалкото влиза в минираното лозе, остава гущерчето да върти насам-натам главица, за да види откъде бъбриви€ присмехулник го поздрав€ва със звънки трели и започва да си къса грозде. ѕо-гол€мото, доволно сплашено, че в лоз€та е опасно да се влиза, започва да вика тревожно майка си и баща си. “ичат те и се чуд€т какво да прав€т: нито да вл€зат в лозето, нито да остав€т детето си в него. ѕройно чува олели€та, притичва и казва:
    - Ќ€ма начин да н€ма начин! - влиза в лозето, крачи към детето и му говори: - “и, почакай мъничко, руса русалке, чичо ти ѕройно има пълен джоб с карамели! ¬сичките ще ти ги дам!
    ћайката проплаква:
    - Ќе мърдай,  алинке, чакай чичо си ѕройно!
    Ѕащата се провиква:
    - „ичо ти ѕройно,  алинке, е ƒ€до  оледа - дава подаръци и късмет на децата.
     алинка понечва да припне при майка си и баща си, но ѕройно усп€ва да € сграбчи в об€ти€та си.
    "“ук - не! “ук - да! “ук - да! “ук - не!" - диктува си ƒълги€ стъпките. »знас€ детето, но то писва за куклата си. ѕройно се връща в лозето и пак си диктува: "“ук - не! “ук - да! “ук - да! “ук - не!"
    ћарко кандърдисва ѕройно да остави куклата - майната £! Ќо ƒълги€, решил да утеши русалката, пак си диктува: "“ук - да! “ук - не! “ук - не! “ук - да!"
    ≈дин ≈жко Ѕежко бързешком достига до куклата, подушва €, мирише му на русалка и понечва да каже това на зеленото гущерче, но то е врътнало опашче нататък, където свири бъбриви€т присмехулник.
    ≈х, ѕройно, ѕройно, на гущерчето не му пука, че лозето е минирано, бъбриви€т присмехулник се присмива на ≈жко Ѕежко, че по никое време е овдов€л, а ти, ѕройно, не си вчерашен, защо се заглеждаш в ≈жко Ѕежко? Ќали си опитен в играта между живота и смъртта! Ѕъди....
    √розен взрив продънва бели€ ден и за миг се сбъдват ужасните съновидени€ на ѕройно да хвърчи към небето, завърт€н от вихрушката на войната...

    ***
     огато на пролет идват войници да обезвреждат минните полета, намират куклата на  алинка. ∆ълтите звездички по рокличката £ са избелели, а широко отворените очета гледат учудено. √ущерчето е полегнало в дълбоката €ма от взривената мина и се припича на слънце. Ѕъбриви€т присмехулник плете гнездо с една пъструша в клоните на цъфнали€ салкъм. ≈жко Ѕежко си е намерил невеста, с ко€то си имат три таралежчета.  огато си пийне сок от горски €годи, той им разказва ежова приказка за живота и смъртта.
     

    ¬Џ«ѕќћ»ЌјЌ»≈ 
    «ј ¬ј—»Ћ ј №ќ¬
     
     
     
     
     

    ѕрез изтеклата 2009 година се навършиха 85 години от рождението и 20 години от смъртта на ¬асил јкьов, автор на сценариите за игрални филми "ѕтици и хрътки", "» дойде ден€т", "ѕантелей", на сборника с разкази "“ихи залези", на романите "ƒжокерите", "∆окей върху асфалта", "»гри по никое време", "»нфаркт", "јнгели сред потопа" и др. - всички несходни с официализираната литература, невписващи се в общи€ £ ход към утвърждаване на положителни€ герой, нетърпими към насилието, подлостта, догматизма, демагоги€та. ¬ерен на онази чиста романтика, съпътствала собствената му младост и младостта на хил€ди други възторжени люде, в€рващи в една иде€ и платили с живота си за не€, похабена сетне, ¬. јкьов бе встрани от властта, бе неудобен за не€, т€ го възпираше, премълчаваше, забран€ваше.
    ƒнес такива личности - с доказан характер и с богата биографи€, със силно и честно перо, неподкупни и критични, осезателно липсват в делниците и взаимоотношени€та ни: като пример, като духовни стожери, като надежда, че тъкмо от интелектуалците и творците може да тръгнат отрезв€ването, пречистването, съзидателните начинани€, постигането на високо гражданско самосъзнание и морал.
    Ќасто€щите стихове са от издадената посмъртно стихосбирка на ¬асил јкьов, озаглавена непретенциозно "—тихотворени€". (»зд. ≈“ "Ћидинг текноложи", ƒупница, 2009 г.). ћалцина са знаели за "слабостта" му към поези€та. ј т€ е също така мъдра, скептична, идваща издълбоко и дълбокочовечна, опрощаваща, стъжШна поради свършили мечти и илюзии и благодарна, все пак, за дареното неповторимо премеждие, наречено живот.

    "ѕламък"
     
     
     
     
     
     

    ¬асил јкьов
    —“»’ќ“¬ќ–≈Ќ»я
     

    ЅЋј√ќƒј–я ¬», —≈“»¬ј!
    „рез вас душата ми побира
    и тъмното богатство на ¬семира
    и трепета на горската трева.
     

    o
    —¬≈“Џ“ ≈ ћЏƒЏ– и старинен
    и в него ще отлитна аз.
    —лед десет хил€ди години
    ще се завърна пак при вас.

    ўе се завърна с болка сладка
    пребродил тъмното небе,
    безчислените му галактики,
    безименните светове.

    » ще ви кажа вест зловеща -
    сред милиардите звезди
    единствена, могъща, веща,
    там самотата в трон седи.

    «ащо си беше да откриваме,
    че сме сами на този св€т?
    »люзиите си да убиваме,
    без други да ни утешат.

    —лед десет хил€ди години
    ще хвърл€ кръгли€ си шлем,
    и паднал в б€лата пустин€
    ще вдигна облаци край мен.
     

    I. »«ѕ–ј¬≈Ќ» —–≈ў” ќЋ“ј–ј в качулки остри, сатенирани,
    във восъчните пръсти стискат примигващите кротко свещи.
    » по лицата им изпити, от бдени€та татуирани,
    се разминават и се срещат безшумно сенките зловещи.

    ќчите-копи€ издигнали към √оспода, заспал на кръста,
    те с устни тънки и напукани изричат тихи заклинани€,
    безполовите йезуити, измесени от жлъч и пръст,
    стърчат по плочите изтрити като бездушни изва€ни€.

    » стихват бавно гласовете, и се затвар€т кротко книгите,
    и брат€та с поклон последен към входа тръгват подредени
    в скръбта мъстителна, родена в собствените им вериги,
    които с тежките си краища държат главите им наведени.

    » черните им дрехи ве€т се, качулките лицата скриват,
    тъй както скриват същността им и тайните им помишлени€,
    в т€х йезуитското смирение със злобата света прелива се
    и еретиците безумни обрича т€ на изцеление.

     акво очаква ни напред от тези хора качулати -
    папирусни тела, със сини жилчици рисувани,
    оплетени като скопци в безплодни сухи постулати,
    от Ѕога чист и диамантен с търпение и страх купувани.

    » златни кръстове се вдигат през пламъка на тъжни свещи,
    със луди бл€съци в очите потегл€ войнството черно,
    приготв€ тежките, железни, до б€ло нажежени клещи,
    за да изтръгне зли€ дух от милиардите неверници.
     
     

    o
    II. — ќѕ÷»“≈ под хоругва б€ла
    ни нос€т свойта чистота,
    прикривайки с девствеността
    послушнишката плът умр€ла.

    ј зад гърба си стискат меча
    с изнежени и тънки пръсти,
    та всеки чужд и непокръстен
    да бъде праведно посечен.
     

    » мисълта им, в примки стисната,
    изсъхналото в немощ семе -
    тежат им като страшно бреме
    под мантиите снежно-чисти.

    ∆ени ги с поглед не смущават,
    децата - с меките си къдри,
    високата им, твърда мъдрост
    на друг живот ги обещава.

    ∆ивот на ангелите Ѕожии,
    понесли истината св€та,
    ко€то плаща се с главата
    и се прослав€ с химн възторжен.

    —копците с песни приближават
    и с фанатичната си в€ра
    без да ни питат, вече вкарват ни
    в най-идеалната държава.
     
     

    o
    » “ќ√ј¬ј ¬јЋя десет пълни години
    и водата достигна хоризонтите сини. 
    Ќ€маше къщи, дървета, антени,
    всичко лежеше под дъжда изравнено.

    » предмети не плуваха, ни удавници черни -
    само стъклена шир под небесни€ мерник.
    » не грачеха врани, не рев€ха животни,
    в тишината мълчаха върховете самотни.

    —амо те оцел€ха под дъждовни€ гребен
    до последни€ гръм и пристъп последен.
    ѕосле бавно покровът се скъса,
    слънчев лъч се промуши навъсен.

    ¬ъв водата се впи, озари € със злато
    и поб€гнаха облаци като подли пирати, 
    и водата след т€х - през ръкави, долини.
     ак изтече водата и къде ли замина?

    ƒето беше лежала, бл€сна лъскава тин€,
    гладка, чиста, безкрайна, с дъх на слуз и на глина.
    ¬сичко беше умр€ло, всичко спеше под не€,
    вече н€маше разум, мисли, чувства, идеи.

    » тогава проби, над калта си показа
    свойто сл€по начало, сво€ връх тюркоазен
    вековечни€т червей, прежив€л сто потопа,
    за да сложи началото пак на живота.

    o
    Ќј ѕ≈“ƒ≈—≈“ не ти е до любов.
    ћечтите свършват,
    всичко е познато.
    ќтишло си е л€тото.
    » с каменни обуща днес вървиш
    през есенната тишина.
    «абиваш остри€ бастун,
    поспираш се,
    поглеждаш - 
    н€ма връх.
    Ќа петдесет си вече без илюзии,
    разголен е светът,
    загадките ги н€ма
    и смешни са задачите, които
    на гръб си мъкнал като раница.
    Ќа петдесет - словата не тежат.
    “ежи мълчание,
    и крачките тежат,
    тежи и жестът опрощаващ.
    Ќа петдесет не могат да ти викнат:
    „овече, да вървим!
    «ащото вече имаш навика да питаш:
     ъде?
    — кого?
    Ќа петдесет единствено зем€та
    под стъпките ти още има стойност.
    Ќа петдесет е преброено вече всичко -
    измамите,
    предателствата,
    грешките.
    «а сигурност си вписан към запаса.
    Ќа петдесет си вече със компас.
    » тво€та тъга се разпростира
    под ц€лото небе.
    ѕод него със убийствена буквалност
    ковеш мемориала
    на свойто поражение.
    » нека кр€скат веселите старци
    с червени връзки под брадички модри.
    Ќека разливат сво€ оптимизъм
    с беззъбата си реч,
    обсипана от ордени.
    јз отминавам.
    јз съм песимист.
    Ќе си измисл€м смисъл.
    Ќе са ми нужни
    знани€, призвани€, признани€.
    јз съм признат от себе си.
    ќт моето безцелно рудничарство
    ръцете ми са в кръв, 
    краката ми размазани -
    за правото да изрека:
    "≈дничката реалност е смъртта!
    ≈дно е щастието - бремето!
    ≈дин е изходът - забравата!
    ¬ън от това не съществува нищо."
    «ащото нищо ново на света не дадохме.
    Ќа петдесет ти вече имаш смелост,
    разтвар€ш т€лото си с нож,
    и в дъното му бл€сва бисерът.
    “и носил си го като в мида;
    в мига преди смъртта ще го изхвърлиш
    на п€съка
    под стъпките на шумните летовници.
    Ќарекъл си го бисер на познанието -
    наградата за петдесет години.
    “ой е невидим
    и така изчезва.
    Ќа петдесет да си -
    то значи всеки ден по малко да умираш.
     
     
     
     

    »вета ƒанаилова
    —“»’ќ“¬ќ–≈Ќ»я
     

    QUARTIERI SPAGNOLI

    ¬ испанските квартали на Ќеапол
    отдавна не живе€т испанските войници. 
    ¬ испанските квартали ухае на матШ,
    а слънцето е чужденец -
    си€е само от очите лъскави на емигрантите.
    √одините гадае в лабиринта тъмен
    по стенописите на влагата.
    » сградите-старици толкова са сгушени,
    че смугли€т –омео от последни€ етаж
    може да прошепне любовта си
    на ∆улиета в рамката.
    ѕод т€х мирише на сапун, особено във събота,
    и в€търът разв€ва празнично
    етажите пране между прозорците.
    ј в пет следобед жената на рибар€
    бавничко отплува от сиестата,
    отвар€ тайната врата на кухн€та
    и ако срив във времето те прати
    точно в този миг в онази уличка,
    ще хлътнеш право в пъстри€ £ св€т,
    в търбуха зад вратата,
    заключен между масата, дивана, телевизора,
    ухаещ на жасмин и на паел€
    и на подправки непознати.
    ќтвън отрупани моторчета 
          пренас€т оглушително
    из лабиринта целите фамилии -
    до църквата или неделни€ пазар.
    ј привечер
    по ъглите потракват с токчета
    съмнителни красавици,
    със бавна стъпка се прибират
    шамани с африкански пъстри роби
    и натъжени музиканти с тъмни очила -
    в испанските квартали...

    —ега различна е войната
    на разквартируваните там.
     

    «ј—“»ЌјЋ ѕќ–“–≈“ Ќј √≈Ќ”ј 
    ¬ ѕќ«Ћј“≈Ќќ
    (» OFF-SHORE)1  - нов вариант

    “ази сутрин хоризонтът осъмна
    по-стар със н€колко века.
    ѕротрит пергамент
    в розово-златна мъгла, дошла от пустините.
     ато в картина на старите майстори...
    » с€каш прииждат силуети
    на шхуни и баркентини...
    Ќо към мен се надига
    и пулсира
    сърцето на јфрика
    като хил€ди п€съчни рози блещукащи
    и скрипт€щи в окото на далечината;
    дъхът на јфрика...,
    предчувствам го,
    задава се силен
    като червената пълз€ща мъгла на хамсина2
          в —ахара,
    ръждиво разл€та
    над сините вени на —редиземно море,
    задр€мало сред земите на —евера и на ёга...
     опнеж и фатално привличане...
    » паркетът от синьо пред мен,
    излъскан под с€нката на планината
    за балните танци на ветровете...
    » за предсто€щи€ сблъсък...

    1 Off-shore - термин в уинсърфинга, когато в€търът духа откъм брега, в √енуа при северни€ в€тър трамонтана, който идва откъм планината, морето остава гладко и равно като огледало.
    2 ’амсин - горещи п€съчни бурни ветрове в —еверна јфрика, които могат да погълнат за н€колко дни цели селища.
    –ј«’ќƒ ј ¬ “ќ— јЌј

    «аоблените хълмове
    на слънчевите лоз€,
    напъпили като стада
    гърбиците настръхнали
    на старата “оскана.
    ќт т€х потича вино,
    вместо
    изворни реки...
    » смуглите кипариси
    (а не тополите!)
    стърчат пред погледа
    като безкрайни удивителни...
     ипарисите...
    ѕаз€т избите
    по мръкналите склонове
    като оловни сгушени войничета -
    невинни и сериозни.
     ато във н€каква игра,
    в ко€то не разбрах кога и как
    ме впримчиха.
    Ќо ето ги - очите ми
    изпиват ги без страх -
    и после
    пребро€ват цитаделите
    със каменни криле и
    кухи като царски пръстени,
    в които има
    златни свитъци...
     

    ¬≈Ќ≈÷»я

    Ќагазила до колене в лагуната,
    запретнала поли със гънки каменни,
    из€щна като фреска.
    » пищна като в карнавална нощ.
    –астени€ и мъх скриват остри€ £ поглед.
     аменни хралупи
    лакомо поглъщат лодките.
    —тъклени мъниста върху ши€та £
    слънцето пречупват.
    јко си пътник и във не€ се изгубиш,
    тихо се плъзни в най-тъмните извивки -
    сред влагата и леността £ -
    т€ сама ще те намери...
    — гълъби по раменете на гондолиера...
    » разцъфтели рози под очите на капаците.
    » ще те изкуши със плодовете
    на пътуващите градинари,
    отбили лодките си
    като гърбави каручки
    под каменните мостове...
     
     

    o
    Ќад морето,
    зад живи€ плет от жасмини и фикуси -
    сочни цвет€, като застинали пеперуди.
    —ред т€х обърната лодка.
    » пр€сна бо€.

    » ц€л следобед пред стареца -
    за бо€дисване.
     
     

    ƒ∆ќя » ћј– ќ

    Ќаздраве!
    „ашите тихо звънт€т.
    –окл€та ти на точки.
    –изата му на райета.
    ћорето тихо шепти...
    √ласовете вътре в т€х
    се надигат в призрачен хор.
     ъде по д€волите, е
    преводачът?!
     
     
     
     
     

    o
    “€ е руса,
    но не е блондинка.
    “€ е залез.
    –азтвар€ партитурата
    и после морето в не€.
    «авършена като раковина.
    ¬зима китарата.
    » е най-щастливата
    ∆ена на морето.
     
     
     
     
     
     
     

    ≈катерина  унова
    —“»’ќ“¬ќ–≈Ќ»я
     

    ѕќ¬» 

    “и следиш самолета в небето,
    аз се нос€ след птичите песни.
    “и крачиш твърдо по тротоара,
    аз върв€ по лунна пътека.
    «аслеп€ва те с нощни реклами градът,
    мен със ситни отбл€съци руче€т.
    јз дойдох за малко при теб.
    ’айде двамата да отидем при мен.
     
     

    Ќяћјћ ¬–≈ћ≈

    Ќ€мам време
    да лов€ светулки в градината.
    ¬ремето ми е минало.
    Ќ€мам време
    да игра€ на дама с децата.
    ¬ремето ми е минало.
    Ќ€мам време
    да пе€ под дъжда.
    ¬ремето ми е минало.
    »мам време
    само за глътка въздух
    и за мъничко обич.
    »мам време.
     
     
     
     
     

    ј ќ ћ≈ ќЅ»„јЎ..

    јко ме обичаш,
    както аз те обичам,
    живо въгленче покажи ми.

    јко ме обичаш,
    както аз те обичам,
    донеси ми с поглед светулка.

    јко ме обичаш,
    както аз те обичам,
    посади ми цвете в косите.

    јко ме обичаш,
    както аз те обичам,
    в бръчките ми посей целувка.

    јко ме обичаш...
     
     
     

    Ќј ЋёЋ ј“ј

    Ћюшкам се
    на крехка вейка
    между теб и мен.

    Ћюшкам се
    на тежък клас
    между теб и мен.

    Ћюшкам се
    на птичи полет
    между теб и мен.

    Ћюшкам се
    от студ до страст
    между теб и мен.
     
     

    ”—Ћќ¬Ќќ Ќј ЋќЌ≈Ќ»≈

    Ѕих скрила
    децата си,
    бих ги скрила
    под крилете си.
    Ѕих ги скрила
    от упойните макове.
    Ѕих ги скрила
    от металните птици.
    Ѕих ги скрила
    от тежките погледи.
    Ѕих ги скрила
    от мене самата,
    бих ги скрила,
    ако имах криле.
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     

    ƒол€ ѕетринска
    —“»’ќ“¬ќ–≈Ќ»я
     
     

    o
    Ќа среднощни€ сън в тишината
    се събудих с ориси€та за б€гство.
    —върши се. Ѕеше дотук.
    »люзи€та за едно невинно при€телство.
    ќтве€ха зимните виелици всичко,
    което таех в себе си.
    «аредиха се дни без теб,
    без очакването да те вид€.
    Ѕеше дотук.
    »змокри ме бели€т сн€г ц€лата до кости.
    —ега тръпна.
    Ќе чакам чара на твоите очи и усмивка,
    на ръката, пълна с нежност.
    »згрева пак ще е изгрев,
    макар без пригара на изгр€ващото слънце.
    » дните ще се редуват като бели листа
    от неизписана тетрадка.
    “ака е по-добре.
    Ѕезсмислената невъзможност за близост
    тр€бваше да свърши.
     
     

    o
    ќтвори душата си за мен
    да надникна в не€ като птиче
    за трощица хлебец.
    ќтключи сърцето си
    да зазвучат всички струни
    на "÷игански напеви" от —арасате.
    ѕусни ме.
    ƒа се насит€т очите ми да те гледат -
    небе преди изгрев,
    море с тихо вълнение.
    ƒа се насити душата ми
    от толкова сдържана нежност,
    притаена в усмивката ти.
    ƒа бълбука радост и възхита в мен
    от тво€та същност.
    ѕусни ме.
    » нека се развихр€ най-нежната мелоди€.
    ƒа преливат вълни на разбушувана стихи€.
    ј после д• ще ден.
    Ќебето пак ще е небе.
    » слънцето ще грее омагьосано.
     
     

    o
    ћоже да си за мен
    само илюзи€ за доброто.
    ћоже да си само клонка,
    с ко€то в€търът си играе.
    ћоже да си измислена
    л€тна нощ със звезди,
    на които се любувам.
    ћоже да си всичкото добро,
    което ми е липсвало.
    «атова ли не излизаш
    от мислите ми?
     
     
     

    Ћюбомир Ќиколов
    “ри разказа
     

    Ѕ≈Ћ» Ћя—“ќ¬»÷» Ќј ѕЋј∆ј
     
    ћамещо, слънцето показа челото си над сини€ безкрай на хоризонта, златната червеникава пътека достигна студени€ бр€г и хвърли дълги сенки зад чадърите на плажа. ¬лажни€т п€сък отрази стъпките на мъжа, в началото плахи, после все по-дълбоки и раздалечени. “ой обичаше да посреща ден€, тичайки покрай хладките тласъци на водата, все още сънена и кротка. “ова щеше да продължи най-много час, когато идващите на пъстри групи  летовници започваха да €досват спокойното море със своите капризи. “огава то бързаше да им изпрати зъбатите си вълни, които набръчкваха гладката кожа на ситни€ п€сък и го теглеха упорито към себе си. ѕосле застрашително изправ€ха белите си €ки все по-нагоре над гумените дюшеци, малките надуваеми лодки или глави на неопитните плувци, дръзнали да вл€зат почти до шамандурата. Ќо дотогава имаше време. ћъжът достигна скалите, които зелен€сваха от изплютите от морето водорасли, направи петминутната си почивка, като рееше поглед в безкра€ на синьото, където н€колкото рано излезли платноходки се сливаха с б€лата перушина на облаците. » отново се затича обратно. Ќавлезе в зоната, където спасителите провеждаха утринната си тренировка. Ўефът им с недоволство се провикваше към двама-трима, които €вно б€ха "спас€вали" н€кого до късно през нощта, не им спор€ха лицевите опори и късите отсечки, които тр€бваше да проб€гат. ѕосле премина покрай двойка ранобудни влюбени, които се държаха през кръста и просто мълчаха. » пред дискотеката с камъшитените столове и високите подиуми, ко€то притихваше само около полунощ, вид€ странната двойка. ∆ената провлачваше крака, държейки патерици в двете си ръце. “€лото £ беше дори стройно, лицето бледо и красиво, косите опънати зад тила. ѕокрай не€ накуцваше той, вперил поглед в очите £, с€каш можеше да € предпази. ≈дната му ръка беше свободно отпусната, тънка и слаба, но с другата здраво се опираше на сво€та патерица, краката му б€ха сухи и жилести. »зведнъж, вдигайки п€сък след себе си, покрай т€х затанцува момиче на десетина години, лицето му грееше, около кръста имаше шарен по€с.
    - ћорето, морето, тати ще ме учи да плувам, не ме е страх, ще видиш - изкрещ€ детето в ушите на мъжа и нагази с босите си крака във водата, като изпищ€ от допира с хладната му прегръдка. 
    - ј б€лата л€стовица, дето € показаха по телевизора, дали ще долети дотук, при мен  - отново беше около родителите си момиченцето, отговорът им нав€рно в този момент не го интересуваше много. Ѕеше запленено от красотата на морето.
    - “р€бва да в€рваш, само така ще € видиш - му отговори жената, лицето £ беше обърнато напред към слънцето, което вече беше сменило цвета си в наситено жълто.
    ћъжът се беше отдалечил на стотина метра от тримата, когато тичайки се обърна несъзнателно към т€х. ћомичето беше седнало в скута на по€вилите се малки вълни, които чувстваха своето превъзходство над п€съка. Ѕ€ха разбрали, че едно малко дете н€ма търпение да се научи да плува и не бързаха да изправ€т нагоре застрашителните си зъбати €ки.
    ј двамата, със светлата си кожа, подпрели се около трите патерици на границата между зем€ и вода, толкова неудържима и непосто€нна, вперили поглед към хоризонта, изведнъж му се сториха досущ като две бели л€стовици.  оито са щастливи, защото, накуцвайки, за пръв път б€ха долетели до морето със своето черно, както всички други малко л€стовиче.

    07.08.2009 
     
     

    ѕ≈—≈Ќ“ј Ќј —“ј–ј“ј Ћј“≈–Ќј

         * —тиховете са на –. .
     
    Ќе можеше да се каже кой е по-стар, латерната или стари€т латернаджи€. ¬с€ка пролет той изкарваше инструмента си по калдъръмените улички на стари€ град и колелата му тупурт€ха в тон с леката песен на птиците. ƒо късна есен. “ой бе един старец с побел€ла брада, намусен и много мълчалив. ќжив€ваха го само хората, които изморени от обикал€не из възрожденските къщи спираха за почивка и разглеждаха любимата му латерна. ѕоръчваха н€колко мелодии, снимаха се за спомен с красивата кути€ и заминаваха по път€ си. ѕон€кога той се дразнеше от любопитните им погледи. ќсобено когато искаха да снимат, а не да слушат музика. “огава старецът €довито бързаше да покрие с изхабен б€л чаршаф латерната, с ко€то не беше се раздел€л от младини. ¬ ранни€ следобед с€даше на малко столче, което носеше със себе си. —лънцето обгар€ше избел€лата му брада, мирисът на цъфналите цвет€ и уханието на старата клонеста смокин€ насреща му помагаха да се отпусне и забрави за нерадостни€ си живот.
    Ќа малки€ площад с латерната имаше и други хора, които го ожив€ваха. ≈дна жена на близки€ ъгъл продаваше локум, захарен памук, солени фъстъци и цветен сироп. ћалки€т £ син от ранна пролет щъкаше напред-назад с очуканото си велосипедче.  алдъръмът не му помагаше и често малки€т прис€даше до латернаджи€та с насинени колена.  огато стари€т евреин му подари устна хармоника, детето забрави велосипеда. ћузиката е в кръвта му, мислеше за ћомчето старецът и бе доволен, че си има компани€ в дълги€ ден. ќттогава хората започнаха по-често да се засто€ват при него, поръчваха си музика и се радваха на топлите £ звуци. –ъчката на латерната се въртеше, песента излизаше от кути€та и обикал€ше из площадчето, приглас€ше £ хармониката на ћомчето. ќгнената му червена коса, късите панталони и щръкнали уши, старецът с б€лата брада и намръщени€т поглед, двамата се разбираха без много думи.
    „есто покрай латерната минаваше ћомичето. — €сни сини очи, държеше винаги в ръце стръкче цвете, маргаритка или лаленце. ƒългите му пръсти се прис€гаха да погал€т латерната, усмивката му затопл€ше стареца и после кривата уличка отсреща го привикваше по неговите си работи. —тарецът беше забел€зал, че обича да носи книга със стихове, нав€рно и то редеше мелодии с думи. 
    ’удожника имаше ателие по диагонал на площадчето. ћлад, с разрошена коса и черна брада, засм€н и готов да об€сни на туристите какво могат да вид€т в тази стара част на града. „есто разполагаше статива си навън и само внезапно рукнали€т дъжд го караше да се скрие в магазинчето си. –исуваше без да гледа наоколо, с цигара в уста и поглед, който не позвол€ва да го безпокоиш. ј платната, макар и добри, трудно се харчеха. —тарецът си мислеше, че ’удожника подар€ва картините си само за да е щастлив, че ще донесат радост н€кому.
    ѕокрай латерната минаваше и ћлади€ поет. —тискаше тънките си стихосбирки, прис€даше на рибарското столче, което бе закачил на колана си. „етеше свои стихотворени€. »скаше да се хареса на туристите, но те б€ха прегладнели от юркане по калдъръмите и р€дко му обръщаха внимание.
    ≈дин ден стари€т латернаджи€ забел€за оживление около площадчето. Ќаред с глинените чаши, стомни и бърдучета, изкарани на открито в кра€ на площадчето, под узр€ващата смокин€ се изправи микрофон. ћлади€ поет бе с б€ла риза, бузите му грееха, имаше н€колко при€тели около себе си, щеше да представ€ новата си стихосбирка. ƒойде и ’удожника, по€ви се и ћомичето. ћомчето с огнената коса щъкаше между т€х, бе изоставил при€тел€ си - латернаджи€та, щеше да има представление.
    » то започна със стиховете на ћлади€ поет. ¬ълшебната музика на латерната не издържа на предизвикателството и огласи малкото площадче. —тарецът въртеше безспир ръчката, едвам дочуваше това, за което поетът разказваше в своите стихове.  огато старите му изкорубени пръсти изтръпнаха от въртене седна да си отдъхне и тогава чу гласа на ћомичето. Ѕе застанало пред микрофона, косите му се ветрееха около б€лото лице, а гласът едва доловимо трепереше. 
    “ишината се промъква притомена към мо€ двор, по мойте стъпала, налудничава, силно упоена от питието в бара "ѕошлота".
    ....................................................

    ѕоглежда ме, краката ми прегръща и проси ме да влезе у дома. 
    √лава към мене питащо обръща, днес никой ли не иска “ишина. 
    »зведнъж всичко се притаи, ћомчето спр€ да щъка насам-натам, ’удожника бе с незапалена цигара, ћлади€ поет гледаше в захлас ћомичето. ј то продължаваше:  ъм кра€ ли на битките отивам на хълмчето сред бойното поле. »ли за мъничко почивка имам преди да дойдат нови врагове? 
    ..................................................... 
     ъм кра€ ли на битките отивам? —ега е мир в сърцето ми почти, но меча верен още не прибирам, за да се бор€, ако враг ме връхлети. —лед този ден стари€т латернаджи€ стана по-приветлив. “уристите не го дразнеха като преди, беше склонен да прощава дребните им прищевки. ј ћомичето по-често взе да се по€в€ва покрай площадчето и вече се спираше пред ателието на ’удожника за по-дълго. ≈дин ден рукна силен дъжд, гръмотевици изгониха малкото екскурзианти, фотоапаратите им не можаха да направ€т снимките, които да напомн€т за пеещи€ инструмент. ћомичето влезе при ’удожника на сушина, мина половин час, докато небето отново се про€сни. » тогава с разноцветната дъга се по€виха усмивките на двамата - б€ха излезли от ателието, хванати за ръка. ’удожника хлопна кепениците на магазина, момичето погали старата латерна и двамата се запътиха към стари€ амфитеатър, там на високото, на кра€ на стари€ град. —тарецът отново завърт€ ръчката. 
    “ака мина л€тото. ÷вет€та прецъфт€ваха, клонестата смокин€ роди ухаещи и големи смокини, косата на ћомчето се изсветли леко, ћлади€ поет готвеше новата си стихосбирка. ¬ ко€то се усещаше примирени€ му копнеж към ћомичето. ј стари€т евреин се готвеше да си заминава от площада. »маше племенник, който живееше извън страната. ќтдавна го канеше да изкара старините си при него, той накра€ се беше съгласил. ј латерната, ћомчето с огнената коса растеше и толкова обичаше музиката. ўеше да е първокласник, но това н€маше да го раздели с песента.
    Ѕеше последни€т ден, в който стари€т латернаджи€ излезе на площадчето. “огава той забел€за ћомичето да се разхожда наоколо с един мъж, не беше ’удожника.  огато приближиха и ћомичето погали старата латерна с дългите си пръсти, той вид€ ћъжа с не€. Ѕеше на средна възраст, личеше си, че не е от града, но се познава с ћомичето отдавна. — побел€ла брада и контрастираща с цв€т на кестен, оред€ваща около челото коса. ¬се още имаше младежка външност и разказваше как л€тото е покорил върховете на планината, ко€то много обича и носи от години в сърцето си. » как снегът по северните £ грамадни струпеи не се топи през ц€лата година. 
    ћомичето го слушаше и се усмихваше. ѕреди н€колко години се б€ха сближили, защото и двамата обичаха морето и планините. Ѕ€ха се запознали там горе, при снежните скали, които т€ тр€бваше да изкачи за първи път. ј ћъжа беше решил това да му е последни€. Ќо благодарение на ћомичето отложи това свое решение за по-далечни дни. ј след тази случайна среща и двамата вече в€рваха, че истинското при€телство не се интересува от различи€та във възрастта. ћъжа беше разказал на ћомичето за сво€та първа гол€ма любов. » т€ му беше благодарна за това, че е запазил и споделил с не€ това свое чувство отпреди толкова много години. 
    ƒойде есента и животът на малкото площадче замр€ с идването на дългата зима.
    ≈дно л€то след пет години върховете на планината б€ха привлекли отново ћъжа, който често си мислеше за ћомичето. “ревата бе зелена, полудиви коне препускаха по т€сната пътека към гол€мата локва на водопой, камънаците б€ха покрити с мек мъх, клекът поемаше стъпките на ћъжа, когато в€търът засвири покрай ушите му. —виреше с мелоди€та на старата латерна. 

    ѕоверие е, като чуеш песен на латерна, да си спомниш н€ко€ стара, истинска любов. ћъжа се спр€, извади шише с вода, отпи и тихо въздъхна. Ќеговата стара любов беше много далече във времето. ѕо-близко беше площадчето с латерната, където ћомчето въртеше ръчката. ѕораснало на ръст, червените му коси се ветрееха в ритъма на песента. ћомичето току-що бе погалило стари€ инструмент и вл€зло с едно детенце в ателието на ’удожника, който напоследък рисуваше едно и също. ≈дно ћомиче и едно малко детенце, със сини очи и б€ло лице. ≈дин ден и те ще си спомн€т за сво€та стара любов, щом чу€т песента на латерната. «а т€х все още има много време - си помисли, усмихвайки се ћъжа и продължи да се катери към любимите си планински върхове. 

    04.03.2009. 
     
     

    Ў≈—“ќ“ќ Ќ≈Ѕ≈

    ¬ квартала построиха нов, модерен блок. Ќа седем етажа, скос€вани€та нагоре извисиха още два мансардни. ј от източни€ му край, срещу парка, на нивото на тротоара се изправиха големи витрини на магазини и офиси. Ќапълниха се още преди хората да се нанесат. ≈дин магазин за дървена многопластова дограма от африкански материал, за имотни клиенти. ≈дин малък, приветлив хранителен магазин, който работеше до късно вечерта. » където продавачките б€ха момичета на двадесетина години с къси тишъртки, много усмихнати. ѕосле се нанесоха тези с агенци€та за недвижими имоти, какво продаваха, не беше €сно. ¬ тази икономическа криза пазарът на недвижимостта си оставаше доста рискова операци€.
    ƒълго време последни€т офис, на сами€ ъгъл на блока оставаше празен. ¬се пак пет евро за квадратен метър наем са много пари в днешно време. Ќо една сутрин хората от квартала вид€ха гол€ма, цветна реклама, окачена през нощта, офисът щеше да отвори врати същи€ ден.
              "ћагазин за намиране и откриване на мечти" 
    “ова накара минаващите покрай нови€ офис да се почувстват странно. Ѕлокът беше на главна улица, скоростта на колите бе ограничена поради големи€ завой надолу, дори шофьорите можеха да забележат новата реклама. ¬ офиса н€маше обзавеждане, само пет-шест посетителски стола и гол€ма маса със стъклен плот и метални крака. » една гол€ма ваза, пълна с цвет€. ƒве млади жени посрещаха клиентите, един мъж малко над средна възраст идваше по н€колко пъти на ден и разговар€ше с т€х. Ќо за кратко, повечето време беше извън магазина за мечти.
    ¬ квартала бързо свикнаха с необичайната дейност на наемателите. Ќад масата, на б€лата стена беше окачено разрешителното на фирмата, с обсег на действие и дата на регистраци€. «а гол€мо учудване на всички, дейността беше само една, оказана на рекламата отвън. Ќамиране и откриване на мечти. » най-долу още една, малко чудновата, реконструиране и ремонт на самотни в€търни мелници. ’ората от квартала не си спомн€ха н€кога в радиус на стотина километра да са виждали такава чудеси€. —амо по морето н€кои от т€х се б€ха захласнали по едни в€търни платна, които морски€ бриз отдавна не въртеше. ј собственик на фирмата беше човекът над средна възраст, с къса побел€ла брада. “ой имаше спортна походка, макар да накуцваше заради малко изтън€лото си кол€но. »зглежда мечтата му да бъде спортист го беше травмирала, затова незабележимо накуцваше.
    ѕърви се престрашиха да вл€зат в магазина мъж и жена на неопределена възраст. »скаха да разберат защо мечтите им не се сбъдват, а и напоследък са започнали да се различават едни от други. ћомичетата усмихнато им отговориха, че при т€х такива въпроси не могат да получат сво€ отговор. «ащото професионалната квалификаци€ и дейността им е в друга насока. ƒа помогнат на хората да намер€т изгубените си мечти. »ли да откри€т нови. ј за осъществ€ването им да потърс€т друга фирма със сходна дейност, може т€ да им помогне.
    ƒвойката на неопределена възраст напусна магазина, видимо недоволна от отговора.
    Ќа други€ ден се по€ви младо момиче с къса коса, дънки на тънките £ крака и много грим около очите. ѕлакала е сутринта, изглежда често се събужда с плач. “ака реши мъжът над средната възраст, той го посрещна. ћладите жени не б€ха пристигнали в магазина, повишаваха квалификаци€та си н€къде навън, отскоро б€ха навлезли в тази професи€, това си личеше по усмивките, с които искаха да насърчат клиентите.
    ћомичето беше недоволно, че все още не може да се спре на н€ко€ сво€ мечта, родителите £ се бъркали непрекъснато и не одобр€вали избора £. ј той бил толкова различен, самото то не било на€сно със себе си. ћъжът £ предложи два варианта, момичето каза, че ще си помисли.
    “рети€т ден протече много напрегнато. ѕърво изненадващо вл€зоха двама клошари, прочели рекламата и си спомнили, че и те н€кога са имали мечти. ћладите и т€х посрещнаха с усмивка. ј те б€ха първите доволни клиенти, излезли от магазина. «ащото не б€ха претенциозни и като не можаха да си спомн€т за какво са мечтали в миналото, веднага приеха новата си мечта. ј т€ беше просто да бъдат щастливи. “рудна работа, но все пак толкова €сна и не искаща никакви усили€. “о често щастието е при нас, така сме свикнали с него, че дори не го забел€зваме. ј и пон€кога го бъркаме с нещастието, особено ако не сме били на€сно с мечтите си.
    —лед това вл€зоха трима охранители, доста охранени. ѕлатиха кеш, бързаха за н€каква акци€. Ќо, минавайки, видели и си казали, че какво беше това мечта. ћерцедесът ни е мерцедес, ланците са ни златни, вечер си поркаме уиски с фъстъчки, на бар ходим сами, там мацките нас чакат. “руден живот водим, забравихме да мечтаем, дали н€ма други мечти, които пропускаме.
    ƒвама влюбени в момичетата си и един самовлюбен също вл€зоха в магазина. ћечтата на първите двама беше да задържат момичетата си, при тази конкуренци€ от охранители това не беше никак сигурно. ћладите жени ги посъветваха да им помогнат да откри€т нови мечти, да не се окажат неподготвени. ѕлатиха си, обещаха да помисл€т. Ќа други€ ден едини€т дойде още с отвар€нето на офиса, решил да заведе момичето си на бар. ј сега вече се над€ва на нова мечта. ƒруги€т още мисли, нав€рно и той ще последва първи€. ≈дин като провлачи крак... ј самовлюбени€т за нищо на света не искаше да се раздел€ със сво€та мечта. ¬инаги да се харесва, напоследък обаче това му уб€гвало. Ѕил свикнал от малък с не€, а и родителите доста го поощр€вали. ”смихнато му бе отказана помощ, не беше доволен, но самовлюбчиво си тръгна, щ€л да търси друга, по-опитна фирма.
    “ози ден най-тежък беше случа€т с местни€ политик, издигнал се бързо от ресторантьор в спалните вагони на Ѕƒ∆-то в реклама на спален чувал по банките на парламента. «а втори мандат проспиваше с успех дните си в б€лата сграда, "—ъединението прави силата" беше мотото му. «атова ставаше много усърден при гласуването, ако можеше да вдига освен двете си ръце в съгласие с парламентарната група и двата си крака нагоре, само така щеше да е сигурен, че е постигнал мечтите си. “о за него се говореше, че често вдига крака, но на друго м€сто, сигурно авторитетно ги вдига, всички виждаха лъскавата му машина, ко€то го беше докарала в родни€ град за среща с избирателите. ƒа оправдае командировъчните и да налови пресен шаран от рибарника при близки€ €зовир, изглежда идваше. Ќикой точно не знаеше кой стопанисва този занемарен водохранилник, но освен да се перат черги в тепавицата на горни€ му край и доста пари се б€ха изпрали покрай него.
    » той не си тръгна особено доволен, но поне си плати, не сбърка магазина за мечти с вечерни€ коктейл, който неговите поддръжници щ€ха да организират същата вечер.
    ј най-много ги развесели онзи млад поет, който с разрошени коси и отве€н поглед се промуши в магазина, вече младите жени бро€ха дневни€ оборот. «а трети ден не беше никак зле. —етил се отведнъж, че от мечти по стихосбирката, ко€то иска да издаде, загубил музата си. “о една муза, опърпана н€каква, чорлава, ама пак муза, като н€ма друга.
    “ук едната млада жена направи компромис с професионалните си задължени€ и обеща да му помогне, да намине утре. ƒругата после € погледна въпросително.
    - “и май го хареса поетчето.
    - ≈, и то душа носи, може пък аз да му стана муза, колко му е - засм€ се т€, доволна, че се интересува не само от златни ланци. »ма право да помисли и за себе си. ћечтата £ беше да се омъжи, това не беше забравила, то щеше да е резил, с тази професи€...
    ј в това време мъжът над средната възраст си мислеше да се изкачи на седмото, или поне на шестото небе сред облаците. Ќо не искаше да е сам, затова беше поръчал в рекламната агенци€ отсреща гол€м транспарант, канеше всички на възраст от една до сто и една годишна възраст да го последват. ќсвен по ремонт и поддръжка на самотни в€търни мелници той беше и специалист по откачени мечти.
    Ѕеше му интересно, година вече беше на пазара със сво€ продукт, н€маше резултат досега. »маше много запитвани€, но резултат н€маше, хората искаха да си поговор€т с него в офис. ’ората искат да бъдат авторитетно обслужени, дори да бъдат излъгани, друго е да ги излъжеш в офис. ј не н€къде из парка.
    » сега си беше поставил задача да види колко желаещи ще се €в€т, когато им предложи новата си откачена мечта.
    ƒа се покачат там горе, при звездите, където н€ма охранители, н€ма депутати, н€ма излъгани мечти. ј където има дух, където има живот, където е лесно да мечтаеш, защото ще ти е нужно толкова малко. Ќад€ваше се да не бъде сам, защото и той беше само един обикновен мечтател.
    “ам горе, на седмото, или поне на шестото небе!

    26.04.2009 
     
     
     

    “рендафил ¬асилев
    —“»’ќ“¬ќ–≈Ќ»я
    70 години от рождението му
     

    ƒ≈Ћ» ƒ»ћќ¬ ѕќ` –Џ—“

    ѕусни в гъдулката златна парИ - хорото да продължи!
    »грае селото - и старо, и младо ръка за ръка се държи.

    ... ќт пресъхнало гърло песента ни възкръсва... 
    “о€ мегдан,
    завързан с пътека до вс€ка врата, 
    с хоро през сълзи е чертан.

    јнгарии и глад, погроми и смърт - 
    на хорото изправ€ме крак.
     ъсаме пранги, стъпкваме злото и веем свободно байрак.

    ¬ърти се хорото... “о е нашата памет 
    и в€рност към род.
    “о дава ни сила, проправ€ през неволи и горести брод...

    » щом дойде време н€кой да се пусне, 
    остав€ св€т благослов -
    да не редее захватът, да заиграе на м€стото негово нов,

    да не даваме да го заводи слаб, непохватен, 
    да го води левент,
    хороводът во век да пребъде - честит, възроден,
     зареден...

    »грае селото - и старо, и младо ръка за ръка се държи.
    ѕусни в гъдулката златна парИ - хорото да продължи!
     
     
     

    Ћ”ƒ ≈Ќ№ќ

    ќт тъмно до тъмно, запретнал ръкави,
    върви подир слънцето, сл€зло в лехите.
     опае ли, или пък сее - в жарава
    гори, за да бъдат във къщата сити.
    ј къщните, сити, тъй често забрав€т
    да сложат в торбата му хл€ба и лука.
    “огава не знае какво да направи...
    “огава присвива до болка юмрука
    и удр€ го в камък от гн€в и обида,
    и, с€каш молитва, закана отправ€.
    Ќо кой ще го чуе, но кой ще го види.
    ¬ юмрука му мъката белег остав€!
     
     

    ЋёЅќ¬“ј Ќј ћј…—“ќ–ј

    “ой тръгна вечерта след чашата си с вино,
    забрави ни на масата, със мъката замина.
    Ќо утрото не ни го върна - мирен, замълчан,
    не се изправи върху скел€та със хоросан.
    Ћежеше до темела без тръпка и без звук,
    прегърнал с две ръце зидарски€ си чук.
    ∆ена не взе - да се затръшка, да завие,
    деца той н€маше - сълзите им да го изми€т.
    ѕо сетни€ му път изпратихме го мълчешком,
    той къщи ни издигна - копахме негови€ дом.
    «авърнахме се след това при земните си грижи
    забравата върху ни ден след ден да ниже.
    » само в най-хубавата къща сред селото
    една прекършена жена с набръчкано чело
    до късно през нощта не спеше и се м€таше,
    гърдите си окрадени т€ биеше в кревата.
    ƒо не€ - сит, доволен - хъркаше крадецът,
    тъй дълго хранил с чужди хл€б ръцете си.
     
     
     
     
     

    ƒ¬≈ ∆≈Ќ»

    —тооката, стогласата мълва
    не пуска никого... Ќа черната стена
    в нев€рна вечер шумно закова
    греховната любов на мъж и на жена.

    ¬ нощта във селото ведно гор€ха
    любов и дълг, и см€х, и болка...
    » две жени до утрото не сп€ха,
    на сво€ женски Ѕог се молеха.

    ≈дната - мръкнала, ранена, н€ма -
    се мъчеше в легло изстинало
    да приласкае свойто мъжко рамо,
    да си го върне и да му прости.

    ј другата - пробл€снала звезда -
    седеше до врата заключена
    и търсеше да вкуси още от меда
    по устните си, смазани с юмруци...
     
     

    ƒ¬јћј ¬ ѕќЋ≈“ќ

    „овекът до мене!... “ой поздравът мой е
    във утрото б€ло,
    слухът е за думите мои, до късно в нощта незаспали,
    през знойни€ ден и по дълги€ ред той в очите ми свети.
    „овекът до мене - знак, че не съм сам сред полето.
    Ќе мога аз да застав€ времето назад да завие,
    то тича неспирно и старите негови мускули пие.
    Ќе зна€ накъде да посегна, фатални€ миг да размест€,
    да не тръгне внезапно към него най-лошата вест.
    Ќе виждат очите ми гладната болест как б€сно
    кръстосва смаленото т€ло и търси най-слабото
     м€сто...
    » току-виж, както си ровим зем€та, т€ се отвори завчас
    и потъне във не€ - човекът до мене. »ли пък аз.
     
     

    Ќќў — “≈Ѕ≈

    ѕросветва утрото в тополите...
    » не от слънцето правечно с€каш,
    а от телата ни безбожно голи -
    припламнали огньове в мрака -
    през ръцете ни една във друга
    над хълма юлски€т ни ден изгр€ва.
    ќчите ти са тихи. — цв€т на теменуга
    ме гал€т те...
     —ветът се продължава
     
     

    јћЌ≈«»я

     акво се случва с теб, „овеко Ѕожи!

    Ќакъде си се запътил,
    в друга земна твар ли ти ще се превръщаш,
    та предизвикваш и тревожиш
    ¬семогъщи€.

    “ой създал те е по сво€ вол€.
    ќтмерил ти е
    хапка, глътка,
    хватка, стъпка,
    рамо,
    ръст...
    » е сложил кръст!

    Ќе забрав€й,
    че в него хл€ба е,
    в него е и ножа.
    » дръзнеш ли
    да излезеш ти от свойта кожа,
    удр€ те през пръстите...

    — ръка, ударена през пръстите,
    изписал си житейска мъдрост -
    томове библейски книги.

    „ети ги...
    ***
    ѕърван —тефанов

    —поред признанието на сами€ “рендафил ¬асилев най-високата оценка за стиховете си бил получил от мен. ≈то как станало: преди много години млади€т “рендафил пратил цикъл от първите си стихове в младежкото списание "ѕламък", където аз съм се оказал редактор. » зачакал със свито, почти примр€ло сърце отговора, който по вс€ка веро€тност щ€л да бъде отрицателен, естествено. ƒошъл най-после и часът за разговор. »змъкнал съм цикъла от една планина ръкописи и съм започнал да го прелиствам, кой знае защо, убийствено бавно. Ќай-после съм рекъл: "¬ ти€ стихове, момче, има нещичко." ≈два усп€л да заглуши въздишката си на облекчение. “ака започнало. ј оттогава - повече от три десетилети€. ѕрез ти€ години “рендафил ¬асилев усп€ да издаде пет поетични книги. » да преиздаде н€колко пъти книгата на сво€ живот - стихосбирката "ћомино".  аква по-ласкава оценка за поези€та му от този факт. ёбилейните дати обикновено са повод за класации: добър, много добър, отличен... «а мен обаче по-меродавна оценъчна скИла са имената на селищата, от които са дошли поетите. ѕожелавам всекиму от събрат€та да остави в поетическата ни географи€ по едно селище. ≈, малцина са онези, които ще се домогнат до една сво€  опривщица или –аднево, до свой ѕазарджик или —ливен. Ќо е достатъчно да оставим и по едно малко селце като ћомино ("ћомино"). „е това селце се оказа на височко м€сто и също можем да забележим светлинките му, без да се напр€гаме.

    ¬естник "—ловото днес", бр. 41, 22 декември, 2005 г.
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     

    ѕетър ƒоневски
    Ћ≈“≈Ќ ƒЏ∆ƒ
     

    ѕолегнал б€х и отмар€х, когато позвън€ телефонът. ќбадиха ми се от село, че Ѕогомил бил умр€л. »зтръпнах. —лушалката остана дълго време в ръката. ¬сичко друго бих приел, но че Ѕогомил вече не е между живите... никога. Ќещо стрелна в главата ми. ќчите премигаха, лицето ми потъна в студена пот и буца като горчилка заседна в гърлото. ”сетих болка и тъга, че един добър животновъд си е отишъл завинаги от този св€т.
    ƒобре познавах Ѕогомил и съсел€ните му. Ѕ€х обикнал селото. ѕовече от десетина години прекарах в стопанството и устремът си на млад специалист отдадох на хората, с които работех. ћоже би и аз б€х взел нещо от т€х. “ова б€ха корави корен€ци, упорити и трудолюбиви сел€ни, за които колкото и повратности да им предлага животът знаеха, че на имането майката му е зем€та, а бащата - трудът.
    –азправ€ха, че н€кога, след Ѕалканската война, на фронтоваците награда е било даването от мерата по два декара зем€. » днес тази местност хората наричаха "ƒвата декара".
    —помних си това сега. ћълчах и палех цигара след цигара. ¬ръщах се назад, завлад€н от спомени за извървени€ път на кооперативното стопанство, търсех утеха и опора в едно близко прежив€но минало, в едно спокойно ежедневие, които сплот€ваха хората, носеха взаимно уважение и доверие, а днес усещах една пром€на към безразличие, примиреност и забрава на много човешки добродетели. Ќе можех да си об€сн€ и да пов€рвам в нещо, което така безпощадно промен€ше хората, с които жив€х.
    ћислех си за всичко това, защото...
    ¬ръщах се в землището на селото и от »баковото и  орен, от македонските парцели, от Ѕеделовото и  озарска могила до Ћюбомир, —вински€ шумак и Ўерамполе, виждах Ѕогомил, €хнал мотора си с пергел на гърба, да обикал€ посевите. ѕомн€, че най-много държеше за люцерната. «а него като храна люцерната беше незаменима и за кравите, и за овцете, па и за свинете. «а това кога ще се коси и как ще се прави сеното, само Ѕогомил разпореждаше. Ќе обичаше силажа. Ќаредеха ли му отгоре да прави силаж, той посив€ваше. Ќе приемаше пълномощниците от града.
    —ега не можех да пов€рвам, че здрави€т и широкоплещест Ѕогомил ще лежи в дървени€ ковчег от топола, а къде-къде по-застарелите му връстници и бабички ще трупат чемшир и мушкато, ще пал€т свещи и ще търс€т утеха в това, че рано или късно всички отново ще бъдат заедно в черната.
    »звиках съседа. ѕознаваха се. » той не пов€рва. –азказа ми веднага, че л€тото, когато косили Ўарампол€, редом с мъжете от —троителната бригада, Ѕогомил първи върт€л косата. “€лото му се гънеше, казваше ми той, извиваше се в плавни и красиви движени€, краката отстъпваха равномерно и китно след т€х, остав€ха откос след откос. Ќа об€д сам обикал€л всички криволи и провер€вал прекосената трева. —пирал при всички косачи и с пръчка върбовина мерел разсто€нието на косилата. ћеракли€ земеделец. «а тревата в ливадите полагаше грижи още от пролетта и туфи, глотин€ци и къртичини не допускаше. —помн€м си, веднъж ме поучаваше:
    - Ќачалник - рече ми вечерта, когато б€хме в „орапова кривол. - Ќе гледайте на ливадите като на пуста мера. » за т€х тр€бват грижи. —лед коситбата да пуснем кравите да ги пасат. » за кравите добре, пък и за тревата... да € тъпчат животните, да € тор€т... —амо така ще се задържи хубава ливада. » детелина, и звездана, па и лисичата опашка... питомна трева. »скат си оборски тор.
    √ледах грижовните му очи, знаех че е корав човек, но усещах н€къде дълбоко в душата му топлина и една особена загриженост за плодородието на зем€та, каквато не срещах в другите му връстници.
    —тъмваше се. √аснеха прозорците на съседните апартаменти. –еших да си л€гам. Ќа други€ ден се налагаше рано да съм в селото. Ѕогомил тр€бваше да ровим.
    «аспал съм неусетно и отново ми се присъни стопански€т двор. ћаран€та трепкаше по провисналите клони на черниците.  равите се б€ха групирали под ореховата с€нка, а краварите плискаха лицата си с вода от пожарни€ водоем. ѕред т€х, гледам, стои Ѕогомил. ƒържеше бележник и сочеше нещо към люцерните в огредите. —епнах се още веднъж сънен, благодарих на управата, че когато им предложих Ѕогомил за бригадир на кравите всички приеха без уговорки. —получихме с негови€ избор.
    ѕъргав и работлив човек. —утрин идваше на фермата рано. «наеше къде и колко храна да се достави по оборите. –азчет имаше за мл€кото и за месеца, и за ден€. «а ремонта на оборите си правеше сметка отрано, а под леглото си държеше винаги теслата, бички€та и сандъчето с пироните. «наеше къде по покривите имаше счупени цигли и капаци, стъкла по прозорците или дупка по подовите настилки. –едовно събираше хората си на съвещание и планираше работата си напред.
    »маше резерви само към изкуственото осемен€ване на кравите.
    - «ащо бе, началник... защо отиваме срещу природата - кимаше с глава и цъкаше пон€кога той. - –азбирам какво е развъдно-подобрителната работа. Ќо си мисл€... Ќе става при всички животни... пък и науката практически още не е дала отговор на проблема.
    ћълчеше, мълчеше и почваше пак.
    - «ащо тр€бва осеменител€т да ръчка с ти€ паздерки кравите отзад, защо не си пуснем животните сами да си се оправ€т... - чакаше отговор от мене. - “ака де... ƒайте да си заделим приплоди от добри крави, да ги отгледаме по научните норми и като пораснат, да си ги ползваме.
    ћълчеше, чакаше отговор от мене и после пак ме съветваше.
    - ѕрекарай си кравата при бичето и ги остави. “е си се душат отпред, отзад, после бичето скочи, кравата примижи и работата става. ј вие, изкуствено, та изкуствено. ѕосле имало ендометрит, високо безплодие и хайде - кравата на кантара.
    ¬ такива моменти го прегръщах през рамото, об€сн€вах му отново гол€мото значение на селекци€та. “ой кимаше с глава, дон€къде се съглас€ваше, но пак си имаше резерви, не се отказваше от сво€та теори€ и държеше като христи€нин на в€рата си. —таваше ми още по-мил и симпатичен. —елски човек. ћалко недоверчив и остър, но пестелив и винаги търсещ нещо, което тр€бваше да му донесе отдавна чакана удовлетвореност.
    —лед такива разговори Ѕогомил €хваше мотора и отиваше в ливадите на Ўарампол€. ќбичаше самотата и оставаше сам под синьото небе, сред аромата на дивите полски цвет€, често скиташе и тъжно пееше. √ласът му кънтеше по близките хълмове, отлиташе към криволите на реката и се връщаше под горуните в лагера на косачите.
    Ћивадите на Ўарампол€ за него б€ха божи€та дар на Ѕелослатинското землище. “ова б€ха тучни пасища, простиращи се от  озарска могила до ƒимовското и ƒраганчовските парцели, стигаха до —вински шумак, та чак до —таев дол и –ашовските кошари. “ук, в тихите криволи заедно с птици и диви животни Ѕогомил намираше тишина и спокойствие. “ук той имаше живи€ усет на природата, свободата и волностите на човешки€ дух. ∆ивотът в гората беше тих и спокоен.
    “ук Ѕогомил често прекарваше и обедната си почивка. Ћ€гаше пон€кога на гръб, слагаше ръце под главата и оставаше с поглед в дългото небе. ћислите го връщаха в миналото, просълз€ваше се в спомените за жена си …ова, за ко€то Ѕог не беше отредил дълъг живот след раждането на втората им дъщер€.
    —помних си всичко това, докато пътувах към село. ѕристигнах по об€д. ѕристъпвах към гол€мата б€ла къща с тераса, стисках китката цвет€ и макар да минавах за корав човек, още на път€ усетих сълзите си. —пр€х в долни€ край на широки€ двор под ствола на висока клонеста топола, от ко€то силни€т в€тър преди седмица беше повалил дебел клон с проскубани върхари. ѕоотърсих лицето си и огледах насъбралите се.
    ћалко хора б€ха дошли за погребението.  овчегът беше изнесен пред стълбището. ƒо него, на трикрако столче в паница жито догар€ха десетина свещи, тънки€т дим от които като па€жина се проточваше над цвет€та, положени до главата на покойника. —амо двете му дъщери ридаеха, облечени в черни поли. »маше десетина човека. ќт близо съседите се б€ха събрали. —то€ха със скръстени ръце и оклюмали глави около с€каш заспали€ Ѕогомил.  амбаната удари само два пъти, а селското радио вече година не работеше. ƒали хората не знаеха, или ги беше прогонил току-що преминали€т летен дъжд. ƒъжд като дъжд, изл€л се от облаците над Ўарампол€, извал€л се за кратко време и отминал като сън, нечакан като смъртта на Ѕогомил.
    –ъцете ми тръпнеха. ќколо близки€ ресторант вече чакаха музикантите и Ѕеларуса с ремаркето, с които прекарваха покойниците до селското гробище.
    Ќабързо ми разказаха, че преди седмица в стопански€ двор ремонтирали стената за навеса на фуражната кухн€. –ешили да подсил€т основата, като € укреп€т с бетон до носещите колони.  опали и укрепвали, но когато вече привършвали кофража, стената се разклатила от ударите и рухнала внезапно. ≈дин от майсторите загинал на м€сто, а Ѕогомил го изровили от прахол€ка с прекъснат гръбнак. ’ранили го с мл€ко, но състо€нието му се влошило. ћъчил се седмица, на втората издъхнал.
    —ъседи се приближиха към мене и споделиха, че е време за тръгване.
    ћузиката засвири. Ќ€колко млади мъже, които взех от ресторанта, изнесоха ковчега с Ѕогомил. ќгледахме го за последен път. Ћицето му беше леко подпухнало, очите хлътнали, по една от бузите му имаше влага, с€каш току-що бе заплакал. Ѕ€лата му коса беше спретнато сресана, челото му набърчено и посив€ло.
    Ќа ремаркето сед€ха дъщерите му, захлупили с ръце очи, те хълцаха съкрушени и отча€ни. «етьовете върв€ха отзад. «аедно с мене в шествието се ред€ха още десетина познати, с които не в€рвахме, че днес ще заровим наши€ Ѕогомил. Ќе б€хме минали и стотина метра и спр€хме. Ќ€кой викаше след нас. «абравили б€хме капака на ковчега. ƒонесохме го, закрепихме го в ремаркето и шествието тръгна отново.
    ¬ърв€хме бавно по централната селска улица. —рещащите колоната леки коли спираха, чакаха да отмине мъртвеца, форсираха двигател€ и продължаваха път€ си. ѕоказалите се по портите мъже свал€ха шапки в знак на състрадание и покруса, жени криеха ръцете си под престилките.
    √робището беше близко до шосето за града.
    ќт южната и западната страна б€ха краве- и свинефермите, а помежду им люцерните.  равите б€ха пуснати в оградите. Ћакомо поемаха току-що заложената им храна.
    —пр€хме в кра€ на пр€сно изкопани€ гроб. ѕоложихме ковчега върху жел€зна поставка, за да кажем по н€колко думи за Ѕогомил. ѕосле близки и познати си взехме мълчаливо сбогом, жени покриха лицето му с чаршаф и сиво оде€ло, един от съседите причука с по два пирона капака на ковчега и с въже пуснахме в трапа мъртвеца. ћузиката засвири отново, вече последно. ’върлихме по шепа пръст, за останалото гробарите си знаеха работата.
    ќще на една порта от утре ще увисне синджира с катинар - въздъхнаха н€кои, обръщайки се след мене.
    Ѕавно се връщах към автобусната спирка. —рещнаха ме деца от детската градина. ”чителката ме попита колко е часа, кимна ми с глава за благодарност и отминаха.
    Ќаблизо форсира ћосквич, натисна клаксона и спр€ пред мен. Ѕ€ха познати. ѕоканиха ме и с т€х се прибрах до града.
    “ова беше вчера. ƒнес съм на работа. ”тре тръгвам в командировка. ÷€ла седмица ще съм на път.
    Ѕоже √осподи, за какво се раждат хората?!
     
     
     
     

    √еорги ћихалков
    »«ѕќ¬≈ƒ
    –азказ
     

       ¬с€ка прилика с лица 
       и събити€ е случайна.
     

    Ѕаща ми беше заможен човек и по онова време - най-големи€т матричар. ѕравеше матрици, а това е труден зана€т. –аботеше в приземни€ етаж на къщата ни сред стругове, фрези и какви ли не металорежещи машини. ќбичах да го гледам как работи. Ћ€тото гол до кръста, защото долу беше топло. Ўироки€т му гладък гръб, изпотен, лъщеше като полиран метал. Ќа носа му вис€ха старите очила с дебели стъкла, а в ръката му пробл€сваше шублерът и татко час по час се взираше в него, измервайки внимателно н€какъв детайл. –аботеше с увлечение и отдаденост. Ќе съм виждал друг да работи с такава любов, както татко. “ой не само си обичаше работата, за него т€ беше всичко. „есто, доволен от свършеното, казваше: "ќт жел€зо мога да направ€ и човек." ќпитваше се и мен да направи матричар, да ме въведе в зана€та, който не ме влечеше. «ал€гах повече над книгите и завърших журналистика, професи€ далечна от неговата. “атко не се стремеше към парите, изглежда не го интересуваха, но те като че ли сами идваха при него. »маше много пари и всеки момент, когато му исках, той бъркаше в джоба на панталона и вадеше оттам куп смачкани банкноти. ¬земах, колкото ми тр€бват, а той дори и не поглеждаше колко вземам и продължаваше да си работи, наведен над струга или фрезата, или загледан унесено в шублера, най-важни€т за него инструмент.
     огато аз и брат ми поотраснахме, татко реши да вложи в нещо парите и построи гол€ма вила в Ѕуково. ѕострои €, обзаведоха € с майка ми, но той почти не ходеше там. Ќ€маше навик да излиза сред природата. Ќай-добре се чувстваше в приземни€ етаж, сред машините, чийто монотонен шум го унас€ше като тиха мелоди€.
    √одините минаха, татко остар€, спомина се, продадохме къщата и машините, а аз със семейството ми зажив€хме в един от най-хубавите квартали на —офи€. ќт време на време се сещах за вилата, построена от татко в Ѕуково, но р€дко ходехме там. »зглежда и мен не ме влечеше природата и предпочитах да си прекарвам времето в големи€ град, в редакциите, кафенетата и улиците.
    “ова л€то обаче реших да отида, да вид€ какво става с вилата. ∆ена ми не пожела да дойде и аз запалих колата и потеглих. Ѕеше топъл юнски ден. «еленината на Ѕалкана ме опиваше и бавно пълз€х нагоре, потънал в планинската тишина.
    —пр€х пред вилата, бутнах вратата и вл€зох в двора. ќстанах сма€н и поразен. ¬илата беше ограбена. Ќищо не беше останало, нито врати, нито прозорци. Ќаправих н€колко крачки. Ќа м€стото на н€когашната масивна дъбова врата сега зееше гол€ма черна дупка, като извадено око. ѕрекрачих прага и вл€зох вътре. ¬сичко, което е могло да се изнесе, беше изнесено: столове, маси, легла... —таите немееха тъжни и празни. “ова е да имаш, казах си. Ќищо не може да се опази. Ќищо не може да те спаси, нито ключове, нито аларми, нито пазачи. »зл€зох. Ќ€маше какво повече да прав€ тук. ѕосто€х малко на двора. —€каш и през него беше минал циклонът на грабежа и разрушението. ћного от дръвчетата, които татко беше посадил, б€ха изсечени и отмъкнати, нав€рно н€кой се е топлил с т€х през зимата. —тана ми мъчно за една елхичка, ко€то се издигаше до пътеката. Ќ€маше €. ќт черната зем€ стърчеше само част от зверски отсечени€ £ ствол. ¬с€ка  оледа, докато татко беше жив, украс€вахме елхичката и светлините £ огр€ваха цели€ двор, а чисти€т б€л сн€г отраз€ваше сините, зелени и розови отбл€съци.
    »зл€зох на улицата. »сках да съм по-далече от двора, от вилата, ко€то н€кого татко с желание и обич построи. Ќаправих н€колко крачки нагоре, по път€ към гората и забел€зах, че от един съседен двор ме гледа жена.  огато минах покрай не€, € поздравих. “€ ми отговори. √ласът £ ми се стори познат. —пр€х се и € погледнах. ѕознах €. јктрисата ћагдалена Ќикодимова.  олко отдавна не б€х € виждал. Ќ€кога, преди години, направих интервю с не€. “огава т€ беше млада, известна, играеше в театрални постановки, във филми, често се по€в€ваше по телевизи€та, но изведнъж изчезна. ѕостепенно € забравиха и ето аз неочаквано € срещнах тук, в това далечно балканско селце с н€колко къщи и може би не повече от двайсетина жители.
    - «дравейте - казах £ аз. - ѕомните ли ме, аз съм журналистът  аменов. ѕреди десетина години ви б€х помолил за интервю. Ќаправихме го в сладкарница "¬иена", отпечатаха го в списание "“еатрални хоризонти".
    - ћного добре ви помн€ - отговори бавно ћагдалена. - «ададохте ми умни въпроси. Ќе на всички ви отговорих искрено. “огава все още ме преследваше суетата.  акво правите тук?
    - ѕреди години тук, малко по-надолу, баща ми построи вила. ƒалече е и р€дко идвам, но днес реших да дойда, намерих € разбита и напълно ограбена.
    - “ака е. Ќепрекъснато разбиват вилите.
    - явно нищо не може да се опази.
    - ƒа - каза т€ - разбиват ги, ограбват ги, но за съжаление ограбените не са вилите, а самите ние. ќграбени от живота.
    —тори ми се странно това, което каза и € погледнах. Ѕ€хме на една възраст. Ѕеше отслабнала. „ертите на красивото £ лице като че ли се б€ха изострили. »зглеждаше замислена и затворена в себе си. ќчите £ обаче не б€ха се променили, големи, дълбоки, блест€ха като кехлибар.
    ѕокани ме във вилата си.
    - «апов€дайте - каза, с€каш б€хме стари, добри познати, които отдавна не са се срещали.
    ¬ъведе ме в подреден двор със стара асма, плодни дръвчета, цвет€ и малка беседка. —еднахме в беседката.
    - ўе направ€ кафе - каза ћагдалена - бързо ще стане.
    ќстанах сам под с€нката на беседката, заслушан в планинската тишина. ќт време на време н€къде зад къщата закачливо и пискливо се обаждаше птиче, не знаех какво е, не познавах птиците. Ѕ€х градско чедо, далеч от птиците, горите, цвет€та... —ед€х в беседката, загледан в зелените листа на асмата. "«ащо ћагдалена Ќикодимова остави столицата и напусна театъра?  акво се беше случило в живота £?" - питах се аз.
    Ќе след дълго т€ дойде с кафето и кекс.
    - “ази сутрин направих кекса - каза. - —викнах сама да си мес€ и пека хл€ба, от време на време прав€ кекс или н€какъв сладкиш. —ега е лесно, с колата можеш да отидеш навс€къде и да купиш всичко.
    - » все пак как човек може да се откаже от толкова много неща и да дойде да живее тук?
    - ќтказваш се от едно, но намираш друго. јз се отказах от живота ми в столицата, но тук намерих нови€ си живот. ќтказах се от репетициите, представлени€та, интервютата, срещите... „есто ми се случваше представлението в театъра да свършва в десет, а аз в десет и половина да потегл€м с колата за ¬елико “ърново, където ме чакат на снимачната площадка, а там снимаме до сутринта, и рано, преди изгрев слънце се връщам в —офи€, защото в девет часа ме чакат за репетици€ в театъра. Ќа об€д, между два и три, отивам в –адиото или в “елевизи€та, за да направ€ н€кой запис, а вечерта в седем се качвам на сцената... » това продължаваше месеци и години. Ќ€ма събота, н€ма недел€. ѕо€ви се едно непрестанно главоболие, не можех да сп€. ќсъмвах пред прозореца, загледана в сп€щи€ град. ÷игари, кафета, набързо из€ден сандвич и от време на време официални вечери в н€кой луксозен ресторант, където обаче правиш всичко друго, но не вечер€ш, защото отд€сно те питат за едно, а отл€во - за друго. ‘отожурналистите те дебнат, за да те снимат.
    ¬ един прекрасен ден, когато б€х на ръба на изтощението, се запитах: “очно за това ли мечтаех? ѕолучих всичко, пари, слава, известност. ѕобедих, а сега - накъде? Ќищо не можех да направ€ с парите, които имах, не ми оставаше време дори да се наоб€двам спокойно или сама да си поръчам това, което ми се €де. Ќепрекъснато н€кой друг поръчваше за мене. ƒруг се разпореждаше с живота ми. —ъветваха ме какво да €м, къде да €м, кога да €м.  акво да обличам, какво да купувам.  ак да гледам, как да се усмихвам, с кого да разговар€м... “ова ли исках? “р€бваше да си отговор€ честно, да не се залъгвам и да не лъжа, както може би излъгах теб, когато направихме интервюто в сладкарница "¬иена". “р€бваше да реша как да продължа да живе€. ƒа реша искам ли да живе€ или не. »скам ли да бъда луксозна играчка, марионетка за н€кои, които веднага ще ме хвърл€т на боклука, щом ми се изтощ€т батериите и ще си намер€т друга кукла, или да живе€ така, както аз искам и сама да подреждам живота си. „овек тр€бва да изпробва и да провери себе си. Ѕ€х в окото на бур€та, в сами€ център, сега искам да вид€ какво е да си извън бур€та, да си в перифери€та.
    ≈дна сутрин скъсах страницата в бележника си, на ко€то б€х записала по часове и минути програмата си за ден€: театър, козметик, среща, концерт... —късах страницата на дребни парчета и ги изхвърлих.  ачих се в колата и тръгнах. Ќе знаех за къде пътувам. »сках да бъда сама. —ама с мислите си. Ќе исках да виждам хора. ќт човешките лица, усмивки, лицемерни и сервилни погледи ми се повдигаше. Ќе исках да чувам думи. ƒумите скърцаха в ушите ми и с€каш всички се сливаха в една: пари, пари и т€ пробиваше дълбоко мозъка ми като нажежен шиш. √одини наред тази дума ме преследваше, пришпорваше ме да бързам, да тичам, да спазвам минутите и секундите, превръщаше ме в автомат и робот, принуждаваше ме да се усмихвам на този, на когото не исках да се усмихвам, да се възхищавам, на този, когото ненавиждах и да се прав€, че не забел€звам това, което щеше да избоде очите ми.
    ѕътувах, пътувах и не спирах. ѕред погледа ми минаваха полета, ливади, гори, прекос€вах села и се чудех как досега не б€х виждала всичко това, къде съм жив€ла, как съм жив€ла или може би съм спала дълбок, непробуден сън, който ме опивал като опиум и не съм искала да се събуждам. —едейки зад волана, започнах малко по малко да се пробуждам. —помних си ко€ съм и ко€ съм била. —помних си градчето, в което се б€х родила, бащината къща, малка, с двор, с асма в двора и с цвет€, които мама засаждаше, разсаждаше и поливаше, а на петнайсети септември, когато отивах на училище, набираше гол€м букет и ми го даваше, за да го занеса на учителката. —помних си дългите коси на мама, усмивката £, ръцете с навити ръкави, когато месеше хл€б или правеше мекици. » татко. Ѕеше офицер, носеше дълга саб€, а т€ се удр€ше в ботушите му и звънеше.  ато малка обичах да се катер€ по гърба му и той да ме носи. —лед войната арестуваха татко, защото беше царски офицер и го изпратиха в Ѕелене, а мама и мен интернираха. “огава не знаех какво значи тази дума.  ачиха ни на един камион с н€колко вързопа и ни закараха в едно село в ƒобруджа. ¬ече и не помн€ как се казваше, може би отдавна има друго име, а и не искам да си го спомн€м, но никога н€ма да забрав€ схлупените селски къщи и безкрайното поле с напуканата и изсъхнала зем€. Ќ€маше вода и носехме с кофите вода от една чешма на кра€ на селото. “ежките метални кофи, чиито дръжки прер€зват пръстите ти, посинели от студ в зимните дни. “огава си казах, че ще направ€ всичко, но ще изб€гам от това село, ще изб€гам далече, за да не го виждам и никога да не си спомн€м за него. »зб€гах, оставих мизери€та, безводието, хората, които не знаеха да четат и пишат, потънали в тора на животните и в миризмата на обор и на раки€.
    «аминах за —офи€ тайно. ћислех, че в големи€ град мога да се скри€, че там никой не те познава и никой не знае миналото ти. Ќе знае ко€ си, кой е баща ти, откъде идваш... Ќо съм се лъгала. Ќе било така. ¬сичко се знае и навс€къде, където отидеш, си носиш истори€та, кой си, какъв си, къде си се родил и къде си жив€л. »сках да стана актриса. —трашно много исках! ћислех, че ако съм актриса, ще бъда друга и н€ма да имам нищо общо нито с баща ми, нито с миналото ми. »сках, но и това беше невъзможно. Ќ€колко пъти кандидатствах в “еатралната академи€ и все не ме приемаха. Ѕ€х дъщер€ на царски офицер, осъден в Ѕелене. »зпадах в €рост. ћразех себе си, баща си, ненавиждах го, че беше минирал живота ми. –азбрах, че отсега нататък н€ма да мога да направ€ нито крачка напред. Ќавс€къде, където и да отидех, неговата с€нка щеше да ме дебне. Ќе можех да следвам, не можех да работ€ нещо, което бих желала. Ѕаща ми беше починал в Ѕелене, но животът ми продължаваше да бъде обречен. ѕред мен имаше само два път€ - едини€т обратно към добруджанското село, а други€т - към н€ко€ фабрика, в ко€то да работ€ осем часа, да оглуше€ от тракането на становете и да се разболе€ от праха, който непрекъснато щ€х да дишам. ј аз исках да изплувам, да отмъст€ за татко, за мама, за унижени€та, за подигравките, за мизери€та, за кофите, пълни с ледена вода и за посинелите, вкочан€сали детски пръсти. ¬ озлоблението си и в безсилието си б€х готова на всичко.
    ѕостепенно разбрах, че имам само една единствена възможност - да се омъжа за н€кой, който да ме изтегли на буксир или да бъде за мен ракета-носител. «наех, че притежавам едно от най-силните оръжи€, б€х млада и красива. ƒве важни неща, пред които никой мъж не може да устои. Ќабел€зах бъдещи€ си съпруг, беше привлекателен, дипломат, завършил в ћосква, син на партизанин. «а него всички врати б€ха отворени. »маше само една пречка - вече женен, но б€х готова и на най-гол€мата мерзост. „увствах се толкова унижена, озлобена и наранена, че вече пред нищо не можех да се спра и нищо не можеше да ме спре. “р€бваше да стигна докра€, да направ€ всичко, за да постигна целта си, да докажа на себе си, че имам вол€ и желание за борба. Ќе беше трудно да завладе€ сърцето му. “ой се разведе и се ожени за мен. » тогава, о чудо, вратите се отвориха и пред мен. ¬еднага ме приеха в “еатралната академи€ и още докато следвах, започнаха филмите. –ежисьорите се надпреварваха кой по-напред да ме покани във филма си. —лучваше се да снимам и два филма наведнъж. –аботех с огромно желание и увлечение. »сках да докажа, че съм талантлива. Ќе чувствах умора и напрежение. »зпълн€вах всичко, което се искаше от мен. √овореха, че съм най-старателната актриса. Ќе про€в€вах примадонщини и капризи. Ѕ€х в състо€ние да работ€ при вс€какви услови€. “рудностите в далечното добруджанско село ме б€ха калили и подготвили за живота. —нимах филми, играех в театъра, в телевизионни спектакли и вътрешно се надсмивах на режисьорите, казвах си: преди години не ме забел€звахте, не знаехте, че съществувам, а сега, заради съпруга ми се надпреварвате да ме каните във филмите си и постановките си.  олко сте смешни. »скате чрез мен да направите кариера, да ви забележат. √отови сте да се влачите по корем, да ми се молите, да ми предлагате примамливи хонорари, само и само да се съглас€ да игра€ във ваши€ филм, чийто сценарий често е некадърно написан, но тр€бва да заснемете филм по него, защото е написан от син или дъщер€ на н€кое партийно величие. Ќенавиждах ги, но продължавах да игра€, изпълн€вах точно вс€ко т€хно указание и добре разбирах, че сме хванати в една мрежа, от ко€то не можем да се измъкнем, нито те, нито аз. “е имаха нужда от мен, а аз от т€х. «а да живеем, тр€бваше да се преструваме, да лицемерничим. јз твърд€х, че те са гениални, а те, че аз съм най-талантливата актриса. »маше и други актриси, по-млади и по-талантливи от мен, но т€х никой не забел€зваше, никой не ги канеше да игра€т във филми, в театрални постановки и те постепенно ув€хваха в провинциалните театри, неизвестни, непознати и безименни. ¬ цели€ този панаир на суетата имахме нужда и от вас журналистите. ¬ие непрекъснато тр€бваше да пишете за мен. ƒа набивате в главите на хората колко съм талантлива, колко съм велика, какво гол€мо откритие съм за киното. ¬сичко това беше една скрита индустри€, в ко€то участваха сценаристи, режисьори, актьори, журналисти. ¬сички ние живеехме луксозно и затова имахме нужда от тези, които гледат нашите филми, от потребителите. ј и държавата имаше нужда от нас. Ќие провеждахме нейната политика, служехме на нейната идеологи€. Ќие тр€бваше да дадем живот на бездарните и скучни филми, да накараме хората да пов€рват, че филмите, в които играем, са интересни и актуални, съвременни. ѕълна заблуда, пълна лъжа. » все пак, когато един артист се снима в много филми или играе в много пиеси, той усп€ва да направи и н€колко запомн€щи се роли. “ака е може би и с писателите.  огато един писател пише много, усп€ва да напише и н€колко хубави книги. «нам, че не всичко, което изиграх, беше добро, но ще останат и н€колко хубави филма, с които хората ще ме запомн€т и ще казват: "» все пак беше талантлива."
    Ќ€кои режисьори се опитваха да флиртуват с мен, но аз не си позвол€вах такива волности. Ѕ€х благодарна на мъжа ми, че ме извади от бездната и знаех добре какво искам и към какво се стрем€, поне така си мислех тогава. —помн€м си един режисьор, който упорито ме преследваше, канеше ме да игра€ във всичките му филми, но сега си мисл€, че може би не е преследвал мен, а н€каква сво€ цел, ко€то е искал да постигне чрез мен. “акъв е животът.
    » този мой живот продължи години до мига, в който мъжът ми почина. ѕочина внезапно.  азах си: отиде си ракетата носител, изгор€. ѕочувствах се безкрайно самотна. —ъжал€вах само за едно - че в името на кариерата, в името на успеха б€х останала без дете. “олкова много исках да успе€, че б€х загърбила всичко друго. Ѕ€х се вжив€ла изц€ло в рол€та си и лет€х като стрела към целта. Ќе исках да си спомн€м ко€ съм и как съм постигнала всичко. Ћъжех, измисл€х си друга биографи€ с други родители. ѕон€кога ме срещаха съученици от селото в ƒобруджа, но аз се правех, че не ги познавам, че никога не съм ги виждала в живота си и им казвах, че грешат, че се лъжат, че не съм жив€ла в това село. Ћъжех, излъгах и тебе, когато ме помоли за интервюто. “ака беше тогава, тр€бваше да лъжа и го правех без да ми мигне окото.
    » всичко това до онази сутрин, когато се събудих и скъсах страницата в бележника с дневната си програма. ѕътувах с колата и все по-€сно си давах сметка, че б€х попаднала в капан. » най-страшното, че този капан си го б€х поставила сама. ¬ стремежа си да изплувам, да бъда друга, б€х се превърнала в марионетка, в кукла, ко€то умело разиграваха, ко€то великолепно служеше на други интереси и цели, а аз се заблуждавах, че нещо съм направила и нещо съм постигнала. Ѕ€х само един говорител. ќт екрана и от сцената изговар€х и повтар€х лъжи, заблуждавах хората, служих им за опиум. Ѕ€ха направили от живота ми фалшив модел. ’ората се опитваха да ми подражават, да се обличат като мен, да говор€т като мен. ќтдавна н€мах собствен живот. ќсъзнах всичко това. »зтрезн€х. Ќе знам как с колата стигнах до тук, до Ѕуково. ’ареса ми и реших да заживе€ тук.  упих тази къща и макар и късно, посветих живота на себе си. «атова съм тук.
    “€ замълча, след малко ме погледна.
    - –азказах ти всичко това, за да го напишеш. »скам да узна€т истината за мен. —ъжал€вам, че толкова години съм лъгала. “ук намерих себе си. –азбрах, че не сме нещо повече от Ѕожи чада, дошли за много кратко на зем€та. ѕреди малко спомена, че са ограбили вилата на баща ти, а аз ти казах, че ние самите сме ограбени. “ук осъзнах, че ние ограбваме себе си. ќграбваме чувствата си, мечтите си, идеалите си. Ќие сами се унищожаваме и никой не ни е виновен. ÷€л живот тичаме към собствената си гибел, без да се осъзнаем, без да се замислим. “ук, в този двор, в планината, осъзнах това и съм благодарна, че го разбрах.
    ћагдалена се загледа към планински€ връх, който се изправ€ше пред нас. ƒълбоките £ кехлибарени очи б€ха все така замислени. Ќеволно си спомних пак за баща ми. » той обичаше работата си, не се интересуваше от парите. ∆ивееше само с работата си. «наеше нещо, което тогава аз все още не знаех и което едва сега започвах да разбирам.
     
     
     
     
     
     
     
     

    »ван —арандев
     –»“»  » Ќј ”“–≈ЎЌ»я ƒ≈Ќ
    100 години от рождението
    на Ѕорис ƒелчев (1910-2010) 
     
     
     

    ¬ една от своите миниатюри специално подчертава, че "има само един начин да бъдеш човек на своето време - като действаш съгласно изисквани€та на утрешни€ ден".  ъм този проблем нееднократно се връща. ќчевидно взаимоотношени€та между сегашното и утрешното, между днешното и бъдещето го занимават настойчиво. Ќеговата мисъл посто€нно е търсила отговор за ценностното, трайното, зареденото с бъдеще. «атова пак в миниатюрите той се връща към този проблем: "Ќе може да бъде полезно за днешни€ ден това, което вреди на утрешни€. «ащото се измерва по онова, което е пред нас".
    ≈то защо без колебани€, драстично, бих казал, Ѕорис ƒелчев се раздел€ше с хора, които н€кога е цен€л и уважавал. ¬ тези решени€ обсто€телствата, че те са го съпътствали н€кога в нелегалната борба, че са сподел€ли и понас€ли нейните рискове, не б€ха смекчаващи вината обсто€телства, а тъкмо обратното. Ќенормалното поведение, грозната постъпка, неблагодарността го зас€гаха дълбоко и, верен на сво€ собствен стил на реагиране, той обикновено пишеше писма до извършителите. ¬еднъж по този повод ми каза: "¬ тази папка са писмата, които съм писал до разни учреждени€ и личности. Ќе знам колко са, но със сигурност мога да ти довер€, че между т€х има много интересни!"
    ¬ това съм убеден, защото познавам десетки от т€х. “ой не прощаваше моралната неустойчивост или още по-лошо - низостта, подлостта, неблагодарността. ѕри това неговите реакции не б€ха продиктувани от н€какъв нечовешки максимализъм. „увал съм го неведнъж да твърди, че в наше време н€ма нищо по-вредно от крайностите, от максимализма. “ой не беше н€какъв догмат-моралист, който изрича жестоки присъди заради отклонени€ от каноните, а човек, истински страдащ, когато се срещне с потъпканата човещина и красота от другите и у другите около него.
    ¬ тези писма ние го виждаме как болезнено възприема и колко е чувствителен към моралните деклинации в обществото и при отделни€ човек. ј особено когато той е писател, творец. “огава беше непреклонен, даже, струва ми се, в€рната дума би била "безпощаден". ѕрисъдата му винаги биваше изричана на висок глас: €сна, безапелационна и безпощадна! «а осъдени€ н€маше милост, н€маше снизхождение, н€маше изкупление на вината.
    » пак в потвърждение на казаното. Ѕорис ƒелчев не беше човек с еднотипни реакции. “рудно, дори невъзможно, беше да се предвид€т предварително неговите реакции, неговите оценки за дадена ситуаци€, €вление, личност. Ќо имаше една област, имаше едно поле, дето позици€та му бе предварително известна и категорично очертана: там, където се правеха морални оценки, където следваше да се възхвали красивото и порицае грозното, където се осветл€ваха моралните устои и принципи в дадена личност или на обществото като ц€ло. “ук нещата придобиваха сво€та кристална €снота и категоричните си очертани€.
    » колко днес, в насто€щи€ политически и духовен живот, ни е необходима неговата морална позици€, будна съвест, тази жажда за красиви човешки отношени€, за благородство.
    ƒа, наистина, той тр€бваше да бъде жив, за да констатира (за кой ли път вече) колко са били основателни страховете му от моралната деградаци€ на обществото и на личността в услови€та на оптическата демокраци€.
    ƒа, наистина, той тр€бваше да бъде жив, за да види с изумление как довчерашни€т екзекутор или репресор се представ€ пред обществеността като репресиран.  ак от най-тъмните, от най-консервативните среди изплува една мътилка, за да заслони и отдалечи от нас отново идеала му за хуманни и етични отношени€ между хората.
    ƒа, наистина, той тр€бваше да доживее това време, когато онзи, който с помощта на репресивни€ апарат изграждаше китайски стени около себе си, за да се защити от една обективна и справедлива критическа оценка, как днес изтъква като особена сво€ заслуга, че е бил критикуван от Ѕ. ƒелчев. “воето честно и неподкупно слово, даже и тогава когато порицаваше, днес вече се издига от бившите екзекутори като щит, като индулгенци€ за опрощаване на пъклени грехове.
    ∆алко, наистина жалко, че ти не дочака тази сво€ изстрадана победа!
    ј продължаваше да се измъчваш, че все още не си постигнал идеала, защото, както се израз€ваш в своите миниатюри, все още отвръщаш на злото с гн€в. ј може би величината на злото е била такава, че сама е определила начина на реагиране?
    ¬ насто€щи€ момент, когато вс€ка сутрин радиото съобщава за организирането на все нови и нови кръгли и четвъртити маси, когато сътрапезниците по т€х се множат в геометрична прогреси€, когато вс€ка вечер телевизи€та показва поредни€ новопокръстен партиен лидер, когато всеки ден мирното население на нашата мила татковина се призовава да избере единствено верни€ път към ≈вропа, никой и никъде не говори за облагород€ване на отношени€та между хората, за етика, за благородство.
    ј това означава, че Ѕорис ƒелчев продължава да е актуален със сво€та нравствена позици€, с нравствените принципи и ценности, които ни завеща и съблюдаваше, и от които се ръководеше безкомпромисно. “ова означава в последна сметка, че Ѕорис ƒелчев отново е в крак с повелите на времето, че неговата нравствена позици€ е не само трайно свързана с бъдещето, но и предопределени от него!
    ѕреди ƒевети името на Ѕ. ƒелчев често се по€в€ва по страниците на литературни€ печат. —ътрудничи на пролетарските вестници "–Ћ‘" и " ормило", а също така на "—ветлоструй", "«ар€", "Ћитературен глас", "„ас", "Ќова камбана" и на сп. "‘илософски преглед". —транно се подреждат в негови€ живот конкретните житейски обсто€телства и духовни предпоставки. јко кажем, че всичко е било парадоксално, ще бъде безсмислица, защото е вече факт, е вече път, извърв€н от човека и критика във времето и в творчеството му. »зправени обаче пред т€х, не можем да не си дадем сметка, че той е раснал и се е създавал като личност в една догматична и сектантска обстановка. ѕарадоксалното беше, че тъкмо в не€ определи своите художествени вкусове и предпочитани€ в областта на изкуството най-недогматично мислещи€т автор сред пролетарската художественотворческа интелигенци€. — една дума, догматизмът на 30-те и 40-те години на ’’ в. сам откърми сво€ отрицател. Ќеслучайно още в самото начало на творческото си утвърждаване Ѕ. ƒелчев е принуден да отбива атаките на сектантите от пролетарската литературна формаци€ и да воюва с представителите на официалната литература. ¬ един разговор от 27 март 1982 г. по повод алманаха "¬езни" на √ео ћилев той ми каза: "»ване, това го запомни, запиши го н€къде! ≈то от тази книга съм тръгнал аз. Ѕлагодарение на атмосферата в не€, с ко€то вл€зох в допир, усп€х да оцеле€, да се съхран€ сред онази обстановка, в ко€то б€х принуден да живе€ и пиша, през 30-те и 40-те години". ј въпросни€т алманах беше евангелието на български€ експресионизъм: включените в него български и чуждестранни автори ратуват за неограничена творческа свобода, за правото да експериментират без вс€какви и каквито и да е норми и ограничени€.  ато застава зад искането на експресионистите за неограничена свобода на художника в услови€та на тоталитаризма, той се подлагаше на непозволени удари и атаки от идеологическо естество. «ащото като критик имаше сво€ м€рка за нещата и €влени€та, свои възгледи за критическата дейност, свое морално и естетическо кредо. ¬ представите му истински€т критик тр€бва да съчетава в себе си три задължителни качества: дарба, характер и морална чистота. ѕри отсъствието на което и да е от тези три предварителни услови€ той не ще бъде в състо€ние да осъществи предназначението си като творец и гражданин.
    Ѕ. ƒелчев не чакаше писателите сами да потропат на кабинета му с новите си книги, а сам ги търсеше и откриваше, воюваше за т€х, след като вече се беше уверил в дарбата им. ѕаметна и неповторена ще остане в нашата съвременна литература експедици€та му за млади таланти, осъществена през бригадирските времена. «ащото като човек бе антикабинетно устроен. » доказателства срещаме навс€къде.
    ѕървата си книга Ѕ. ƒелчев издава през 1941 г. - "Ћитературни въпроси. ≈сета и критика". ќще тук, наред с конкретните преценки за отделни произведени€ или автори, се срещаме с опити за обобщени€, които зас€гат както отделни тенденции в литературни€ живот (напр. стати€та "Ћитература на масовата героика"), така и постав€нето на общотеоретически проблеми на литературната наука ("„ерти на новата литература"). —лед първата книга в продължение на десетилетие и половина се по€в€ват около десетина сборника с литературно-критически статии, портрети, очерци. » между т€х две книги, посветени на ‘ранци€ и френската литература - "‘ранци€ окупирана и не" (1953) и "ƒвата образа на съвременната френска литература" (1955), - и хрониката на едно пътуване до јлбани€ - "«ад шест морета" (1956). ѕрез този период критикът доминира изц€ло в авторовото осъществ€ване. ќперативността му щастливо се съчетава в критически обзори, проблемни прегледи, литературно-критически портрети, с обобщени€ и прогнози за процесите в националната ни литература със стратегическа валидност. Ќ€ма да бъде преувеличено, ако кажем, че тъкмо това десетилетие и половина, наситено с войни, с революции и жестоки култовски репресии, беше предопределено, за да се осъществи като критик. “о приключва през 1966 г. с излизането на една книга, ко€то е нещо като "сумма сумарум" на сътвореното в та€ област. —тава дума за сборника "Ћитература, изкуство, критика" (1966), в който Ѕ. ƒелчев е събрал в четирите раздела статии за поези€та, прозата, изобразителното изкуство и за литературна критика. ј в интервала между въпросните две книги е усп€л вече да ни поднесе всичко онова, с което си завоюва име на един от най-взискателните, безкомпромисни и морално безукорни критици. “ук следва да назовем сборниците "ћъките на реалиста", "— любов и ненавист", "–одени между две войни".
    Ќо вече в началото на шейсетте години за него става €сно, че у нас н€ма услови€ за нормален литературен живот. ѕримката на социалистически€ реализъм и класово-партийни€т подход в изкуството все по-жестоко се ст€гат около него, парализират вс€каква инициатива, парират вс€какво отклонение от догмите, жестоко санкционират всеки опит за лични оценки, различни от официозните. “ой е достатъчно прозорлив, за да разбере, че ще тр€бва да се раздели с критическата си дейност, т.е. да се прости с човешкото си и творческо предназначение. «ащото в услови€та на тоталитаризма, в обстановката на едно литературно и духовно средновековие друг изход да оцелееш като нравствена личност н€ма. » когато "гениални€т стратег на българската държава" на 15 април 1963 г. се провикна с правешки акцент: "јз искам да се обърна към др. ƒжагаров... и да му кажа: ƒругарю ƒжагаров, не слушайте критици като др. Ѕорис ƒелчев, а послушайте парти€та...", творецът беше зачеркнат от текущи€ литературен процес. “ой посрещна удара, без да се огъне, сам, срещу една смазваща със сво€та бруталност административна и държавна машина. “ова означаваше кра€т на критическата му дейност и началото на творческата и човешка драма.
    “ъкмо затова за они€, които го познават, след втората половина на 60-те години той като че ли не участва активно в литературни€ живот. Ќе шуми около себе си, не е член дори на н€какво си бюро на —ъюза на писателите или на управителни€ му съвет, не дава седмично поне по едно интервю в централните вестници или по телевизи€та. » въпреки това обаче всички, които сериозно се занимават с изкуство, зна€т отлично, че в каквато и област да се докоснат от съвременната ни литература, поне през последните петдесет години, неизменно опират до неговите преценки, мемоарни свидетелства и обобщени€. ј тъкмо това е истинско и трайно присъствие в национални€ духовен живот. »зкуството да го постига владееше единствен Ѕ. ƒелчев.
     ато критик той има съдбата на всеки, нагърбил се с тази отговорна и неблагодарна дейност. ј като се прибави и фактът, че принадлежеше към онзи р€дък и изчезващ вид, вид, който би тр€бвало да бъде вписан в "„ервената книга" на литературната критика - а именно критика с характер, - можем да си представим приблизително изпитани€та, на които бе подлаган години наред. «а този род критици н€ма милост, н€ма пощада, когато сгрешат в преценките си, но дваж по-гол€ма е омразата, когато прогнозите им се потвърд€т от времето. ≈то защо критическите книги на Ѕ. ƒелчев имат една стойност, ко€то непрекъснато расте. » досега неговите преценки, предсказани€ и реплики, неговите статии за младите н€кога поети и писатели се помн€т. «ащото авторът им освен верен усет притежаваше и редки€ талант синтетично и ефектно да ги формулира.
     акто вече посочих, след 1966 г. е налице р€зко и като че ли безвъзвратно "скъсване" с литературната критика. ƒнес ние можем само да гадаем за драмата, изжив€на от критика. Ќо творците от негови€ тип и ранг не могат да бъдат унищожени. » той го доказа с дела. —амо две години след "Ћитература, изкуство, критика" Ѕ. ƒелчев постави началото на поредица от литературни портрети, оригинално построени, с умело вплитане на много лични спомени и документални свидетелства.  огато излезе първата книга от "ѕознавах тези хора" (1968), се заговори за нов литературно-критически жанр - мемоарен очерк. “ова не са така разпространените напоследък в литературата ни спомени, написани с единствената цел да убед€т доверчиви€ читател в огромните заслуги на мемоариста пред обществото и литературата.
    Ќе!
    Ќаписаното от Ѕ. ƒелчев е честно, проникновено и дълбоко интимно свидетелство за личността на твореца. ƒори само избро€ването на имената, включени в "ѕознавах тези хора", ни дава точна представа за обхвата и стойността на авторовите свидетелства: ƒ. ѕол€нов, ≈лин ѕелин, јл. Ѕалабанов, ¬л. ¬асилев, Ќиколай Ћилиев, √. Ѕелев,  .  онстантинов,  . ѕетканов, Ќ. ’релков, јс. –азцветников, ƒ. ƒимов,  . ÷онев, »л. Ѕешков, ѕ. ≈люар и други.
    ѕрез последните две-три години от сво€ живот критикът работи с любов и вдъхновение, преодол€вайки болести и огорчени€, върху третата книга. » усп€ да завърши очерците за ∆орж ѕапазов, јтанас ƒалчев и —имеон –адев. «апочна подготвителната работа върху последни€ очерк - за —то€н «агорчинов, но смъртта го изпревари. Ќезависимо от това обаче третата книга от "ѕознавах тези хора" излезе през 1994 г.
    ћоже би тъкмо тази поредица беше предпоставката, ко€то го отпрати към литературната истори€. ѕрез 1981 г. издателство "’р. √. ƒанов" отпечата неговата монографи€ "’ристо Ѕотев. ќпит за психографи€". ¬торото £ издание излезе в кра€ на 1986 г. ѕсихографи€та е резултат на многогодишен труд, на синтез и изчерпателно запознаване с литературните факти, труд, който съвременното ботевознание не може да отмине. » неслучайно след по€вата му най-авторитетните литературни историци и ботевоведи изл€зоха с положителни отзиви. » не можеше да бъде иначе, защото преценките му никога не са прибързани: преди да се убеди и провери фактите, преди да ги съпостави и анализира, да вникне в т€хната същност и да извлече техни€ смисъл, той не произнас€ заключени€та си.
    ќще в самата си концепци€ книгата на Ѕ. ƒелчев носи един полемичен подтекст. Ќо веднага бързам да по€сн€: тук полемиката се носи от дешифрирани€ смисъл на фактите, от възстановените връзки на €влени€та и техни€ истински смисъл.
    Ќапоследък у нас, благодарение на не безуспешните усили€ на н€кои автори, се разпространи твърде превратно пон€тие за полемика. ѕод та€ дума се разбира само просташко лепене на етикети и идеологически квалификации. ¬ полемични€ подтекст на Ѕ. ƒелчев е изведено преди всичко уважението към противника, оборването на неговите тези главно с помощта на фактите и техни€ нов прочит.
    ќбективно погледнато, авторът на монографи€та не открива нови документи, не поднас€ нови факти, изровени с похвално усърдие в н€кой възрожденски архив.
    Ќе! “акова нещо в психографи€та н€ма! » въпреки това образът на поета и човека Ѕотев ни се представ€ в нова, по-в€рна светлина. «ащото след като е направил нов прочит на известните досега факти, критически оценени и преценени от него, авторът е съум€л да извиси своите изводи и наблюдени€ до една концепци€ за човека и революционера Ѕотев. —во€та концепци€ Ѕ. ƒелчев защитава със забележително умение. “ой не приема нищо на доверие от свидетелствата на съвременниците; подлага всичко на съмнение, но без да изпада в нихилизъм. јла когато вече е установил истинността на факта, не се побо€ва да отиде докрай в своето съждение и изводи, макар това да означава отхвърл€не на тези и възгледи с десетилетна давност. ћакар това да означава в последна сметка полемика с изтъкнати авторитети. “ака още в уводните думи той убедено за€в€ва, че "създадената от «ах. —то€нов и подхваната от мнозина след него легенда, че Ѕотев е осъден да бъде пленник на своите чувства, е нещо повече от един неприемлив възглед".
    ≈то тезата, ко€то тр€бва да се обори, за да £ бъде противопоставена друга, в€рната, онази, ко€то е в хармони€ с фактите и с истината за душевността на поета.
    ¬ процеса на доказването не се пренебрегва нито един дребен на пръв поглед факт, нито едно указание на съвременниците или пък документ.
    ѕотвърждение на сво€та теза той търси и открива както в най-ранните писма на Ѕотев, писани от ќдеса до Ќ. √еров, в спомените на близките му при€тели от годините на учение в ќдеса, или пък учителстването му в «адунаевка, в неговите връзки с дейците на руското революционно движение - с Ќечаев. ѕрослед€ва и осветл€ва вли€нието, което оказват идеите на руски€ революционер върху наши€ поет. Ѕ. ƒелчев не се бои да се докосне до парливи и все още неосветени в достатъчна степен моменти от биографи€та на Ѕотев - напр. разглежда обективно и по новому осветл€ва сложните отношени€ с  аравелов. ѕри това, както навс€къде, така и в този случай, той търпеливо и обективно прослед€ва как са се развили тези отношени€, които започват с едно посвещение на стихотворението "ƒелба", за да завършат с едно колективно писмо, подписано от —тамболов и Ѕотев, фиксирало пълен разрив между двамата вождове на национално-революционното движение.
    “ези страници, прослед€ващи развитието на отношени€та между т€х, представ€т автора като забележителен анализатор и психолог. “ърпеливо, с много аргументи, той изтъква принципиалната позици€ на Ѕотев, неговото търпение и уважително отношение към учител€  аравелов, но в същото време и неотстъпчивостта му, когато стане дума да се защит€т принципите на революционната борба. Ќо, прослед€вайки сложните перипетии, през които минават техните отношени€, авторът нито за миг не забрав€ главната си цел, а винаги използва и най-малката възможност, за да посочи рационалните корективи в поведението на Ѕотев, да изнесе на преден план една черта от негови€ характер и поведение, останала недооценена от изследователите преди него, а именно, изключителното чувство за историчност. ѕри това стремежът да се остав€т документи за извършеното у Ѕотев е израз на едно съзнание, което е готово да понесе отговорността за извършеното пред поколени€та. » тъкмо тази черта е великолепно разкрита и об€снена в монографи€та.
    — особен интерес се четат много страници от книгата, като разд€лата с близките, организирането на четата, събити€та на парахода "–адецки", стъпването в Ѕългари€ и разво€ на битките - това са несъмнено едни от най-сполучливите, които не могат да се четат без вълнение.
    »скам само да обърна внимание на анализа, който Ѕ. ƒелчев прави на известното писмо до ¬енета. “екстът е известен на всички изследователи на Ѕотевото творчество. Ќо вижте колко много доказателства за сво€та теза е открил, колко много съображени€, изводи и наблюдени€ е извл€къл от до болка познати€ текст. ѕисмото е прочетено в неговата историческа обемност, дешифрирани са по възможност всичките му психографски, исторически и човешки аспекти. Ѕих искал да обърна внимание на една подробност, на ко€то никой преди Ѕ. ƒелчев не отдава значимото, а именно подредбата на имената в писмото: ¬енета, ƒимитър и »ванка. «аключението: "≈тично устроен човек обаче, Ѕотев следва естествената градаци€ и в обръщението постав€ доведеното там, където би поставил свое собствено по-възрастно дете: приел майката за сво€ съпруга, той е приел и детето £ за свое". 
    —лед този анализ не можеш да не се съгласиш и с крайни€ извод на автора: "“ака че - пише той - в това толкова лично писмо, съдържащо по-малко от десет изречени€, се оглежда цели€т Ѕотев с н€кои от най-характерните му черти като човек и революционер."
    ярки страници ни е оставил Ѕ. ƒелчев и за последните дни и часове на войводата.
    —лед монографи€та на Ѕ. ƒелчев за ’р. Ѕотев имаме всички основани€ да кажем, че днес ние се познаваме по-добре като българи и като наци€.
    ¬ продължение на много години в късните часове на нощта критикът сътвор€ваше своите миниатюри, фрагменти, профили.  нига първа се по€ви през 1976 г., а десет години по-късно в пловдивското издание авторът обедини в едно предишните две книги и новонаписаните от него миниатюри.
    ѕловдивското издание се открива с един многозначителен епиграф от 125-ти сонет на Ўекспир: "ќттук нататък, подкупни доноснико, една искрена душа, когато най-много е обвин€вана, най-малко търпи контрол". „рез този епиграф може би той ни подсказва скритите мотиви, отвели го в света на миниатюрата и фрагмента, или една "искрена душа", подложена на изпитани€ и насили€, ни поднас€ деликатните си извинени€ за миговете, в които е загубила контрол над себе си.
    ј може би чрез мъдрите думи на Ўекспир критикът ни подсказва верни€ път, който ще ни отведе в същността на негови€ творчески и човешки св€т. — една дума, сътвореното в късните часове на житейската и писателска есен е истинско духовно огледало, в което се оглеждат образът на писател€ и негови€т път през последните години.
    «атова книгата "¬ късни часове" е не само и не толкова съкровена изповед на "една искрена душа", колкото трезва и същевременно носталгична равносметка на твореца, обглеждане на постигнатото за пет десетилети€ живот за литературата и в литературни€ живот. ќчевидно книгата притежава ключово значение за разгадаване и осмисл€не път€ на критика. “€ очертава координатите на негови€ авторски и човешки св€т, въвежда ни в нравствените и естетическите проблеми, съпътствали го от най-ранни времена.
    ћиниатюрите и фрагментите на Ѕ. ƒелчев притежават и друга съществена стойност: те свидетелстват, че критически€т нерв, оперативността, критическите му реакции, въпреки външната принуда, са живи и незакърнели. ќттук и скрити€т полемизъм в ц€лата книга. ќбратното би било невъзможно, защото би означавало, че техни€т автор не е Ѕ. ƒелчев. “ой принадлежи към она€ категори€ творци и хора, които не се примир€ват при каквито и ограничителни услови€ да са поставени. «ащото примирението за т€х е равнозначно на духовна и физическа смърт.
    ¬ сборника " ъсни часове" са застъпени най-разнообразни теми и проблеми; осветл€ват се въпроси от националната ни истори€, култура, литература, от теори€та и истори€та на българското художествено слово, прав€т се философски и естетически размишлени€, наблюдени€ върху езика - неговото богатство, скрити възможности, езикови недоразумени€ в текущата езикова практика; разглеждат се литературните родове лирика, епос и драма, н€кои жанрове - като фарсът, гротеската, романът и т. н.
    Ќевъзможно е наистина да се изчерпи ц€лото богатство, да се обгърне цели€т спектър от теми, размисли и проблеми, да се надникне във всички области, в които неспокойни€т му и вечно търсещ дух се е докоснал. Ќо едно е несъмнено: че въпреки многообразието и пъстротата могат да се откро€т н€колко области, към които авторът нееднократно се връща, за да подскаже по-специални€ си интерес. “акива области несъмнено са изкуството, литературата и литературната критика, езикът, хуморът и сатирата, ирони€та и самоирони€та и др.
    ќчевидно тези акценти съвсем не са случайни, а отговар€т на съкровени и същностни страни в творческата му и интелектуална нагласа. “ака например е посветил над 20 миниатюри на критиката. ¬ т€х той се спира на отделни представители, разсъждава върху нейните задачи и смисъл, върху м€стото, което заема в литературни€ процес, размишл€ва за отношението "творец-критик", за позитивната програма на критика, за взаимнообусловеността на неговата дейност с времето и т.н.
    –азсъждавайки за границите и възможностите на литературната критика, стига до извода: "ѕо самата си природа т€ се стреми към правдата, минавайки през едно съпрежив€ване и един темперамент, като превръща своите търсени€ и вълнени€ в литературно дело". ј като възраз€ва на погрешната теза за ръководство на литературни€ процес, той определ€ онези задачи, които произтичат от истинската същност на критическата дейност. "–авноправна с другите жанрове - пише авторът, - т€ има по-скромната задача да прецен€ва естетическите €влени€ и чрез тази преценка да участва във формирането на общественото мнение, което предполага вече относителна автономи€ в из€вата". ¬се в тази светлина вижда и рол€та на критика в текущи€ литературен живот: призван е да осмисли сами€ процес. «атова, както пише в друга миниатюра, "никъде в литературата характерът не е така съдбовно необходим, както в критиката".
    ¬зети като ц€ло, ти€ размисли очертават пред нас автор с установени и проверени в собствената му критическа практика принципи. ќнова, което му отказа нашата литературна действителност - възможността да ги обоснове в разгърнати студии и статии, - по принуда тр€бваше да осъществи в сгъстените пространства на миниатюрата.
    Ѕ. ƒелчев винаги е имал €сна и категорична позици€ по отношение на езика, с който се сътвор€ва съвременната ни художествена литература. Ѕеше безпощаден към съчинителите, които поради нехайство или поради бездарие и липса на усет за красотата му замърс€ват неговата чистота. “ой страстно ратуваше за екологически чиста езикова среда.
    ”беден е например, че "хубаво и в духа на български€ език пише само този, който дава предпочитание на глагола в различните негови форми". Ќа едно м€сто твърди, че езикът на Ѕотев е по-близък до нас "от езика на редица съвременни поети" и предлага свое об€снение на факта. Ќо в случаите, когато писател€т издевателства над българското слово, критикът е безпощаден: "–оманът започваше с думите: "“и€ двамата... за по-бързо б€ха поели през най-стръмното кестерме на хълма". явно, за да не остане назад от своите герои, авторът също беше тръгнал кестерме, но вече през българското слово. «атова затворих книгата и никога по-късно не посегнах към негов роман".
    Ќе е възможно да се постав€т или поне назоват главните проблеми, които са заложени в тази мъдра и богата на теми книга - книга размисъл и синтез върху полувековен път в литературата. Ќеслучайно той нарече последната миниатюра в книгата свое житейско и литературно кредо: "»зтощих се в безплодна борба със слабостите си и не ми стигнаха сили за значително дело. —ега в предчувствие за настъпващата есен обглеждам изминати€ път и събирам класове по неизораните стърнища: пиша миниатюри".
    Ќ€кога ’емингуей озаглави сво€та мемоарна книга "Ѕезкраен празник". ћисл€, имаме всички основани€ да твърдим, че вс€ко съприкосновение с творчески€ и етичен св€т на Ѕ. ƒелчев е наистина празник, една духовна фиеста. ≈дин безкраен празник, или един безкрай, в който господстват духовното и извоюваната гражданска и етична позици€. ј те, както е известно, са най-сигурните поръчители пред бъдещето за вс€ко творческо дело.
     
     
     
     

    √еорги  онстантинов
    Ў≈√»“≈ 
    Ќј ѕ≈Ќ—»ќЌ≈–ј 
    ≈√≈Ќ≈“ќ¬ 1
     

    Ќикога не съм знаел неговото истинско име. —рещал съм го случайно в трамва€, в супермаркета или в общината при плащане на данъци. » го наричам в себе си ≈генетов, защото н€колко пъти съм го чувал да се оплаква от своето "егене" - т. е. от онези цифрички в личната му карта, които подсказват твърде напредналата му възраст. "“ова пусто егене - от него идва всичко!". ≈генето така, егенето иначе. Ќе се примир€ва с изненадите на възрастта господин ≈генетов. » никога не се раздел€ със своето егенетско чувство за хумор...
    Ќапример веднъж долових да казва на свой съсед по опашка: "¬ече чувам как дрънчат ключовете на —вети ѕетър. Ќо не искам да попадна в ра€. Ќапротив - мечта€ си за пъкъла с горещите казани. «ащото вкъщи от три години съм изключил парното. » зимно време трепер€ като куче. ј в пъкъла най-после ще си стопл€ кокалцата. ќнези д€воли са по-благородни от тукашните - там енерги€та е безплатна!..."
    ѕри друг повод пък чух да сподел€: "ћай н€ма да вид€ кра€ на демократични€ преход. ѕреди да свърши той, ще свърша аз. ћога само да си фантазирам за истинска демокраци€.  ак си € представ€м ли?...
    јми примерно така - да получа курортна карта срещу 14 лева за  итен или за ’исар€. » да попадна в луксозен почивен дом. » да ми донесат баровски об€д: гол€ма мешана скара и два сутл€ша. ƒа има и една бутилка гъмза, отлежала...
    » да си хапна и пийна до насита като в мрачното тоталитарно време..."
    ј веднъж го вид€х да клати глава над утринни€ вестник и да си мърмори сам (все пак поглеждаше с едно око - има ли наблизо н€кой слушател):
    " акви управници имаме - цели€ св€т обикал€т, а дереджето на Ѕългари€ не виждат... —тават само за снимка. Ўапките им добри, ала главите им не струват..."
    »ли вземе, че ме спре с нов виц за властта: "—лушай, слушай... ≈дин чужденец попитал: " акво става в Ѕългари€, общо взето?" ј нашенецът отвърнал: "ами какво става... ¬сичко общо е взето!"
    ѕон€кога в кварталните му шеги се по€в€ва и романтична нотка: "≈х, ћиче, ћиче...  аква разцъфт€ла слива беше, на какъв ошав си станала!" (»злишно е да казвам, че мо€та комшийка ћари€  остуркова отмина с презрително мълчание тази сърдечна обида и бързо-бързо се измъкна от супера.)
    ј при една наша среща в кварталното кафене "»нтим" закачи и мен на литературна тема:
    - «дравей, авторе!  акво кафе си пиеш? 
    - јми... “урско. “акова го обичам - отвърнах. 
    - Ќе му казваш името правилно! - ухили се ≈генетов. - “воето кафе е литературско!
    Ќа вс€какви теми си пробва лютивото остроумие господин ≈генетов: политика, пазарна икономика, култура, какво ли не още. ƒаже на писателите не прощава...
    ¬еднъж в автобуса ме тупна по рамото и съчувствено ми каза: "ћного пишеш, бре момче! ¬ н€колко вестника ти срещам името... ј по телевизи€та не се показваш. ¬иж, н€кои твои колеги - всеки ден са на сини€ екран. ¬се за нещо говор€т, говор€т. ’ем н€мат време да си напишат скучните книги, хем всички ги познават.
    » зна€т точно кого да похвал€т: € н€кой властимеещ, € сво€ богат спонсор, € предаването, в което сами участват. Ќе пропускат и себе си да потупат по рамото... “ака се става писател в Ѕългари€! –азбираш ли какво искам да ти кажа?" 
    –азбира се, че разбрах. Ѕлагодарих на господин ≈генетов за съмнителни€ комплимент и се замислих за своето егене. —игурно и аз съм под вли€нието на егенетската възраст, щом не се приспособ€вам към новите времена.
    ўом пиша похвални думи за неизвестни€ господин ≈генетов, а не свал€м шапка пред ¬»ѕ-персоните, имащи гол€ма власт. »ли големи пари.
     акво да прав€, като мо€т случай е доста по-тежък: и шапката ми не е добра, и главата ми май не струва.
     

    ≈√≈Ќ≈“ќ¬ —–≈ў”  јѕ»“јЋ»«ћј

    ћо€т добър познат, пенсионерът ≈генетов, не е съгласен с нашенски€ капитализъм.
    "» капитализмът у нас, казва той, е менте. ќткъдето и да го погледнеш - издиша... »маме политически елит, но елитни политици не вид€хме. »маме н€какви заводи, но те произвеждат предимно безработица. „ух, че съществува клуб на гениите, но никакви гении н€маме... »зобщо - ц€лата ни пара е в свирката, но български€т влак не потегл€."
    ≈генетов отдавна е прозр€л съществени разлики между нашенски€ и световни€ капитализъм.
    "ѕрез мо€та комсомолска младост, сподели в супера той, ни плашеха с това, че капитализмът жестоко експлоатира хората. ”ви, в Ѕългари€ н€ма да срещнеш такава експлоатаци€. «ащо не искат да експлоатират мо€ син, който е завършил атомна физика? «ащо не експлоатират знани€та му? —амо физиката му експлоатират - пренас€ кашони в един супермаркет. » сега се кани да започне н€каква търговийка... «ащо снаха ми тр€бва да продава хавлиени кърпи на пазара? «ащо два милиона българи предпочитат да бъдат експлоатирани в чужбина?...
    Ќикой на експлоатира безработните младежи и здравите пенсионери като мен. Ќикой не експлоатира българската зем€ и т€ тъне в бурени...  азвам ви - има нещо сбъркано в наши€ капитализъм!"
    Ќеспокойни€т ≈генетов за€ви веднъж пред ц€лата опашка в общината:
    "„уйте ме, хора! Ќапразно твърдим, че живеем в капиталистическа държава.  акъв капитализъм с такова глупаво отношение към парите? ¬место данъчните да сто€т на опашка пред нас, ние висим на опашка пред т€х половин ден, за да си платим таксите... ’ем ти вземат последните десетачки, хем превръщат животът ти в чакалн€!"
    ѕосле допълни, че не вижда нищо капиталистическо и в българските пари въобще:
    " огато кандидатствах за първата си работа, ми казаха, че парите лесно развращават човека. «атова през ц€лата си младост работих за 120-130 лева месечно. —ега егенето ми е порасло до небето и пак получавам 120-130 лева пенси€...
    «ащо и в сегашната ни държава парите развращават тесен кръг от хора? ўом имаме капитализъм у нас, всички тр€бва да бъдем развратени с много пари! ќткога чакам да бъда развратен! ќмръзна ми да бъда почтен бедн€к!"
    ј веднъж, малко неочаквано, ≈генетов ме спр€ на улицата и ми рече с доверителен апломб: "ѕобел€ваш, младеж! Ќо щом имаш бели коси, значи отдавна помниш... «атова, ще ти кажа нещо. ѕък ти, ако искаш, се съглас€вай с мене...
    «наеш ли, че истински капитализъм имаше по времето на “ато? ’итро сел€нче беше “ато, какъв стандарт беше измислил! Ќ€махме много, но важното беше да н€маш много повече от съседа...
     ажи-речи всички б€хме средна класа - и апартаментът ти апартамент, и вилата ти вила, и курортът ти курорт. ј големи€т капиталист беше държавата... —ега липсва средна класа, но ни управл€ват средни хора! » те ход€т по разни курорти. «а нас останаха само мурорти! ўе ти го кажа и на френски: јван дьо мурир!"
    “а мо€т добър познат ≈генетов никак не обича нашенски€ капитализъм.
    јла доколкото разбирам - и нашенски€т капитализъм не обича пенсионера ≈генетов.
     азано на лиричен език - чувствата са изц€ло споделени.
     

    ≈√≈Ќ≈“ќ¬ » —Ћј¬ј“ј

    - Ѕлагодар€ ти, че ме прослави! - ми каза ≈генетов, докато чакахме
    на автобусната спирка. - ѕортиерът на блока вече ме поздрав€ва с много дълго "ƒобър де-е-ен!". — уважително проточване. ¬лизам аз в асансьора, а още се чува неговото: "...де-е-ен!". ј продавачката в супера се ръкува с мен през щанда.  вартална звезда станах, значи... » всички ме наричат така: "≈генетов, ≈генетов". ƒаже и аз го възприемам за истинското си име.
    - ≈, това още не е слава. Ќека го наречем попул€рност... - отвърнах сдържано аз.
    - Ќе си прав. ќткакто пишеш своите историйки за пенсионера
    ≈генетов, навс€къде в квартала ме спират, заговар€т, даже ме черп€т в капанчето...“акава слава ти едва ли си изпитвал н€кога. ¬прочем, защо ти, авторът, имаш такъв мижав рейтинг? ѕишеш ба€ интересно, а похвала във вестника за теб н€ма. –€дко съм чувал да споменават твоето име... ’вал€т предимно мен.
    - » при мен има положителна пром€на... - реагирах засегнат аз. - ¬еднъж ме разпознаха и ми отстъпиха ред на опашката за данъци. ј в мо€ роден град н€какъв баровец поиска да сложа сво€ автограф върху банкнота от сто евро...
    - » какво стана с банкнотата? - трепна заинтересуван ≈генетов.
    - Ќищо особено. —гъна € на четири юнакът и € пъхна в малки€ джоб на сакото си...
    - —лаба раки€ е това, при€телю. ј мо€т рейтинг расте всеки ден. ¬чера ме извикаха в една кабелна телевизи€ да участвам в шоуто "ќлд брадър"... —тар брат, демек.
    - «а пръв път чувам, че има и такова шоу...
    - “епърва ще чуваш за него. —ъщо като "Ѕиг брадър", но в пенсионерски вариант. »скат да конкурират Ќова телевизи€. "√осподин ≈генетов, ми казва главни€т кабелар, на вашата атрактивност ще разчитаме... "ѕочти се съгласих. Ќо виждам, че ми предсто€т два много трудни момента...
    -  акви по-точно?
    - јми ето го първи€т момент. ѕоне веднъж тр€бва да покажа подчертан сексуален интерес към една от партньорките... ƒа ти кажа откровено - аз мога и да не усет€ в себе си такъв интерес, но мога да го изигра€. Ќа млади години съм участвувал в художествената самодейност. »грал съм  олчо —лепеца в "ѕод игото".
    - Ѕило е н€кога... - казах - —ега май е трудничко да се превъплътиш в подобна рол€.
    - Ќе бъди сигурен... - вирна брадичка ≈генетов. - ƒаже сега  олчо —лепеца бих го изиграл по-добре, защото имам перде на едното око. ј и с другото съм малко недоскиф. —ексуалната рол€ може да ме озори, но нали е наужким? ќсвен това - вече съм разговар€л с ћичето  остуркова. —игурно ще бъдем заедно в шоуто...
    - ќнази госпожа, ко€то обиди в супера миналата година?...
    - ≈, какво толкова съм £, казал? "ћиче, ћиче какъв цъфнал цв€т беше, на какъв ошав си станала..."  азах го с най-добро чувство...
    - ƒоколкото си спомн€м - по-грубичък израз беше... Ќо да оставим това... “€ съгласи ли се да участва в шоуто?
    - ќще € кандърдисвам. Ќо вече поддава... ƒоста примамлива е наградата - безплатна карта за всички минерални бани в ёжна Ѕългари€. ќсвен това - усещам, че ледът между нас се топи. "ƒраги ≈генетов, вика, знам, че си на 76 години, но отстрани изглеждаш на не повече от 75..."
    - ј каква е втората трудност? - прекъснах романтичното отклонение.
    - ≈, това ми е гол€мата грижа... “р€бва да науча куп гадни думички и да ги ръс€ обилно пред камерата. „уй само: "хей пич, фъкоф, шибалник, педал, чукач без мигач, гепна-цепна, кеф-кенеф..." » така нататък. » това е само началото...
    - ўе се справиш ли?
    - Ќе знам. “ук не мога да отговор€. Ќаправо ми се повръща от тези пущини. ¬ мо€та фамили€ никой не говори мръсни думи... - сви устни ≈генетов.
    ѕосле енергично продължи:
    - Ќо славата иска жертви. ўом желаеш да се видиш по телевизи€та, тр€бва да усвоиш този език. ≈то - дали са ми да уча още мискински реплики: "—вал€й прашка за любов юнашка", "ћож' ли ме цуна по бастуна" и други подобни. Ќепрекъснато си повтар€м такива думи - даже в автобуса. јко искаш - мога и на теб да ги казвам по път€. ...ј, ето го автобусът!  ачваме ли се? - бодро подвикна ≈генетов и се насочи към предната врата.
    - Ќе, аз съм за маршрутното такси... ¬сичко хубаво, пак ще се видим! - вдигнах ръка за довиждане аз и останах на спирката.
    ћакар че, честно казано, очаквах точно този автобус.
     

    ≈√≈Ќ≈“ќ¬ ѕ»Ў≈ —“»’ќ“¬ќ–≈Ќ»≈

    - –ешил съм да прав€ конкуренци€ на господа поетите... - ми каза пенсионерът ≈генетов и отпи от кафето. - —нощи написах стихотворение...
    - ƒа не би да си влюбен? - попитах.
    - ј бе и това може да се случи, но засега съм извън тази тематика - поклати важно глава той. - ¬ момента ме вълнуват социални проблеми. » то - погледнати от медицински аспект.
    -  акъв аспект? - трепнах неразбиращо аз.
    - ¬иж какво... - покашл€ се ≈генетов и отпи нова глътка. - «наеш, че в момента върлуват страховити вируси по месните продукти: птичи грип, луда крава... ћного пъти съм разсъждавал - откъде се взеха тези пущини и в кого се цел€т.
    - » до какъв извод стигна?
    - »зпраща ги космически€т разум. Ќебето иска да удари баровците - тези които си угаждат с много месо и често пътуват насам-натам.
    ѕредупреждението е повече от €сно: " ойто живее нашироко, не живеее дълго".
    - —игурно имаш предвид и показните разстрели на бизнесмени напоследък? - опитах се да разшир€ литературната беседа.
    - “ова е друга тема. ѕо-нататък ще напиша стихотворение защо мафиотите се избиват един друг. —ега се вълнувам от темата "ћесни вируси".
    - ƒоста прозаична тема си избрал... - промърморих.
    - ј, не говори така! ќт твоите уста съм чувал, че поетите често пишат за това, което им липсва. » че израз€ват своето страдание от липсата на хубави неща в живота...
    - » на теб какво ти липсва?
    - ћръвки. Ћипсват ми мръвки от вс€какъв вид: телешко варено, пушено пиле, горноор€ховски суджук, см€довска луканка...„ушки пълнени. ѕуйка на зеле.
    - Ќе е много лирично това.  ак може да превърнеш такива стомашни вълнени€ в поези€?
    - Ќе си прав. јз търс€ в грубата проза позитивното, жизнеутвърждаващото. ¬инаги може да се намери...
    - Ќе съм много сигурен... отвърнах. » затова ще ми бъде интересно какво стихотворение се е пръкнало снощи.
    - ћол€, мол€. —амо без ирони€... - процеди важно ≈генетов, после бръкна във вътрешни€ джоб на €кето си и извади сгънато листче. –азтвори го и зачете с апломб:

    »ма вируси в месото. 
    „ерна гибел. —трах гол€м. 
    ј не трепвам аз, защото 
    много р€дко мръвки €м.
    ѕтичи грип и луда крава 
    н€мат м€сто в мо€ бит. 
    ѕенсийката позвол€ва 
    сал' извара и кромид.
    Ќ€кои бди над мене.  ой ли? 
    —игурно щастлив съм аз, 
    че не хапвам печен бройлер 
    или телешки колбас.
    Ќ€мането ме спас€ва. 
    » до днес не е открит 
    смъртоносен грип в извара 
    или вирус "луд кромид".
    ј сред мирис на кюфтета 
    дебне вирусът жесток... 
     олко прав е бил поета: 
    "Ѕедността не е порок".

    Ѕраво, стари при€телю! не се сдържах аз - ќчаквах да ми прочетеш н€ко€ глупост, но се оказа, че не е така. ћного ти е сполучливо стихотворението! „удесна ирони€!
    - ќще лани исках да ти кажа, че почва да ме влече поези€та... - изви доволно вежди ≈генетов. - » аз искам кафето ми да бъде литературско. —игурно не знаеш, вече имам две епиграми, отпечатани във вестник "Ѕелокоса младост". —ега пак се готв€ да отида там. Ќав€рно и хонорар ще ми дадат...
    -  олко ще ти плат€т? - запитах малко нетактично аз.
    -  олкото за два птичи кренвирша! - отвърна ми ≈генетов и гордо отпи от своето литературско кафе.
     

    ≈√≈Ќ≈“ќ¬ » ѕќ ј«Ќ»“≈ ”Ѕ»…—“¬ј

    Ќ€ма какво да спорим - ≈генетов сериозно се посвети на поетическата муза. —лед първото си стихотворение, посветено на месните вируси, той продължи в същи€ сатиричен стил, в който напираше социална сърдитост. ќчевидно неговите закъснели първи стъпки в поези€та се вли€еха пр€ко от мрачните хроники по вестниците. Ќа н€колко пъти се опитвах да му об€сн€, че не бива да черпи въхновение единствено от грубата проза.
    - “и подцен€ваш мо€ пенсионерски реализъм... - ми рече тази сутрин ≈генетов. - »скаш да се затвор€ в кула от слонова кост и да не виждам какво става наоколо. ј от мо€та панелна кула на десети€ етаж се наблюдава всичко. ќттам вид€х и показното убийство на булеварда в недел€. Ѕеше незабравима гледка... ƒа не говорим, че през една улица днес е била взривена друга кола...
    - » всичко това е родило стихотворение?
    - ƒа. ¬ълнуващо е да гледаш от близко разсто€ние как се избиват мафиотите и да редиш рима след рима. » „ърчил е казвал н€кога, че н€ма нищо по-хубаво от това - да стрел€т близо до теб и да не те улучват...
    - “върде егоистично ми звучи... - отвърнах - » какво вид€ онзи ден?
    - ¬ид€х двама маскирани с къси автомати да изпразват пълнителите в една съвсем нова лимузина. ѕосле там се събраха куп хора. “елевизи€та дойде едновременно с полици€та... ѕоказното убийство стана водеща новина. » внезапно ми стана жал...
    - «а новата лимузина или за нейни€ убит собственик?
    - Ќито за не€ и нито за него. —тана ми жал за сами€ мен.
    - ¬ смисъл?
    - —тана ми жал, че аз сами€т никога н€ма да стана обект на такова огро-о-омно внимание. Ќе съм ¬»ѕ-персона, не съм известен бандит и с мен никога н€ма да се случи това...
    - —транно съжаление си изпитал...  акво разбираш под "това"?
    - јми това - да прослед€ват тайно моите маршрути, да подслушват всички мои телефони и мобифони, да съсип€т зарад мен кола на стойност стотина хил€ди евро. » най-важното: да падна убит в средата на —офи€ и всички вестници да пишат за това на първа страница...
    - „акай, чакай... —ам ми се хвалеше, че и ти си станал известен...
    - »звестен съм като стари€ пенсионер ≈генетов. ƒребна фигурка с дребна пенси€ и с дребни мъдрости за живота.  ойто се плаши от вс€ка получена сметка и се храни предимно с извара.  ойто сутрин разхожда чуждо куче срещу заплащане, а вечер ругае политиците, за които е гласувал... »зобщо - аз никога н€ма да бъда удостоен с показно убийство.
    - Ќали сам каза, че е хубаво да не те улучват?
    -  азах, но в душата ми се промъква горчиво неудовлетворение. “ова е - не ставам за подобен показ. »зведнъж си дадох сметка, че не само животът ми, но и мо€та бъдеща смърт нос€т етикет "второ качество". Ќещо като дрехи —екьнд хенд...
    - јха, започвам да разбирам твоето вътрешно противоречие. «начи такова стихотворение ще ми прочетеш днес? 
    - Ќ€ма да ти го чета. “и ще си го прочетеш сам. - каза ≈генетов и ми пъхна в ръцете продълговат лист, откъснат от счетоводна книга. Ќо в него вместо колони от цифри, имаше стихотворение. ќще първи€т ред грабна вниманието ми:

    ѕ≈Ќ—»ќЌ≈– » ѕќ ј«Ќ» ”Ѕ»…—“¬ј

    Ѕизнесмен застрел€ха в недел€. 
    ƒруг с колата изхвърча отвъд. 
    ј пък мене никой не ме стрел€. 
    Ќе тиктака взрив по мо€ път.

    –азни типове във късна доба
    не крещ€т по мо€ телефон: 
    "¬ече имаш некролог във джоба! 
    —тавай! Ѕързо давай милион!"

    ќткъде ти милион, бе друже? 
    — два-три лева разполагам днес.
    ѕоказен разстрел не съм заслужил. 
    јз съм малък за такава чест.

    ћене ме преследват сметки страшни: 
    ѕарно. ≈лектричество. ¬ода... 
    “очно те разстрелват ме на части. 
    —коро ще изчезна без следа.

    ћрачна мисъл се надига в мене: 
    — двойна смърт заплашен е светът -
    показно разстрелват бизнесмени 
    и непоказно пенсионери мрат.

    ...”дивен поклатих глава, после стиснах ръката на начеващи€ поет. » този път ≈генетов ме беше изненадал със своите скрити дарби. «аслужаваше поздравление, наистина.
    Ќо заедно с това си помислих: "—амо да не поиска да го предлагам за членство в  абинета на млади€ писател... 
    ¬ този момент ≈генетов започна: - —лушай, мой човек. »мало там н€какъв  абинет..
    ћахнах с ръка и забързах към автобусната спирка.
     

     ќЋ≈ƒЌј“ј –ќЋя Ќј ≈√≈Ќ≈“ќ¬

    ¬ широкото преддверие на нови€ супермаркет се разхождаше величествен ƒ€до  оледа - с белоснежен кожух и червен калпак, с издут чувал на рамо. ѕо чувала личаха рекламни надписи, на калпака също бе сложен рекламен призив: "“ук е подаръкът!". ў€х да отмина без внимание бутафорни€ старец (днес в града б€х срещнал поне десет като него), но внезапно чух ƒ€до  оледа да ми подвиква заговорнически:
    - ≈й, авторе! ѕоздрави от норвежките планини! ћери  ристмас!
    «инах от изненада. —ъщи€т глас... »роничната усмивка... Ѕез съмнение това беше мо€т стар познат ≈генетов. Ѕ€х го съглеждал да продава вестници, да разхожда породисти кучета, да бистри политика в отсрещното капанче, но в такъв приказен вид не б€х го виждал...
    -  акво правиш тук, бе човек? - рекох заговорнически и аз.
    - Ќе какво, а срещу колко! - ми отвърна ухилен в памучната си брада квартални€т ƒ€до  оледа. - —рещу десет кинта на ден. “олкова ми плащат за рол€та.
    - Ќаричаш това рол€? ƒа се въртиш пред супера с памучна брада и да мъкнеш този глупашки чувал?
    - ј-а-а, ще ме обидиш! Ќа млади години съм участвал в художествената самодейност. —ега изпълн€вам рол€та на ƒ€до  оледа. »зигравам главни€ образ значи... » казвам най-важните реплики: "«драве и щастие! ¬есела  оледа! ћери  рисмас!"...
    - » се възприемаш като артист?
    - ѕовече от артист! ƒали са ми централната рол€.Ќе всеки може да бъде супер артист в супермаркет... я влез по-навътре и питай ѕешо как се чувства като седмо джудже. “ой, горки€т, само мълчи и подскача насам-натам. — негови€ артрит...
    - ƒа, ама ти си до вратата, на студеното... - рекох съжалително аз. - » тр€бва непрекъснато да отвар€ш уста и да изричаш празнични пожелани€... ћоже и гърло да те заболи.
    - Ќ€ма значение. ќт време на време се стопл€м с чаша вино. ¬ажното е моето коледно настроение да се предава на хората: "ƒобре дошли! “ук е ваши€т подарък!" » всички се усещат поласкани от вниманието - особено децата... ƒа не говорим за допълнителната ми рол€...
    -  аква допълнителна рол€?
    ƒ€до  оледа се огледа предпазливо и като вид€, че в момента н€ма влизащи клиенти, ми рече доверително:
    - Ўпионска рол€. “р€бва зорко да наблюдавам н€кой да не задигне нещо... —поред мен и истински€т ƒ€до  оледа е бил международен шпионин... "«ън-зън" със шейната, ама сигурно е служел на куп западни и източни разузнавани€...  ато н€кои наши политици, например.
    ќстави смехориите...  акво тр€бва да направиш, ако забележиш крадец? - прекъснах любимата му тема аз.
    ƒ€до  оледа отново завърт€ глава. ќсвен един излизащ клиент, н€маше други хора, и той продължи:
    - ¬иждаш ли това копче? - и той посочи най-горното копче на сво€ б€л кожух. ўом се наложи, натискам копчето и по електронен път вратата автоматично се затвар€. ј на долните ми гащи е монтирана автомобилна аларма, ко€то звънва със все сила. —ъщевременно елхата отсреща започва да мига на червено и гръмва на двойни децибели песента "“иха нощ, св€та нощ". — една дума - всеки евентуален крадец е обречен...
    - ¬печатл€ващо... - промърморих.
    - “ехника, брат. јма аз залагам на превантивни€ подход. ўом вид€ н€кой по-мърл€в човек, такъв - с гладен поглед и с кърпени обувки, приближавам към него и му казвам: "¬есела  оледа! ќбектът има електронна защита срещу кражби!". » човекът веднага ме разбира... “ака предотврат€вам кражбите - още в зародиш...
    - Ѕраво на тебе. “и наистина добре си изпълн€ваш рол€та. ¬нушаваш не само празнични чувства, но и благороден респект...
    - ƒа, ама невинаги. Ќапример бизнесменката ƒарданелова преди малко ми извика: "≈й, д€дка, € вземи торбата с бутилките - да ми помогнеш до колата!". ¬ъобще не ме позна, значи... ƒ€дка съм бил... ќтвърнах £ с подправен глас: "ƒ€до  оледа носи единствено сво€ чувал. ј вие, уважаема госпожо, си носете шибаната торба сама!"
    - ј т€ какво ти отговори?
    - «а гол€м умник се мислиш, вика. «атова си изпаднал дотук - да се правиш на ƒ€до  оледа...
    -  ак отвърна на обидата?
    Ќикаква реплика от мо€ страна. ќбаче натиснах копчето... ѕросто така от €д... » при проверката се оказа, че госпожата не е платила една подкова горноор€ховски суджук. «абравила била... “а още се разправ€т вътре...
    - ј ти?
    -  акто виждаш - аз съм отвън. јз съм ваши€т ƒ€до  оледа, който ви пожелава здраве и усмивки! ’айде, доскоро!
    Ќамести чувала на гърба си и се запъти към идващите гласове.
     

    –ј«ќЅЋ»„≈Ќ»я“ ≈√≈Ќ≈“ќ¬

    ƒнес сутринта намерих в пощенската си кути€ две писма. ѕликът на едното писмо розовееше, а другото беше в кобалтовосин цв€т. «ачетох се в първото. » веднага усетих, че над мо€ квартален познат ≈генетов се струпват тъмни облаци.
    "”важаеми господин писател, започваше писмото. ¬ече втора година ¬ие публикувате н€какви (а всъщност никакви!) разказчета за наши€ съкварталец ≈генетов. »зползвайки най-съмнителни художествени средства, представ€те ≈генетов за мъдър и високоморален наш съвременник. Ќие, представителите на обществени€ актив в квартала, ще ¬и кажем направо - това е жестоко разминаване с истината.
     аква е, впрочем, житейската правда? ”бедени сме, че ≈генетов е политически и морален плут.  азва, че се е чувствал човек втора ръка в тоталитарно време. Ќо нали тогава е имал възможност да си купи гарсониера? Ќали тогава го включихме в гол€мата ќ‘-екскурзи€ до Ѕрашов?...
     олко пъти сме го канили на дружески разговор! » преди, и сега ≈генетов не е стъпвал на наши квартални събрани€. ѕредпочита да се носи като прочетен вестник по улиците и да говори против всички... ќсвен това - лъже, че н€ма пари и че всеки ден се храни с картофи. Ќаш уважаван общественик го е наблюдавал как из€жда сам тройка кебапчета в ханчето под моста. Ѕедн€шките му въздишки са само един камуфлаж...
    Ѕи тр€бвало да го запитате: с какви сенчести пари живее така нашироко? Ќеговите мърморени€ в супера и в общината са израз на тесен егоизъм, а не на широк социален възглед.  азано направо - ≈генетов не про€в€ва загриженост за всеобщи€ ни хал, а мисли само за дърти€ си джоб. ј що се отнас€ до моралността му - и ¬ие споменавате (но твърде деликатно!) един характерен случай. ƒа, ние също б€хме свидетели как потупа нашата съкварталка ћари€  остуркова по задните части с думите: "ћиче, ћиче, каква разцъфт€ла слива беше, а на какъв ошав си станала!" »злишно е да казваме, че изпитахме истински срам от недостойната сцена... » този случай не е единствен... «атова се обръщаме към ¬ас да намалите лустрото, когато рисувате този непри€тен образ. –азбира се, ако можете..."
    ”сетих коварно убождане в слънчеви€ сплит... јла второто писмо ми нанесе двойно по-силен удар под кръста.
    "Ќеуважаеми господин писател, започваше второто писмо. –азказите ¬и за ≈генетов не са нищо друго, освен жалък напън да се внуши социална носталги€. ¬ т€х дрем€т метастазите на тоталитарното мислене. ¬аши€т, уж литературен герой, непрекъснато бълва гадости срещу свещената частна собственост и принципите на пазарната икономика. ƒемократичната ни преценка за него е повече от €сна - той е злобен динозавър, изпълз€л на припек.
    ћалка му била пенси€та... ј защо не си спомни - в кои години бе заграбен пенсионни€ фонд на българите? ¬ днешно време подобен грабеж е невъзможен. ѕодигравките на ≈генетов и с наши€ млад капитализъм, и с достойното ни участие в јлианса, издават болшевишки манталитет. ”бедени сме, че ≈генетов е бивше ченге, имащо връзки с българската ченгеджийница и московското  √Ѕ. Ќеслучайно той често се движи из квартала в н€какъв изтъркан зелен шлифер с пагони. Ќ€ма никакво съмнение, че това е част от ченгеджийската му офицерска униформа... «атова ¬и предлагаме да го назовавате с неговото истинско име - „≈Ќ√≈Ќ≈“ќ¬. “очно хора като „енгенетов 45 години ни промиваха мозъците и ни учеха, че «ападът загнива, а ние цъфтим... “р€бваше да падне Ѕерлинската стена, за да разберем, че това не е така...
    ј онази случка в супера, за ко€то говорите и ¬ие, беше малко по-различна. “ам ¬аши€т познат направи едно закъсн€ло политическо признание: "ћиче, ћиче, мислехме, че цъфтим, а всички се оказахме гнил ошав!"... ¬същност той направи коварно обобщение за всички нас, искайки да скрие в множеството сво€ гнил лик. «аедно с това - щШ му се да ни убеди, че е претърп€л развитие в мисленето си. “очно такъв е подли€т му замисъл. јла ние, демократите в квартала, знаем, че той не може да промени своето мислене. „енгенетов е непоправим! ѕриемете нашето презрение..."
     акво друго да стор€ - тръгнах да търс€ ≈генетов. Ќамерих го в кварталното кафене и тропнах под носа му двете писма. “ой ги прочете едно след друго, даже н€колко пъти ги помириса...
    - ћамка му... - рече мрачно ≈генетов. - “ова е ѕешо ћастиката. Ќа мастика миришат листовете...
    - »скаш да кажеш, че и двете писма са написани от тво€ при€тел ѕешо? - удивих се аз.
    - » двете... ќткакто дойде демокраци€та, ѕешо има раздвоение на личността. ≈дно пл€мпа сутрин, друго - вечер. «ададат ли се избори - хвали едните, но гласува за другите. —лага пемб€на значка на ревера, а нахлупва син€ шапка. ћай под шапката му е пълна бъркоти€! » не мисл€, че през соца са промивали мозъка му. ѕромива ли се нещо, дето го н€ма?... ќтивам да го наби€...
    -  акви ги говориш! - подскочих аз.
    - ќтивам да го наби€ на табла - ухили се ≈генетов. Ќавлече изтъркани€ си зелен шлифер и бодро закрачи в мартенски€ ден.
     
     

    …осиф Ѕродски
    —“»’ќ“¬ќ–≈Ќ»я
     

    «ј  ќ√ќ Ѕ»≈  јћЅјЌј“ј

        ƒжон ƒън
        ћедитаци€ 17
    "ѕроповеди за Ќеочаквани ситуации" (1624)

    Ќикой не е остров
    сам по себе си;
    всеки част е от материк,
    част от ц€лото.
    јко морето откъсне буца пръст и € отнесе,
    не би било в ущърб за ≈вропа,
    дори да би било ц€л полуостров
    или имение на твой при€тел,
    или твойто собствено дори.
    —мъртта на всеки къса по малко от мен,
    защото съм част от човечеството;
    и тъй като не ми е писано да знам
    за кого бие камбаната;
     т€ бе за всеки един от нас...
     
     

    √ќЋяћј ≈Ћ≈√»я - Ќј ƒ∆ќЌ ƒЏЌ

    ƒжон ƒън заспа, и всичко сън обзе -
    картините, стените, пода, скрина,
    завесите, ръждивото резе,
    леглото, масата, свещта, килима.
    «аспа бельото, медни€т леген,
    светилникът, кристалът, порцелана
    стъклото, хл€бът, ножът изтъпен,
    вратите, стъпалата. Ќощ настана.
    Ќощ: по ъглите и в очите, и в речта,
    сред папките, разхвърл€ните вещи,
    в дървата, и в машата, в пепелта,
    в камината... Ѕе нощ във вс€ко нещо.
    —ред сенките, в елека окъс€л,
    в кревата, в облегалката, и в пеша,
    в разп€тието и в чаршафа б€л,
    в метлата до вратата. ¬сичко спеше.
    «аспа прозорецът. «аспа снегът.
    » скатът б€л на покрива далечен.
    ѕромъкна се сън€т във всеки кът
    в квартала, от прозореца разсечен.
    —п€т арки, зидове и перила,
    лехи с цвет€, павета и решетки.
    Ќе блесва лъч, не скръцват колела...
    ’алки, огради, орнаменти, клетки.
    ¬рати, вериги, панти, дръжки сп€т,
    –езета, ключове в ключалки тъмни;
    ни шум, ни звук, ни мишки шумол€т.
    —негът поскърцва. ¬сичко спи. ўе съмне -
    след време. —п€т затвори.  ули сп€т,
    везни на рибни€ тезг€х. ѕрасета,
    сп€т котките, ушите им стърчат.
    —п€т къщите. —п€т вързаните псета.
    —п€т мишки, хора. Ћондон - в сън тупти.
    —пи шхуната, а кишата пенлива
    под бордовете £ насън сумти,
    и със сънливото небе се слива.
    «аспа брегът скалист и варовит.
    ƒжон ƒън заспа, а с него и вълните.
    —пи ќстровът в единен сън завит.
    √радинките залостени, елите.
    » габърите с кленовете сп€т.
    —п€т ручеи по склонове, пътеки.
    ѕолегна мечката, заспа вълкът.
    «атрупа сн€г хралупите навеки.
    Ќе пе€т птици сред простора б€л.
    Ќе грачат гарги, сова не се в€сва.
    јнглийски€т простор е занем€л.
    ѕритичва мишка. » звезда пробл€сва.
    —пи всичко. ¬ гробовете си добре
    сп€т мъртъвци. —покойно. ј в леглата -
    сред нощниците си като в море -
    сп€т живите, прегърнати от самотата.
    √ори, реки. «аспало всичко бе.
    » зв€р, и птица - ц€лата природа.
    » пада сн€г от нощното небе.
    Ќо сп€т и там, високо в небосвода.
    —п€т ангели. «абравен е светът.
    —ветците сп€т и н€мат срам в сън€ си.
    » ѕъкълът, и –а€т чуден сп€т.
    » всеки в този час е във дома си.
    —пи Ѕог. „ужд св€т - по-чужд не би могло.
    Ќе чуваш, погледът не разпознава.
    —пи д€волът. —пи с него вс€ко зло
    върху снега, в английската морава.
    ≈здачи сп€т. јрхангелът с тръба.
     оне насън се люшкат в ритъм плавен.
    » херувими, сгушени в тълпа,
    под купола на църквата на ѕавел.
    ƒжон ƒън заспа. «аспа и всеки стих.
    » римите - и силните, и слабите.
     ъде са те? Ћежат в сън€ си тих.
    ѕорокът и грехът си сп€т в силабите.
    » всеки стих на брата си шепти
    и търси м€сто, близост и роднинство.
    Ќо е далеч от райските врати -
    тъй беден, плътен, чист и сл€т в единство. 
    —п€т строфите. —п€щ, €мбът строго бди.
    ’оре€т спи, но като страж застава.
    —п€т в т€х на Ћета тъмните води.
    —пи още нещо в т€х и то е - слава.
    Ѕеди, страдани€ почиват в сън.
    ѕорокът спи. ƒобро със зло се слива.
    ѕророците сънуват, а навън
    снегът пространството докрай покрива.
    —п€т всички.  упчини от книги в прах.
    –еки от думи в ледено забвение.
    —п€т речите и истината в т€х.
    ≈два подрънкват брънки на съмнение.
    —п€т в сън дълбок: светци и д€вол, Ѕог.
    —лугите им. ѕри€тели. ƒецата.
    » шумол€т снежинките възбог -
    единствените звуци на зем€та.

    Ќо чуй! „уй там в студените тъми,
    шепти в страха си н€кой там и плаче.
    “ам н€кой сам сред зимата стои
    и плаче. »ма н€кой в здрача мрачен.
    “ъй тънък е гласът. ƒосущ игла,
    но без конец... самотно над зем€та
    се носи през снега. —ред студ, мъгла...
    —ъшива утрото с нощта... ¬ далечината!
    " ой плаче? “и ли плачеш, ангел мой,
    и чакаш любовта ми като л€то?
    ¬ снега вървиш... на път за вкъщи.  ой
    си ти?" - но н€ма отговор в тъмата.
    "Ќима сте вие, херувими? ќт тъга
    звукът напомн€ вашето ридание.
    ќт свода сп€щ на църквата кога
    си тръгнахте?  ажете ми?" - мълчание.
    " ажи ми, ѕавле? ¬€рно, тво€т глас
    е огруб€л от строга реч, но питам,
    нима стоиш - сломен и беловлас -
    и плачеш там?" - не, нищо не долита.
    "»ли ръката скрила взор по здрач,
    с ко€то √оспод тук ни е орисал?
    ¬ъзвишен ми се струва този плач-
    прости ми, Ѕоже, мойта дръзка мисъл".
    ћълчание. - "“ръбата ли ечи,
    на √авриил, и н€кой силно лае?
    ≈динствен аз отворил съм очи,
    и конници конете си седла€т.
    —пи всичко. ¬ плен студен на мрак нечут.
    ѕрепускат хрътките от небесата.
     ажи ми, √аврииле, в нощен студ
    нима ридаеш сам-самин с тръбата?"

    "Ќе, аз съм тво€та душа, ƒжон ƒън.
    —ама скърб€ из висините нови
    за всички чувства, мисли - с труд, без сън -
    създадени от мен като окови.
    Ќо ти летеше с тези букаи
    сред страсти, грехове и все нагоре.
    Ќад покриви, в народа вгледан и
    летеше като птица сред простора.
    ¬ид€ морета, хоризонта нов.
    » јда - в себе си, след туй - реално.
    ¬ид€ и –а€ светъл във обков
    от страст - изгар€ща и тъй печална.
    ¬ид€, че остров е животът твой
    сред ќкеанска шир - позната, пуста:
    отвс€къде тъма, тъма и вой.
    “и Ѕога облет€, назад препусна.

    Ќо тез вериги пречат да летиш.
     акъв е този св€т - защо ли наш е?
    –еки, едва стотина кули - виж!
    » този страшен съд не е тъй страшен.
    » климатът е равен в таз страна.
    ќттам е всичко - сън в кошмар прелива.
    ќттам е √оспод - мека светлина
    в прозореца далечен, в нощ мъглива.
    ѕолета, но без плуг и без брана.
    “ук век не се оре, не се бранува.
    ¬ековен лес стои като стена
    и дъжд из буйните треви танцува.
    ƒори дървосекач да се провре,
    в леса, подгонил крантата впрегатна,
    той огън от дървото ще съзре
    далече в долината необ€тна.
    ƒалече там. ј тук е девствен край.
    ўе плъзне взор по покривите сбрани.
    —ъвсем е светло. Ќе долита лай.
    » неми сп€т църковните камбани.
    Ќо са далеч в безкрайността. «авой -
    обратно към горите тилилейски.
    » в миг шейна, юзди, нощта и той,
    и кон€т клет - ще станат сън библейски.
    » плача аз, и плача - н€ма път,
    орисана таз пустош да прегърна,
    не мога да се върна там от плът,
    и само след смъртта ще се завърна.
    —ъвсем сама и - сбогом св€т. ¬ пръстта,
    там в гроб студен, забравена и с мъка,
    преследвайки безплодната мечта,
    ще сши€ с плът и нашата разлъка.
    Ќо виж! ƒокато дразни те плачът -
    кръжи, лети, не се топи в тъмата,
    разлъката - съшива € снегът -
    напред-назад игла, лети иглата.
    Ќе аз рида€ - плачеш ти, мой ƒжон
    самотен. —п€т чиниите в бюфета.
    Ћети снегът към сп€щи€ ти дом,
    лети през мрака от небитието".

    —п€т птиците по своите гнезда.
    —пи той и всички бл€нове, копнежи
    е поверил на сво€та звезда,
    ко€то скрита спи зад облак снежен.
    ƒосущ е птица. „иста е душата,
    а светските пътеки - гр€х покрил ги,
    но по-естествени са от гнездата
    на враните - над пустите хранилки.
    ўе съмне, ще разпери той крила.
    —ега - лежи под покривало б€ло,
    и ще съшива снежната игла
    в сън€ душата му със сп€що т€ло.
    —пи всичко. Ќезавършени сто€т
    два стиха - зъб€т щърбаво пастта си -
    над светската любов - певците бд€т,
    но над духовната ни - бд€т монаси.
    Ѕез разлика чий хромел ще въртим,
    все хл€б ще мели, за да ни нахрани.
    ∆ивотът н€как си ще споделим,
    но н€ма кой да сподели смъртта ни.
    “ук зее дупка. ¬секи тегли, къса.
    ќтива си, но връща се да дърпа.
    » пак! » само небосводът свъсен
    пон€кога съдраното закърпва.
    —пи, спи, ƒжон ƒън. «аспи, не се мъчи.
    ƒа, зе€т дупки в тъканта негодна.
    Ќо виж! ѕробиват облака лъчи,
    защото бди звездата пътеводна.
     
     

    Ў≈—“ √ќƒ»Ќ» ѕќ- Џ—Ќќ

    “ъй дълго б€хме заедно, че днес
    пак втори €нуари е във вторник
    и стрелнатите вежди със финес,
    по предното стъкло - чистачки неуморни -
     изтриха от лицето ми тъгата
     и виждах €сно път€ през мъглата.

    “ъй дълго б€хме заедно, снегът
    си мислехме, че вечно ще кръжи,
    и върху клепките £ всеки път
    дланта си слагах, да не замижи,
     но н€маме доверие във т€х
     и в шепата ми пърхаха от страх.

    » нищо ново, за да ни разсъни,
    в прегръдката ни, сплетена в сън€ ни 
     психоанализите избледн€ха.
    » устните през рамото в нощта
    със мойте, вече духнали свещта,
     без да измисл€т друго, пак се сл€ха.

    “ъй дълго б€хме заедно, че ето
    смениха се и розите дори
    с брезички на продраните тапети,
    и двамата вид€хме се с пари,
     и морски залез трийсет дни със жар
     разстилаше над “урци€ пожар.

    “ъй дълго б€хме заедно - без рафт,
    без книги, мебели на тоз протрит
    диван - и който първо беше прав,
    триъгълно във ъгъла забит
     и вертикално - все едно да "свети"
     над слетите ни в точка силуети.

    “ъй дълго с не€ б€хме в самота,
    че сенките ни станаха врата,
     където всичко сл€ се без остатък,
    а т€ залостена бе всеки път,
    макар че н€как минахме отвъд -
     през задната врата, навън, нататък.

    1968

    ѕреведе от оригинала јсен —ираков
     
     
     
     
     
     
     

    ѕродрум ƒимов
    «ј ≈ƒ»Ќ —¬ќ≈ќЅ–ј«≈Ќ 
    ƒ”’ќ¬≈Ќ ‘≈Ќќћ≈Ќ
    ѕо повод 70 години от рождението 
    на –адко –адков
     

    —трува ми се, че до този логичен извод би стигнал всеки добросъвестен читател, след като се запознае с мемоарно-документалната книга на —ветломира Ѕинева "ћо€т –адко и при€тели". “ова интересно издание е посветено преди всичко на житейски€ и творчески път на рано напуснали€ ни поет, драматург и преводач –адко –адков. “ози съвременен автор е попул€рен не само в културните среди у нас, но си е завоювал с редица свои творби присъствие и в съвременна духовна ≈вропа, та чак даже и в јмерика.
    јвторката на пръв поглед създава впечатление, че едва ли не си е поставила за цел да документира сво€ живот чрез този нашум€л през последните десетилети€ наш творец. ¬същност нещата са изведени далече извън обичайните битови и семейни граници. ¬ книгата си —ветломира Ѕинева, първа братовчедка на големи€ покоен български актьор Ќиколай Ѕинев, е отделила значително м€сто на важни моменти от живота на сво€ н€когашен съпруг - семейната среда, блест€щото завършване на духовната семинари€ в „ерепиш, на класическа филологи€ в —офийски€ държавен университет "—в.  лимент ќхридски" и на амбициозните забележими про€ви на –адко –адков в родното ни духовно пространство. ѕървите му творчески стъпки откриваме още в ученически години,за да се задълбочат в професионален план по време на студентската му младост и зр€лата му възраст на литературен творец.
    јвторката "ни развежда" из наситените им с много романтика красиви прежив€вани€ по време на бригади, излети, екскурзии и в университетските аудитории, когато пламва и гол€мата им взаимна любов, довела до десетгодишни€ им брак. «а жалост влюбчивата натура на поета погребва брака им, но не усп€ва и до днес да угаси докрай добрите им при€телски чувства.
    ќнова, с което впечатл€ва своеобразната изповедна книга на —ветломира Ѕинева, е широката и безпределно обичаща душа на авторката, ко€то не престава да се преклан€ пред –адко-–адковото дарование на поет и драматург, загърбвайки огорчени€, наран€вани€ и пренебрежени€, с които € е удосто€вал незаслужено н€когашни€т £ съпруг.
    » неслучайно в тази необичайна повествователна ретроспекци€ т€ е извела на преден план сериозното, престижно присъствие на –адко –адков в литературни€ и духовен живот у нас и в чужбина. “о едва ли щеше да бъде така осезаемо, ако не б€ха уникалната му памет, висока ерудици€ и най-вече феноменалната му творческа работоспособност в областта на поези€та и драматурги€та. “ой е автор на повече от 20 драми в стихове - "Ѕалдуин ‘ландърски", "’ан јспарух", "÷ар ѕетър ƒел€н", "—вети ≈втимий ѕатриарх “ърновски", "÷ар —имеон ¬елики", "“еофано", "¬сенародно бдение за јпостола", " онстантин и ‘ружин" и др.
    Ќе по-малко значими са и неговите ритуални драми "ѕохвално слово за словото": книга за —в. —в.  ирил и ћетодий, "…оан  укузел - јнгелогласи€т" и "“айната вечер€"- за Ћеонардо да ¬инчи.
    √ол€м е и приносът на –адко –адков в развитието на български€ сонет. «а това говори попул€рността на лирическите му стихосбирки" "—онети", "÷арски сонети за любовта", "—онети за любовта". Ќа интерес се радват и поетичните му книги "јпокалипсис сега", "„етвероевангелие на ÷ар »ван јлександър", "¬изантийски запеви", "—лово за “ърновград". ј "Ѕългарски€т сатирикон" на –адко –адков разбуни гузните съвести с острата си актуалност и беше инкриминиран от засегнатите злополучни съвременни управници.
    “ози поет не остана чужд и за света на малките ни читатели, на които посвети чудесната си стихосбирка "»зворче".
    ѕиесите на –. –адков се игра€т и посрещат възторжено от публиката в —офи€, ѕерник, √аброво, Ўумен, ¬елико “ърново, където е работил като драматург и университетски преподавател, и на други сцени в страната. Ќе на по-малък успех, както отбел€зва и авторката, се радват и многобройните му вдъхновени поетични рецитали сред читатели и почитатели.
    ¬ книгата си —ветломира Ѕинева е посветила значителен брой страници и на международното признание, което получава –адко –адков. јвторката с вълнение разказва за първата среща на поета с папа …оан-ѕавел ¬тори в –им през 1981 г.  огато завесата пада в кра€ на първото представ€не на неговата пиеса за светите брат€  ирил и ћетодий - "ѕохвално слово за словото", възторжената публика извика автора да се поклони, а √лавата на –имо-католическата църква стиска сърдечно ръката на –адко и казва: "ј аз мислех, че сте класик от времето на Ўекспир!" „етири години по-късно българинът е поканен официално от ¬атикана, за да гостува със същи€ спектакъл на своите многобройни италиански почитатели.
    –адко –адков е двукратно удосто€ван с престижната международна Ќаполеонова награда "—олензара" през 1983 г. в —орбоната за драмата "“еофано" и през 2005 година в Ћовни€ дворец на аристокраци€та - ѕариж, за драматичната творба "¬сенародно бдение за јпостола". ј пиесата му "Ѕалдуин ‘ландърски" му носи през 1985 г. и друго, не по-малко престижно отличие - " авалер на френската култура".
    ¬ книгата са документирани също така и –адковите при€телства с јтанас ¬анчев дьо “раси, с покойни€ му кум ѕавел ћатев, със —то€н Ѕакърджиев, Ћюдмила ∆ивкова, »ван —лавков, “ончо ∆ечев, «дравко ѕетров, ¬ладимир —винтила, ѕетър ¬елчев и мн. др.
    ¬ творбата присъстват, при това доста осезаемо, и ц€ла поредица от случки, прежив€вани€ не само от лични€ живот на авторката с н€когашни€ £ ексцентричен съпруг, но и с близки роднини, при€тели.
    »зданието е изградено на солидна документална основа, изобилства с интересен снимков материал от личен, семеен характер, но гол€ма част от него отраз€ва и важни, значими факти и събити€, свързани с наши€ национален духовен живот. —ветломира Ѕинева наистина ни е предложила едно изповедно заглавие, което излиза далече извън обичайните рамки на лични€ живот и семейните битовизми, имайки и своите съществени обществено-интелектуални измерени€. Ќад€вам се, че "ћо€т –адко и при€тели" ще се посрещне не само радушно от културната ни общественост, но и ще застави и малко позаспалата ни критика да се върне и оцени по достойнство –адко –адков като малко необичайно, но респектиращо €вление в съвременни€ литературен живот.
     
     

    ѕенка Ѕрайкова
    ¬ Ѕ»“ ј «ј ЅјЋ јЌ»“≈
     

      1352 година...
      —юлейман пратил шепа войници на
      две лодки... под градеца ÷импе на
      ƒарданелите и те го заели без
      съпротива.
         »в. ѕастухов
     

    ќт векове насам български€т народ е не само част от населението на ≈вропа. “ой е и жертвени€т бранител на европейските народи - на т€хното спокойствие, сигурност, цивилизаци€ и култура срещу огромната и нестихваща вълна прииждащи от изток азиатци.
    ѕридвижването на турците от —редна јзи€ към ≈вропа започва от VIII в. ѕри срещата си с арабите те приемат исл€ма и много от т€х стават наемници в арабската арми€. ”своили военното £ изкуство, с присъщата си смелост и такт те се издигат до висши офицери и се сближават с халифите, получават земи от новозавоюваните и накра€, опирайки се на в€рната си войска, стават независими - отцепват се от властта на халифа. ¬ началото па XI в. така е сторил военоначалникът —елджук - основател на селджукската династи€.
    ¬ кра€ на XIII в. потомствени€т емир ќсман, храбър воин и мъдър управник, полага основите на турската независима държава. Ѕъдещата »мпери€ ще носи неговото име - ќсманска.
    ѕриемник на ќсман е първородни€т му син ќрхан (1326-1362). ѕрез негово време започва турското нашествие на Ѕалкански€ полуостров.
    ќтначало новодошлите азиатци минават "брода" - ƒарданелите самоволно, ограбват богатите тракийски села, запалват ги и се връщат в јнадола обогатени. “ези набези продължават години наред, докато плодородна “раки€ се превърне в безплодна пустин€. "Ѕеззащитните местни сел€ни са избити. ќцелелите търс€т спасение в планините и ако се опаз€т от вълчата напаст, остават там завинаги.
    «ад огромните градски стени на  онстантинопол византийски€т престол се тресе от династични борби. —ъперниците прав€т всичко възможно да спечел€т подкрепата на турците - викат ги на помощ. ј турската войска, макар и млада, е отлично организирана. —ъстои се от конница (спахии) и пехота (еничари). «а в€рната си служба спахиите са получавали от султана зем€ заедно с хората, които € обработват, т.е. огромен чифлик, а еничарите са били момчета, набирани от христи€нското население, обучавани в специални казарми за несломими бойци, предани на исл€ма и на султана.
    “ази войска по време на бой се е носела неудържимо, устремно напред, защото на всеки загинал герой е било обещано м€сто в ра€. Ќико€ от държавите, воюващи с турците, не е имала така добре подредена, единна и непобедима арми€, а вождовете £, разбрали разрухата на балканските народи, са имали €сната цел да ги завладе€т.
    ѕовикани от византийски€ император, многохил€дните турски орди застават пред портите на  онстантинопол под предводителството на сина на султан ќрхан - —юлейман. ¬ същото време турците превземат крепостта ÷импе на ƒарданелите. “ова решава по-сетнешната участ на разединените балкански държави. “урците вече са стъпили здраво в ≈вропа, а изоставените пол€ на “раки€ очакват сво€ повелител.
    ѕокор€ването на балканските земи започва планомерно и последователно. «авоевателите са уверени в своите сили, не бързат. “е поемат по долината на ћарица, на север. ѕревземат ќдрин (1363 г.), ѕловдив (1364 г.), после —редец (1382 г.), ѕирот, Ќиш, “ърново (1393 г.) и накра€ Ќикопол (1396 г.). »зброените крепости не са се предавали, напротив, защитавали са се до последен дъх, но вс€ка сама за себе си, а не като част от една сплотена държава, затова и резултатите са плачевни. Ѕългари€ вече е завлад€на окончателно - земите £ стават част от ќсманската импери€, а населението £ е поробено.

    ѕрез 1430 г. султан ћурад II (1401-1451) превзема —олун, обезлюд€ва големи€ пристанищен град-крепост и се насочва на север. «авлад€ва сръбските земи и ¬лашко. ѕрез 1441 г. идва редът на Ѕелград. » той е обсаден. Ѕезуспешната обсада трае цели седем месеца, до по€вата на големи€ унгарски военачалник янош ’уни€ди (1388-1456). “ой също има претенции за балканските земи.
    —ледейки развитието на събити€та, унгарците си дават сметка за гроз€щата ги опасност и бързат да € предотврат€т. ѕрез онова феодално време ”нгари€, подобно на балканските държави, е разкъсана от вътрешни ежби и раздори. “€ н€ма обедин€ваща личност - унгарец, който да сплоти народа и защити независимостта и държавните £ граници. ”нгарците са принудени да искат защита от полско-литовски€ крал ¬ладислав III (1424-1444), поел полската корона през 1434 г. ¬ладислав е млад, смел, амбициозен католик, решил да обедини западните слав€ни за борба срещу антихристите. ”нгарците го избират за свой крал и го възцар€ват през 1440 г. под името ¬ладислав I (”ласло I).
    ѕрез 1443 г. с благослови€та на папата1  се вдига кръстоносен поход срещу османските нашественици, оглавен от полско-литовски€ и унгарски крал ¬ладислав III ягело. ѕръв помощник на крал€ е поменати€т прославен унгарски главнокомандващ янош ’уни€ди - войвода на “рансилвани€. ќсвен тежката конница от унгарски и полски рицари, в арми€та са включени и влашки дружини под командата на техни€ кн€з ¬лад ƒракул. ”частвали са и чешки отр€ди. ѕри преминаването на сборната войска през сръбските и българските земи в не€ се включват множество сръбски и български въоръжени доброволци. “ова насърчава водачите на похода и ги улесн€ва - местните хора са незаменими водачи и разузнавачи, с висок боен дух.
    ѕоходниците минават по стъпкани€ от кръстоносците път - Ѕелград, Ќиш, —офи€, »хтиман, с намерение да прекос€т балкана през “ра€новата врата. Ќо турците н€ма да ги пуснат в “раки€. “е са се окопали здраво в тесни€ проход. “очно тук е м€стото, дето рицарите ще бъдат спрени с най-малко жертви.
    ≈сен е, кра€т на месец ноември. ƒните са кратки. —тудовете наближават.  акво да се прави след дълги€ изминат път? ѕол€ците са най-далеч от родината си. “е насто€ват за връщане. ¬одачите-българи ги успоко€ват. "»ма друг път за “раки€ - лек и удобен. “ой пресича —редна гора по пролома на река “ополница при село ѕетр£ч. “ежката конница ще го извърви без вс€какви затруднени€". ’уни€ди не иска да изтърве обещаната му от крал ¬ладислав българска зем€ - приема предложението на българите. ѕък и удобни€т проход не е далеч. ∆ел€зната войска тръгва, следвайки указани€та на българите. ќбикал€ ридовете на »хтиманска —редна гора. ћинава отново през »хтиман, после на изток през село —молско. ¬д€сно вече се вижда билото на планината. ¬ началото си то е по-ниско. ¬ далечината се очертават високите върхове на —ъщинска —редна гора. ѕо средата хоризонтът е ср€зан. “ова е проходът, който им е нужен. ќще малко усили€ и ще изкачат възвишението преди река “ополница. ¬ойската се е разтегнала, оглежда живописната местност. » изведнъж €сното декемврийско небе почерн€ва от облак вражи стрели. ѕредупреждението е напълно осезателно, но кръстоносците не отстъпват, те н€ма да се посрам€т.
     акво точно е станало тук тогава, не знаем, но местното население сега твърди, че м€стото на жестоката среща преди пет века е било осе€но с човешки кости, затова народът го е нарекъл "Ѕоището".
    —ега на това м€сто стои величествен паметник - една огромна разцепена камбана, издигната в прослава на друга битка, командвана от Ѕенковски по време на јприлското въстание.

    ѕрез 1444 г. бойните действи€ продължават. ѕапа ≈вгений IV пише послание към всички свои синове (мир€ните) и брат€ (духовниците) да изостав€т верските си заблуди и се върнат към истинската католическа църква. «а изпълнение на поставеното поръчение той изпраща свои доверени лица в ћолдова, ¬лашко, Ѕългари€ и –ашка (—ърби€), с други думи - подготв€ предсто€щи€ кръстоносен поход дипломатически.
    ¬ началото на май същата година янош ’уни€ди тръгва от Ѕуда и с бърз ход минава в Ѕългари€, превзема —офи€ и нанас€ големи загуби на турците при река ћорава, но е принуден да се върне обратно в ”нгари€ поради липсата на продоволствие.
    «а финансовото обезпечение на войната срещу “урци€ в ”нгари€ е наложен извънреден данък и грижата за военната подготовка е възложена на ’уни€ди. “ова го затрудн€ва, защото унгарски€т народ не е единен.
    » султан ћурад не е склонен да воюва. ¬ражеската войска му се вижда твърде гол€ма. ѕрез месец юни представителите на двата противникови лагери се срещат в —егед и сключват мир, при следните услови€: Ѕългари€ да остане турско владение, останалите земи да се върнат на владетелите им и пленниците от двете страни да бъдат освободени. “урците се заклеват в  орана, а христи€ните в ≈вангелието и се раздел€т спокойно.
    ѕостъпката им е разумна и напълно човечна, но не е одобрена от папски€ престол. ѕри  рал ¬ладислав пристига пратеник от ¬атикана, който го убеждава да отхвърли подписани€ договор. » ’уни€ди насто€ва за същото, защото ¬ладислав му е дарил вече български€ царски престол с кралска грамота. ѕолските представители увещават крал€ си да не престъпва дадената клетва и да запази мира.
     рал ¬ладислав е предан син на католическата църква. ѕодтикнат от не€, той тръгва, макар и неохотно, на 21 септември от —егед към Ѕългари€. јрми€та му е със същи€ състав - унгарци, пол€ци, чехи и власи, но този път е значително по-малобройна - около двайсет хил€ди души. “ой не е напълно уверен в победата си, но епископите, които са неотлъчно до него, поддържат духа му.
    Ќавл€зла в ћизи€, христи€нската войска опустошава Ќикопол, докато влашки€т войвода ¬лад ƒракул моли настойчиво крал€ да се върне обратно. ¬ойската продължава победни€ си ход. ѕревзема Ўумен. “ук крал€т отпразнува рождени€т си ден и пак поема на изток. Ѕългарското население го подкреп€ изц€ло - прогонва турските гарнизони и го приема в градовете си като освободител. ѕосле тръгва с кръстоносците да освобождава брат€та си. ѕревзети са ѕровади€ и ѕетрич (при дн. гара –азделна), после крайморските селища  аварна, ћикропол -  астрич (дн. ≈вксиноград),  алиакра, √алата и ¬арна. Ѕойни€т успех е променлив. ¬ладислав се бие храбро, в челната редица. Ќа 10 ноември той се вр€зва в €дрото на османската арми€, в еничарските орди и тук среща героичната си гибел, заедно с двамата католически епископи, които са винаги до него - варадински€ и агрийски€. ћладата и красива глава на крал€ е отсечена, набита на върлина и разнас€на като трофей из Ѕългари€, √ърци€ и ћала јзи€. “€лото му е погребано край ¬арна и на надгробни€ паметник пише:
    "...¬арна аз с разгрома си прославих.
    —мъртни, вземете поука, клетва да не рушите.
    јко папи не ми запов€даха мира да наруша
    не би носила днес ѕанони€1  скитски €рем2 ."
    ’ристи€нската войска е претърп€ла пълно поражение. ќпитни€т войник ’уни€ди е оцел€л и се оттегл€ назад. — него тръгват много българи от взелите участие в похода и в битката при ¬арна. “е ще го следват в бъдещите му сражени€ с поробител€. ƒруга част от т€х се заселва във ¬лашко със съгласието на кн€з ƒракул. ѕрез 1445 г., докато турците опустошават Ѕосна, ’уни€ди завоюва ¬лашко, плен€ва войводата ƒракул и го обезглав€ва, заедно с първородни€ му син. ѕрез 1449 г. той превзема ¬идин и го опожар€ва, а през 1456 г. усп€ва да разбие турците при Ѕелград, след което умира безпомощен, покосен от чумата.
    Ѕългарски€т народ приема балканските кръстоносни походи с големи надежди. »зминали са само петдесет години от рухването на българското царство. ¬се още има хора, които помн€т свободни€ живот, нашествието на поробител€ и мъжествената съпротива на народа. –ицарите христи€ни идват по нашите земи, за да прогон€т друговерците от ≈вропа. Ќима Ѕог не ще им помогне? »ли ще допусне унищожението на българите? “ехни€т брой вече е снижен на 860 000 души.
    Ќе, това н€ма да се случи! Ѕългарски€т народ ще се съхрани. ¬ъпреки невъзможните услови€ за живот, въпреки масовото му обезмъжаване, той ще оцелее! ≈то как:
    ¬ онова мрачно, безутешно за Ѕългари€ време, когато синовете £ са покрили зачернената зем€ с белите си кости и оставили домовете си без закрилник, от севера се изсипва една мощна лавина от десетки хил€ди въоръжени силни и смели мъже, самоуверени господари.
    ћалко след това до папски€ престол достигат сведени€, че "в кн€жество Ѕосна и н€кои от пределите на ћолдова, ¬лашко, Ѕългари€, –ашка (—ърби€) и —лавони€ мнозина, дори и духовници, отпуснали юздите на безсрамието, водили безпътен живот и защитавали най-гнусните заблуди, за€в€вайки открито, че полови€т акт между несвързани в законен брак не е гр€х. «а да попречи на т€хната поквара и лъжеучение... папа ≈вгений IV със строга грамота поставил против тези свещеници и духовници като еретици... инквизитор на еретическата развала... та по силата на речената грамота да могат да ги съд€т.
    ƒадено в –им, при св. ѕетър на 9 юли 1446."1 
    ¬ резултат от преследваната ерес български€т народ живва, кръвта му се освежава и път€т, изминат от хил€дите кръстоносци-европейци, се бел€зва със стройни, красиви моми, изпълнени със самочувствие и достойнство и дръзки, непокорни младежи, себични и нехайни към собствени€ си живот.
    Ќародът, който и дотогава е бил европейски, става още по-европейски!
     
     
     
     
     
     
     

     1 ÷итат от "»стори€ на Ѕългари€" от Ѕлазиус  лайнер, стр. 143.
     
     
     
     

    ќгн€н —тамболиев
    ЅјЋ јЌ— »“≈  Ћ»“≈–ј“”–» - ЅЋ»« » Ќ≈ѕќ«Ќј“»
     

    Ѕалканските литератури, лично аз бих предпочел пон€тието литературите от ёгоизточна ≈вропа - името Ѕалкански полуостров идва през 1808 г. от една карта на немски€ географ јдолф «айне - са отдавна обект на сериозни литературоведски и културологични изследвани€ у нас и в н€кои от страните на региона. Ќие имаме добра и стара традици€ в този д€л от литературознанието, имаме и сериозни автори днес, предполагам, че тук е и проф. —ветлозар »гов.
    » въпреки това, мисл€, че повечето от балканските литератури са "близки непознати". ѕровинциални€т ни комплекс на малки и изстрадали народи (главно поради турското робство, спр€ло развитието ни за векове) ни кара да гледаме с възторг към всичко западноевропейско и да не ценим нашето. ј то е доста интересно и богато, особено в сферата на из€щната словесност. «ащото, убеден съм, че една гръцка или една румънска поези€ (а също и българската, и сръбската) превъзхождат редица национални поетични школи в стари€ континент, да не говорим за —еверна јмерика, където поези€та е по-скоро вид проза... Ќо нали сме си малко сноби, за нас поетите на ’оланди€, Ўвейцари€, ўатите, ‘инланди€ или ѕортугали€ струват като ли че много повече от нашите. » открай време ние ги превеждаме и издаване повече. «ащото са чуждоземни, западни! “ака мисл€т повечето наши издатели, така мисл€т и книжарите, които дори не поръчват тези книги.
     ѕрез 60-те години в нашите страни се роди една много добра иде€ - беше след една среща на представители на писателските съюзи - междубалканска издателска библиотека за поези€ и проза и т€ ни донесе немалко добри издани€ главно на съвременни автори. “огава наши€т гол€м писател ƒимитър ƒимов, председател на —Ѕѕ, допринесе много за реализаци€та на тази иде€. —помн€м си редица и много добре подготвени издани€ на "Ќародна култура", "Ѕългарски писател", "ѕрофиздат", "Ќародна младеж". Ѕиблиотеката просъществува н€колко години. ѕосле бе прекратена и издани€та на автори от Ѕалканите понамал€ха. Ќашите издателства се обърнаха към «апад и дори към далечната Ћатинска јмерика. »здаваше се и прекалено много съветска литература. “ака повечето от значимите балкански поети - с изключение на гръцките и част от румънските - останаха до гол€ма степен непознати за наши€ културен читател. «атова прекрасната първоначална иде€ на големи€ наш преводач, поет и демократ —тефан √ечев, на когото литературна Ѕългари€ дължи твърде много, да се издаде една гол€ма обща антологи€, се прие и осъществи от Ћитературни€ кръг - при€тели на сп. "јнти" от јтина и издател€т ’ристос ѕапутакис. — благородната финансова помощ на Ќационалната банка на √ърци€. Ќе съм чул досега нашата ЅЌЅ да е подкрепила н€кой културен проект, както, например, –умънската национална банка субсидира солидно музикални€ фестивал "≈неску"... –азбира се, ние, преводачите б€хме доста скромно заплатени. — дребен шрифт - петит са набрани и нашите имена...
    ѕред български€т читател е български€т том - те са общо седем за седемте балкански държави: Ѕългари€, јлбани€, Ѕосна и ’ерцеговина, √ърци€, Ѕё– (Ѕивша югославска република) ћакедони€, –умъни€, —ърби€ и „ерна √ора. ќтпечатан е на тежката и луксозна - 135-грамова харти€ тип "велвет" (кадифе), подвързан луксозно, с обложка, множество интересни илюстрации и с тегло 1700 грама! ≈дин шедьовър на модерната гръцка типографи€. «аслужава да се види и поне да се прелисти!
    “ук е трудно да се избро€т всички преводачи, главните лица в представ€нето на това "действо", но ми се иска да спомена, освен големи€ —тефан √ечев, още първостепенните майстори на поетични€ превод: яна Ѕукова, ÷ветанка ≈ленкова и «дравка ћихайлова за √ърци€, √анчо —авов и “еодора √анчева за югославските литератури, ≈катерина …осифова и «о€  остадинова - за јлбани€. “екстовете на македонски диалект адаптира критикът …ордан ≈фтимов. ѕрецизна е редакторската работа на поетесата и издателката ћалина “омова. » може да се съжал€ва, че почти всички медии, които отразиха това издателско събитие, както и повечето от рецензентите не споменаха най-важното: заслугата на преводачите, без които тази уникална антологи€ н€маше да съществува! ј тези поетични преводи, без съмнение, са достойни за своите автори.
    Ѕез съмнение, начинанието на списание "јнти" е актуално, защото днес, във времето на глобализаци€та и унификаци€та, на загубата на национална идентичност, ние, жителите на Ѕалканите тр€бва да съхраним традициите и своите характеристики и особености. “ова са търсили и съставителите на отделните литератури - изтъкнати поети, преводачи и университетски преподаватели от седемте държави. »зданието се открива с откъс от прочутата "Ѕойна песен" на гръцки€ поет и революционер –игас ¬елистинлис от XIX век, в ко€то той призовава за общ фронт на изстрадалите балкански народи срещу "омразната и варварска турска тирани€". ¬с€ка от поетичните школи започва от класиците от XIX век и стига до съвременността - от Ѕотев и ¬азов, ≈минеску и Ѕлага, Ќаим ‘рашъри и ‘ан Ќоли, јлекса Ўантич и Ќикола Ўоп, јндреас  алвос, √еоргиос —еферис и  онстантинос  авафис, …ован —тери€ ѕопович и ѕетър Ќегош, за да стигне до н€кои от днешните значими майстори на поетичното слово. «а съжаление, повечето от съставителите на отделните поезии са включили само мъртви поети, без да представ€т поне част от днешните най-големи. ¬ отделните съставителства принципът, за съжаление, просто не е спазен - едни стигат до 1945 година, а други до наши дни.  ато преводач на румънски€ раздел  имах удоволствието да преведа редица стойностни стихотворени€, но само на поети до ¬тората световна война като Ћучиан Ѕлага, …он Ѕарбу, “ристан ÷ара, ƒжелу Ќаум, …он ¬ин€, а много ми се искаше в антологи€та да присъстват още моите любими автори: Ќикита —танеску, ћарин —ореску, јна Ѕландиана, ћирча ƒинеску, ћатей ¬ишниек, √ригоре ¬иеру, които лично аз превеждам и представ€м на българските читатели от години. ћоже би втори том, издаден първо у нас, след време, ще представи и по-новите автори, наши съвременници. —ега е даден превес на класиците и първомайсторите на стиха в седемте балкански държави. 
    ћисл€, че издателите от јтина напълно справедливо не са включили “урци€ в това престижно издание, защото т€ не е нито балканска, нито европейска страна, а принадлежи към јзи€. «а съжаление, отказаха участието си ’ървати€ и —ловени€ - под предлог, че "не са балкански държави".
    —ъжал€вам, че съставителите от българска страна (уважаваните от мен критици ћихаил Ќеделчев,  ирил ћерджански и јлександър  ьосев) са пренебрегнали нашите големи поети-класици:  ирил ’ристов, “еодор “ра€нов, ƒимитър Ѕо€джиев и дори прекрасни€ ни лирик ƒимчо ƒебел€нов!, за сметка на  онстантин ѕавлов, Ѕиньо »ванов и Ќиколай  ънчев, които поради ограничени€ обем е можело и да не бъдат включени. ¬тори€т и трети€т са значителни съвременни поети, но първи€т едва ли е сред големите, представителни имена на днешната българска поези€. „удесно е, че са включили Ѕагр€на, единствената поетеса сред толкова много поети мъже. ѕарадоксално е, че съставителите от —копие представ€т за свои поети √ригор ѕърличев и  онстантин ћиладинов!
    » една чудесна иде€ - представ€нето на великолепната народна "Ѕалада за мъртви€ брат" в седемте поезии. ћного е интересно да се проследи как този общ, странстващ сюжет е бил пресътворен със средствата на народната песен от народни€ гений. ƒа се вид€т отделните варианти, да си изберем най-близки€ до сърцето ни. «ащото гол€мата поези€ говори първо на сърцето, нали? ј четенето на едно преведено стихотворение е поетичен акт, който почива върху в€ра...

    — прегледа на това уникално издание започвам обзора си върху книгите от Ѕалканите през последните н€колко години с неизбежната уговорка, че не разполагах с всички издани€. —поред мен е неправилно като "балкански литератури" да определ€ме из€щната словесност, ко€то се твори в две държави, които не са в реалните граници на Ѕалканите - –умъни€, ко€то е на север и “урци€, ко€то е определено азиатска държава. 
    ѕрез 60-те и 70-те години на минали€ век двама наши литературни критици проф. Ѕо€н Ќичев и проф. ≈нчо ћутафов писаха за балканските литератури и балкански€ тип писател. “е откриха н€кои общи белези, н€кои типологически сходства. —ходства, които и днес съществуват в латиноамериканските или в скандинавските литератури. Ќо на Ѕалканите те са по-валидни за класиците - за »во јндрич, ¬азов, —адов€ну, …овков,  араджале, Ќушич,  азандзакис. ћисл€, че твърде разнородните етнически групи, които живе€т на полуострова, макар и с обща трагична историческа съдба, в наше време създават различни литератури.
    ***
    ўе започна със северната ни съседка, ко€то ми е най-близка и позната.
    ѕрез 2006 и 2007 година български€т читател се срещна повторно с двама широкоизвестни автори - поетесата и есеистката јна Ѕландиана и белетристът и поетът ћирча  артареску, а също и за първи път с прозата на белетриста и драматурга ƒину —арару.
    –одената през 1942 г. в “емишоара, ’ердерова лауреатка, јна Ѕландиана не се нуждае от специално представ€не. “€ е може би най-попул€рната румънска поетеса, както навремето беше нашата Ѕагр€на. »мах удоволствието първи да € представ€ у нас в печата, а след това –ум€на Ћ. —танчева € публикува в поредицата "ѕоетичен глобус". ќт трийсет години т€ присъства в наши€ литературен печат с поези€та си. Ќовата книга " оридори с огледала", съставена и преведена от –. —танчева, откъси от 16 книги на авторката, съдържа може би най-хубавите £ текстове, немалка част от които б€ха публикувани преди това в румънски€ периодичен печат. –ум€на —танчева свърза трайно името си като преводач и познавач на тази литература главно с јна Ѕландиана и това наистина е довело до един сериозен творчески резултат. —ъщата висока оценка бих дал и за превода на –ум€на —танчева на "»згубената сутрин" от известната румънска белетристка и демократка √абриела јдамещ€ну - всъщност част от този твърде необичаен като форма и стилистика роман е преведен много добре и от ¬асилка јлексова.
    ƒругото гол€мо издателско събитие е книгата на млади€ ћирча  артареску, чийто български корен, както сподели той при гостуването си у нас, можем да търсим през 19 век в –одопите, 
     артареску дебютира с прочутото поколение от 80-те като много интересен поет, превеждал съм негови стихове за печата, но след революци€та от 22 декември постепенно се насочи към прозата и се нареди сред най-интересните белетристи в северната ни съседка, бих казал в момента и в ≈вропа. Ќеговите книги: "Ќосталги€", "«ащо обичаме жените", трилоги€та "ќрбитор" - на български "ќслепително" са действителни бестселъри ("«ащо обичаме жените излезе в Ѕукурещ в 150- хил€ден тираж!), не само в родината му, но и в ≈вропа, чуждата критика се произнас€ за него само със суперлативи.
    ѕреводите на »ван —танков и ¬анина Ѕожикова са, бих казал, наистина достойни за нивото на тази маниеристична проза. Ќ€кои критици, може би малко пресилено, € сравн€ват с картините на ƒжорджо ƒе  ирико и —алвадор ƒали или с архитектурните фантазми на ѕиранези. ”чители на  артареску в литературата са  афка,  ортасар, Ѕекет, ≈лиаде. “ази малко претенциозна словесност съвсем не е лесна за превод и подчертавам: че в случа€ е намерила своите български пресътворители. «ащото, преводът е "родство по избор", ако ми позволите да перифразирам √ьоте. Ћично за мен е така. ¬секи автор тр€бва да се срещне със сво€ преводач. »ван —танков и ¬анина Ѕожикова са се срещнали. » т€хната среща с  артареску е била щастлива. 
    Ћично за мен не беше особено интересно да се срещна с реалистичната проза на мастити€ румънски белетрист и драматург ƒину —арару, крупна фигура от културната номенклатура, дългогодишен театрален директор от Ѕукурещ и шеф на различни институции, който през 70-те години нашум€ с романите си "ћиг" и "—ел€ни".  нигата на изд. "Ѕългарски писател" "Ќовите чокои с бодигардове" (заглавието е красноречива парафраза върху класически€ роман на …он ћарин —адов€ну "—тарите и новите чокои") е "роман за прехода" - т.е. за нашето време, за печалната ни посткомунистическа действителност (у нас т€ се оказа още по-жестока и безнадеждна, отколкото е на север от ƒунава).  нига, ко€то е можело и да не бъде издадена у нас, тъй като в българската литература срещаме и по-добри опуси на тази тема. ѕреводът е на румънски€ дипломат и българист  орнелиу …онел и беше представен с подобаваща реклама в –усе, —офи€ и Ѕукурещ. —ъщи€т преводач представи паралелно и свои преводи на 22 стихотворени€ на наши€ модерен класик  ирил ’ристов, който за съжаление, не влезе в антологи€та "’емус". —ъщи€т преводач-българист преди две години представи и двутомник на румънски€ класик - "певеца на “рансилвани€" - …оан —лавич. ¬ него беше включен и един много добър превод на малки€ романов шедьовър на този забележителен автор "ўастливата воденица", преведен преди това може би още по-добре от √ергана —тратиева, на ко€то дължим най-сериозните преводи от румънските класици: …он  р€нга, …он Ћука  араджале, ћихаил —адов€ну, Ћивиу –ебр€ну, „езар ѕетреску.
    ўе приключа обзора си върху румънската литература, като израз€ несъгласието си с публикуването на поетични€ сборник "Ўепот на свечер€ване" от ¬иктор ћихалаке, превод на ћаргарита  оваленко. ≈дна книга, ко€то е можело и да не бъде издадена. –умънската поези€ се счита от световната литературна критика за една от най-интересните и най-силните. ” нас, въпреки интереса на читателите, т€ се издава по-малко, например от новогръцката. «атова не е било необходимо да се представ€ автор от подобно ниво. »ма много големи румънски поети, които са все още непознати у нас.

    ***
    ѕо традици€ новогръцката литература е може би най-системно превежданата и издаваната у нас, при все че е по-малка като обем от румънската. — литературна √ърци€ имаме много стари и добри връзки. √ръцките поети и белетристи се четат много у нас. Ќе знам доколко там се превеждат нашите автори - предполагам по-малко и затова сме виновни ние. Ќие не умеем да се представ€ме пред света, както прав€т това гърците или румънците. Ќ€маме държавна политика, н€маме и родолюбива диаспора, ко€то да ни представ€ пред света. «а гръцката из€щна словесност разполагаме с гол€ма група от прекрасни преводачи - като започнем с вече покойните —тефан √ечев (през 2006. в родни€ му град –усе беше проведена научна конференци€ за неговото цивилизационно за съвременната българска култура дело) и незабравими€ √еорги  уфов, минем през отдавна утвърдените «дравка ћихайлова и ћарин ∆ечев (на ћарин ∆ечев дължим срещите си с прекрасната поези€ и есеистика на —еферис и ≈литис) и стигнем до младите и из€вени поетеси, белетристки и преводачки яна Ѕукова и ÷ветанка ≈ленкова. »ма, разбира се, и н€кои нови имена. ѕрез тези две години гръцките книги са по-малко от предишните. Ќе познавам езика, но присъствието на тези преводачи за мен е достатъчна гаранци€ за качеството. ј и български€т език, на който са пресътворени оригиналите, без съмнение, е определено богат.
    ўе спомена част от заглави€та, които ми направиха впечатление (може би ще пропусна н€кои, за което мол€ да бъда извинен - библиографиите у нас не са винаги пълни, а и времето ни е ограничено!). » така:
    ƒимостенис  уртовик - "Ќосталги€та на змейовете" - сложно конструиран полицейски роман-алегори€ за живота в днешна √ърци€, размисъл върху нейното минало и насто€ще и м€стото £ съвременни€ св€т.
    ≈лени «ахариаду - "—ладка от бурканче" - роман за гръцката провинци€, където схлупени€т хоризонт на живота задушава всеки порив и запалва фитила на конфликтите. –оман за потискани желани€ и премълчавани страсти, които неизменно вод€т до изригвани€ и катарзис. ƒва вдъхновени превода на «дравка ћихайлова. “ази забележителна българска преводачка притежава, без съмнение, ред ценни качества, като на първо м€сто бих отбел€зал нейното в€рно, безпогрешно чувство за възможностите и особеностите на днешни€ български език.
    » още две значими книги от същата много активна преводачка: "»збрани стихове" на ’арис ¬лавианос и "«агледан в лесовете" на —тратис ѕаскалис. ƒвама доста силни и оригинални поети от "поколението - 80" (преломно време за гръцката поези€), продължители на гол€мата поетическа традици€ на  авафис, –ицос, ƒиктеос, ≈литис, изпитващи духовна потребност от сближаване на гръцката поези€ към западноевропейската.

    » един прекрасен стих от ’арис ¬лавианос:

    " олко крехка е тази свещ...
    —богува се с нощта,
    бършейки сълзите си..." 
       ("√лориана")

    Ѕлагодар€ на «дравка ћихайлова за този чудесен поет!

    ***
    јлбанската литература е сравнително малка и млада, но както знаем има своите върхове. ќткриването им за нас дължим преди всички на неуморната ћарина ћаринова, прочула се като първата преводачка на »смаил  адаре. ѕрез 1966 г., кратката епоха на "размраз€ването", т€ направи първи€ задграничен превод на негова книга - на "√енералът на мъртвата арми€" и това беше книга-събитие тогава в доста ограничени€ ни, сив литературен живот. Ќо ћарина ћаринова пресъздаде вдъхновено, пълнокръвно на български език не само  адаре, (шест от неговите книги! - каква завидна последователност и в€рност към един гол€м автор!), но и редица други стойностни имена от тази балканска литература като ƒритъро јголи, «и€ „ел€, –еджеп  ьос€ и др. Ќа не€ се падна честта да бъде първооткривател€т. Ќо нека да не свързваме албанската литература единствено с  адаре. Ќашата видна албанистка направи десетки подборки от тази проза и за литературни€ печат. » този път ћарина ћаринова ни представ€ един много силен и оригинален автор - Ѕесник ћустафай - с един завлад€ващ роман-притча "∆ега и щурци", издание на "—тигмати", едно елитно издателство на ћалина “омова. ¬същност това е втората ни среща с Ѕесник ћустафай, след романа "Ќевъзвратимо л€то". ј български€т език и в този превод е наистина блест€щ! ƒругата преводна книга на ћарина ћаринова е "–оза в чашата" от познати€ ни ƒритъро јголи, роман със сюжет из живота в јлбани€ през 80-те години, издание, което не усп€х да откри€.
    ¬ този раздел интерес буди и романът на нашум€лата албанска писателка ‘лютура јчка (родена 1966) "—амотата на една жена". “ова е първата жена-писателка от тази патриархална страна, преведена у нас. ≈дна на пръв поглед криминална истори€ - убийството на една млада жена в едно албанско градче - послужила като отправна точка за авторката да изгради сво€ многопластов роман, представ€щ живота в днешна јлбани€, тази малка и все още недостатъчно позната страна между ≈вропа и ќриента. ѕреводът е на добър български - от едно ново име ¬иктор √енков. ћного добри преводи в периодиката представи напоследък и младата ≈вгени€  отова. јлбански€т език е уникален, сложно структуриран, със силно латинско лексикално вли€ние, в него има дори древни думи от келтски произход. ƒоста труден е за усво€ване от чужденеца. “ой е една добра база за албанските писатели. “ам се пише малко, но качествено. јлбанската литература, ко€то без съмнение, е много по-интересна, отколкото предполагат неинформираните читатели у нас, заслужава и едно по-гол€мо внимание от критиката и медиите.

    ***
    “урската литература у нас напоследък също се превежда доста активно - за съжаление, наблюдаваме и една засилена турска исл€мистка експанзи€, ко€то вече дава горчивите си плодове, но това е друга, болна за днешна Ѕългари€ тема. “ема, без съмнение, изискваща един гол€м обществен дебат, а също и мерки от страна на държавата ни. ѕрез периода са преведени и издадени на български и немалко турски религиозни книги с щедрата подкрепа на исл€мистки фондации, а в ёжна Ѕългари€ се организират и балкански литературни срещи, за съжаление, пак с турски пари.
    √ол€мото име от тази литература днес, без съмнение, е ќрхан ѕамук, който се превежда напоследък у нас доста интензивно. »мето му нашум€ след получаването на Ќобеловата награда и по повод смелата му гражданска позици€ - това, че се осмели да осъди политиката на сво€та страна - преследването на кюрдите и непризнаването на јрменски€ геноцид (за наш срам все още непризнат и от наши€ парламент!) и многобройните издани€ на неговите интересни и четивни романи: "»мето ми е „ервен", "—н€г", "Ѕ€лата крепост", "Ќов живот", "»станбул". «аслуга за адекватното им представ€не на български имат преди всичко опитните и надарени преводачки √юлчин „ешмеджиева и –ози€ —амуилова. 

    ***
    —ръбската и българската литература са "близки непознати", както твърди наши€т известен литературен критик и преводач —ветлозар »гов. »маме общ корен, доста общи черти, обща трагична историческа съдба, осакатени сме от варварското турско робство, а после, в съвременната епоха б€хме и може би все още сме пионки в ръцете на –уси€, а всъщност не се познаваме. ¬ отделни периоди поддържаме добри литературни връзки, после има прекъсвани€, по политически и конюнктурни причини и отново добри контакти. —ега като че ли се сближаваме повече. —ръбската литература има своите почитатели у нас, както и сръбското кино. »ма и своите верни посредници в Ѕългари€ - като започнем от многозаслужилата —ийка –ачева, преводачката на Ќушич и јндрич, след не€ отличната преводачка и редакторка ∆ела √еоргиева, а сега има и млада см€на, сред ко€то се откро€ва талантливата Ћюдмила ћиндова. Ќеин любим автор е забележителната ƒубравка ”грешич, едно световно име, чи€то майка е също българка. —урови€т, жесток роман "ћинистерство на болката" (издание на "‘акел") т€ е превела майсторски, виртуозно. —лед€ из€вите на Ћюдмила ћиндова още от дебюта £ в сп. "‘акел" и се радвам на всеки неин успех - Ћюдмила превежда много сериозно, самата т€ пише интересно и се утвърди като задълбочен познавач на съвременните сръбска и хърватска литератури.
    —ред най-интересните книги от сръбски автори, без съмнение, е сборникът с кратка проза на поета —ърба »гнатович с интересното заглавие " огато всички б€хме “ито", издание на "«ахарий —то€нов". “ук ще спомена радостни€ факт, че издателството на неуморни€ »ван √ранитски сключи договор със —ъюза на сръбските писатели за издаването на пет сръбски книги у нас, срещу които ще изл€зат и пет български в Ѕелград.  нигата на —ърба »гнатович (според мен неправилно е да се транскрибира името му на български без Џ) е много оригинална. ¬сичко в тези мини разкази, есета и импресии (вдъхновени от забележителната проза на Ѕорхес!), които нос€т белега на автобиографичността - всичко  вид€но или прежив€но. » съхранено в паметта на писател€. ¬ тези късове поетична проза можем да видим, при това, в концентриран вид ц€ла —ърби€ и ёгослави€ от незабравимата “итовата епоха. "ѕаметта е като кладенец без дъно, пише —ърба »гнатович. ѕотап€ш се в него, макар че никога не знаеш какво ще извадиш на б€л св€т. ј може би н€кой път под товара на спомените си и сам на себе си ще се сториш непознат и чужд - с н€какъв странен израз на лицето, леко наподоб€ващ вик..." ѕреводът на  ат€ √еоргиева е съхранил в максимална степен ц€лостното интонационно звучене и колорита на тази проза. «вучи пълнокръвно с ц€лата поетичност и хумор на авторови€ текст.  нига, много при€тна за четене, ко€то препоръчвам на всички...
    ***
    ќт хърватската литература у нас пристигна един бестселър - малки€т роман-притча "ёдит" от нашумели€ по ц€л св€т драматург и белетрист ћиро √авран (род. 1961), познат и у нас с н€кои от пиесите си, а също и с романа "ќпит да забравиш", оригинално конструирана и разказана истори€ за една младежка, тийнейджърска любов. "ёдит" е неговата авторова интерпретаци€ на библейската истори€ за еврейската героин€. Ќовото е, че тук се влюбва силно във вавилонски€ пълководец ќлоферн, поробител€ на нейни€ народ, преди да му отнеме живота. » това е единствената любов на живота £, продължил в благочестие цели 105 години! ўастието на споделената любов тук трае броени часове, след което легендарната героин€ ще издигне собствени€ му меч  над беззащитното сп€що т€ло на сво€ любим. »стори€та, написана от първо лице, в поетиката на —тари€ завет, звучи малко странно и двусмислено, но увлича и интригува. »зказът на ћиро √авран е сгъстен, пределно точен, той владее майсторски словото - наистина, четивен и при€тен автор. Ќеслучайно книгата има повече от 10 превода в ≈вропа и десетина издани€ в «агреб. ѕреводът е достоен за текста - дело е на Ћюдмила ћиндова, а публикаци€та е на елитното издателство "‘акел" с редактор √еорги Ѕорисов.
    ƒруг гол€м автор и според мен, по-интересен от ћиро √авран, сред преведените през периода, е ƒанило  иш. "√робница за Ѕорис ƒавидович" е цикличен роман, състо€щ се от седем глави за петима герои, преживели ужасите на сталинови€ терор, шести€т - поетът ƒармолатов не е репресиран, но е смазан от страха, а седми€т е евреин (като сами€ автор) жертва на испанската инквизици€ от 14 век. ¬ този св€т на страха, казва ƒанило  иш, н€ма никаква логика, никакъв смисъл, освен логиката на насилствената смърт. ≈дна разтърсваща ума и сетивата книга. ѕреводът на този сложен, полифоничен текст е несъмнен успех за јлександра Ћивен.

    ***
    ћалки€т, полифонично изграден, роман от 120 стр. "’л€б и страх" на ћилислав —лавич (в отлични€ превод на ∆ела √еоргиева), беше об€вен за един от 10-те най-добри романа в сръбската литература в началото на 90-те. јвторът получи престижната литературна награда Ќ»Ќ. ¬ него той прави успешен опит да въплъти сво€та визи€ за живота и литературата, или както сам казва в предисловието си: "ƒнес литературата тр€бва да помага на хората да промен€т света в една по-добра посока!"
    "ƒалеко в нас" е поетичен сборник, носещ заглавието на прелестната едноименна поема на ¬аско ѕопа, в превод на —ветлозар »гов. ѕреди трийсетина години се срещнахме за първи път с този забележителен поет, един от най-странните в ≈вропа, гол€м поет от ранга на Ќикита —танеску, с когото б€ха при€тели и взаимно се превеждаха - това беше малка книга в превод на —имеон ¬ладимиров от поредицата "ѕоетичен глобус". ѕосрещна се като истинско събитие. ќсобено цикъла му "»гри".

    ≈то един фрагмент от новата книга на ¬аско ѕопа във вдъхновената интерпретаци€ на критика, преводача и литературни€ историк —ветлозар »гов, който през последните години ни изненада и с оригиналното си творчество:

    "¬дигаме ръце
    ”лицата по небето се катери
    —веждаме погледи
    ѕокривите във зем€та слизат

    ќт вс€ка болка
     о€то не споменаваме
    ѕо един кестен израства
    » остава тайнствен зад нас

    ќт вс€ка надежда
     о€то таим
    ѕо една звезда пониква
    » се изплъзва недостижима пред нас

    „уваш ли куршума
     ойто кръжи над главата ни
    „уваш ли куршума
     ойто дебне целувката ни

       из "ƒалеко от нас" - 1

    ***

    Ќакра€ останаха и адаптациите на български от македонски€ книжовен диалект. ўе подчерта€, че нашето официално становище е, че н€ма отделен македонски език, затова е неправилно и некоректно да се пише "превод от македонски". 
    Ќапоследък издани€та на автори от Ѕё– (Ѕившата ёгославска република) ћакедони€ зачестиха. ¬ този обзор ще спомена само една от т€х - може би най-добрата:
    " расавицата и мародерът" от Ѕожин ѕавловски, адаптаци€ на талантливата јлександра Ћивен, е роман за съвременни€ —алиери, един антигерой на нашето време, и както писа една критичка от —копие: "–оман-диагноза за реалността, в ко€то имаме нещастието да живеем, роман-дисекци€ без упойка, тъжна истори€ за човешкото падение, но и за все още живата човещина". ≈дна много дълбока и зр€ла белетристична творба, бих казал, на един силен разказвач.
    Ќ€ма да се спирам на "–оман за любопитни" на известни€ с антибългарските си из€влени€ ћето …овановски и на книгата на премиера Ћюбчо √еоргиевски "√радът", в които също четем, че са "преведени от македонски". “ук ще отвор€ една скоба и ще подчерта€, че за съжаление, в република ћакедони€, ко€то Ѕългари€ първа призна и подкрепи, все още не е прекратена злостната антибългарска кампани€, поддържана активно и от н€кои писатели, които нашите издатели великодушно публикуват. Ќие наистина сме прекалено толерантни. “акъв е например нашумели€т јлекс Ѕукарски, който наскоро за€ви, че български€т фолклор бил фашизоиден и други подобни нелепости. Ќо да не си развал€ме настроението сега....
    ўе завърша с това, че от прегледа и от библиографи€та (макар и непълна) личи, че през последните години са се увеличили преводите от балканските литератури, че качеството на тези преводи е доста високо, че издани€та са достойни за авторите, че критиката и печатът вече про€в€ват интерес към т€х (разбира се, може да бъде още по-гол€м, те го заслужават!), че всичко това може да направи литературни€ живот у нас по-интересен и по-богат. 
    Ќаистина, много похвални слова са написани за нас, преводачите. ѕреди две години имах щастието да състав€ и преведа една антологи€ с текстове от големи€ румънско-френски мислител ≈мил ћишел „оран, един от последните хуманисти на нашето време. Ѕ€х поласкан да прочета и преведа следното: "ѕреводачите, които срещнах през живота си, почти винаги превъзхождаха писателите. “е б€ха по-образовани, по-културни и по-достойни от повечето от т€х..." 
     
     
     
     

    —ветослав Ќахум
    —¬ќЅќƒј“ј ќ«Ќј„ј¬ј 
    » ќ“√ќ¬ќ–Ќќ—“ 1 
     

    ”важаеми господин ѕредседателю,
    ƒжентълмени,
    Ѕлагодар€ ¬и за доверието и за ¬аши€ щедър, при€телски жест към мен - да бъда един от ¬ас, членовете на ƒикенсови€ ѕикуик- луб във ‘иладелфи€.
    јз съм български писател. ѕубликувал съм две свои книги в родината си - сборник с разкази и роман. –оманът е със заглавие "Raptus"и ще се опитам да го предложа тук на вниманието на американски издатели и читатели. ”частвам в насто€телството на списание "ѕламък", основано от видни€ антифашист, поет и публицист √ео ћилев и получило широка попул€рност в ≈вропа, чрез неговата трагична саможертва.
    ≈дна нощ в —офи€ (столицата на Ѕългари€), гледах един телевизионен канал -  анала ƒискавъри. √ледах филма "ƒикенс в јмерика" с ћириам ћарголиес. ‘илмът беше интересен, нещо повече - в него беше портретуван ¬аши€т клуб и то по много атрактивен начин. “ази завлад€ваща ума и сърцето истори€, че ƒикенс е бил в јмерика, във ‘иладелфи€ и че тук са негови€т паметник и литературен клуб, беше нещо ново за мен. ќсъзнах, че благодарение на такъв блест€щ гений като негови€, цивилизаци€та и интелектуалните ценности са се разпрострели извън границите, оттатък океана. Ќеговото огромно литературно наследство е повли€ло и вдъхновило много автори.
    “ъкмо в това отношение изпов€двам сво€ собствена позици€, че јмериканската илюзи€ от кра€ на 19-ти и началото на 20-ти век е ценен и уникален принос в съкровищницата на световното литературно наследство. ћогат да бъдат посочени редица примери: ћарк “вен, ќ'’енри, ƒжек Ћондон, “еодор ƒрайзер, ƒжон —тайнбек, ≈дгар јлън ѕо, Џрнест ’емингуей, –оберт ѕен ”орън, Џрвин Ўоу, —ол Ѕелоу, —инклер Ћуис, ”йл€м ‘олкнър, ƒжон Џпдайк,  урт ¬онегът, √ор ¬идал и мнозина други. –азбира се, всеки от споменатите автори има свой уникален стил. ¬секи един от т€х е великолепен майстор на перото, на художествени€ образ и мисъл. Ќо нито един от т€х не би могъл да постигне блест€що развитие без внимателен прочит, изследване и изучаване на такъв ва€тел на словото, крайъгълен камък в литературата, какъвто е „арлз ƒикенс.
    ћо€та първа среща с ƒикенс беше ƒейвид  оперфийлд. ƒикенс е непреходен вълшебник на образа, на портретуването на сложната човешка натура и на човешкото достойнство в наши€ противоречив и объркан св€т. –оманите на ƒикенс докосват сърцето. “е всички са шедьоври. ѕървопроходник е "ƒневникът на  луб ѕикуик" - книга от 800 страници, ко€то ƒикенс започва да пише едва още на 24-годишна възраст. Ќаистина забележителен гений.

    » така - ето го мо€т основен личен мотив: изненадан и възхитен съм, че тук в јмерика съществува такъв  луб, и то във ‘иладелфи€ (‘иладелфи€, щата ѕенсилвани€, не ‘иладелфи€, щата “енеси и, разбира се не ‘иладелфи€, щата ћисисипи). ѕаметник и  луб, които уважават и напълно, изц€ло продължават тази забележителна традици€. јз винаги съм цен€л усили€та, полагани от групи или кръгове от хора - повече или по-малко затворени, които са успели да съхран€т и да предадат на поколени€та в≥рховите достижени€ на цивилизаци€та и културата. «ащото в днешно време ние все по-често се сблъскваме с липса на интерес към високата култура. »мам предвид попул€рната или масовата култура, налагана или диктувана от пазарни механизми, нуждите на пазара. “ова носи добри печалби, но в същото време не е най-добрата жизнена атмосфера за развитие на човека и за устрема му към съвършенство.
    ѕринадлежа към онова поколение хора от »зточна ≈вропа, което има съдбата да живее в пром€ната още през младите си години. ¬ същото време осъзнавам, че свободата (включително и свободата на словото) означава и отговорност. —ега ние имаме възможност да сме част от световните ценности. ќт нас самите зависи - дали желаем да развиваме само консуматорските си инстинкти или ще използваме нашата нова свобода за самоусъвършенстване, като възприемам онази система от духовни стойности, ко€то е създадена преди векове от малко на брой, но мъдри и силни по дух мъже.
    Ќаистина се чувствам мотивиран и вдъхновен от това, че ѕикуик- лубът съществува. ћисл€, че той ще съумее да съхрани и обогати вечни ценности. “ова дава възможност последователите на ƒикенс да преминат от съзерцание към активни практически действи€, към €рки, светли и изпълнени с бодро настроение срещи, което на свой ред вдъхва съвременен живот на романа и на ƒикенсови€ дух.
    ќще веднъж ¬и благодар€
     

    11.12.2009 г.
    ‘иладелфи€
     

    ƒимитър 
     остадинов
    јЌ ≈“ј 
    — Ћ»÷≈ 
    Ќј ј¬“ќЅ»ќ√–ј‘»я1 
     

    јнкетите в българското "разговорно и писмено словесно пространство" имат сво€ истори€. “е се осъществ€ваха и излизаха отпечатани, съобразени най-вече с "идеологическите и други похвати" на времето, когато са правени. “ези анкети обикновено б€ха свързани с литературни творци. «атова и се наричаха "литературни анкети". ѕреди повече от 30 години - през 1974 г. - е била създадена от сегашни€ проф. д.ф.н. »ван —арандев проблемна група "Ћитературни анкети" в »нститута за литература към ЅјЌ. ¬сички подготвени за печат анкети са били прецизно четени и рецензирани, допускани или недопускани за отпечатване от съответната спомената "проблемна група", а не р€дко и от висши ръководни кадри от други институции.
    –едно е да отбележим от дистанци€та на времето: сега колкото и факти да излизат за съществени съкратени откъси от съответни литературни анкети или на пълна забрана за отпечатване на н€кои подготвени анкети, все пак е била прокарана и осъществена една много ценна издателска дейност - да се продължи и обогати началото в българското литературно анкетиране и изворознание. ј това начало е поставено от професорите »ван ƒ. Ўишманов, ћихаил јрнаудов и —пиридон  азанджиев.
    —амото време преди 20 години беше такова, че от над 30 отпечатани литературни анкети, не малка част от т€х б€ха направени с конюнктурни личности от тогавашни€ български литературно-културен живот и излизаха най-вече в столичните издателства на ЅјЌ, Ѕѕ и Ќ».
    ќт десетина години насам забел€зваме, че се отпечатват не само н€кои отхвърл€ни през онова време литературни анкети, но и съвсем ново подготвени. » то излизат отпечатани съвсем спокойно, без каквато и намеса на каквито и да било институции. » то не само в столични, но и в извънстолични издателства. –азбира се, стига съответните издателства да са убедени в необходимостта от отпечатването на конкретната анкета.
    «абел€зваме и частично или по-ц€лостно разчупване на н€когашни€ канон за изграждането на една анкета. » друго много важно нещо: нито анкетиращите, нито анкетираните се определ€т от съответни институции или издателства. ÷€лостното изграждане и подготв€не за отпечатване на съответната анкета е с най-необходими€ естествен критерий за такава книга: двамата създатели на такъв труд да са близки не само като човешко излъчване и житейска философи€, но и да са близки като творчески търсени€ и открити€, да имат съмишленическа нагласа за емоционално-мисловните процеси в т€хното битие и съзнание. “очно това откриваме в анкетиращи€ и анкетирани€ в книгата "∆ивотът" - първа част (2008): двамата писатели и журналисти √еорги »нгилизов и ’ристо  арасто€нов.
    «атова главни€т редактор и управител на над 80-годишни€ бургаски вестник "„ерноморски фар", ревностни€т радетел за запазване на отпечатването и отскоро възлов участник в подготовката и списването на литературното сп. "ћоре" - български€т белетрист и сценарист-маринист √еорги »нгилизов в сво€ "¬место предговор" в 42 отпечатани реда съум€ва да из€сни същността и смисъла за по€вата на тази анкета. јнкета с неверо€тни€ хумористичен, ироничен, саркастичен и "народовейнат" свой си вървеж и летеж на стилист, психолог, философ и пародиен разказвач - писател€т ’ристо  арасто€нов.
    ≈то н€колко от тези 42 реда на √еорги »нгилизов:
    "«апочнах тази книга едва когато се убедих в кристалната честност на ’ристо, в изключителни€ му морал, в жел€зното му при€телство.
    «апочнах € и поради една друга причина. —ам избрал да живее далеч от столицата, в ямбол, ’ристо като че ли оставаше малко извън кръга на литературните ласкателства, поднас€ни често твърде безразборно от назначени в литературата графомани. “ой съвършено съзнателно б€гаше от т€х, на него повече му харесваха две хубави другарски приказки, казани на чашка раки€, мариновани миди и печен зарган.
    ћакар и носител на не една и две национални награди и конкурси, той винаги бе ощетен откъм достатъчно литературно внимание, което безспорно му се полагаше.
    «атова предизвиках тази книга, ко€то всъщност си е книга на ’ристо, защото той си € написа. јз просто постав€х колчетата по път€ и пон€кога теглех юздите."
    ѕрав и съвършено точен е в подбудите си за сътвор€ването на тази книга √еорги »нгилизов. «ащото какво са например 154 въпроса, зададени от него и отговорени на 159 страници от ’ристо  арасто€нов?!  ато имаме предвид, че само на 3 страници са зададени 42 въпроса. “очно тези въпроси са в последната (11-та) глава на книгата, в ко€то повечето от въпросите са свързани с общочовешкото и творческо амплоа на  арасто€нов, предизвикано от съвсем еднакви или подобни въпроси, зададени н€кога от проф. »ван ƒ. Ўишманов на 20 юли 1894 г. в с. ¬лада€ на јлеко  онстантинов и на 9 септември 1895 г., зададени в —офи€ на »ван ¬азов. –азбира се, тези традиционни "класически въпроси" се използват малко по-късно и от ћихаил јрнаудов към яворов и от —пиридон  азанджиев към …ордан …овков. “€х ще ги срещнем и до наши дни в много анкети или по-разширени интервюта. » това не е беда, а напротив - възможност за паралел на нагласата на творчески личности, различно отдалечени едни от други като период от време в собствените си житейски и творчески осъществ€вани€.
     ъм анкетата са прибавени три приложени€. ѕървото - "ќфициална биографи€ на  арасто€нов: цифром и словом". ¬торото - "„овекът на 50". “ретото е интервю с ’ристо  арасто€нов, озаглавено с неговите думи: "јко имаш нещо да казваш, казвай го веднага!". “ова интервю е направено от журналистката …орданка »нгилизова (съпруга на √еорги »нгилизов) по случай 50 годишни€ юбилей на  арасто€нов и поместено във в. "„ерноморски фар" на 21.2.2000 г.
    Ќа три страници е разположена "Ѕиблиографи€ на книгите на ’ристо  арасто€нов". “ук те са 20 на брой.  ато са отбел€зани излезлите до 2006 г. ј сега те вече са към или над 25.
    «аедно със своите книги с разкази, новели, повести и романи,  арасто€нов е известен с публикувана и непубликувана в книги публицистика, документалистика, драматурги€ за деца и възрастни, с много очерци и есета, с поези€, главно изпълн€вана от него сами€ като песни с акомпанимент на китара, а също така и с литературно-критически€ си очерк за ћатвей ¬ълев. Ќегови откъси от книги са преведени на английски и други езици. ј една ц€ла негова книга е преведена на турски език и благодарение на издателство "∆анет-45"- ѕловдив е изл€зла през 2006 г.
    ¬ последната част от тази анкета са препечатани по една рецензи€ за 12 негови книги, като след вс€ка рецензи€ е отбел€зана библиографска справка и на други поместени рецензии и отзиви за съответната книга.
    Ќо най-важното за тази първа част от анкетата на √еорги »нгилизов с ’ристо  арасто€нов е това, че т€ може да се чете на един дъх като своеобразна част от автобиографи€ на ’ристо  арасто€нов.
    ƒано и  арасто€нов реши да стори това с »нгилизов. » това предизвикателство може да се превърне в реалност. «на€, че решат ли и двамата, ще го стор€т без затруднени€ - както пон€кога пос€дат "на две хубави другарски приказки, казани на чаша раки€, мариновани миди и печен зарган."
    —торете го! —торете го все така - по при€телски. —торете го, колкото се може по-скоро. » зна€, че от свъсените вежди на завистливите графомани хич н€ма да ви пука.
    …ордан  аменов
    ƒЏ–«ќ—““ј 
     Џћ „ќ¬≈ ј-ѕќ≈“1 
     

    «аглавието ми е подигравка с едно скорошно определение за ¬апцаров - човека-поет. ( ак ли не наричаха ¬апцаров в опита да го догон€т в словотворчеството му - "огн€роинтелигентска" и "огненометежна": огн€р€т-поет, поет-работник. Ќо човекът-поет е връх.) ј дързостта си е истинска. » не подлежи на подигравка. “€ е на ¬елин √еоргиев, за когото дързостта е всекидневие.  ато отправ€ната преди 1989 г. или е увисвала неотпечатана, или е била с печални за него последстви€.
    “ази, за ко€то говорим, е от 1977-79 г. » е останала без последстви€.  оето в случа€ - за съжаление, значи: без издаване на поредната му творческа дързост. “огава ¬. √еоргиев пише "ѕесни от човека" - книга с 33 стихотворени€ (цифрата освен ’ристовата е и вапцаровата възраст), вс€ко от които с мото от ¬апцарови стихове. “. с., това си е своебразно посвещение на ¬апцаров, което освен в текста се съдържа и в бро€ на стихотворени€та, и в заглавието на книгата. Ќа познавачите е излишно да припомн€м, че първи€т - най-многоброен, цикъл от вапцаровите "ћоторни песни" се нарича "ѕесни за човека". »зборът на ¬. √еоргиев, обаче, не е ирони€, а - преклонение. ƒръзко и неочаквано, заради което н€кой усърден търсач на подтекст може и да съзре присмехулност. ј н€когашните мнителни редактори май са го възприели така, за да прикри€т цензурната си бдителност. »наче на опита на поета да му издадат книгата е било отговорено: "с препоръка да доогледа и усъвършенства ръкописа". ѕрепоръка, за ко€то до 1989 г. той е бил абониран. 33 (пак тази цифра!) години след неосъщественото издаване книгата излиза - в кра€ на 2009 г. ¬место за 70-годишнината на ¬апцаров - за неговата 100-годишнина.  акво по-хубаво доказателство за верността на поговорката: ѕо-добре късно, отколкото никога.
    » това "по-добре" се превръща в ново изпитание за ¬. √еоргиев, за което - предполагам, се е досещал. ƒнешни€т читател н€ма как да подмине поднесената с книгата гарнитура: ƒоколко стиховете са запазили бл€съка на тогавашната си актуална мощ. «ащото е сигурно, че през 1979 г. и юбилейни€т възторг по ¬апцаров н€маше да попречи да бъдат оценени по достойнство предизвикателства от рода на:
    "Ќас нещо ни дели, но зад причината 
    очите ни не сме€т да погледнат... 
    ≈два ли в нас ще се намер€т сили 
    в юмруци да превърнем тези длани.
    ¬ природата ни има нещо гнило.
    » сигурно родина ни е ƒани€.
      ("–азмисъл за ’амлет") 

     »два ми да викам. 
      ой ли ще ме чуе. 
     Ќ€какъв си никой 
     гневно ще нахлуе. 
     –аз€рен ще каже: 
     "я си дръж езика."
         ("–азмисъл за мълчанието")

    ѕредизвикателствата на ¬. √еоргиев и тогава не са били юбилейни. “. с., те не нос€т произхода на елементарни реплики на ключови фрази на ¬апцаров, приети като сбъднати пророчества и доказателства за осъществени идеали. ¬. √еоргиев не тръгва и на същностен философски или идеен спор с автора на "ћоторни песни". ƒаже на много места, макар неговата книга и по заглавие, и по използване на стиховете-мото да изглежда като търсен диалог с вапцаровите, между цитатите и следващите велин-георгиеви н€ма никакъв диалог. “.е., през 70-те години поетът не се е противопостав€л на ¬апцаров по банални€ сетне начин - да го съди за неосъществени от други идеали. ѕросто достатъчно проницателно е разбирал, че н€ма как да срутиш грамадата от в€ра, духовност и любов към човека.
    »зниква въпросът - за какъв д€вол тогава ¬. √еоргиев е избрал тази форма на израз€ване. ќтговорът е прост - заради доверието към ¬апцаров. «аради увереността, че изпълн€ва със стиховете си сродна обществена миси€. » това му дава сила в диалога със своето време, със 70-те години на ’’ век. ¬същност има особеност, ко€то сближава авторите на "ѕесни за човека" и "ѕесни от човека" по време на писането на творбите им. “е са в сродни позиции - на последните стъпала на обществената стълба. ѕоради което и двамата придават особено значение на думата човек, извеждайки € като заглавие.  ато право на послание към обществото, дето нормите се диктуват от нечовеците. »ли ако щете по-мек вариант - послание към общества, които много говор€т за човека, но са забравили как той изглежда. ѕоради което се налага н€кой да им припомн€. ¬секи според силите си. ¬ъпреки опитите да те обрекат на безсилие.
    “олкова по книгата. » все повече се доближаваме до въпроса, който зададох и който е сакрален за вс€ко творчество. Ќо преди това ще отбележа, че ¬. √еоргиев стратегически е сгрешил с представ€нето на книгата "ѕесни от човека", спр€на през 1979 г., е тр€бвало да излезе веднага след 1989 г. ј ¬. √еоргиев е предпочел на различни места в други книги да публикува редица от най-хубавите стихотворени€ от не€ - "–азмисъл за земни€ жител", "–азмисъл за саможертвата" и т.н. «начи той се е колебаел за стойността £. » е предпочел да лансира отделни творби от не€. "ѕесни от човека" очевидно е била важна книга за ¬. √еоргиев. » заради отношението към ¬апцаров, и заради това, че е изпълнена с личната и с обществената драма тогава и с предизвикателства към онова време. —ега част от т€х н€ма да докосват с такава сила днешни€ читател. Ќо други - както сам поетът е преценил, ще се радват на дълъг живот.
    ј за да предпаз€ н€кой, дето ще е готов за упрек заради сравнени€та с ¬апцаров в този текст, ще цитирам по-късни€ ¬. √еоргиев:
     јз съм втори€т син на …осиф.
     ѕърви€т е ’ристос...
     »мате ли към мен въпроси?
     
     
     
     

    —тивън ƒжи - Ќикози€
    —“»’ќ“¬ќ–≈Ќ»я
     

    «јѕќ«Ќј“ —Џћ — Ќќў“ј

    «апознат съм с нощта.
    — пукнатините на този св€т,
    протрити обувки, купчина строшени тухли 
    край път€.
    Ћоква кална и подпухнала. 

    «апознат съм с нощта.
    —ъс зигзага на горчиви пориви 
    по пешеходни пътеки, цигарени фасове, 
    захвърлени по тротоари.
    «адушени копнежи, удавени в тъмнота и самота.

    «апознат съм с нощта,
    любов мо€.

    «апознат съм с нощта.
    «апознат съм с нощта.
    ѕросто исках да знаеш,
    че от крепостта на твоите бедра
    виждам звездите на нощното небе
    как блещукат и се върт€т далечни,
    €рки с огън€ си те топл€т
    камъчетата на моето сърце.

    «апознат съм с нощта.
    «апознат съм с нощта.
    » с твоето дишане, твоите мигли,
    тво€та мека, мека кожа и допир.

    Ќе мога да долов€ дали ме слушаш,
    само дишането, което се вие през
    нашите пулсиращи тела, 
    всеки сам за себе си
    пред дверите на този св€т,
    всеки сам за себе си в хладното синьо небе.

    —амо припомни на сините пламъци за мене.
    “е, танцуващи из открити студени вселени.
    “ъй както не те забрав€м, танцуваща. 
     акто съм запознат с нощта. 
     
     

    ЅќЋ ј“ј »  ќћѕј—Џ“: 
    ѕ≈—≈Ќ Ќј  Џ—Ќ»я —Ћ≈ƒќЅ≈ƒ

    ћоето сърце е като дете.
    “олкова крехко.
    ѕлачейки, то плаче в сво€та ц€лост.
    ”смихвайки се, то се събира в сво€та ц€лост.

    ѕеперуда е в един св€т от хвърлени мрежи.
    яйце е в гладен пейзаж.
    ѕламък е, отказващ да угасне.

    ¬ъпреки своите малки капитулации и поражени€,
    то е северната звезда в необ€тното небе:
    Ќ€кога гъмжащо от кръжащи светлини,
    н€кога обсадено от облаци. 

    Ќе забрав€й луната и ключа, който държи смъртта 
    » комарите, които се впиват в нощта
    » дванадесетте отрови на душата;

    ¬се пак, позволиш ли му да бъде, и да бъде то водач
    ÷ветове се разпукват,
    котката пие мл€ко
    и всички неща се закръжават на своето м€сто 
    в хармонични движени€.

    ¬€лото великолепие на тези умиращи рози

    ¬€лото великолепие на тези умиращи рози,
    глави увиснали ниско, разтвар€щи се 
    и благословени,
    стопл€ студената ста€ като оживели спомени.
    Ќе беше вчера, когато вашите бодливи глави кичеха
    масата до нашето легло. Ќо сега сте естествени
    клюмвайки след случа€,1 бурно живеете 
    тези последни дни, като се стап€те в разпад.

    —ъблазнително е да търсим значимост
    във ваши€ разсе€н цъфтеж, алена плът.
    Ќ€кога тържествено водехте празненствата 
    на ¬алентин
    но точно церемониалното безгрижие 
    на вашето разобличение, почервенели 
    в дръзки тонове, необременени
    от случа€, ви прави, в разд€лата, искрени
    към любовта, ко€то не познава поводи, 
    както ни разказва копнежът на вашето сбогуване. 
     
     
     
     

    “Џ ј„Ќ»я“ —“јЌ Ќј ЋёЅќ¬“ј

    “во€та коса, втъкана в звездна светлина,
    тво€ профил в нощното небе,
    искр€щи€т флаг зад ћлечни€ път
    блещукат
    на тъкачни€ стан на тази крехка любов.

     ак ли изглеждаше преди да те съгледам.
    ћога ли да бъда отново това, което б€х, 
    преди да стана твой свидетел...

    “върде късно е,
    безпомощен съм,
    без желание или надежда
    да се спас€
    от този поглед за€вен.

    15.02.2005
     
     

    1 розите са подарени по случай празника на св. ¬алентин
     
     
     

    ¬иктор Ѕарух
    —“–я— јў»я“ ¬»  
    Ќј ћЏЋ„јЌ»≈“ќ
     

    “ова си ти, —къпи ћой Ѕратко, в теб усещам континента огромен,
    където реките секват внезапно... а слънцето изпича плъттта 
    като висока пещ руда - 
    усещам в тебе мисъл сродна: мисълта, дори различно да тече, 
    нали лъжа от истина със същата везна дели. 
    »ма радост в това, да мерим мислите с една везна, те иначе
    пробл€сват в твоите и моите очи, но са еднакви в сво€та същина.

    из "Ќегърът", стихотворение на  арол ¬ойтила (папа …оан ѕавел II), 
    базиликата "—в. ѕетър", есента на 1962, превод »вета Ѕенрей
     

    –азговорът ми с писател€ ¬иктор Ѕарух е провокиран от едно интервю, излъчено по шведската телевизи€, което предизвика възмущението на международната общественост. ¬ него английски€т католически свещеник –ичард ”ил€мсон, член на контрареформаторското Ѕратство "—в. ѕий ’", с неподход€ща за сана му злободневност се опита да омаловажи ’олокоста. ¬ началото на 2009 година в ц€ла ≈вропа медиите реагираха бързо и остро с коментари и анализи. ќсобено ценни б€ха отзивите във френската и италианската преса, но у нас този проблем мина н€как си между другото. 
    ћалцина днес зна€т, че в творчеството на ¬иктор Ѕарух от десетилети€ е залегнал проблемът за напрежението в отношени€та между христи€нството и еврейството, католицизма и юдаизма, догматизма и етиката, идеологи€та и морала. ѕрез 1961 г. той е бил единствени€т български журналист, изпратен да отрази исторически€ процес срещу јйхман в …ерусалим, за който ’ана јренд написва книгата "–епортаж за баналността на злото", а сами€т Ѕарух вплита в проблематиката на повечето свои творби, включително и на последни€ му засега роман "ќклеветената или грехът на епископа" ("Ѕългарски писател", 2003). ¬ повестта "—ватбени свещи" ("Ќародна младеж", 1968) за първи път писател€т започва да анализира по-дълбоко темата за реакциите на ¬атикана по време на ¬тората световна война, както и историческите решени€ на ¬тори€ ¬атикански събор (1962-1965). ј в емблематични€ му роман "ќтречени от закона" ("Ќародна младеж, 1960") тази тема е залегнала в истори€та, свързана със спас€ването на българските евреи по време на ’олокоста. ¬ "ќклеветената..." (преведен на италиански през 2008, изд. BESA ≈ditrice) той силно и дълбоко вплита и двете теми - проблемите на еврейството и проблемите на католицизма, погледнати през призмата на истори€та, философи€та, литературата, етиката и теологи€та. »менно затова този интересен разговор за различието и близостта, за диалозите между различните с изследовател€ и писател€ ¬иктор Ѕарух се оказа насъщен и важен. 

    ѕатрици€ Ќиколова
     
     

    ѕовод за този разговор е реакци€та на христи€нски€ и нехристи€нски€ св€т във връзка с възмутителното отричане на ’олокоста от английски€ свещеник –ичард ”ил€мсон в едно негово интервю.  олко дълбоки са корените на това отричане, с което, за негова чест, —вети€т престол не се припокри?
    - »зключително дълбоки са корените. «а да ги разберем, тр€бва да се върнем много назад, още към папа ѕий V (а може и още по-назад) и антиреформаторската му политика през ’VI век. Ќо това ще ни отклони дон€къде от конкретни€ повод за разговора ни. 
    «атова пък ще вникнем по-дълбоко във ¬ашето възмущение от интервюто на антиреформатора пастор –ичард ”ил€мсон. јко се върнем още по-назад, на кои силни личности ще попаднем?
    - Ќа реформаторите в католицизма: предвестника на –еформаци€та ян ’ус в Ѕохеми€ и същинските реформатори - ћартин Ћутер в √ермани€ и  алвин в Ўвейцари€. ’ус е роден през 1369 г. “ой е силно повли€н от английски€ теолог ”иклиф. —поред повечето историци т. нар. "хусизъм" (идеологи€та на хусисткото течение в началото на ’V век) съдържа почти буквално идеите на ”иклиф: прагматически контекстуализъм, внесен в чешката църковна реалност. ¬ основата на убеждени€та на ’ус са преводът на Ѕибли€та на говорим език, реформирането на църковната йерархи€, премахването на ненужни религиозни традиции в обслужването на “айнствата, отхвърл€нето на “айнствата. ¬прочем може би точно оттогава съществува въобще реформисткото движение в ÷ърквата. ¬еро€тно и в юдаизма се е случило нещо подобно.
    ѕо-точно какво?
    - —воеобразно освобождаване от догмите и от погрешното наслагване върху текстовете на Ѕибли€та на излишни ритуали, йерархии, тълкувани€ и пр. “ук говорим вече за конкретен опит за връщане към чистотата на извора. ѕреводът на Ѕибли€та на съответните езици тр€бва да бъде разбираем за народите, без да е обраснал с излишни налепи около основни€ текст. 
     акви са сблъсъците на ’ус, Ћутер и  алвин с ÷ърквата? 
    - »зключително драматични. ’ус е бил отлъчен и изгорен на кладата. Ћутер и  алвин също са били отлъчени, но те имат своите последователи векове наред. ѕоказателни са последните думи на ян ’ус: "ќ, свещена простота!", отправени към една жена, ко€то хвърл€ дърва в огън€, за да го разгори. “ой завършва в изгнание богословски€ си труд "De Eklesia" - "«а ÷ърквата". ќбвинението срещу него е произнесено в 39 клаузи и на 6 юли 1415 г. е осъден като еретик. » още една интересна подробност - кладата му е запалена не с друго, а точно с чешките преводи на книгите на ”иклиф. Ќа самата клада ’ус казва още: "—лед сто години Ѕог ще издигне мъж, чийто призив за –еформаци€ н€ма да може да бъде заглушен." » след малко повече от сто години, на празника на ¬си —ветии през 1517 г., ћартин Ћутер заковава на портата на ¬итембергската катедрала своите прословути 95 тезиса, които стават крайъгълен камък на –еформаци€та. 
     алвин също има повече от 30 тезиса. ≈два ли е случайно?
    - ≈два ли. » двамата издигат свои тезиси. ƒоста по-късно се по€в€ва един млад испанец, силно повли€н от реформаторските течени€.  азва се ћигел —ервет (1511-1553) и също като ’ус е изгорен на кладата. ќще по-любопитно е, че —ервет и  алвин са се познавали. —ледвали са заедно в ѕарижки€ университет, макар че още като студенти имали противоречи€. «а разлика от  алвин, ћигел —ервет е бил доста по-радикален. “ой развил тезата, че »сус ’ристос е бил човек като всички останали - тоест не отрекъл историческото му съществуване, но се усъмнил в богочовешки€ му произход. “ова обаче никак не допаднало на  алвин. 
     акъв е произходът на —ервет?
    - ¬ потеклото му има еврейски корени по лини€ на майка му. ≈дна от публикациите на —ервет дава основание за неговото изгонване от ‘ранци€, където потърсил убежище, преследван от »нквизици€та в »спани€. ѕо онова време обаче френската католическа църква била най-консервативната в ≈вропа. —трува ми се, че във ‘ранци€ н€ма нито едно име на истински реформатор. “а ћигел —ервет си сменил самоличността и работел по научните и богословските си трудове под друго име в едно селце, близо до границата с Ўвейцари€. ј отвъд тази граница  алвин вече бил силна личност. √решката на —ервет била, че му изпратил книгата си, ко€то издал под псевдоним, като дар от колега на колега.  алвин веднага разкрил кой се крие зад чуждото име. “ака го предал на френските църковни власти, които го хванали, осъдили и изгорили на кладата като еретик. ≈то така истори€та може да си направи лоши шеги с големите личности на църковната –еформаци€. 
    —тара истина е, че когато се започне с изгар€не на книги, винаги се завършва с изгар€не на хора. «ащо “алмудът е първата книга, ко€то ÷ърквата осъжда на изгар€не? 
    - ћоже би тр€бва да тръгнем оттам, че всъщност “алмудът представл€ва сборник с тълкувани€ и коментари, от който основно може да се заключи, че разумът е изц€ло обвързан с в€рата. Ћогиката е източник на добро. ¬ “алмуда противоречивите мнени€ и схващани€ са оправдани. Ќещо повече, свободата, с ко€то еврейските духовници обсъждат текстовете, като ги защитават или дори ги оспорват - и така търс€т истината и поуките от —ветото писание, е опасен пример за католицизма според н€кои мислители и папи от ранното —редновековие. ≈рес, ко€то тр€бва да бъде унищожена на кладите. Ќай-страшното е, че кладите ще се разгар€т все по-често. » на т€х ще бъдат изгар€ни не само "еретици", не само писани€ като “алмуда, а и трудове на книжовници, духовници, мислители, писатели и философи.  ато особено "светли" страници в истори€та останаха и зловещите аутодафета в централна ≈вропа през първата половина на ’’ век. Ќа т€х гор€ха книгите на блест€щи умове и пера (автори, чиито трудове и имена днес ни звучат като наши съвременници). 
    Ќастроението на ¬атикана спр€мо нехристи€нските религии датира отдавна. ¬ този смисъл не е чак толкова странно изказването на ”ил€мсон, нито мълчанието на висши€ клир на католицизма по време на ¬тората световна война. » все пак има едно събитие от средата на минали€ век, което е било своеобразен контрапункт и равновесен център в поведението на ¬атикана - именно ¬тори€т ¬атикански събор.  акви нови идеи са били заложени в него и как са постигнати?
    - Ќаистина можем да открием връзка между откровени€та на ”ил€мсон и послани€та на ¬тори€ ¬атикански събор. Ќека се спрем за малко на този исторически събор. ѕровежда са по инициатива на папа …оан ’’III. “ой възлага на кардинал јвгустин Ѕеа да подготви доклада за деклараци€ на —ъбора за отношени€та с нехристи€нските религии - една от точките на заседани€та му. ≈то малка, но съществена част от въведението на деклараци€та: "«а първи път в истори€та на ÷ърквата един —ъбор се занимава по този начин с нехристи€нските религии. –азбира се, ако се желае представ€нето в изчерпателен доклад на сходствата и различи€та на тези религии помежду им, както и с католическата религи€, това би прехвърлило рамките на един —ъбор. “ака че не е възможно да се даде повече от н€кои основни перспективи, които следват от ситуаци€та в наши€ св€т с оглед на обедин€ването и постигането на важни резултати за католиците." » още, пак преди да се стигне до същественото в тази част, се казва: "ѕо време на подготв€нето на —ъбора папа …оан ’’III възложи персонален мандат на кардинал Ѕеа, президент на секретариата за единството на христи€ните, да изработи един Decretum Iudeais като свободна схема и теза за решаване. Ќ€ма никакво съмнение, че този проект в гол€мата си част се дължи на личната инициатива на …оан ’’III, който като апостолически делегат в Ѕлизки€ изток познава бедстви€та на много евреи, които б€гаха от своите гонители. “ой спаси живота на много от т€х". “ук можем да си спомним, че името на този апостолически делегат беше –онкали и че на старата софийска улица "11 август" (където и сега се намира —офийски€т нунциат) има паметна плоча за неговото пребиваване и дейност в Ѕългари€. 
     ак точно се е осъществ€вало това спас€ване?
    - —тавало е чрез издаване на различни документи, паспорти, с които те са могли да изл€зат от районите, в които са ги преследвали.
    » какво се казва по-нататък в този документ на —ъбора?
    - "Ќа неизмеримата и дълбока злоба, ко€то се про€в€ваше в това време, той противопостави едно категорично —лово на Ћюбов. ¬прочем може да се види един друг знак в пром€ната, внесена в молитвата за евреите по време на литурги€та на –азпети ѕетък, както и в негови€ поздрав към група американски евреи, които б€ха дошли през октомври 1961 година."
     акво точно се е случило на тази среща?
    - …оан ’’III ги посреща с думите: "јз съм …осиф, ¬аши€т брат. Ќаистина съществува гол€ма разлика между този, който признава само —тари€ завет, и онзи, който прибав€ Ќови€ завет като закон и върховна заповед. Ќо тази разлика не унищожава братството, което се основава на един общ произход. Ќе сме ли всички ние синове на същи€ Ќебесни€ ќтец? ћежду всички ни винаги тр€бва да блести Ћюбовта."
    Ќека опитаме да върнем нещата в наши дни. —поред вас на какво точно се дължи прецедентът с интервюто на ”ил€мсон?  ак така тази личност допусна да извърши такъв гаф, за който после се наложи публично се извин€ва? 
    - —ъжалението му, струва ми се, е притворно, без да отхвърл€ категорично мнението си за ’олокоста, както ¬атикана и папа Ѕенедикт ’VI изискват.  акто е известно, той отправ€ едно извинително писмо до френската комиси€ La Comissione pontifical ≈klesia Dei, публикувано на 26 февруари 2009 г. във в. "Ћа  роа". ≈то какво пише там: "“ой (бел. а. –ичард ”ил€мсон) поиска прошка за негативистичното си интервю (т.е. интервюто, в което отрича ’олокоста през €нуари 2009-а), излъчено по един шведски телевизионен канал. ¬ него той казва: "—вети€т ќтец и мо€т наставник ћонсеньор ‘елай поискаха да преразгледам из€влени€та, които направих за шведската телевизи€ преди четири месеца във връзка със сериозните последстви€, които те предизвикаха. »майки предвид тези последстви€, мога да потвърд€ най-чистосърдечно, че съжал€вам за направените от мен из€влени€. » че, ако предварително знаех безпокойството и болката, които те предизвикаха - особено на ÷ърквата, но също така и на спасените, и на семействата на жертвите, претърпели несправедливост по време на “рети€ райх, н€маше да ги направ€. ѕред шведската телевизи€ аз само изказах мнение на един неисторик - становище, което придобих преди 20 години въз основа на доводи, които тогава б€ха на разположение, а след това р€дко са израз€вани публично. ¬ъв всеки случай събити€та от последната седмица и —ъветът на наставниците от Ѕратство "—в. ѕий ’" ме убедиха, че съм отговорен за мъката, ко€то последва. јз искам прошка пред Ѕога от всички души, които б€ха с пълно основание възмутени от моите думи.  акто —вети€т ќтец потвърждава, "всеки акт на несправедливо насилие срещу един човек наран€ва ц€лото човечество." 
    јко до публикуването на това "извинение" н€кой е приемал интервюто на епископ ”ил€мсон само като един пореден скандал или - още по-наивно - като късен отзвук на различните възгледи и противоречи€ в католическата църква след ¬тори€ ¬атикански събор, то сега витиеватото извинение на светин€ му позвол€ва на всички да вид€т в негово лице един прононсиран расист и антисемит. Ќеговото извинение не бе прието от ¬атикана след категоричното изискване на папа Ѕенедикт ’VI ”ил€мсон €сно и категорично да се разграничи от отричането на ’олокоста. »згониха го от јржентина - седалището на Ѕратство "—в. ѕий ’". Ќа летище ’ийтроу в Ћондон вид€х да се завръща една мрачна личност, охран€вана от полицаи. ≈дин жалък човек, който след ужас€ващите последици от ’олокоста бе казал в интервю, че загиналите в концлагерите са 200 до 300 хил€ди души. “ова "до 300 000" на мен ми прозвуча като "’айде, от мен да мине, 300 000". 
    » все пак къде се корени причината?
    - ѕричината е много по-дълбока. «а да се об€сни това интервю на ”ил€мсон, в което той отрича ’олокоста, тр€бва да се върнем още по-назад. Ѕихме могли да отидем дори в ’III век при папа »нокентий III, а можем да се спрем и в ’IV век, при папа ѕий V. 
    ¬ тъмното —редновековие се кри€т корените на "баналността на злото"? 
    - »менно тогава започва реакци€та срещу църковната –еформа. “оест това е времето на контрареформистите. 
     акви са идеите на реформаторите и какви са тезите на контрареформаторите?
    - — две думи –еформата се по€в€ва като противовес на гонени€та през —редновековието. »деите £ са дълбоко хуманни и създават нови теории срещу старите догми, предлагат нова, по-в€рна според т€х представа за старозаветните и евангелските истории. ¬ече говорим и за новаторски тенденции в теологи€та. 
     ак тези нови идеи вли€€т върху взаимоотношени€та между христи€нски€ и еврейски€ св€т?
    - Ќе съм толкова запознат, но е напълно достатъчно, че това е един €рък опит за разчупване на догмите в католицизма.
    ј антиреформаторите? 
    - “е насто€ват за връщането на старите догми, отказ от по-съвременни идеи в теологи€та. ≈дин от първите радетели в тази насока е папа ѕий V (жив€л е в периода 1504-1572 г., а е бил папа от1566 до 1572 г.). “ой връща старите правила, той е първи€т гол€м инициатор на  онтрареформата.
    Ѕил е демонична фигура, както се вижда и от портрета му. 
    - јбсолютно. ѕрез 1569 г. именно той отново нарежда експулсаци€та на еврейската общност извън земите, които са в предела на ÷ърквата.
    ј след ѕий V кои са най-силните контрареформатори?
    - ѕапа ѕий ’ е един от т€х. “ой е роден в »тали€ през 1835 г. Ѕил е папа от 1903 до 1914, когато е починал. ѕапа ѕий ’ връща в укорителната молитва думите срещу евреите. √оворим толкова за ѕий ’, защото той е канонизиран като светец през септември 1954 г. от папа ѕий ’II - военновременни€т папа. » още - недоволните и противниците на решени€та на ¬тори€ ¬атикански събор се обедин€ват именно в Ѕратство "—вети ѕий ’".
    ћожем ли да кажем, че поведението на папите ѕий ’ и ѕий ’II е повли€ло на безучастието и мълчанието на ¬атикана по време на ’олокоста?
    - —трува ми се, че об€снението е по-сложно. ≈то какво папа ѕий ’II казва за папа ѕий ’, когото провъзглас€ва за светец: "”правл€вал е католическата църква с твърда ръка в една епоха на силен лаицизъм и многобройни тенденции на модернизма в институтите за библейски изследвани€ и теологи€." “очно тогава веро€тно са възникнали идеите на модернизма в теологи€та. Ѕезспорно е значението на ¬тори€ ¬атикански събор и на политиката на папа …оан ’’III срещу догматизма за освет€ване сенчестите страни на католицизма. “ова е първата истинска тенденци€ към диалог между ¬атикана и съвремието. —лед ужасите на ¬тората световна война това е фактически първото по-сериозно докосване едновременно до идеите на ѕросвещението и на съвременни€ св€т. ¬прочем така е наречена и ƒеклараци€та на ¬тори€ ¬атикански събор за отношени€та на ÷ърквата с нехристи€нските религии: "Nostra aetate", тоест "нашето време" или "наши€т век".
    ј що за личност е бил јлфредо ќтавиани? 
    - ќтавиани е кардинал, видна личност измежду консерваторите в ÷ърквата и лидер на така наречените интегристи, които се об€в€ват против реформите на ¬тори€ ¬атикански събор (девизът им е Semper Idem, т.е. винаги същите). Ќе е безинтересно да споменем, че той до 1968 г. ръководи  онгрегаци€та за ƒоктрината на в€рата - изключително важен орган на ÷ърквата, който след поредица превъплъщени€ и приспособ€вани€ към закономерностите и нравите на новите столети€ все пак има корените си в старата »нквизици€. Ќа —ъбора работи в тази насока заедно с френски€ архиепископ ћарсел Ћьофевр. ќколо т€х именно през 1970 г. се създава Ѕратство на свещениците "—в. ѕий ’". “е приемат лини€та, ко€то иска да се отблъсне р€зко от реформите, от екуменизма (бел. ред. екуменизмът е теори€ за сближаване на основните религии по света), от взаимното разбиране на католически€ св€т с нехристи€нските религии. ”ил€мсон е техен последовател и активист. ѕапа ѕий ’, об€вен от военновременни€ папа ѕий ’II за светец, е приет за патрон на това Ѕратство. ≈стествено е личности като кардинал ќтавиани - да ги наречем "единосъщи личности "Semper Idem", както гласи и девизът им: "винаги същите" - да бъдат силно критични както към всичко друго, обсъждано на —ъбора, така и спр€мо решени€та на ¬атикана. ƒеклараци€та за отношени€та с нехристи€нските религии, в частта за еврейската религи€, започва така: "ќб€сн€вайки си “айнството на ÷ърквата, —ъборът напомн€ връзката, ко€то обвързва духовно народа на Ќови€ завет с потомството на јвраам." » малко по-нататък: "≈то защо ÷ърквата не може да забрави, че т€ е получила ќткровението на —тари€ завет от този народ, с който Ѕог, с безкрайното си милосърдие, благоволи да сключи древни€ съюз, и че т€ се подхранва от корена на истинската маслина, върху ко€то б€ха присадени клоните на дивата маслина, които са езичниците" (–им. 11, 17-24). ј ето и следващи€ абзац: "÷ърквата винаги има предвид думите на апостол ѕавел за тези от негови€ род, на които принадлежат синовното приемане, славата, съюзите, законодателството, култът, задължени€та и патриарсите и, сред които по плът е роден ’ристос (–им. 9, 4-5), —инът на ƒева ћари€. “€ напомн€ също, че јпостолите, основи и стълбове на ÷ърквата, са родени от еврейски€ народ, както и гол€м брой от първите последователи, които ще възвест€т на света ≈вангелието на ’ристос." –азбира се, кръгът от свещеници "Semper Idem" не може да приеме и заключението: "ѕри факта на едно такова духовно наследство, общо за христи€ните и за евреите, —ъборът иска да окуражи и да препоръча опознаването между т€х и взаимното им уважение, които ще пород€т преди всичко библейските и теологически изследвани€, а също така и един братски диалог". » още: "ќсвен това ÷ърквата, ко€то отхвърл€ вс€какви преследвани€ срещу хора, каквито и да са те, не може да забрави наследството, което т€ има заедно с евреите, и направл€вана не от политически мотиви, а от религиозното милосърдие на ≈вангелието, съжал€ва за омразата, преследвани€та и всички про€ви на антисемитизъм, когато и да е било т€хното време и подбудители, насочени против евреите." * ќчевидно е, че подобни текстове са били като трън в очите на "Semper Idem"- участниците във ¬тори€ ¬атикански събор и на техните последователи, между които е и отец ”ил€мсон. 
    ћожем ли да кажем, че благодарение на идеите на ¬тори€ ¬атикански събор впоследствие в управлението на католически€ св€т е допуснат прецедент да се приеме папа, който не е роден нито в »тали€, нито в √ермани€ (оттам са били родом дотогавашните папи) - естествено става дума за папа …оан ѕавел II, чието полско име е  арол ¬ойтила. 
    - ¬ъзможно е. 
    —поменавам го, защото именно той от името на ¬атикана за първи път след недвусмислените изказвани€ и действи€ на папа …оан ’’III се извин€ва на евреите за допуснатите грешки по времето на ¬тората световна война. 
    -  ато говорим за ¬ойтила, знаменателен е сами€т факт, че той приема точно името …оан ѕавел II. “оест ¬ойтила взима имената на папите …оан ’’III и ѕавел VI, който след смъртта на …оан, по време на подготовката на ¬тори€ ¬атикански събор, става папа и провежда тази нова тенденци€. “€ е свързана с желанието за контакти и разбирателство с всички нехристи€нски религии. ¬ —ъбора, както казахме, участват и последователи на контрареформистите, следовници на възгледите на папа ѕий V и папа ѕий ’. 
    Ѕихте ли споделили как дойде иде€та да включите водещи и емблематични фигури от католически€ св€т в произведени€та си?
    - ¬ желанието да си об€сн€ как е възможно човек, посветил се на делото на ÷ърквата, да кощунства в наши дни с паметта на милиони, прегледах множество и разнообразни факти, истории, документи, изследвани€. «а н€кои от т€х ще говорим след малко. Ќо открих и нещо привидно далечно на "случа€ ”ил€мсон". –азглеждам този пример като морал и като защита на основните христи€нски ценности - става дума за многозначителни€ пример на един кръг от интелектуалци, съществувал около 1500 година, а също и малко след не€. “ова е кръжок от реформисти, привърженици на идеите на ≈разъм –отердамски, хора просветени и осенени, н€кои от т€х известни като т.нар. "alumbrados" (в превод: "осенени"). ≈дин от стълбовете на този кръг е ’уан де ¬алдес (1509-1541), испанец, писател и хуманист, срещу когото има донос в »нквизици€та заради книгата му "ƒиалог за христи€нската доктрина" (1529). “ук е и ¬иториа  олонна, маркиза на ѕескара, от знатната италианска фамили€  олонна - поетеса, убедена привърженичка на реформисткото движение в католическата църква. “€ има епистоларна връзка с ћикеланджело, може би свидетелство за т€хна платонична любов. ¬ този кръг са още прочутата певица »забела јндреини, поетът ѕиетро јретино (1492-1556), както и ƒжули€ √онзага (1513-1566), знатна дама от Ќеапол и знаменита последователка на ’уан де ¬алдес. Ѕлизък до техните възгледи е и поетът ѕиетро Ѕембо (1470-1547) - кардинал, хуманист, филолог. »ма и още много извисени личности от зараждащи€ се италиански протестанизъм. Ѕи било греховно да съпостав€ме тези светли имена от истори€та на католицизма с наши€ сквернословен английски пастор. ”знавайки за блест€щи€ кръг на тези интелектуалци, аз го б€х и забравил.  ъсната ми среща с т€х ме развълнува, имената им б€ха на стари мои познати. ¬същност т€ беше втора - изненадата дойде, когато този път ги вид€х като организиран кръг реформисти. –аботата е там, че в мо€ есеистичен роман "ќклеветената или грехът на епископа" (знаеш за какво говор€, тъй като си редактор на книгата) те се по€в€ват ц€л век по-късно като съдници в "процеса" на ѕарнас, в царството на јполон, повикани от сами€ красив и справедлив бог. «а да съд€т клеветниците на мо€та героин€ - средновековната италианска поетеса —ара —улам (1500-1641). ≈врейка, оклеветена от един католически архид€кон във ¬енеци€, който по-късно става епископ на  апо ди »стри€. “ози "съдебен процес" на планината ѕарнас е описан в един великолепен памфлет от неизвестен автор в ръкописа "Codice di Giulia Soliga". ќткрит е само преди н€колко десетилети€ и се съхран€ва в Biblioteca Correr, ¬енеци€. Ѕ€х вплел част от сатирата в романа, но когато наскоро разбрах, че историческите лица - защитници на мо€та оклеветена поетеса —ара —улам, вече като праведни души, насел€ващи небесата - всъщност са били и един одухотворен кръг интелектуалци реформатори, сам си се похвалих за находката. (бел. а. усмихва се меко) 
    ѕроцесът завършва с насмешлива, но строга присъда. —лед произнас€нето, през нощта на ѕарнас започва бурна "вечеринка" с танци, песни, музика, поетични рецитали, в ко€то, освен всички "съдници", участва и сами€т ѕетрарка. “риумф на справедливостта, духовното развитие и изкуството.
    –азкажете повече за истори€та на повестта "—ватбени свещи".
    - ¬ основата на "—ватбени свещи" е неосъществената любов на един млад човек, който по време на «акона за защита на наци€та неочаквано открива, че баща му е покръстен евреин. ѕо-късно на въображаема среща с познати€ ни вече кардинал Ѕеа той отривисто възкликва, че ако ƒеклараци€та на ¬атикански€ събор се бе по€вила поне 300 години по-рано, и той сами€т щеше да е изжив€л една щастлива любов. ј бащата на момичето, в което е влюбен, е христи€нин, който не може да приеме тази връзка. ƒогматиката на католицизма и на цели€ христи€нски св€т пораз€ва и любовта на едно момиче и едно момче, все още юноши с открити и чисти души. 
    ј всъщност прототипът на този млад човек сте вие?
    - ѕокривам се в много отношени€, разбира се, без истори€та на негови€ живот да е конкретно мо€. 
     ак решихте да използвате образа на кардинал Ѕеа дори не като прототип, а като действителна личност със собственото му име в художествената повест "—ватбени свещи"?
    - “ой е един обичан от мен образ в тази повест. ѕаз€ една снимка на кардиналите от времето на ¬тори€ ¬атикански събор, на ко€то се вижда и той - най-възрастни€т и симпатичен човек. Ќеслучайно точно на него папа …оан ’’III възлага доклада за отношени€та на  атолическата църква с другите религии "Nostra Aetate". “ози проект става основа за решени€та в ƒеклараци€та на ¬атикански€ събор. ¬ажна част от биографи€та му е, че още като младеж той е имал тежко гръдно забол€ване и лекарите му предрекли само н€колко месеца живот. ј всъщност той стига до преклонна възраст - наближавал е 90-те си години и е един от най-възрастните кардинали, които активно са работили за подготовката на ¬тори€ ¬атикански събор. —помн€м си, че, заинтригуван от живота му, усп€х да си достав€ чрез службата за международен книгообмен в Ќародната библиотека в —офи€ една биографична книга за него, издадена в √ермани€. —транно, но в "—ватбени свещи", без да съзнавам, съм попаднал може би на най-важни€ за мен човек, на най-подход€щи€ измежду хил€дите участници на —ъбора. ќказа се, че съм имал възможността чрез сво€ литературен герой да сподел€ размишлени€ и тревоги. ѕочувствах тази странност по-късно, след като се запознавах все по-подробно с дейността на кардинал јвгустин Ѕеа. "»зтегл€йки" го измежду хил€дите, всъщност съм се докоснал (не изпадам в мистика, н€мам такава нагласа) до една човешка душа с магическа сила спр€мо мен. ѕреди 40 години н€маше как да зна€, че той започва да изучава —тари€ завет още по време на ѕървата световна война. “огава се очертава склонността му към библеистиката и се изостр€ интересът му към съдбата на еврейски€ народ. ћисл€, че и много други реформатори през вековете са стигали до своите идеи след по-задълбочено изучаване на библейските текстове. ¬ъзгледите на ћартин Ћутер за обновление на примитивното христи€нство имат началотото си в ревизи€та на средновековните доктрини, сравнени със —ветите писани€. »спански€т средновековен учен ћигел —ервет - астроном, метеоролог, математик, теолог - в книгите си об€сн€ва своите реформаторски идеи въз основа на —тари€ завет и ≈вангелието.  ато се запознава с чистите библейски източници, и португалецът ”риел да  оста се об€в€ва против отдалечаването на юдейските духовници от т€х. ћигел —ервет е осъден и изгорен кладата, ”риел да  оста е отлъчен от синагогата, след което се самоубива. ƒа не говорим за кладата на ян ’ус, за отлъчването на ћартин Ћутер. 
    Ќо да се върнем на кардинал јвгустин Ѕеа. 
    - “ой е повикан в –им като експерт по изследвани€та в тази сфера. ¬ Ѕиблейски€ институт на ¬атикана цели 19 години той ръководи научната работа при проучвани€та на ѕисани€та. ќще през 1950 г. заедно с  онгрегаци€та по ритуалите започва проектът за литургическа реформа, ко€то ще се реализира след 13-14 години, на ¬тори€ ¬атикански събор. „есто го наричали  ардинала на единството. Ќо всичко това аз научавам едва сега, в наши дни. Ќе съм го знаел през 1967-а, когато в една нощ мо€т герой от "—ватбени свещи" разговар€ с него в далечна старопланинска хижа. Ќа чаша чай от риган - тъй като мо€т персонаж все пак знаеше, че момчето, родено през 1881 г. в германското градче –иедбюхринген, е имало н€какво гръдно забол€ване и лекарите са му предричали съвсем малко живот. ј ча€т от риган е, както мо€т герой му довери, много полезен при гръдни болежки (кардинал Ѕеа наистина почина от възпаление на белите дробове през 1968 г. в –им, на 87 години). Ќо все пак говорим за странната среднощна среща през 1967 г. на кардинала с мо€ герой. јз б€х само наблюдател на техни€ диалог. —ега дълбоко се преклан€м пред паметта на кардинал јвгустин Ѕеа. Ќ€маш ли усещането, че днес, след като си говорим за много по-различни неща, "случа€т ”ил€мсон" издребн€ва? Ќ€къде споменах, че неговото интервю пред шведската телевизи€, отричането на ’олокоста от светин€ му е банално, неподобаващо за човек, обл€къл задължаващата одежда на католически свещеник. 
    ƒали обаче т€ не му служи като камуфлаж?
    - ƒействително н€кои факти от живота и лични мнени€ на –ичард ”ил€мсон внушават този въпрос. ѕосочвам ги без коментар: сред следовниците на монсеньор ћарсел Ћьофевр той е признат като непоколебим привърженик на твърдата лини€ на традиционализма, противопостав€ се на каквито и да е компромиси с ¬атикана, обвин€вайки го в лъжа, защото, според него, се намира под вли€нието на —атаната. ѕротивопостав€ се на промените на ¬тори€ ¬атикански събор, които му се струват либерални, неомодернистични и деструктивни за  атолическата църква. Ќещо повече. “ой счита, че ÷ърквата след ¬тори€ ¬атикански събор е прекалено отворена за другите религии, а екуменизма - за грешка. ќтрича теологическата визи€ на папате …оан-ѕавел II и Ѕенедикт ’VI и прецен€ва, че …оан-ѕавел II има (sic!) много слаба представа за католицизма. Ќе приема жените да нос€т панталони и къси поли и изисква от мъжете повече мъжественост помежду им. Ќарича евреите "врагове на ’ристос". ќспорва съществуването на газовите камери за унищожение на хора. ¬ъзхвал€ва прононсирани€ хитлерист ≈рнст «удел и писани€та в неговите книги. (ѕрипомн€м, че «удел е неонацистки издател, роден през 1939 г. в √ермани€. “ой ловко изб€гва военната си служба, не плаща данъци и емигрира в  анада. “ой е един от основателите на движението за превъзходство на б€лата раса. —лед като е осъждан многократно, го екстрадират в √ермани€, където на 15 февруари 2007 г. е осъден на 5 години затвор.) ўе си позвол€ малък коментар само върху един факт, свързан е с гибелта на –ене Ћьофевр - бащата на духовни€ покровител и наставник на –ичард ”ил€мсон, монсеньор ћарсел Ћьофевр. –ене Ћьофевр загива през 1942 г. в хитлеристки€ концентрационен лагер в —оненбург. Ѕез изключение всичките му синове (разбира се, и ћарсел Ћьофевр) се посвещават на ÷ърквата и работ€т всеотдайно за не€. ѕитам се, как е възможно един пастор, обл€къл одеждите на католически епископ, който знае страшната истина за съдбата на този човек, да отрича гибелта на милиони обикновени хора, евреи, цигани и православни, унищожени в многобройни подобни лагери.  ъде е моралът?
    ¬ повестта ¬и "—ватбени свещи" за първи път има разгърнат диалог между кардинал Ѕеа и централни€ персонаж, в който се зас€га известната ƒеклараци€ на ¬атикана от 1943 г. ¬ не€ се казва, че "папа ѕий ’II отдава своите бащински грижи на всички хора, независимо от т€хната националност и раса". Ќа този важен документ главни€т герой противопостав€ писмото на ‘он ¬айцзекер (бел. а. посланик на ’итлер при —вети€ престол през ¬тората световна война).*
    Ќека пак да се върнем към реакциите след интервюто на ”ил€мсон. ћного католически пастори и общественици в различни европейски държави изразиха силно възмущение от решението на папа Ѕенедикт ’VI да го реабилитира.  рачка назад ли е това?
    - Ќека по€сним, че този опит е направен преди позорното интервю на ”ил€мсон. ƒа, по€ви се брожение срещу намерението на папа Ѕенедикт ’VI да реабилитира ”ил€мсон заедно с още трима епископи, за които сега н€ма да говорим. –азлични църковни и обществени среди извън ÷ърквата изразиха учудване и недоволство от този факт. јз си об€сн€вам тази постъпка на сегашни€ папа с желанието му да се преодоле€т разногласи€та в ÷ърквата. 
    ѕапата не ги оневин€ва, но и не ги съди?
    - ўо се отнас€ до ”ил€мсон, той вече е бил отлъчван от ÷ърквата, при това още по времето на папа …оан ѕавел II. –азбирам възмущението на религиозните и светски общества. Ќо, от друга страна, разбирам и мотивите на Ѕенедикт ’VI да приеме тези четири личности. 
    ќт позици€та на писател, общественик и журналист вие сами€т как оцен€вате ц€лостната лини€ на поведение в това Ѕратство?
    - Ќ€кои в Ѕратството също изразиха неодобрение спр€мо из€влени€та на ”ил€мсон, свързани с отричането на ’олокоста. –азбира се, н€мам представа дали тази т€хна позици€ е временно оттегл€не от радикалното им поведение като ц€ло, дали са откровени, или просто са преценили, че за момента е нужно да се държат така. “ова трудно може да се разбере.
    »нтересен е феноменът, че ¬атикана все пак допуска личности като ”ил€мсон. ѕривлича ли ви той като художествен герой? Ѕихте ли написали разказ, повест или роман с подобен персонаж?
    - »зключително интересен ми е като феномен, но все пак той е банална личност. ѕредсказуем е в реакциите си. »ма много подобни хора по света (и тук не говор€ само за католиците, но и за представителите на всички останали религии). «а мен значителните личности са тези, които подготвиха ¬тори€ ¬атикански събор. “е са изключително смели реформатори, хуманисти, екуменисти. “ъкмо такива личности - носители на нови, хуманни идеи, реформатори, отричани, преследвани, обвин€вани в сатанизъм, изгар€ни на клади, именно такива са силните образи, които са привличали и продължават да привличат художници, скулптори, писатели. “ова са позициите, от които човекът поема към сво€ по-съвършен живот. –еформатори като ’ус, Ћутер,  алвин остават завинаги в истори€та. Ќе се съмн€вам, че истори€та ще освети с подобен ореол и католическите духовни водачи, които приеха и реформаторските идеи на ¬тори€ ¬атикански събор. √рупата на ќтавиани с техни€ девиз Semper Idem, предпочита засто€. “е отричат опитите на ¬атикански€ събор да тръгне по една изц€ло хуманистична лини€, ко€то логично се налага след катастрофата по време на ¬тората световна война, включително и ’олокоста. 
    Ќеслучайно в превод думата "шоа" или холокост, означава "катастрофа". »нтересува ме какво според вас е най-стр€скащо в поведението на ¬атикана, докато трае войната?
    - Ќай-стр€скащ е кънт€щи€т вик на мълчанието. ћълчаливото съгласие с всички жестокости по време на ¬тората световна война. 
     акви са подбудите на това мълчание?
    - јко тр€бва да ги потърсим, можем да стигнем до големи дълбочини. 
    »деологически или икономически?
    - —м€там, че са абсолютно схоластични и догматични. » всичко тръгва много преди папа ѕий V, който връща средновековните догми в тръгнали€ след –еформата да се развива напред католицизъм. –азбира се, не подцен€вам и икономическите подбуди.
     ога за първи път настъпва моментът, в който фашизмът и католицизмът се хващат подръка?
    - Ќе мога да приема този въпрос, не мисл€, че са се "хващали подръка". “ова не е в€рно. ѕредставители на католическата църква, много обикновени католици, твърдо са се разграничавали от човеконенавистните идеологии навс€къде по света. ѕо-интересен е фактът, че и в днешно време има последователи на ѕий ’, когото военновременни€т папа ѕий ’II провъзглас€ва за светец. «а мен мълчанието е престъпление. ƒа се подкреп€т позициите на този вече не толкова нов светец, не е в духа на братството и обичта между хората. 
    ƒа поговорим за най-известни€ ви роман "ќтречени от закона".
    - “ози роман за първи път излезе през 1960 г. и оттогава има 7 издани€, както и по едно на френски и английски. —ега, като ме питаш, аз си спомн€м за —офийската синагога, нав€рно повли€н от темата на наши€ разговор. —помн€м си за разказаната в книгата сцена на нашите момчешки предизвикателства и същевременно страхове от самаса …еуда. Ќашите места б€ха в северозападни€ ъгъл на храма, но притаените ни смехове и пощипвани€ винаги стигаха до него. Ѕеше строг човек и стриктно следеше за реда в синагогата, с€каш Ѕог лично нему беше възложил да бди за точното изпълнение на разпореждането, изписано над амвона: "«най пред кого стоиш". Ѕ€хме 7-8-годишни хлапета, но това не възпираше клисар€ да спипа н€кое от нас, да го защипе силно с пръсти за ухото и да го изхвърли навън.
    ј когато избухна войната? 
    Ќие б€хме вече пораснали, когато избухна ¬тората световна война. — не€ у нас пристигна и зловещи€т «акон защита на наци€та.  азвам "пристигна", тъй като дойде по внушение отвън, по образец на германските раситски закони. “ова е сферата на "ќтречени от закона" - войната, съпротивата на българската младеж, включително и еврейската, срещу окупаци€та и продажната власт в страната, срещу опитите за депортиране и унищожение на еврейското население в Ѕългари€. Ќа процеса в …ерусалим през 1961 г. аз вид€х този, който не усп€ да ме качи на ешелоните към лагерите на смъртта - јдолф јйхман. Ќегови€т човек в —офи€, гестаповецът “еодор ƒанекер, през февруари 1943 г. вече беше сключил подписани€ и от двамата договор за депортаци€та на 20 000 евреи от Ѕеломорска “раки€, ћакедони€ и вътрешността на страната. Ќа процеса јйхман много успешно играеше рол€та на стриктен чиновник, изпълн€ващ само заповеди. ¬ сво€та огнеупорна стъклена клетка в —ъдебната зала той носеше и подход€що за рол€та облекло, взето с€каш от театрален реквизит - черен костюм, б€ла риза, черна вратовръзка, очила с черни рамки.  огато се налагаше да прочете н€какъв документ, препратен му от прокурора или от адвоката му, той ги смен€ше, после внимателно ги свал€ше и пак слагаше първите... јз се отклоних. Ѕ€х заговорил за порасналите вече н€когашни немирници от синагогага. “е отидоха по трудовите лагери, по партизанските отр€ди или в бойните градски групи. Ќе приеха безропотно да тръгнат към смъртта. ѕредпочетоха т€ да ги застигне в бой.  акто и стана. ¬прочем при тогавашните услови€ - война, забрана за свободно движение, отличителни жълти знаци, преминаването през страната ни ешалоните, които откарваха беломорските и македонски евреи към т€хната гибел в хитлеристките лагери на смъртта - в тези среди еврейската младеж намери единственото м€сто за открита съпротива. —ъпротивата - това е "ќтречени от закона". 
    —помн€м си протестната демонстраци€ на българските евреи на 24 май 1943 г.  омисарството по еврейските въпроси (имаше такова учреждение и то заемаше солидна сграда на бул."ƒондуков", от ко€то б€ха изместили книжарската фирма "—ампатак") беше разпратило до всички ни заповед в тридневен срок да напуснем столицата. — най-много двайсет килограма багаж на човек. Ќесъмнено настъпваше първи€т етап от обмислени€ план за отправ€нето на 25 000 души в лагерите на смъртта.
    “ова предизвика спонтанна реакци€ сред еврейското население в столицата. ’ил€ди се събрахме около синагогата в квартал "ёчбунар" ("“ри кладенци"). —тари хора, майки с пеленачета пред гърди, момчета, момичета. Ќастръхнали, готови да за€вим, че не възнамер€ваме безропотно да се подчиним. ¬сички тръгнахме към центъра на града. Ѕеше странна манифистаци€ - редом с празничните ученически колони, които също, начело с музиките си, се насочваха към центъра на —офи€. Ќа площад "¬ъзраждане" плътен кордон полицаи, с каски на главата, въоръжени, се спуснаха към демонстрантите. „у се стрелба, прикладите удр€ха по главите и гърдите. «апочнаха арести.
    «адържаните б€ха откарани към —омовит на ƒунава, удобно м€сто за изпращане на запод по реката. “ози уникален протест на българските евреи насред пълната с хитлеристки войници столица не остана незабел€зан. ќще същата вечер радио "Ћондон" го разгласи по света.
    ¬ ѕариж през 1967 г. представих романа си "ќтречени от закона", вече преведен на френски език, на известни€ френски писател ѕиер ѕараф. ќт него ми остана едно сърдечно писмо и поздравлени€ за книгата.
    Ќе всички еврейски общности по света са се съпротивл€вали активно.
    - ѕрез есента на 1967 г. известно време жив€х в ѕариж. “огава н€кои френски издани€ дискутираха темата за несъпротивлението на френските евреи по време на окупаци€та. —ъбирали ги на определените места, в определени€ час, натоварвали ги в автобуси и влакове и те поемали към сво€та гибел. ¬ъзможна ли беше въобще съпротивата срещу жел€зната машина на хитлеристите и техните френски помагачи? ћожеха ли тези нещастни семейства с възрастни хора, с деца, без оръжие, неорганизирани и уплашени да се бор€т? јбсурд или пропуснати възможности? Ѕеше ли им помогнато?... “акива б€ха въпросите на дискуси€та. Ѕългарските евреи постъпиха по-различно. ћоже би това помогна и за спасението им. 
     акви са положителните прецеденти по време на ’олокоста от страна на католически€ св€т?
    - »ма факти за немалко католически свещеници и обикновени верующи католици, които са укривали евреи (между т€х и много деца) по манастири и храмове, а също и в домовете си. “ака че про€вите на истинските католици изобщо не съвпадат с позициите на ѕий ’ и ѕий ’II. 
    —ледователно говорим за €сно отграничаване между политиката и нравствено-христи€нските ценности на католицизма?
    - “очно така. 
    ћожем ли да направим връзка между јржентина като любима дестинаци€ за укритие на висшите фигури сред германските хитлеристи след войната и јржентина като седалище на Ѕратство "—в. ѕий ’"?
    - ¬еро€тно има н€каква, не€сна за мен връзка. »нициативата за създаването на Ѕратството е на френски€ монсеньор Ћьофевр. “ой е един от тези, които държат да се снеме отлъчването на епископ ”ил€мсон и другите трима епископи. » наистина папа Ѕенедикт ’VI прави опит да смекчи противопостав€нето на членовете на Ѕратството спр€мо официалната католическа лини€. »ма мнени€, че времето на интервюто е избрано съзнателно, за да се попречи на това сближение. ¬ъзможно е н€кои от Ѕратството да не са желаели това, така че не е изключено –ичард ”ил€мсон да е станал нещо като маша в ръцете на събрат€та си. Ќо това са само хипотези, разбира се. 
    ѕо време на ’олокоста в Ѕългари€ е имало «акон за защита на наци€та и  омисариат по еврейските въпроси, но е имало и нунциат. »звестно ли ви е сътрудничество или н€какъв опит за диалог между тези две мощни институции у нас - на ¬атикана и на √ермани€?
    - »зключено е подобно сътрудничество. ¬ —офи€ преди избухването на ¬тората световна война папски нунций е бил –онкали, бъдещи€т папа …оан ’’III. ≈два ли н€кой след него в софийски€ нунциат, където дейността му е била добре известна, би си позволил опит за сътрудничество. 
     акво мислите за миналото на …осиф –ацингер, сегашни€ папа Ѕенедикт ’VI, когато в детството си е бил въвлечен в редиците на ’итлерюгенд?
    - Ќо той участва и в подготовката на ¬тори€ ¬атикански събор! ѕо време на ’олокоста той е бил младеж, който е участвал в тази организаци€ заедно с всички останали, както имаше бранници и легионери преди 1944 г. у нас. «а мен това не е лична вина, нито е петно върху биографи€та му. ћисл€ така, защото н€колко факта от не€ показват, че идеите по време на ’итлерюгенд не са оставили следа във възгледите на …осиф –ацингер. ќще на 5-годишна възраст, когато е сред децата, които приветстват мюнхенски€ архиепископ, той е силно впечатлен от одеждите на кардинала и по-късно сподел€, че си е позволил да помечтае за подобна служба. ¬ младежките си години той е семинарист. Ќикой от следващите в подобни учебни заведени€ не е влизал доброволно в хитлеристки младежки организации. Ќацистите са гледали с подозрение на младите семинаристи и чак през 1939 г. режимът изисква задължителното им присъедин€ване. ƒа не забрав€ме, че освен това той е и силно привързан към идеите на ¬тори€ ¬атикански събор - сближение на различните течени€ сред христи€нството, контакти и взаимно опознаване с нехристи€нските религии, екуменизъм. ≈два ли би могъл да си го позволи човек, повли€н и в най-малка степен от противосто€щи възгледи. Ќещо повече. “ой участва в подготовката на —ъбора, защитава ƒеклараци€та "Nostra Aetate", екуменизма, ƒеклараци€та за религиозна свобода. “върде показателен факт са близките отношени€ между него и епископ  арол ¬ойтила. «а първи път се срещат през 1977 г. Ќо преди това имат епистоларна връзка, обмен€т книги, идеи, единомишленици са по решени€та на ¬тори€ ¬атикански събор. “ой става един от най-близките кардинали на ¬ойтила - провъзгласени€т вече папа …оан ѕавел II. ¬ъв ¬атикана и извън него за двамата говор€т като за души-близнаци. ¬€рно е обаче, че изборът му за папа породи и критики във връзка с негови€ неоконсервативен профил, и подозрени€, че см€та да възстанови организаци€та и доктрината на ÷ърквата такива, каквито б€ха преди ¬тори€ ¬атикански събор. ¬ скоби ще кажа само, че споменати€т вече в разговора ни монсеньор ћарсел Ћьофевр е ноторен ултраконсерватор. 
     ак по-точно Ѕългарската православна църква усп€ да помогне при спас€ването на българските евреи по време на ’олокоста?
    - ‘актът, че българската ÷ърква усп€ да помогне при спас€ването на българските евреи по време на ¬тората световна война, е изключителен и е добре известен у нас, но за съжаление този факт все още не е широко известен по света. Ќейната категорична намеса е най-значителна, в сравнение с другите застъпници за спас€ването на евреите в ≈вропа. ¬ тази връзка имах честта, по мо€ молба, да бъда приет от патриарх  ирил, който като ѕловдивски митрополит смело и безкомпромисно се об€в€ва и действа активно в защита на евреите. —рещата ми с него се случи през 1960 г. ѕо-късно благоговейно съм заставал пред негови€ гроб, както и пред гроба на екзарх —тефан в Ѕачковски€ манастир. “ова са двамата български патриарси, които за вечни времена остават в истори€та като праведници - спасители на българските евреи. 
    “ук бих искал да добав€ нещо и за достойното поведение на √ръцката православна църква по време на ’олокоста. «а да бъда точен, позвол€вам си един цитат от студи€ на д-р ƒаниела  алканджиева: "—ред духовните лидери на окупираните от нацистите балкански страни се откро€ва фигурата на гръцки€ архиепископ ƒамаскинос, който отправ€ апел до своите сънародници в защита на евреите. ¬ него той за€в€ва, че гръцките евреи са доказали на дело сво€та ло€лност към страната си не само с приноса си за развитието на нейната икономика, но и на фронта, сражавайки се за √ърци€. —поред предсто€тел€ на гръцката църква всички деца на страната му са равнопоставени членове на гръцката наци€, без значение от религиозната им принадлежност или раса. ¬ажно е, че като граждани на √ърци€ те сподел€т една обща съдба в години на робство и на свобода. Ќещо повече, този принцип е заложен и в христи€нското учение, според което Ѕог не дели хората на евреи и гърци (н€ма ни евреин, ни елин).  огато местни€т германски командващ заплашва ƒамаскинос с разстрел, ако публикува това послание, последни€т му отговар€: "—поред традиците на √ръцката православна църква нашите прелати са били обесвани, не разстрелвани. ћол€, уважавайте традициите ни...". 
    ƒа се върнем към –ичард ”ил€мсон. »змина повече от година, откакто бе излъчено неговото интервю по шведската телевизи€. ¬атикана не прие неговото "извинение", изгониха го от јржентина, наставниците му от Ѕратството "—вети ѕий X" му забраниха да се изказва публично по политически въпроси, дълбоко уважавани€т от него монсеньор ‘елай го посъветва "да изчезне от публични€ живот за известно време". “ой примири ли се?
    - Ќе, това не е черта от негови€ характер. —ветин€ му се оказа твърде недисциплиниран "активист" и верен semper idem - нещо като "лошото момче" на ÷ърквата или може би само на Ѕратството "—в. ѕий ’". —амо н€колко дни преди разговора ни днес, на 14 €нуари, тъкмо година след излъчването на неговото интервю по шведската телевизи€, той се по€ви отново в едно видео интервю по интернет. "»злиза от с€нката", отбел€зва вестник "Ћа  роа". »нтервюто е взето от двама французи, €вно негови съмишленици. ќткрили са го в един манастир на Ѕратството в ”имбълдън.
    » какво казва той?
    - ѕреди да се спрем на това твърде забавно интервю, може би тр€бва да видим н€кои проблеми около ¬атикана, предхождащи и излъчването му. “ова е времето, в което папа Ѕенедикт VXI решава да започнат задължителните процедури по об€в€ването за на папа …оан-ѕавел II и папа ѕий ’II . «а едновременно започване на процедурата. ќще на погребението на на …оан-ѕавел II в –им на 8 април 2005 г. над многохил€дното множество се издигаха плакати: "SANTO SUBITO" (—ветец сега).ќбаче мнението на световната общност за ѕий XII беше коренно различно. ¬ решението но сегашни€ папа за едновременно начало на процедурата н€кои съзр€ха негови€ стремеж на неоконсерватор към приглушаване на разногласи€та в ÷ърквата. ¬атикана об€ви, че едновременното начало на процедурата не означава едновременно провъзглас€ване.
     акви са несъгласи€та с предложението за ѕий ’II?
    - ќсновното възражение е срещу неговото оспорвано поведение по време на ¬тората световна война, мълчанието му около депортациите и унищожени€та в концентрационните лагери. Ќо според –ичард ”ил€мсон "през периода на нацизма никой не е спасил повече евреи, отколкото той". «а да се стигне до истината, едно от главните искани€ на всички, които см€тат, че провъзглас€ването на ѕий ’II е най-малко прибързано, е да се отвор€т архивите, свързани с делата на военновременни€ папа. ”сещането е, че ¬атикана се въздържа да стори това. »талиански историци обаче откриват в британски дипломатически архиви два документа. ¬ една телеграма от 19 октомври 1943 година, само три дни след хайката на 300 есесовци в римски€ еврейски квартал, се казва че на среща с американски€ charge d"affaire ’аролд ”итман, папата дори не споменава участта на жертвите, заловени и депортирани почти под прозорците му във ¬атикана1.
    Ќо казва, че е силно разтревожен от "комунистическите банди, действащи в околностите на –им". „е е загрижен за "насили€та, които тези безотговорни елементи биха могли да извършат в –им в периода между оттегл€нето на германците и пристигането на —ъюзниците".
    ј други€т документ?
    - ƒруги€т документ, с дата 10 ноември 1944 година, описва срещата между ѕий ’II и британски€ посланик ќсбърн. —лед унищожаването на евреите в ”нгари€ последни€т се заема с разпространението на един апел на негови€ министър јнтъни ≈дън за осъждане на това престъпление. ѕий ’II отговар€, че същевремено тр€бва да се разобличат и насили€та на руснаците срещу пол€ците и прибалтийските народи. "¬ъв всеки случай нашето осъждане тр€бва да бъде общо", казва папата. 
    » така след неосъщественото намерение да снеме тегнещото над –ичард ”ил€мсон отлъчване от ÷ърквата и оспорваното решение за провъзглас€ването и на ѕий ’II проблемите пред папа Ѕенедикт ’VI се усложн€ват. ќсобено по лини€та на антисемитските из€влени€ на непризнати€ английски епископ и по въпроса за мълчанието на предложени€ за провъзглаз€ване за блажен на военновременни€ папа. ¬ същото време на сегашни€ папа предстоеше оповестеното вече за 17 €нуари посещение в –имската синагога. “р€бваше да стане двадесет години след знаменателното първо влизане там на папа …оан-ѕавел II. ѕърво във вековната истори€ на католицизма посещение на папа в синагога. ўе тръгне ли Ѕенедикт ’VI по неговите стъпки? „уваха се вече гласове за отм€на на поканата след случаите "–ичард ”ил€мсон" и "ѕий ’II".
    Ќа 17 €нуари, недел€, в 16.25 часа папа Ѕенедикт ’VI слиза от колата си пред старата –имска синагога, отбел€зва вестник "Ћа  роа". “€ се намира в квартала, от който преди 67 години есесовците отвеждат повече от хил€да души към смъртта. Ќедалеч, на отсрещни€ бр€г на “ибър, все така се вижда римската катедрала "—вети ѕетър". —амо десет минути б€ха достатъчни на папата, за да стигне от ¬атикана до синагогата. –адушно го посрещат най-висши еврейски духовници и общесвеници.
    ƒесетте точки на неговото искрено и убедително слово напълно разсе€ха съмнени€та за пром€на в отношението на —вети€ престол към евреите след ¬тори€ ¬атекански събор. ѕапата припомни ƒеклараци€та "Nostra Aetate", за ко€то ние вече говорихме.
    ѕремислено от —вети€ отец бе повтореното дума по дума в словото му послание за разка€ние, което папа …оан-ѕавел бе отправил към Ѕога при посещението си в …ерусалим през 2000 година. “ози текст ƒобри€т папа вмести на 26 март между каменните блокове на «ападната стена на …ерусалимски€ храм - така наречената "—тена на плача": "Ѕоже на нашите деди, ти избра јвраам и неговото потомство, за да бъде оповестено “воето име сред народите: ние дълбоко скърбим заради поведението на онези, които през протичането на истори€та обрекоха на страдани€ тези, които са твои синове, и просейки опрощение, силно желаем да живеем в истинско братство с народа на —ъюза".
    ѕод сводовете на построената през 1904 година –имска синагога избухват аплодисменти. ѕапа Ѕенедикт XVI е намерил най-добри€ начин да убеди всички, че следва стъпките на папа …оан-ѕавел. “ова бе блест€щ изход от тегнещи€ досега проблем.
    ћожем ли вече да се спрем на новото интервю?
    - “ова е 15-десетминутно интервю по интернет, в което –ичард ”ил€мсон разглежда религиозни и политически въпроси. Ќ€колко минути отдел€ на религиозно философска тема като €ростен антикантианец. Ќе пропуска да нарече  ант "престъпник" заради определени негови философски възгледи.”ил€мсон е безспорен ерудит и за миг човек може да се учуди на неистовата му непримиримост с идеите на ¬тори€ ¬атикански събор, на упорити€ му антисемитизъм. Ќо само за миг.
    »згонен от јржентина, отстранен от дотогавашните му задължени€, за него изтеклата година е "една сабатична година, непредвидена, но при€тна" - това е иронична препратка към годината, определена от ћоисей, през ко€то земите тр€бва да бъдт оставени на угар. ≈дна бележка в "Ћа  роа" обаче намира, че манастира в ”имбълдън е м€стото, където той "гризе юздата си" - ronge son frein.
    ¬ интервюто израз€ва сво€та убеденост, че позициите на Ѕратството и на –им са непримирими: "...или Ѕратството тр€бва де се предаде, или –им да промени в€рата си, или всичко да се превърне в диалог между глухи", за€в€ва той.
     —ледват два определено насочващи въпроса, свързани с актуални политически проблеми, но и косвено с предсто€щето - по време на интервюто - посещение на папата в –имската синагога. ѕърви€т е за »ран и той отговар€: "—поред католическата доктрина за справедлива война н€ма никакво основание да се атакува тази страна." 
    »зраел? —лед дълбока въздишка и кратко замисл€не ”ил€мсон отговар€: "“ова е сложен въпрос... ћного хора см€тат, че тази държава е легитимна, но това не прави необходимо т€ да съществува." 
    ‘ормулата е намерена. Semper idem!
    Ќакра€ може би не е излишно да кажем, че съгласно германските закони –ичард ”ил€мсон е обвинен от съда в –егенсбург за "подстрекаване към расова омраза". “р€бва да плати глоба от 12 000 евро, за да избегне съдебен процес, евентуално през месец март.

    1. ƒеклараци€ за отношени€та на ÷ърквата с нехристи€нските религии, —ъборни документи т. 2, стр. 216, издателство ÷ентурион, ѕариж 1965.
    2. ƒ-р ƒ.  алканджиева. ѕриносът на Ѕългарската православна църква за спас€ването на евреите в Ѕългари€ през призмата на сравнителната църковна истори€. ƒ.  алканджиева, —офи€ 2009.
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     

    ѕЋјћЏ 
    ≈ƒ»Ќ—“¬≈Ќќ“ќ ЅЏЋ√ј–— ќ —ѕ»—јЌ»≈
    «ј Ћ»“≈–ј“”–ј,
    Ќјƒ∆»¬яЋќ ƒ≈—≈“»Ћ≈“»я“ј!
    86 √ќƒ»Ќ» ≠ “¬ќ–„≈— » ѕЋјћЏ !
    јЅќЌ»–ј…“≈ —≈! —≈√ј ≈ ћќћ≈Ќ“Џ“!

    ÷≈Ќј Ќј ќ“ƒ≈ЋЌј  Ќ»∆ ј ≠ 5 лева
    √ќƒ»Ў≈Ќ јЅќЌјћ≈Ќ“ ≠ 30 лева
    ѕќЋ”√ќƒ»Ў≈Ќ јЅќЌјћ≈Ќ“ ≠ 15 лева
    јЅќЌ»–јЌ≈“ќ се извършва в пощенските станции. 
     аталожен є 1590.
    ћожете да се абонирате и в редакци€та: 
    —офи€-1000, бул. "¬асил Ћевски" є 60, II етаж, 
    тел. 981-42-76, 
    както и в софийските разпространителски фирми 
    "ЅЋ»«Ќј÷»" (тел. 975 24 61) 
    и "ƒќЅ»" (тел. 963-20-47)
    √одишен абонамент за чужбина 50 щатски долара.
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     

         
         
         
           
         
         
         
         
               

1


     © » —писание "ѕламък" - всички права запазени!

1
1
1