Списание "Пламък" е създадено преди повече от 85 години от големия български поет Гео Милев.

След дълъг период на прекъсване в първата половина на миналия век, списанието е възстановено през 1957-ма година. Оттогава досега то излиза редовно.

Списание "Пламък"е трибуна преди всичко на младите български автори, но публикува и творби от автори, принадлежащи към различни творчески поколения.

Списание "Пламък" печата и преводи от европейската и световната литература. Излизали са специални броеве на „Пламък”, посветени на немската, френската, австрийската, холандската, португалската, индийската и други литератури.

Списание "Пламък" има стотици абонати в страната и чужбина.

В последните няколко десетилетия начело на списание „Пламък” е поетът Георги Константинов.

Списание “Пламък” и младите автори

Големият български поет Гео Милев, създател на “Пламък”, е завещал на списанието силен и постоянен интерес към всичко ново, което се случва в съвременната литература. А това означава, че списанието обръща поглед преди всичко към младите автори, към новите имена. Без да се изключва вниманието си към нашата класическа литература, както и към съвременните чуждестранни автори, най-много страници “Пламък” отделя на младото българско творчество.

От две десетилетия насам “Пламък” се оформи като своеобразен център на младите поети, белетристи, публицисти, критици. И това не е тесен, затворен кръг, а доста многолюдно и пъстро общество от млади автори, направили своите сериозни дебюти в “Пламък”. Могат да бъдат изброени няколко десетки имена: Алек Попов, Владо Любенов, Пламен Киров, Здравка Евтимова, Иван Желев, Нели Лишковска, Радостина Григорова, Пламен Антов, Мариана Фъркова, Елена Алексиева, Елица Димова, Пламен Тушков, Мартин Петков, Ивона Тачева, Патриция Николова, Бойко Златев, Васил Балев, Бояна Петкова, Сибила Алексова, Силвия Проданова, Светослав Нахум и много, много други.

Към списанието съществува и малка издателска къща, публикуваща предимно дебютни заглавия. Досега са отпечатани повече от 60 стихосбирки, сборници с разкази, критически книги.Като прибавим и приноса на младите преводачи, може да се каже, че преди всичко младите литератори създават своеобразното лице, творческия тонус на списанието. Може би затова “Пламък” не загасва в тези трудни години – въпреки че не получава постоянна помощ от държавата и разчита главно на вниманието на своите читатели у нас и в чужбина.

В основата на оцеляването и развитието на списанието е онази светла енергия, която се нарича вярност към българската литература.

Георги Константинов